Южноафриканската писателка и нобелист Надин Гордимър почина на 90 години

Южноафриканската писателка и активист Надин Гордимър, носителка на Нобеловата награда за литература от 1991 г. за творбите си, посветени на Апартейда, е починала в йоханесбургския си дом в неделя на 90 години, предава "Гардиън". Тя си е заминала кротко в съня си и в присъствието на двете си деца, гласи изявление на семейството, цитирано от изданието.

Бялата Гордимър е един от най-ярките гласове в борбата срещу режима на расова сегрегация в Южна Африка, а в по-късни години и активист в движението за лечение и превенция на HIV и СПИН. Тя е сред първите хора, с които бъдещият президент Нелсън Мандела се среща след излизането си от затвора през 1990 г.

Гордимър е родена през 1923 г. в Гаутенг, Южна Африка, в семейството на европейски емигранти. Интересите й към литературата и активизма датират от юношеска възраст и в последствие напуска университета рано, за да се посвети изцяло на писането. Първият й голям пробив идва през 1951 г., когато списание "Ню Йоркър" публикува разказа й A Watcher of the Dead. Според "Гардиън" Надин Гордимър вярва, че именно краткия жанр е литературната форма на съвремието.

Надин Гордимър с Нелсън Мандела на връчването на наградата на "Амнести интернешънъл" "Посланик на съвестта" през 2006 г.

Обвързва се с движението срещу Апартейда след ареста на своя близка приятелка и най-вече известният като "клането от Шарпвил" протест през март 1960 г., когато южноафриканската полиция открива огън по протестиращи и убива 69 човека. По време на процеса "Ривония", приключил с доживотната присъда на Нелсън Мандела през 1964 г. тя става близка с адвокатите му и редактира известната му реч "Аз съм готов да умра", изнесена от подсъдимата скамейка.

Белетристиката на Гордимър е потопена в атмосферата и предизвикателствата на живота по време на Апартейда. Петнайсетте романа и няколкото й сборника с разкази й печелят Нобеловата награда за литература през 1991 г., както и определения като "величествен, епичен писател" и "партизанин на въображението".

Няколко от нейните книги, както и редактирана от нея антология с поеми на африкански автори, са забранени по време на продължилия до 1994 г. режим. На български нейни разкази са публикувани в издание на "Народна просвета" от 1974 г.

Всичко, което трябва да знаете за: