След смъртта на Филип Сеймур Хофман – все повече въпроси за саможертвите и зависимостта

Филип Сеймур Хофман

© Associated Press

Филип Сеймур Хофман



С неочакваната смърт на Филип Сеймур Хофман, се даде началото на oчакваната вълна от реакции, но също така и дискусии около публично рядко обсъжданите му проблеми и появата на едно все по-утвърждаващо се мнение – че освен един от най-добрите актьори на нашето време, той не беше като повечето актьори.


"Скъпи Филип, ти си една прекрасна, наистина прекрасна душа. За най-чувствителните сред нас шумът може да бъде твърде силен. Нека сърцето ти бъде благословено", пише в Twitter Джим Кери за родения в Ню Йорк актьор, който е открит мъртъв в неделя сутринта от личния си асистент. На минути от блока неговата съпруга и три деца са го очаквали, и тъй като не е имал навика да закъснява, бързо усещат, че вероятно нещо се е случило. Разпокъсаната информация на различни сайтове за смъртта му пък вече е окончателно потвърдена – Филип Сеймур Хофман умира от свръхдоза, като на ръката му е била забодена игла, а до него в банята са намерини пет плика с хероин, три от които празни.


Предимно известният като фотограф Антон Корбейн изказва шок от новината пред сайта Indiewire. Той е сред последните режисьори работили с него – Филип Сеймур Хофман има главна роля на германски следовател в новия трилър A Most Wanted Man, екранизация по романа на Джон льо Каре, която направи премиера на "Сънданс" заедно с още един филм с участието на актьора – God's Pocket. "Видяхме се само преди две седмици и той изглеждаше добре въпреки проблемите, с които се бореше. Той не само е най-талантливият актьор, с когото съм се срещал (и надали само аз си мисля така от режисьорите, които са работили с него ), той също така се превърна в невероятно вдъхновяващ и подкрепящ приятел. Толкова съм тъжен, че ми е трудно да подредя мислите си."




След смъртта на Филип Сеймур Хофман – все повече въпроси за саможертвите и зависимостта

© Associated Press


"Не знам как го правеше" казва работилият с него в киното и театъра режисьор Майк Никълс пред в. "Ню Йорк таймс" през 2008 г. Четири години по-късно те с успех поставят "Смъртта на търговския пътник" по Артър Милър, а Хофман получава номинация за "Тони". "Отново и отново, той пълноценно се превръщаше в съвсем друг човек, но все пак с някои черти, които разпознаваш. Нещо различно се появяваше в очите му. За ролите си той се претворяваше отвътре, променяше молекулите в себе си, за да стане ново човешко същество". Тони Греко, неговият преподавател в Нюйоркския университет, отбелязва, че той е бил склонен да "пътува до някои опасни места. Когато той излизаше на сцената, за него нямаше никакви граници. Той беше развалина, но креативна развалина и беше изключително топъл към хората. Чух как негов съученик го срещнал на улицата и му казал, че са били в един клас, след което Фил му е говорил за кино в продължение на час".


Хофман е три пъти номиниран за "Оскар" (последно за "Учителят" през миналата година), като печели по време на втората си номинация – за ролята си на също починалия от зависимостите си писател Труман Капоти в едноименния биографичен филм. За изпълнението му вече покойният кинокритик Роджър Ебърт пише: "Той не имитира Капоти, а сякаш изгражда връзка с духа му и така съвсем безпогрешно изгражда маска на един дълбоко интелигентен и дълбоко наранен човек".



Паралелите между ролите и личността му често се появяват в коментарите и опитите за обяснение. В. "Гардиън" пише, че е можело да се усети, че ще се случи "нещо лошо" от драматичната му роля в "Късен квартет", според блога Press Play смъртта му поставя въпроса доколко човекът се влива в ролята и кога ролята се превръща в човека, а сп. "Ню Йоркър" смята, че би било наивно да се отрече честата връзка между дълбочината на нечие творчество и стимулантите за постигането му. "Хофман живя, за да прави велико изкуство и е невъзможно да се избяга от впечатлението, че той умря за него. Истинската цена на неговите свръхчовешки възможни като актьор тепърва ще се изяснява", завършва изданието.


След смъртта на Филип Сеймур Хофман – все повече въпроси за саможертвите и зависимостта

© Associated Press


"Трябва да си напомням, че не е нужно да се убивам, че не е нужно да се съсипвам с много работа", казва Хофман пред в. "Гардиън" през 2011 г. и отличава като основен приоритет своето семейство - дизайнерката Мими O' Донъл и техните три деца. В тогавашното си интервю той се връща към студентските си години, когато се е отдал на алкохола и наркотиците, но на 22-годишна възраст успява да подреди живота си. Той също така отбелязва, че двете десетилетия, които са минали от тези събития, не гарантират, че е превъзмогнал проблемите си. Година по-късно той влиза в рехабилитационна клиника заради пристрастеност към лекарства по предписание и хероин.



В сегашната си реакция към ситуацията, изданието пише, че съдбата на Хофман е тази на хиляди наркомани, които умират по улиците и които са приемани от властите като престъпници, а не болни хора. "Дори и полицията да знаеше, че той е зависим, тя нямаше да направи нищо".


В близките седмици Филип Сеймур Хофман трябваше да започне работа по втория си режисьорски проект - Ezekiel Moss с Джейк Гиленхал и Ейми Адамс. Освен вече направилите първи фестивални прожекции God's Pocket и A Most Wanted Man, той ще бъде на големия екран и в следващите две части от "Игри на глада".



Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK