© Георги Кожухаров
Може и да не ви се вярва, но има и хора, които мразят уикендите. Такъв е Трифон Михайлов, който е на 31 години и не се смята за млад. Млади били тийнейджърите. А мрази уикендите, защото тогава всички почиват и нищо не може да свърши, затова ги запълва със садене на дървета в дворовете на дедите си.
"Занимавам се със супер много неща", казва той и допълва, че това е напълно възможно. "Правиш като учениците в началното училище, а не като възрастните – всяка тема се записва в отделна тетрадка. Така всичко е подредено и когато ти трябва, знаеш коя тетрадка да извадиш от мислите си".
Тетрадките при него са много – има свой бранд за вино "Препоръчано от Трифон", една от най-големите компании за въздушно заснемане - "Многоперки", доскоро внасял масажни столове, но "едни хора решили, че бизнесът е "много сладък" и го превзели". Има с други хора фондация за спасяване на пчели (I have a bee). Техни са кошерите на покрива на НДК, на дърво на спирка до Софийския университет и други. Съживил е междувременно западащ магазин в столичен квартал за ремонт на велосипеди, предлага устройства по заведения за зареждане на телефони, които неизменно в края на деня са изтощени и получават енергия докато човек си пие уискито. Последното е неговата любима напитка. Това е и причината в ръцете си да държи дървени кубчета, които поставя в напитката.
Уиски с дъх на дърво
Установил, че не иска да разрежда уискито с лед, но в същото време понякога му липсва нещо, например аромат.
"Едно време пиех уискито с лед, но когато пиеш малко и рядко, тогава независимо дали пиеш скъпо или евтино уиски, ти не искаш да го разваляш с лед. И започва да ти липсва като не тропат ледчета в чашата", обяснява Трифон. Пробвал с каменни, но счупил няколко чаши, взел метални – "придават отвратителен вкус". От чам си отрязал две кубчета, даже ги замразил малко, но крайният резултат е вкус на чам. В крайна сметка по логиката на това, че обичайно уискито отлежава в дъбови бъчви, се насочил към този вид.
"Взех дъб, нарязах кубчета и трябваше да обмисля как да изкарам влагата от тях. Защото идеята е да оставиш само аромата, а не да променяш вкуса. Намерих начин това да стане без да обгориш дървото, защото тогава пък то ще придаде друг аромат и се променя вкуса. Това става за по-обикновени уискита", разказва Трифон. Използвал пчелни продукти, за да се обработят кубчетата, което ги прави "дуракоустойчиви" – могат да се използват много време без нищо да им стане.
Естествено решава, че това, което носи удоволствие за него трябва да стигне до повече хора. За начало това му донесло разочарование от двама "корифеи" от уиски средите, които по думите му решили от едното представяне на иновацията да изкарват пари от него. Намерил друга подкрепа и представянето пред обществото минало успешно. © Георги Кожухаров
Сега предстои по-сложната част – да намери финансиране, за да може да ги произвежда серийно. В момента се опитва да набере средства чрез популярни платформи за така наречения крауд фъндинг (буквално - финансиране от тълпата) – който подкрепя идеята поръчва в аванс продукта и така се набира финансиране. Има поръчки от най-необичайни места по света като например от арабските емирства, където алкохолът е забранен.
Намерили се и много критици (не само българи), които определили идеята му като безумна. "Странно, че дават мнение без да са опитали ефекта", удивлява се Трифон. Малката му победа е над един от най-върлите му критици, който получил чифт кубчета, установил, че "работят" и сега му предлага помощ.
Трифон смята, че ситуацията е аналогична на предишни, през които е минавал – трябвали десет години, за да се възприеме идеята по хотели и компании да се поставят масажни столове, а пък телевизиите да установят какви възможности дават снимките с дрон.
"И не мисля, че това се случва само в България. Просто хората в момента са егоцентрични", анализира ситуацията той.
Възползва се на практика и от съвета на "богат човек от Италия", който му казал, че е много полезно да тества идеята си сред българи, защото те са компетентни по всякакви въпроси и ще намерят десетки проблеми в предлагания продукт, които ако реши в аванс, при пускането му на пазара той ще е много успешен.
Не става всичко с пари
Ако не успее с "крауд фъндинга" е решил да се пробва сам с проекта си, което естествено ще го забави, но предпочита да не разчита на инвеститори, които ще имат своите условия, които той вероятно не би приел. И по другите си проекти е възприел практиката – да реинвестира всичко, което изкара. Което в неговия случай означава липса на традиционните семейни почивки. © Георги Кожухаров
"Щастлив си, ако получаваш пари докато работиш нещо с удовлетворение, а не си щастлив, когато работиш, за да получиш заплата. Или по друг начин казано, ако си на работа до 17 ч. и остават 10 минути, да си казваш, ох, само десет минути имам да свърша ред неща, а не ох, още 10 минути трябва да чакам", споделя Трифон.
Брандът му за вино предполага, че опитва вината на бутикови български изби, чиито продукти не са навсякъде по рафтовете и препоръчва тези, които смята за добри за съответната година. Не приема оферти от типа да му се плати, за да препоръча дадено вино. "Не става с пари".
Разликата между хобито и работата е, че за едното даваш пари без да чакаш възвръщаемост, а в другото инвестираш времето си, за да получиш пари в замяна.
Аз работя само хобита, нямам работа – ако това означава да наливаш без да чакаш нещо в замяна, обобщава позицията си Трифон.
Признава, че е трудно да работиш в няколко различни сфери едновременно, но според него се получава, ако успееш да управляваш времето си добре.
