Ядливи съдове на всяка маса: патент от Пловдив влиза в индустрията на Пекин

Ядливи съдове на всяка маса: патент от Пловдив влиза в индустрията на Пекин

© Мила Янева-Табакова



ekont

24 ноември 2050 година


"Не" на еднократните чашки от пластмаса. "Не" на чинийките, виличките, бъркалките и лъжичките, на сламките, кутийките за сладолед и купичките за кетчуп и горчица.


"Не" на чакането - не разполагаме с нужните (поне) 450 години за разграждане на полимера, от който са произведени еднократните съдове. Използвани веднъж (за по-малко от 15 минути!), те надживяват своите клиенти. И са сред причините за влошеното качество на живота както на сегашните, така и на бъдещите поколения (хора и животни). Така, че - "Не!".




Дотук добре. Със серия решения, датиращи още преди началото на века, та чак до "Директивата за опаковките и отпадъците от опаковки" на Европейската комисия, бяха посочени официално два от основните врагове на околната среда - термопластичният полистирен и експандираният полипропилен. И за тях дълго се търсеше алтернатива.


Всичките по-горе споменати "не"-та имаха срещу себе си една голяма липса - индустрията и законодателите в целия свят търсеха решение, очакваха заместител. Един нов, неотровен, разградим, усвоим продукт, диаметрално противоположен на EPP, за който и контролните органи и потребителите да кажат "да". Има диалектика в тази необходимост:


"Не"-то изисква винаги някакво "да". Трици от овес и пшеница - това беше революционната рецепта, по която бяха изпечени първите "ядливи чаши". Къде? В Пловдив. Кога - началото, поставено от ентусиасти (сред тях вече и световноизвестният Мирослав Запрянов), датира от далечната 2014 година.


Родните иноватори имаха и конкуренция, при това добра.


От другата страна на океана Parsons School of Design даде тласък на ново мислене за домакинските съдове. Под патронажа на PSD хора с въображение и мислене в индустриални мащаби родиха идеи като Loliware. Тяхната суровина - желатин и червени водорасли.


Докато тези проекти (все още) изглеждаха екзотични, индустриалният капитал търсеше решения - ниско под радара на законодателствата и ниско по скалата на разходите ("зеленото" не биваше да бъде "златно"). Така големите играчи заложиха на хартията - древно и на пръв поглед устойчиво решение. Най-вече - психологически спестяваше травмата у съвестния потребител, че пак е захапал парче полипрорилен, друг някой термопластимен полимер или пластифицирано фолио.


Хартиените еднократни чаши обаче не се оказват нито трайно, нито особено добро решение. Малко (големи) числа: 1 000 000 дървета и 2 500 000 кубически метра вода са нужни, за да се произведат 2 и половина трилиона картонени чашки за кафета и сокове (толкова се употребяват само в САЩ, и то само за два месеца).


На този фон революционното развитие на проекта за "ядливи" чаши е напълно обяснимо. И отдавна вече става дума не само за чашки за кафе, но за изцяло "ядливи" съдове, включвайки всички възможни производни на подложните материали, използвани при хранене.


Новият суперпазар е Китай. Ключът е... оризът. В началото (зората на проекта в Пловдив) всичко започва с българска суровина - родно зърно, което се смила и изпича по патентована технология, преминавайки през формите на специално проектираната поточна линия.


След 15 години развитие на идеята и тестови адаптации пловдивското "чудо" влиза в следваща фаза - намерения за глобализиране на продукта. Ръка за ръка с Аграрния университет в Пловдив и Селскостопанската академия и техните млади учени се развива проект, който таргетира световните пазари. И логично залага на техните типични, локални суровини. Още десетилетие е било нужно, за да се намери правилното решение за пренасяне на Cupffee технологията върху суровина като ориза.


Пробивът идва през тази година с първия патент в Китай. Ядливи клечки за хранене, чинийки, купички за соев сос, чашки и панички за традиционни сосове и супи... 200 000 000 чифта клечки като стартово количество са произведени само за първото тримесечие на 2050.


От годишната продукция на ориз в Китай (над 250 милиона тона) на около 0.3% до 0.5% ще възлезе относителният дял, предназначен за производство на ядливи съдове за ежедневието. Пазарна победа за българските технолози - печалбите от патентни продажби са гарантирани с ангажимента на държавния CGFDC (Център за развитие на органични селскостопански култури).


Но още по-ценно е, че китайският пазар се отваря (за първи път в такъв мащаб) за внос от България. Една съвсем нова суровина е спечелила доверие и тя няма конкуренция, нито може да бъде заменена с алтернативни биоматериали. Защото идва от Родопите, единствено място на виреене на няколко подвида (а вече и на технологични хибриди) на Орфеевото цвете.


България доставя органично добити смески с високо съдържание на полифеноли, аналогични по състав и действие на тези, проучени от проф. Йордан Георгиев и защитени с географски биопатент. Неговите изследвания върху полифенолите се увенчават днес не само с научен, но и с практически приложен успех.

Откритието на специфични фитохимични свойства на Орфеевото цвете (или родопско безсмъртниче, Haberlea rhodopensi) донася още в първите десетилетия на века научна слава на още младия тогава докторант по физиологично-активна химия. Пътешествията и теренните изследвания са ценен източник на данни. По-късно тази база се превръща в модел за измерване и влияние върху концентрацията на активни вещества в различните популации на Орфеевото цвете. Тези данни позволяват на Йордан Георгиев да направи своя пробив, за който беше избран като почетен катедрен член "за вечни времена" на Българското фитохимично сдружение, както и на Съюза на химиците в България.

Три китайски производителя на храни и медикаменти започват тестови серии от ядливи чашки за чай по българската технология. Към оризовата суровина е добавен и фитохимичен микс на основата на екстракти от технически хибрид на Орфеево цвете. Спектърът на приложение на този продукт е широк - на първо място при терапевтични програми за детоксикация. Същото така и като профилактично средство - своеобразен хранителен тоник. Адаптивната добавка постъпва в организма равномерно в процеса на пиенето на чай, част от естествения ритъм на ежедневието.


Отличните бизнес прогнози се оценяват като вдъхновяващи и ще върнат в българските научни програми значителни средства - за още изследвания, за развитие на млади специалисти, които да бъдат следващите новатори.


Илюстрацията е на Мила Янева-Табакова


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2239 Неутрално

    Ясливи в руския смисъл на думата яд.

  2. 2 Профил на ЗаНиЗа
    ЗаНиЗа
    Рейтинг: 2927 Весело

    "Но още по-ценно е, че китайският пазар се отваря (за първи път в такъв мащаб) за внос от България. " - браво на българите, че са успели въпреки всичко в Родината, а и са наясно, че имат вече пазар по цял свят.

    Направи съд от глината, празнината вътре в него го прави полезен.
  3. 3 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7416 Неутрално

    Браво на младите български учени!

  4. 4 Профил на Цецо
    Цецо
    Рейтинг: 1449 Неутрално

    Единственото заслужаващо внимание. Приятния екологичен ефект от въвеждането на псевдо картонени съдове. Псевдо защото трябва и импрегниране за да станат хидрофобни. Сега остава да напишете как точно се извършва това и как точно се рециклират.
    После би трябвало да се гръмнете. Или поне да гръмнете всеки прогандираш поредната псевдозелена измишльотина.

    Covid live matter. Stop the genocide.
  5. 5 Профил на Петър Николов
    Петър Николов
    Рейтинг: 441 Любопитно

    Това не са ли тези които произвеждаха ядливите чашки за кафе?

  6. 6 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 4232 Неутрално

    UNITED EU UNION

    И вий сте дали нещо на света:
    Глупости на търкалета в ядливи гаванки..

    Първо: новацията изобщо не е нова.
    Практикувана е в 20-век.
    А много повече в античко време, когато на селянина-аристократ не му дремело за естетика и хигиена,
    а и не всеки разполагал с фина чайна (порцеланeна),
    нито с пластмасова, ни с тенекиена, посуда.

    Дървена е друго нещо:
    приятелски настроена към човека и към природата.
    Здрава практика от антични времена, здравословна, тоест:
    в Западния свят, Средния, както и в Източния.

    Второ: Нехигиенична пропозиция.
    Кой нормален ресторантски клиент би желал да яде ядлив съд
    различен от съдилище... съд омазан с допир от ръце келнерични на сервитьори и сервитьорки, на готвачи и помощник-готвачи, на лица анонимични, в пандемия, без ковида ваксиниращи
    сертификати?!?

    Не случайно, векове вече, на един восточен язык "яд" значи отрова... с нехранително предназначение

    "Ядливи съдове на всяка маса:
    патент от Пловдив влиза в индустрията на Пекин"

  7. 7 Профил на mastikata
    mastikata
    Рейтинг: 710 Неутрално

    Радвам се на такива български технологични и пазарни пробиви, но вероятно материала е превеждан от някакъв друг език с помоща на гугъл транслейт. На места се разбира трудно нишката на мисълта на автора, изведнъж се врязва някаква вълшебна родопска билка, действието се развива 2050-та... все едно се говори за колония на Марс...

    Граждани бият ПРАСЕТА брат!
  8. 8 Профил на Darkman
    Darkman
    Рейтинг: 1574 Неутрално

    КАК ще ядеш нещо, което е слагано на мръсна повърхност??? Или ще ядат прави всички?
    Много нехигиенично решение. Но пък екологично.

    Фобиите и филиите са признак на ниско самочувствие и слугинаж
  9. 9 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1335 Любопитно

    Не че успях да схвана овъртоленото творение на журналиста...


    "сред тях вече и световноизвестният Мирослав Запрянов"

    Ъъъъ... кой е Мирослав Запрянов и с какво е световно известен?

  10. 10 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1335 Любопитно

    До коментар [#8] от "Darkman":

    "КАК ще ядеш нещо, което е слагано на мръсна повърхност??? Или ще ядат прави всички?
    Много нехигиенично решение. Но пък екологично."

    Предполагам няма да го ядат нещото, а ще го преработват я на фураж, я ще го компостират. Статията е изключително неясно написана.

  11. 11 Профил на ban
    ban
    Рейтинг: 861 Весело

    До коментар [#10] от "areta":

    Статията е за бъдещето! Аз предлагам друг вариант.
    Бай Пешо седна да пийне ракия и салата. Погледна в шкафа и видя, че няма вилици и чаши (отдавна в магазина не ги продаваха). Бай Пешо зареди принтера със смес с вкус на кисели краставички, пусна бързата програма за една вилица. Още топла я извади и започна да мези тъй като вече беше изпил стотина милилитра от ракията. След като удари половинка и доизяде салатата се уригна сладко и захрупа вилицата, тьй като отдавна нямаше и кофи за боклук, хрупаше бавно и неохотно, защото от вилиците получаваше киселини и газове!

  12. 12 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 698 Неутрално

    Браво на младите български учени! Те явно са по-грамотни от авторът на статията.

    Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. Не съм ЗА пРезидента а ПРОТИВ мафията и беззаконието да управляват в България!
  13. 13 Профил на Smile
    Smile
    Рейтинг: 786 Неутрално

    Доколкото разбирам въпросните ядливи чаши, които в момента произвеждат са подобрена версия на фунийките за сладолед, които има от толкова много години. Не е чак толкова иновативно май.

  14. 14 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1396 Неутрално

    Може и да греша, но ми се струва, че въпросния матъериал е просто една, между нас казано не лоша закачка и не трябва да се 'връзваме' първосигнално, иновация ли е или версия на древни неща, хигиенично ли е и т.н.
    Ако се замислим малко повече, няма как да не констатираме, че с увеличението на населението, производството на боклук, при това далеч не само за съдове, вилици и чаши, а свързано с целокупния ни живот ( прмерно с колите, една смяна на гуми, масло и т.н. колко боклук произвежда), стари дрехи, мебели, постройки и какво ли не, ще докара нещата до там, че ще трябва да живеем на нещо като сметище.
    Та кой какво мисли в индивидуален план няма голямо значение, проблема чука на вратата.

  15. 15 Профил на gqj021061267
    gqj021061267
    Рейтинг: 68 Неутрално

    Пловдив и Хранително-вкусовия институт са велика школа.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK