© Associated Press
Филип Сеймур Хофман
С неочакваната смърт на Филип Сеймур Хофман, се даде началото на oчакваната вълна от реакции, но също така и дискусии около публично рядко обсъжданите му проблеми и появата на едно все по-утвърждаващо се мнение – че освен един от най-добрите актьори на нашето време, той не беше като повечето актьори.
"Скъпи Филип, ти си една прекрасна, наистина прекрасна душа. За най-чувствителните сред нас шумът може да бъде твърде силен. Нека сърцето ти бъде благословено", пише в Twitter Джим Кери за родения в Ню Йорк актьор, който е открит мъртъв в неделя сутринта от личния си асистент. На минути от блока неговата съпруга и три деца са го очаквали, и тъй като не е имал навика да закъснява, бързо усещат, че вероятно нещо се е случило. Разпокъсаната информация на различни сайтове за смъртта му пък вече е окончателно потвърдена – Филип Сеймур Хофман умира от свръхдоза, като на ръката му е била забодена игла, а до него в банята са намерини пет плика с хероин, три от които празни.
Предимно известният като фотограф Антон Корбейн изказва шок от новината пред сайта Indiewire. Той е сред последните режисьори работили с него – Филип Сеймур Хофман има главна роля на германски следовател в новия трилър A Most Wanted Man, екранизация по романа на Джон льо Каре, която направи премиера на "Сънданс" заедно с още един филм с участието на актьора – God's Pocket. "Видяхме се само преди две седмици и той изглеждаше добре въпреки проблемите, с които се бореше. Той не само е най-талантливият актьор, с когото съм се срещал (и надали само аз си мисля така от режисьорите, които са работили с него ), той също така се превърна в невероятно вдъхновяващ и подкрепящ приятел. Толкова съм тъжен, че ми е трудно да подредя мислите си."
© Associated Press
"Не знам как го правеше" казва работилият с него в киното и театъра режисьор Майк Никълс пред в. "Ню Йорк таймс" през 2008 г. Четири години по-късно те с успех поставят "Смъртта на търговския пътник" по Артър Милър, а Хофман получава номинация за "Тони". "Отново и отново, той пълноценно се превръщаше в съвсем друг човек, но все пак с някои черти, които разпознаваш. Нещо различно се появяваше в очите му. За ролите си той се претворяваше отвътре, променяше молекулите в себе си, за да стане ново човешко същество". Тони Греко, неговият преподавател в Нюйоркския университет, отбелязва, че той е бил склонен да "пътува до някои опасни места. Когато той излизаше на сцената, за него нямаше никакви граници. Той беше развалина, но креативна развалина и беше изключително топъл към хората. Чух как негов съученик го срещнал на улицата и му казал, че са били в един клас, след което Фил му е говорил за кино в продължение на час".
Хофман е три пъти номиниран за "Оскар" (последно за "Учителят" през миналата година), като печели по време на втората си номинация – за ролята си на също починалия от зависимостите си писател Труман Капоти в едноименния биографичен филм. За изпълнението му вече покойният кинокритик Роджър Ебърт пише: "Той не имитира Капоти, а сякаш изгражда връзка с духа му и така съвсем безпогрешно изгражда маска на един дълбоко интелигентен и дълбоко наранен човек".
Паралелите между ролите и личността му често се появяват в коментарите и опитите за обяснение. В. "Гардиън" пише, че е можело да се усети, че ще се случи "нещо лошо" от драматичната му роля в "Късен квартет", според блога Press Play смъртта му поставя въпроса доколко човекът се влива в ролята и кога ролята се превръща в човека, а сп. "Ню Йоркър" смята, че би било наивно да се отрече честата връзка между дълбочината на нечие творчество и стимулантите за постигането му. "Хофман живя, за да прави велико изкуство и е невъзможно да се избяга от впечатлението, че той умря за него. Истинската цена на неговите свръхчовешки възможни като актьор тепърва ще се изяснява", завършва изданието.
© Associated Press
"Трябва да си напомням, че не е нужно да се убивам, че не е нужно да се съсипвам с много работа", казва Хофман пред в. "Гардиън" през 2011 г. и отличава като основен приоритет своето семейство - дизайнерката Мими O' Донъл и техните три деца. В тогавашното си интервю той се връща към студентските си години, когато се е отдал на алкохола и наркотиците, но на 22-годишна възраст успява да подреди живота си. Той също така отбелязва, че двете десетилетия, които са минали от тези събития, не гарантират, че е превъзмогнал проблемите си. Година по-късно той влиза в рехабилитационна клиника заради пристрастеност към лекарства по предписание и хероин.
В сегашната си реакция към ситуацията, изданието пише, че съдбата на Хофман е тази на хиляди наркомани, които умират по улиците и които са приемани от властите като престъпници, а не болни хора. "Дори и полицията да знаеше, че той е зависим, тя нямаше да направи нищо".
В близките седмици Филип Сеймур Хофман трябваше да започне работа по втория си режисьорски проект - Ezekiel Moss с Джейк Гиленхал и Ейми Адамс. Освен вече направилите първи фестивални прожекции God's Pocket и A Most Wanted Man, той ще бъде на големия екран и в следващите две части от "Игри на глада".
