Лу Рийд – поетът с китара, който провъзгласи рокендрола за Бог

Лу Рийд по време на концерт в Берлин през 2007 г., град, на който посвещава един от най-силните си албум. Изпълнителят остана активен на сцената почти до сетния си час.

© Associated Press

Лу Рийд по време на концерт в Берлин през 2007 г., град, на който посвещава един от най-силните си албум. Изпълнителят остана активен на сцената почти до сетния си час.



Той беше учител", гласи кратката, но ясна реакция на Дейвид Боуи в социалните мрежи по повод смъртта на 71-годишния Лу Рийд. Тези думи всъщност добре обобщават цялостните настроения сред музикалния свят, който не очакваше подобна загуба.


През май бившият фронтмен на съществувалите между 1964 – 1973 г. Velvet Underground, композитор, фотограф, актьор, режисьор и поет преживя тежка операция, в която му беше трансплантиран черен дроб, След нея той се определи като "триумф на модерната медицина" и "по-силен отвсякога", а съпругата му от близо 30 години Лори Андерсън коментира, че той е бил в много тежко състояние преди да бъде хоспитализиран. Според неговия агент Андрю Уайли, смъртта му е свързана с последствията от операцията, но засега повече детайли не са известни.


До голяма степен реакциите към новината са безпрецедентни. Ако известна личност си отиде, обикновено мненията са свързани с професионалните успехи, но в случая изразяваното от личностите в шоубизнеса гравитира около заключението, че ако го нямаше Лу Рийд, нямаше да ги има и тях. Оценка, която е напълно правдива, като се има предвид, че това е може би първият човек, заговорил за теми като експериментирането със сексуалността и наркотиците в рок формат, а по-късно чрез поп, пънк и нойз жанровете. Задълбочеността му в тези посоки и разказването на истории вероятно се корени в мечтата му да бъде не музикант, а поет и писател по примера на Едгар Алън По. В студентските години негов литературен ментор пък е Делмор Шварц, който по време на курс по творческо писане му казва: "Ако се продадеш, ще те убия." Тази заръка се превръща в определяща за начина му на живот, винаги криволичещ между успеха и личните проблеми.




Лу Рийд е роден в Бруклин в еврейско семейство, което в тийнейджърските му години го поставя на електрошокова терапия, за да "излекува" бисексуалността му. Той намира спасение в музиката и в своята лична "религия". Сред известните му цитати е "Моят единствен Бог е рокендролът", а в Rock & Roll, една от ранните песни на Velvet Underground, той пее за това как музиката е спасила неговия живот. Това е припомнено и от режисьора Вим Вендерс в биографичната му книга "Логиката на образите", където посочва музиката на групата като основно вдъхновение да се занимава с изкуство. По-късно Лу Рийд застава пред камерата за филмите му "Криле на желанието" и "Снимки в Палермо".


Лу Рийд на живо през 1972 г.

© Associated Press

Лу Рийд на живо през 1972 г.


"Лу Рийд е причината да правя всичко, което правя в моя живот", пише Джулиан Казабланкас от The Strokes. "Първите песни, които заобичах. Първите песни, които се научих да свиря. Първите песни, които копирах от любима група. До всичко това стои името на Лу Рийд", пише в Twitter басистът на Suede Мат Озмън, а вокалистът Брет Андерсън неведнъж е нареждал третия соло албум на Рийд, концептуалния Berlin от 1972 г., сред най-любимите си. Този запис остава и един от най-обичаните от феновете и музикантите, макар че по време на издаването си, е напълно отритнат от критиката, а продажбите са слаби. По-късно той е сравнява като влияние с най-добрите албуми на The Beatles, но Лу Рийд, често арогантен, лаконичен и нападателен в интервютата си, определя асоциациите с ливърпулската четворка и Боб Дилън като обидни. Berlin всъщност съвсем не е единственият случай, в който проект на Лу Рийд е оценен постфактум.


Може да се каже, че дори кариерата му е започнала и завършила с неразбиране от масовата публика. Първият албум на наименуваните на случайно намерено в метрото порнографско списание The Velvet Underground е считан за безспорна рок класика, всъщност по време на издаването си през 1967 г. той не прави голямо впечатление въпреки намесата на Анди Уорхол като мениджър и продуцент. Но както отбелязва Брайън Ино - "много малко хора си купиха плочата, когато тя се появи, но всеки, който го направи, впоследствие основа група". Сред последните проекти на Лу Рийд е Lulu, съвместният му албум с Metallica, посрещнат като цяло с негативни отзиви на фона на пълната увереност на двете страни в процеса на работа. Експерименталният му двоен албум Metal Machine Music от 1975 г. пък често е определян за един от най-лошите албуми в историята, въпреки че през последните години радикалните оценки към него омекват покрай все по-явното му влияние върху модерния нойз рок.


Заедно с певицата и модел Нико (1938 - 1988) по време на записването на The Velvet Underground & Nico през 1967 г. Двамата са за кратко любовници, а не след дълго трудно понасят присъствието на другия.

© YouTube

Заедно с певицата и модел Нико (1938 - 1988) по време на записването на The Velvet Underground & Nico през 1967 г. Двамата са за кратко любовници, а не след дълго трудно понасят присъствието на другия.


Първата вълна на признание към Лу Рийд всъщност започва, докато той е на прага да се откаже от музиката. През 1970 г. конфликтите между него и последния мениджър на The Velvet Underground Стив Сесник достигат до връхната си точка, изпълнителят прекарва година в изолация и решава да се премести в Лондон. Вместо напълно ново начало, той е шокиран да разбере, че музиката му е създала цяло ново поколение на рок сцената във Великобритания. Сред най-големите му фенове е именно Дейвид Боуи, който продуцира дебютния соло албум на Рийд – Transformer от 1972 г., и добавя беквокали в една от най-известните му песни – Satellite of Love. По-късно, в период на наркотична и алкохола зависимост, Лу Рийд обвинява, че Боуи имитира похватите му.


"Бях напълно отнесен, когато чух за първи път Berlin", споделя във Facebook впечатления от виртуозността на албума бивш член на Depeche Mode Алън Уайлдър. Китаристът и основен композитор на групата Мартин Гор пък записва кавър на Candy Says за соло албума си Conterfeit 2 през 2003 г. Изпълнения на същата песен, посветена на травестита и протеже на Анди Уорхол Канди Дарлинг, през годините правят още Portishead, Antony & The Johnsons, Garbage, а кавърите на Velvet Underground и Лу Рийд са неизброими. Малка част от създателите им са имена като Дейвид Боуи, Duran Duran, Ник Кейв, Ванеса Паради, Siouxsie & The Banshees, Иги Поп, а през последните години нови прочити на класиките правят Ty Segall, Feist, The Kills, Beck. На заглавието на една от песните в дебютния албум на The Velvet Underground пък е кръстен един от основните алтърнатив рок фестивали в световен мащаб – All Tomorrow's Parties.


Влиянието на Лу Рийд излиза отвъд музиката, литературата и киното, когато чешкият драматург и първи президент на държавата в новата й история Вацлав Хавел се вдъхновява да отдаде живота си на изкуството и революцията в края на 70-те именно заради The Velvet Underground. Според легендите всъщност термина "кадифената революция" дори идва от името на групата.


Сред опечалените е също така писателят Салман Рушди, който пише в Twitter: "Моят приятел Лу Рийд отиде на финала на своята песен", а актьорът Джон Кюсак се определя като "винаги вдъхновен от него". Guns N' Roses пък напомнят един от най-известните твърдения на изпълнителя: "Аз съм артист и мога да бъде егоистичен, колкото си поискам", а кардиналът и своеобразен министър на културата във Ватикана Джанфранко Рафаси цитира в микроблога стихове от една от най-известните му песни - A Perfect Day.


"Светът изгуби един голям композитор и поет, аз изгубих моя приятел от училищния двор", пише другата основна фигура във Velvet Underground Джон Кейл, някога казал за Лу Рийд: "Рядко се среща един толкова талантлив творец да е такава противоположност като човек". Думите идват след поредния им разрив, предшестван от кратко събиране и съвместен албум в памет на Анди Уорхол през 1990 г.


В края на живота си Лу Рийд остава напълно адекватен на настоящето. Един от редките случаи, в които той е позитивен към нечия друга кариера, дойде именно по-рано тази година, когато той засипа с похвали новия албум на Кание Уест Yeezus. Случайно или не, последният му туит пък е затворена врата с негова снимка като млад, отчасти закриваща надпис closed ("затворено"). Но както става с утвърдените във времето, една смърт няма как да затвори каквито и да било врати пред създаденото от тях.



Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Вячеслав Атанасов
    Вячеслав Атанасов
    Рейтинг: 1218 Разстроено

    Лека му пръст.Сигурно сега ще запецна на Velvet Underground,както почти цяло лято не можах да сменя J.J.Cale с нищо друго след смъртта му.Отиде месец-два.Нека!Той си заслужава.Вечна му памет!

  2. 2 Профил на MyTwoCents
    MyTwoCents
    Рейтинг: 694 Неутрално

    Един от хората, които определят цяла епоха! Не само музикално, а културно, артистично и политически.

    @)----,--'--
  3. 3 Профил на metalogy
    metalogy
    Рейтинг: 543 Неутрално

    Лека му пръст.
    http://youtu.be/QYEC4TZsy-Y

    колко е стабилен финансовият сектор у нас, ако не се говори за него




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK