Кратка теория на парите за филолози

Кратка теория на парите за филолози

© Reuters



Най-блестящият български икономист -  така определят Венцислав Антонов всички, които лично са го познавали и са работили с него. Антонов почина в края на миналата седмица на 59 години. В памет "Дневник" припомня няколко от неговите текстове. "Кратка теория на парите за филолози" излиза в края на ноември 2008 във вестник "Култура" - публикуваме го с позволение на редакцията.


1. Като малък не обичах да чета приказки, защото всички приказки ми изглеждаха еднакви. Обичах да чета исторически книги - в тях хората живееха под истинските си имена, имаше много дати и разни факти. След години попаднах на Морфологията на Владимир Проп и разбрах, че филолозите знаят, че приказките са еднакви, но го споделят само с възрастните, които вече не четат приказки. По онова време отношението ми към филологията се изчерпваше с въпроса, който Лев Ландау веднъж задал на една дама, с която искал да се приобщи невербално, а тя му казала, че се занимава с филология. С това, казал той, всички се занимаваме – какво всъщност можете да правите?


Покрай заниманията си с геометрия попаднах на филологическите текстове на Анатолий Фоменко – той е геометър, който в свободното си време рисува странни картини – от тях излиза, че анализът на историческите текстове прави голяма част от историята да прилича на приказка с очакван край и попроменени имена на героите. Това радикално промени статута на филологията в моите очи – оказа се, че филологията може да променя хронологията. Това се получава, защото геометрите работят с инварианти – те не се интересуват от това как изглеждат нещата, а как нещата стоят в действителност. Сега знам, че филологията непрекъснато се демократизира и хората все повече пишат така, както чуват да се говори.




Това е ключът за разбирането на парите. Защото парите също непрекъснато се демократизират и хората все повече правят пари така, както обществото иска от тях. Парите, както и книгите, се правят по един и същи начин – с писане. Затова този текст е кратко изложение на теорията на парите за филолози. 


2. Откъде идват парите? Много хора мислят, че парите са нещо, което стои някъде, и оттам отива някъде другаде. По едно време считали, че парите са злато и затова открили Америка, понеже мислели, че е Индия, а индийците и досега имат много злато, защото обичат да ходят със златни украшения. Обаче на китайските карти – защото китайците всъщност открили Америка в 1421 г., след като решили математическата задача за слепване на картите на двете полукълба – не пишело какво са открили, защото в Китай имало ред и не можело всеки да кръщава нещата. Така местните американци се оказали индианци и скоро били освободени от всичкото си злато, сребро и подобни, защото за тях те не били пари – местните предпочитали стъклени топчета, гребени и такива.

Кратка теория на парите за филолози

© Reuters


Когато хората мислели, че парите са злато, основна задача на науката била да произведе злато от по-прости и широко разпространени неща. Така възникнала алхимията. Великият Нютон, например, се занимавал основно с алхимия и астрология – това били важните науки тогава, а измислил диференциалното и интегрално смятане, което сега наричат Анализ, когато физикът Робърт Хук го помолил да обясни защо гравитацията е пропорционална на обратния квадрат на разстоянията. Нютон много се ядосал на Хук, затова не му казал какво е измислил, а като станал началник след време, изгорил всички приспособления, с които Хук 40 години демонстрирал своите и чужди физични открития пред Кралското дружество. После Нютон казвал, че само глупаците питат защо, докато науката се занимава с как нещата са такива, каквито са. Оттогава науката е такава. Нютон освен това казвал, че бил постигнал, каквото постигнал, защото стъпвал на раменете на гиганти. Хората вярвали на тази история, защото нямали портрети на Хук да видят, че той бил нисък и гърбав от многото опити и демонстрации. Нютон просто се шегувал, подобно на Ювенал, който казвал нещо за духа и тялото, но то било точно наопаки на онова, което хората си мислели, защото вече не можели да четат латински. 


Затова филологията е важна. Когато Карл Велики се канел да стане велик, открил, че местните не знаят латински и си внесъл монаси от Англия, които поради изолацията на Острова знаели езика, какъвто бил едно време, когато хората още го практикували. Така изолацията за някои неща е полезна, а за други вредна. Нютон много си кореспондирал с Лайбниц – главно да го дразни и да го проверява какво е открил – обаче никога не му пишел пряко, защото Лайбниц минавал за германски агент. Нютон пишел на главния секретар на Кралското дружество, който препращал писмата от свое име. Веднъж Нютон пратил на Лайбниц анаграма – разбира се, на латински – с която му съобщавал, че е полезно да се решават диференциални уравнения. Оттогава хората, които се занимават с наука, пишат и решават диференциални уравнения. Понякога това няма много смисъл, обаче си остава полезно.


Когато започнете да разбирате как нещо, което няма много смисъл, иначе е полезно, започвате да разбирате от икономика. Затова после на главния секретар му отрязали главата в Тауър – по обичайната процедура, а Нютон станал главен секретар и изгорил портретите на Хук, когото не харесвал, защото бил нисък и бил открил закона за гравитацията, обаче не знаел защо


Нютон знаел от Ферма, който иначе бил адвокат, че нещата се познават чрез допиране на плоски неща до тях, защото плоските неща са просто устроени и като се напаснат с нещата, които искате да разберете, всичко ви става ясно. Освен това Нютон бил чел съчинението на Кеплер за геометрията на винените бъчви и така открил законите за движение на небесните тела. Кеплер не пиел, той бил монах, обаче веднъж отишъл на гости на Тихо Брахе, който бил астроном на един друг Остров, и там имало много бъчви, защото падало голямо пиене. Така се събират данни. Когато Нютон видял, че не може да получи злато по алхимичен път, станал началник на Монетния Двор, понеже на този началник се полагала част от златния прах, който оставал от сеченето на пари. 

Тогава златото било пари, парите изглеждали като злато и хората били меркантилисти
. Обаче Нютон не разбирал от пари и по едно време си вложил парите в Компанията на Южните морета, която била организирана от министъра на финансите на Краля и някои негови приятели, и така ги загубил всичките. После на Краля му направили bail-out, т.е. реституирали му парите, а Нютон казал, че можел да изчисли движението на небесните тела, но не и лудостта на тълпите. На това сега му казват когнитивен дисонанс и други неща, от които психолозите разбират, а обикновените хора ги правят. Така излиза, че хората постоянно не разбират какво точно правят. Което може и да е вярно, обаче няма смисъл. 

Кратка теория на парите за филолози

© Reuters


Затова икономистите по принцип приемат, че хората знаят какво точно правят, защото иначе икономическият анализ няма да има смисъл и икономистите ще трябва да станат психолози. 


3. Канцлерът на Трезора и неговите влиятелни приятели всъщност организирали Компанията на Южните Морета, за да спасят платежния баланс на страната. Тогава хората били меркантилисти и много се наскърбявали, когато парите отивали някъде другаде. По онова време слънчевият Луи бил още малък и чичо му, Орлеанският херцог, заедно с един шотландецДжон Лоу, организирали такава далавера, че всички пари от Англия и Европа се събрали във Франция. 

Далавера 
- на български – е онова, което икономистите наричат арбитраж. Арбитражът бил организиран около Компанията за Мисисипи, чието предназначение било да извлича златото от едноименната река. Не че в Мисисипи някога имало злато, но Джон Лоу бил шотландец и знаел, че французите не разбират от география. Той произхождал от семейство на златари, които по съвместителство станали и банкери, и бил разбрал същността на парите. Същността на парите е да правят хората щастливи. Хората са нещастни, защото нямат пари, а нямат пари, защото им липсва въображение. Поради това те си мислят за парите като за нещо – злато, сребро и подобни.


Парите, обаче – според Law - са абстракцията на идеята за всеобщо щастие, а техниките за материализиране на тази абстракция – т.е. за произвеждане на пари - предписват как това се постига. Затова този шотландец е по-велик от другия по-известен шотландец – Адам Смит, който всъщност бил митничар - защото Смит възприемал всеобщото щастие като процес, в който парите по същество не участват. Той закачил на този процес етикета "невидимата ръка", което се обяснява с професионалната му деформация като митничар – митниците открай време различават видимия от невидимия внос или износ - и оттогава икономистите и финансистите много-много не си говорят, макар да се занимават с едно и също.


Иначе финансистите ходят по-добре облечени. Така ходели хората по времето на Джон Лоу, когато Брюксел бил зарит с поръчки за дантели за две години напред, а производителите на ливреи, карети и други такъми имали и по-голям backlog. Напълно съзнателно Law открил основните понятия и инструменти на съвременната парична политика, така изградил своята система, а в процеса на поддържане на паритета на създаваните от него пари – вече спонтанно – открил и другите инструменти за постигане на всеобщо щастие – масови арести, принудителен каторжен труд и подобни. Френският експеримент от второто десетилетие на XVIII век имал дълготрайни последици. Спонтанно възникналата на rue Quincampois борса за ценни книжа направила доста хора от третото съсловие наистина богати, разорила мнозина аристократи и показала действителната сила на парите като инструмент за цивилизационни и съсловни преобразования.


Така се получило, понеже висшите съсловия ги мързяло да ходят на борсата и пращали там прислугата, която арбитрирала разликата между цената от предния ден и актуалната борсова цена, която обикновено била по-висока, и така низшите съсловия станали богати. Това в крайна сметка не се харесало на политическата власт, която тогава била абсолютна монархия, и демократизирането на парите било прекратено. Споменът за катастрофата на висшите съсловия - сред които мнозина загубили именията си, които били заложили, за да получат leverage – останал завинаги свързан с името на Лоу, който добил репутацията на измамник. Този спомен висял като призрак над Конвента и Директорията, когато трябвало да решават начините за финансиране на Революцията, и взетите тогава решения превърнали Париж в най-значителния капиталов пазар на XIX век. По неведомите пътища на съдбата това довело до откриването – от Жюл Реньо (Jules Regnault) в 1863 г. – на закона за анти-гравитацията на цените на фондовите пазари (това, че дисперсията на цените е пропорционална на втори корен от времето), а малко по-късно – в 1900 г., от Луи Башлие (Louis Bachelier) – на уравнението на Брауновото движение, непрекъснатите случайни процеси и, по същество, на математическите финанси.


Такива били последствията ототкриването на същността на парите, обаче хората били неблагодарни и затова Лоу умрял в бедност, разочарован от неразбирането на неговата система. Точно двеста години след неговата смърт започнала Голямата Депресия, а с нея и истинското разбиране на тази система. По случайност, пак по същото време, били формулирани и законите на квантовата механика


4. Ако в този момент продължавате да се чудите откъде всъщност идват парите, не сте сами – икономистите също не знаят. Те определят парите функционално, след като вече са приели, че отнякъде има пари, и обикновено казват, че парите са това, което правят – money is what money does. Освен това имат различни теории за различните видове пари, които измислят. Имат дори хеликоптерни пари, поради което текущият прякор на председателя на Федералния резерв – Бен Хеликоптера – е само отчасти шега. Затова финансистите са натоварени да експериментират от какво може да се направят пари и така постепенно нещата се изясняват. Така прогресира знанието за парите. 


Ако хората бяха умни, казват някои, нямаше да трябва да правят експерименти, за да открият квантовата физика. Квантовата физика следва от някои математически съображения. Това е вярно и за парите. Защото величието на Джон Лоу е в разбирането на квантовата природа на парите – парите никога не са там, където ги търсите, а винаги някъде другаде. Парите са навсякъде и никъде, размазани по цялото икономическо пространство, което свързват в едно и по този начин компактифицират. Затова, ако хората бяха умни, нямаше да се събират на големи групи и да обсаждат банките, където, според тях, парите им кротко лежат, само за да открият, че там парите им всъщност ги няма. Обаче хората сме такива – обичаме да експериментираме - поради което нещата стават, както стават. За разлика от повечето физически величини, парите не обичат законите за запазване. Още с първите испански галери, акостирали в Европа с пълен товар от злато и сребро, хората открили, че увеличаването на парите само по себе си не ги прави по-богати, защото цените на нещата някак веднага пораствали. Така била открита количествената теория за парите, която казва, че ако увеличите парите в обръщение сто пъти, цените на всичко – в крайна сметка - ще се увеличат също сто пъти и хората ще си останат толкова бедни или богати, колкото и преди.

Кратка теория на парите за филолози

© Reuters


Оттогава икономистите започнали да се интересуват само от относителните цени. Относителните цени са нещо подобно на проективните координати в геометрията, които хората почнали да откриват горе-долу по същото време, докато се опитвали да разберат защо някои рисуват хубаво, а други – не. Проективната геометрия лежи в основата на много геометрии и се интересува само от взаимното разположение на нещата. Самите неща нямат особено значение и могат да се възприемат като етикети. Обаче геометрическите неща винаги лежат някъде – например във видимото пространство, което обитаваме – а относителните цени не е ясно къде живеят, понеже са невидими. Тази невидимост на "истинските цени" много обърквала икономистите, защото било добре да могат да виждат какво става, обаче нещата показвали какво е станало, едва след като то вече било станало. Оттогава на икономистите им останал навикът да гледат назад – с hindsight – което, точно казано, значи да гледате със задника си, ако той стои на правилното място. Освен това всички цени били изразени в някакви пари, например в злато, и като се гледат пост фактум отношенията на две цени, цената на парите – защото и те си имат цена – остава фиксирана.


С други думи, може да знаете относителните цени само със задна дата и само при фиксирана цена на парите, които в този смисъл изглеждат като мярка на всички цени. Поради естеството на икономическите неща, мярката от време на време се променя и така относителните цени също се променят, обаче как точно, е трудно да се каже, защото това винаги става ясно едва впоследствие, когато още много други важни неща вече не са същите. Понеже хората заемат различно положение в обществото и поради това имат различно количество пари, различните хора могат да гледат по различен начин на единицата мярка на парите.


Иначе казано, един лев не е един лев за всеки човек, зависи и от човека. Така парите – гледани като икономическа мярка, с която хората се надявали да могат да определят правилното взаимно разположение на нещата в икономиката - се оказали досадно объркващи и неопределени. Затова икономистите – като не знаели какво да правят с тях – решили да ги игнорират и почнали да казват, че парите нямат значение. Това е много странно, ако не сте икономисти, защото отстрани изглежда, че повечето хора през по-голямата част от времето се опитват да изкарат повече пари. Така че, ако парите нямат значение, излиза, че повечето хора цял живот се занимават с глупости.

Кратка теория на парите за филолози

© Reuters


Не знам как стоят нещата от гледище на психолозите, но за икономистите този въпрос все още виси. Един много известен икономист – който преди време стана носител на Нобелова награда или ННН (истинското заглавие е по-дълго, но това наистина няма значение) за работите си по теория на парите – каза в Нобеловата си лекция, че не е ясно дали парите имат или нямат значение. Поради това някои мислят, че икономистите цял живот се занимават с глупости. Това също е висящ въпрос. 


5. Първите сериозни теоретици сред икономистите били физиократите, някои от които са далеч по-важни от популярния митничар. Оттам идва връзката на икономиката с АГ-то, понеже много от физиократите били придворни лекари при френския крал, обслужвали неговите фаворитки и – като министри на финансите по съвместителство – изнамирали пари за техните разнообразни нужди. За да бъдат издигнати на такава длъжност, физиократите трябвало да се докажат с постижение, което днес отличават с Нобелова награда. Тюрго, ако не греша, открива, че въздействието на пиявиците върху кръвното налягане не зависи от мястото, на което се поставят. Когато варирате по определен начин нещо, въздействието на което не зависи от тези вариации, нещото се нарича инвариант. Затова някои казват, че икономиката е инвариантна спрямо икономистите. Така че физиократите се интересували от инварианти – макар да не били геометри, а лекари - и открили, че природата на икономиката е такава, че ценността на нещата – при преобразуването им в цикъла на стопанския организъм – се запазва. На всеки стадий на преобразуването всеки си получавал своето – както гласи един много популярен по-сетне надпис – и всичко се получавало естествено балансирано.


Поради характера на основното си занимание, физиократите били много внимателни за появата на различни паразити и открили цяло съсловие, което паразитирало върху естествения порядък на нещата. Това били посредниците от всякакъв вид: търговци, лихвари и други такива от сектора на услугите. Тогава банкерите ги наричали лихвари, защото вземали лихва върху даваните назаем пари, въпреки че св.Августин казвал, че това е грях, защото парите всякога са едно и също нещо и не е редно да се иска повече за нещо, което си е все същото. Поради това лихвари ставали основно хора, които бездруго били толкова грешни – по съвсем друга причина – че този допълнителен грях нямал голямо значение. Това е вариация на един основен икономически закон, която можем да наречем закон за намаляващата пределна греховност


6. Маркс - както впрочем и Балзак, от когото той много научил за икономиката - често си имал работа с тези паразити, поради което никак не ги обичал. Затова, когато марксистите построили социализма, постоянно имало проблеми с транспорта, услугите и подобни паразитни дейности, а банкиране изобщо нямало, защото всъщност нямало и пари. Такава е ролята на малките неща в историята. Историците често пропускат тези неща, защото за тях рядко остават документи – ентропията си върши работата – а историците обичат да пишат подредено и да наблягат на историческата истина, което е нещо като истината, както излиза по документи. Ако за нещо няма документ, то не е станало.


Поради това Андрей Колмогоров станал математик. Като студент написал една работа за данъчното облагане в Новгородска губерния. Работата била добра, но историците му казали, че прави прекалено категорични изводи. Ще мине време, казали те, ще изскочат нови документи и ще трябва да промените сегашната си позиция. Колмогоров не искал да търпи подобна неопределеност и станал математик. По-късно аксиоматизирал теорията на вероятностите, като я направил раздел на теорията на мярката. Така изгонил неопределеността от вероятностите. Ето как малките неща понякога имат непропорционално големи последствия. Това се нарича нелинейност. Когато си имате работа с нелинейни ефекти, нещата стават много объркани. Близките неща се раздалечават, далечните се сближават и нищо не е там, където е било, поради което не изглежда, каквото е било. Затова квантовата механика е линейна – иначе светът на фундаментално равнище щеше да изглежда много объркан. Икономиката, обаче, не е фундаментална и това, че понякога изглежда объркана – в крайна сметка - наистина няма значение. Поради това много хора пишат книги по икономика, опитвайки се да разберат за какво всъщност става въпрос. 

Кратка теория на парите за филолози

© Reuters


Маркс написал четири тома и разбрал, че в икономиката пари се правят чрез арбитраж. Арбитраж има, когато едно и също нещо ходи с две различни цени. Тогава купувате евтино, продавате скъпо и сте на далавера. Той забелязал, че има едно нещо – човешкия труд - което има две страни. Едната страна е способността на човек да се труди, като произвежда полезни неща, а другата – способността на човек да живее с по-малко, отколкото всъщност произвежда. Цената на първата способност Маркс приел, че е равна на тази на втората, след което предположил, че човек задължително се труди повече, отколкото отива за неговата издръжка, и така част от продукта на труда излизала гратис, защото била част от онази невидима способност, която хората, наемащи работници, не заплащали, понеже не я виждали. Така Маркс обяснявал едновременната размяна на стоките според тяхната ценност, т.е. запазването на равновесната цена при размяната, и, заедно с това, създаването на допълнителна ценност в икономиката, откъдето трябвало да дойде печалбата на капиталиста. Така излизало, че капиталистите постоянно арбитрират работниците и стават все по-богати. За човек, който през целия си живот практически никога не бил работил, т.е. системно минимизирал трудовите си усилия и предпочитал да живее от спонсорство, наследства и други подобни – това предположение за максимизиране на трудовото усилие изглежда странно.


Но икономистите постоянно правят странни предположения, защото много държат на логическата последователност. Когато марксистите след време направили социализма, се оказало, че хората всъщност постоянно минимизират усилията си и така системно арбитрират назначените от обществото стопански ръководители. Разбира се, изобщо не било необходимо да се прави този експеримент, защото от съображения за симетрия е ясно, че – когато нещата са поставени на договорна основа – всяка една от двете страни може да арбитрира другата и поради това равновесната точка, в която размяната теоретично трябва да се осъществи, представлява седлова точка или минимаксно решение. Това в 1929 г. го разбрал фон Нойман, защото татко му бил частен банкер в Будапеща и той често виждал как всъщност стават нещата. 


Маркс вярвал, понеже бил чел класическите икономисти, че ценността на нещата при размяната се запазва. Като размените местата на купувача и продавача, ценността на нещото, което те си разменят, не се променя, защото – в противен случай - продавачите ще станат купувачи и нещата ще възстановят естественото си равновесие. Законите за запазване винаги следват от някаква симетрия, това после Еми Ньотер наистина го доказала. Маркс не разбирал капитала, затова основното му съчинение се казва така; и особено не разбирал, че способността на хората да работят е като капитал – нещо, което може да се разпределя във времето и поради това с него може да се арбитражира. Иначе той арбитражирал неколцина издатели – т.е. взел пари за нещо, което никога не написал – и, разбира се, постоянно арбитражирал Енгелс- за какво в крайна сметка са приятелите.


По онова време хората си представяли размяната като механичен лост, а ценността на разменяните неща - като тежестите, които под действието на гравитацията уравновесяват този лост. Парите трябва да са билиопорната точка на лоста, където двете рамена се съединяват, обаче икономистите по начало приемали, че рамената сасиметрични и поради това опорната точка я вземали на еднакво разстояние от краищата на лоста. Изглежда странно, но законите за запазване в икономиката и физиката са свързани с работата на лекари, физиолози. Херман фон Хелмхолц бил лекар, физиолог и дал каноничната за ония години формулировка на закона за запазване на енергията във физиката. Същото направили преди това и физиократите в икономиката. Вероятно това идва оттам, че – при нормални условия – обемът на физиологичните течности в човешкия организъм наистина се запазва. 

Кратка теория на парите за филолози

© Reuters


Маркс освен това считал, че може да изчисли движението на тълпите, което Нютон не можел, понеже имал идея накъде отиват нещата. Това в математиката го наричат да познаваш асимптотиката на процеса. Обаче Маркс не разбирал много от математика, защото веднъж написал малък трактат за смисъла на диференциала. Диференциалът бил измислен от Лайбниц, за да могат и по-простите хора – не само Нютон – да смятат, без да разбират какво точно правят, и затова поначало нямал никакъв смисъл.


Затова някъде казвам, че на места историята звучи идиотски, защото какво означава да търсиш смисъла на нещо, което е направено да няма смисъл. Поради това асимптотиката на нещата, както си я представял Маркс, се оказала погрешна, обаче хората трябвало да опитат, за да се убедят. Затова не е вярно, че икономиката не е експериментална наука. Маркс взел идеята за това накъде отиват нещата от Дейвид Рикардо, който – според някои по-късни завистници – бил покорил Англия, както Светата Инквизиция преди това покорила Испания. Рикардо казвал, че капиталът се самоунищожава и поради това капитализмът сам ще изчезне, защото данните за XVIII век показвали, че далаверата на капиталистите постоянно намалявала. Това ставало, от една страна, поради огромните инвестиции за фабрики и инфраструктура, а от друга, понеже икономистите още не били разбрали парите. Тогава имало много школи за изучаване на парите и те постоянно се карали, защото не било ясно кой всъщност е прав. Затова капиталистите, общо взето, правели капитализма със собствени средства - чрез натрупване, и така печалбите им били малки, а капиталистите много се ядосвали и карали хората още повече да работят, поради това капиталистите тогава минавали за лоши хора. 


Иначе Маркс, като великия Нютон, също не разбирал от пари. Може и да е чел различните спорни теории за парите, обаче най-много харесвал физиократите, а те не обичали парите, защото кралят постоянно ги карал да му намират пари. Освен това - като физиолози - те не виждали никакъв смисъл в парите, защото парите са необходими, за да изразявате цени с тях, а в биологията изобщо няма цени. Затова икономистите подозират, че нещата с еволюционната биология не са наред, понеже новите дарвинисти взеха теорията на игрите от икономистите и я приложиха, както навремето Дарвин приложи Малтус.


Всичките тези еволюционно устойчиви стратегии, пейзажи и оптимизиращи движения върху тях нямат много смисъл, ако нямате цени. Обаче теорията за еволюцията създава приятното усещане за неизбежен прогрес, защото няма как иначе да получите от чехълче маймуна и после човек. Затова хората обичат еволюцията, понеже са мързеливи. В този смисъл теорията на еволюцията е bullish за човека, докато Малтус бил по-скоро bearish, т.е. мечка. Той забелязал качествената разлика между две неща – растежа на населението и - в съвременна терминология - икономическия растеж. Според данните, които Малтус анализирал, растежът на населението бил експоненциален, докато икономическият растеж - само линеен. От това следвало, че хората ще бъдат постоянно нещастни, а от време на време дори трябва да се избиват взаимно, ако няма големи епидемии и катаклизми, защото съвсем няма да има какво да ядат.


Затова никой не обичал Малтус, понеже – като правило - хората не обичат мечките. Защото мечките развалят купона. Когато икономистите научили достатъчно анализ - четейки Лайбниц, понеже Нютон смятал много идиосинкратично, а Лайбниц бил демократ - те направили теория за растежа, като използвали само експоненциални функции. Така се оказало се, че оптималният темп на растежа бил пропорционален на растежа на населението и – поне на теория – хората вече не трябвало да се избиват.
Такава е ползата от анализа. Дарвин всъщност взел теорията на еволюцията назаем от Уолъс и после забравил да му я върне. На това финансистите му викат default, а по онова време в Англия, който вземел нещо назаем и не го върнел, го пращали в затвора. Затова на Улицата тогава си имали даже песничка – he who sells what isn’t hisnt, must give it back or go to prison. Не е бог знае какво като поетика, но звучи правдиво. После хората питали Уолъс не му ли е тъжно, че Дарвин не му върнал идеята, а той казвал, че идеята всъщност не струвала, защото не обяснявала как може да възникнат хора, които могат да обсъждат идеи. Мен маймуните, казвал Уолъс, не ме интересуват толкова, интересуват ме хората. Затова някои мислят, че Уолъс разбирал нещата, а Дарвин просто бил амбициозен. 


Обаче човек може да не разбира нещо и да не знае, че не го разбира - не знам как му викат на това психолозите, но се среща. Веднъж Маркс получил много пари от едно наследство и като инвестирал всичко на борсата, написал писмо на Енгелс, в което му обяснявал как точно ще стане много богат, защото ги разбирал нещата, и ще живее доволно дните си. Макар пощите по онова време на Острова да били бързи, писмото на Енгелс, който – ужасен – му писал да не прави глупости, стигнало чак, след като Маркс си загубил парите и писал на приятеля си да му прати от своите. Статистиката показва, че 97% от днешните валутни спекуланти фалират за по-малко от година. Затова един от най-големите - Джордж Сорос - казва, че за да оцелееш на този пазар, трябва да знаеш, че не знаеш. Така приключил краткият експеримент на Маркс на фондовия пазар, за който той после казвал, че няма значение, понеже представя фиктивния капитал в икономиката. След това се отдал на политиката, а Михаил Бакунин казвал, че е дребен политикан и лъжел работниците, като им обяснявал как точно ще ги направи щастливи. 


7. Бакунин още казвал, че теорията на Маркс предполага такава държава, която ще скъса работниците от арбитражи. Той иначе бил анархист, а те си падали малко песимисти, защото никак не обичали държавата и се чудели с какво да я заместят. Анархистите казвали, че хората сами трябва да се грижат за развитието си, а не да разчитат на неизбежността на еволюцията и прогреса. Обаче хората са мързеливи – така мислят икономистите - и затова не обичат анархистите. Политиците също не ги обичат, защото – под какъвто и етикет да се подвизават в живота – политиците в крайна сметка живеят от държавата. Рикардо влязъл в политиката, след като направил много пари, станал богат и искал да допринесе за общото благо. Той затова написал и Принципите, понеже негови политически приятели го помолили да им обясни икономиката. Богатите винаги са малко - това следва от открития от Парето закон за разпределение на богатството - и ако само те влизат в политиката, няма да има достатъчно политици. Затова хората харесват демокрацията, защото при нея в политиката влизат и по-бедни хора, които обясняват как всички могат да станат богати. Защото, ако хората мислят, че няма да станат богати, ще бъдат нещастни и ще престанат да работят. Тогава всички отново ще подивеят и цивилизацията ще се разпадне. Затова политиката е важна – на нея всъщност се крепи цивилизацията. 

Кратка теория на парите за филолози

© Reuters


Принципите на Рикардо са наистина хубава книга, но името му се свързва най-вече с принципа за сравнителните предимства, който – в съответствие със закона на Арнолд - бил открит от Робърт Торенс, полковник. Законът на Арнолд - Арнолд всъщност е геометър - гласи, че ако нещо е кръстено на някого, най-вероятно е открито от друг. Това, разбира се, се отнася и до закона на Арнолд. Така този закон, както почти всичко важно в икономиката, е пример за автореферентна структура. Автореферентните, т.е. самоотнасящи се, структури постоянно лъжат и произвеждат парадокси, защото – за да се определят – се позовават на самите себе си. Някои намират това за дълбоко, но това е дълбочината на тавтологичното мислене. Маркс е пълен с такива конструкции, защото бил учил за философ, а философите по начало се занимават с нещата, с които обикновените учени не могат. Затова Т.С.Елиът казва: което не знаят, е единственото, което знаят. Обаче Елиът тук просто перифразирал Витгенщайн, който – като разбрал за какво става дума – писал, че за което не може да се говори, за него трябва да се мълчи. 


Принципът за сравнителните предимства, накратко ПСП, твърди, че всеки трябва да се занимава с това, в което е най-добър, независимо колко добри са останалите и какво точно правят те. Колко си добър в нещо, икономистите по традиция измерват чрез обема на пропусканите възможности. Ако, за да свършите нещо, трябва да пропуснете маса други, алтернативни възможности – правилно е да се захванете с нещо друго. Най-добре сте, когато правите онова, при което пропускате най-малко други неща. Така че ПСП е икономическият начин да кажете, че хората са мързеливи. Полковникът, освен другото, обяснил и диференциалната рента, и разни други неща, обаче бил голям противник на трудовата теория за стойността, която тогава била Догмата, и затова последователите на Рикардо го игнорирали. 


Принципът за сравнителните предимства е основата на икономическия метод и всичко важно в икономиката може да се обясни с вариации на тази тема. Той разкрива и предимствата на българския език, защото – филолозите вече са се досетили – зад акронима ПСП се крие любимата на всички марксисти верижка Пари-Стока-Пари прим. (Когато в някой текст използвате същата буква в друг смисъл, точните математици я пишат с прим, за да се отличава. Мързеливите математици използват до четири прима, а коварните използват трети прим, без преди това да са използвали дори буквата.) 


8. Тавтологичният дискурс е много приятен, защото в него изненадите идват предизвестено – като англичанин на вечеря - и не са коварни, макар да звучат драматично. Това се получава, защото тавтологичният дискурс е симетричен и никаквото му съдържание се запазва постоянно. Краен брой етикети се комбинират по краен брой начини – това Нютон постоянно го използвал да смята разни неща – и ако речете да отъждествите някои от получаващите се комбинации, получавате групата на симетриите или автоморфизмите на въпросния дискурс. Когато Алън Тюринг разбрал кои неща могат да бъдат изчислявани и какво всъщност означава да програмирате, някои хора се притеснили, че програмираните машини ще станат като хората, както хората се получили от маймуните - поради общата тенденция за еволюция и прогрес. Тогава Тюринг измислил теста, който носи неговото име – изключение от закона на Арнолд – и показва какво значи да си човек. Ако разговаряш с програма, но си мислиш, че е човек – или ти си програма, или програмата е човек. Навремето някой беше направил една програма - Елиза (по името на младата дама от онази пиеса на Шоу) - която много хора разпознавали като човек. Ключът към успеха на програмата бил прост – тя често се съгласявала с общуващия и проявявала към него съчувствие, като повтаряла подходяща част от текста, който й се предлага, като въпрос. Такава е структурата на дискурса, по която хората се разпознават като такива. Познавачите казват, че това работи по-добре от психоаналитик и освен това не струва пари. 


На отделни места в този текст става дума за някого, когото – поради липса на въображение – наричам аз. Това обаче не съм аз. Това е той. Той е представителен за нещата, както се случват, когато се случват. Той също така не е едно, а много – някои доста различаващи се – лица. Психиатрите биха казали, че е човек, който страда от размножаване на личността (multiple personality disorder или MPD). Веднъж гледах филм, в който десетина души – мъже, жени и деца - се опитваха в мрака на някакъв мотел да се избият. Накрая оцеля само едно хлапе, което психоаналитикът (в такива сюжети винаги има психоаналитик, те са всъщност психиатри) прибра с колата си и го подкара към къщи. Хлапето го ликвидира в колата, то беше последната оцеляла личност. Затова не съм сигурен, че психиатрите разбират добре тази сложна материя. Икономистите гледат на това по-просто, защото им се налага, освен другото, и да смятат. Има състояния на нещата (или, ако предпочитате, на средата) и икономическите агенти, които аз наричам стопански деятели, са част от тях. 


Сечението на всеки деятел с всяко състояние е онова лице, което участва в драмата, описвана от икономистите. Понеже състоянията описват база в пространството на всички възможни състояния – това се прави, за да не изпуснете нещо – тези лица също описват база в пространството на всеки участник. Макар да изглежда, че има много стопански деятели, в действителност той е само един. Поради това той е представителен за цялото, което всъщност е той. Именно това икономистите наричат представителен стопански деятел и цялата икономическата и финансова теория се крепи върху него. В театъра или киното на това съответства изграждането на ролята като изиграване на състояния на ума (states of mind). Това не е по Станиславски. Различно е. Затова някои харесват играта на Изабел Юпер. Икономистите са принудени да гледат на нещата по този начин, защото си имат работа с такъв материал. Понеже имат проблем да локализират нещата, за които говорят, икономистите по начало си имат работа със сплетени състояния (entangled states). Това сдвояване на действието кара стопанските деятели да поддържат здравословното за тяхното оцеляване състояние на шизофреничност. Както казваше големиятБен Греъм, когато си партнираш с маниакално-депресивен тип (неговата метафора за г-н Пазара), трябва да си адекватен.


Затова през по-голямата част от времето участниците на пазара поддържат «състояние на ума», което по същество е шизофренично, съставено е от две взаимно изключващи се алтернативи. Алхимията на финансите на Джордж Сорос, култова книга за моето поколение, добре илюстрира за какво става въпрос. Класическата теория на вероятностите не може да описва такива състояния, защото Колмогоров я направи част от теорията на мярката, където нещата не могат да бъдат амбивалентни. От известно време Сорос се опитва да направи теория, която да съответства на опита му като арбитражьор, но изглежда не разбира невъзможността това да се направи по обичайния начин. Във всеки случай, у нас той беше представен като карикатура. Защото в България карикатуристите минават за художници.

Ключови думи към статията:

Коментари (64)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на victor troska
    victor troska
    Рейтинг: 660 Неутрално

    това се разпечатва с големи букви и отива на стената.

    Ако имате 5 лева, Костов може да открадне от вас 6 лева.Костов е откраднал целия свят 5 пъти, като два от тях от самия себе си.
  2. 2 Профил на КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ
    КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ
    Рейтинг: 773 Неутрално

    Затова хората харесват демокрацията, защото при нея в политиката влизат и по-бедни хора, които обясняват как всички могат да станат богати.
    =====================================
    Е да, ама тук в България политиците ни обясняват, че да си беден не е лошо и се грижат това да ни се случва ежедневно.

    Глупостта е дар божи, но с него не трябва да се злоупотребява. /Ото фон Бисмарк/
  3. 3 Профил на ЗаНиЗа
    ЗаНиЗа
    Рейтинг: 2562 Неутрално

    Класика за класиците, но кой ли го чете... Наш`те БГ са по-велики, та за такива неща...

    Направи съд от глината, празнината вътре в него го прави полезен.
  4. 4 Профил на sto67nes
    sto67nes
    Рейтинг: 1318 Неутрално

    Така излиза, че хората постоянно не разбират какво точно правят. Което може и да е вярно, обаче няма смисъл.......за съжаление.....

    Не питай управника,защо е простак,попитай себе си,защо е управник!
  5. 5 Профил на Индивидуален паметник на културата
    Индивидуален паметник на културата
    Рейтинг: 691 Неутрално

    Жалко че такъв брилянтен ум ни е напуснал толкова рано. Още по-жалко е, че в България всички знаят за Евгени Минчев, Галена, Азис и др. подобни, но много малко хора знаят за Венцислав Антонов или други подобни нему.

    Мечтая за България, в която пожарникарите са просто пожарникари.
  6. 6 Профил на qwertqwert
    qwertqwert
    Рейтинг: 931 Неутрално

    Много добро.
    Мир на праха му .....

    След като мъж може да се жени за мъж, що пък двама братя да не се оженят?
  7. 7 Профил на Чат Пат
    Чат Пат
    Рейтинг: 660 Неутрално

    Стъпка встрани - ако нещо може да се купи с пари, значи парите са "по-големи" от него... Не е лошо, че все още не всичко (и не всеки) може да се купи с пари!

  8. 8 Профил на carwindwrclir
    carwindwrclir
    Рейтинг: 497 Неутрално

    [quote#4:"sto67nes"]Така излиза, че хората постоянно не разбират какво точно правят. Което може и да е вярно, обаче няма смисъл.......за съжаление..... [/quote]

    Някои разбират по-добре от други, или просто са късметлии, ако не беше така нямаше да ги има съвременните бежанци и полит - икономически емигранти.

    And so something which I thought I was seeing with my eyes is in fact grasped solely by the faculty of judgement which is in my mind.
  9. 9 Профил на qwertqwert
    qwertqwert
    Рейтинг: 931 Неутрално

    До коментар [#7] от "Дебил от Льонеберя":

    НЕ всичко и всеки може да се купи с пари, но всеки и всичко може да се купи с нещо ( или с много от даденото нещо)
    И тъй като никой не знае какво са парите, следователно всичко и всеки може да се купи с пари

    След като мъж може да се жени за мъж, що пък двама братя да не се оженят?
  10. 10 Профил на lynyrdS
    lynyrdS
    Рейтинг: 456 Неутрално

    Ака даваха Нобелова за интервю щеше да е ходил до Стокхолм..

    двете интервюта в Култура и аз си ги запазих..
    .. жалко ..

  11. 11 Профил на carwindwrclir
    carwindwrclir
    Рейтинг: 497 Неутрално

    "Дарвин всъщност взел теорията на еволюцията назаем от Уолъс и после забравил да му я върне. На това финансистите му викат default, а по онова време в Англия, който вземел нещо назаем и не го върнел, го пращали в затвора."

    Дифолта е в умопромачителни размери - Ричард Брансън създаде империя копирайки Щатски продукти и маркетингЗза глобалното подслушване няма да споменавам. В този смисъл, Маркс е пропуснал основен капитал на човка - способността да мисли и създава интелектуален продукт, какъвто е и статията.

    And so something which I thought I was seeing with my eyes is in fact grasped solely by the faculty of judgement which is in my mind.
  12. 12 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2030 Неутрално

    "Както казваше големиятБен Греъм, когато си партнираш с маниакално-депресивен тип (неговата метафора за г-н Пазара), трябва да си адекватен."
    А дали "си адекватен" за съответния, поредния икономист/финансист трябва да се изчака проверката на времето. И стигаме дио друг момент в това, за мен блестящо есе, че науката/науките които се занимават с тази част от нашите човешки бъркотии са нещо като историческо-обяснителни науки, при това без голяма надеждност за верността на изводите и съжденията.

  13. 13 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 1484 Разстроено

    Неумолимият арбитраж на живота за съжаление се е намесил твърде рано...

  14. 14 Профил на lynyrdS
    lynyrdS
    Рейтинг: 456 Неутрално

    ..Защото в България карикатуристите минават за художници...

    чиста истина...без нужда от коментар..разбира се е вярно за всяка област...

  15. 15 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 613 Неутрално

    Личи си, човекът е бил ерудит и философ. Като прехвърлих горния материал, се сетих за реплика от "451 по Фаренхайт" от Рей Бредбъри : А знаете ли, че сутрин по тревата има роса?
    Светла му памет.

  16. 16 Профил на clutch
    clutch
    Рейтинг: 660 Любопитно

    Страхотно дОбро четиво. Невероятно добре написано, с великолепно чувство за хумор. Опровержение на теорията, че икономистите са едни от най-скучните хора на планетата.
    Чудесен човек, мир на праха му. Явно сме загубили един истински кадърен човек.
    Благодаря на Дневник, че ме "запознахте" с него.

    Бил съм крайно груб към идиотите? Хъм, имам и разрешително за оръжие :)
  17. 17 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1257 Неутрално

    До коментар [#2] от "КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ":Е да, ама тук в България политиците ни обясняват, че да си беден не е лошо и се грижат това да ни се случва ежедневно. "

    -Иначе ще ни се случи като в Гърция-заканва се спасителя,супер"експерт в мисленето".

  18. 18 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 2029 Неутрално

    Невероятен текст!
    На времето имаше поредица по Дискавъри излъчваха много приятна поредица, която се казваше "връзки"! По някакъв начин ми напомни за нея!
    Изключително стойностен мъж загубихме! Поздравявам Капитал, че се опитват да му отделят подобаващо място! Продължавайте!

    I Want To Believe
  19. 19 Профил на drake
    drake
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Не само умен , но и честен мъж. Беше архитект на преструктурирането на външния дълг през 1994. Т.е. един от хората, които помогнаха тогава за измъкването от дупката в която Луканов съвсем умишлено ни напъха ( за онези които не знаят, спирането на плащанията по дълга не беше неизбежно, но Луканов го направи, а руската Москоу Народни Банк направи прихващания срещу български активи и ни докара до ръба, банката разбира се имаше вътрешна информация и тя хич не е случайна). Както и да е. Антонов направи добро преструктуриране с надеждата ,че икономиката ще тръгне нагоре , това беше идеята. Разбира се не стана ,но поне имаше добра структура на дълга. После дойде Милен Велчев, промени структурата и спечели добре, българските данъкоплатци загубиха. Антонов бе един от двамата или тримата, които се възпротивиха на сделката защото знаеше за какво става дума. Никой не го чу. Изхвърлиха го от политиката , и от управлението защото никой не толерира умни хора като него. България не е страна ,която уважава и обича умните и честните хора. Тя ги смазва и унижава. За голямо съжаление само негодниците просперират и живеят дълго. Мир на праха му , беше много умен човек.

  20. 20 Профил на extrasho
    extrasho
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Гениално. Велик човек. После некой да ми се възторгва по оная боза, дето разля Юлия Кръстева от Аулата на СУ преди месец.

  21. 21 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 2316 Неутрално

    [quote#16:"clutch"]Чудесен човек, мир на праха му.[/quote]
    И от мен. Помня го добре навремето, после изчезна нанякъде. Сега разбирам, че работил за известно време в КТБ? което хвърля малка сянка, хубаво е редакцията да ни ни даде повече информация за биографията му. Доброто ми мнение си остава, блестящ е. Иначе като прочетох заглавието първата мисъл която ми се появи в главата беше "Кратка теория на парите за блондинки?". Нуждаем се от такива публикации за да не караме на интуиция.

    Юда се продаде за 30 сребърника, ДБ за 8 районни кмета.
  22. 22 Профил на dearblue
    dearblue
    Рейтинг: 544 Неутрално

    парите са като електроенергията която трябва да се произвежда и да се доставя на потребителите с определено напрежение и честота а хората с парите си купуват храна която консумират с определена марка и честота
    както е казано на всекиго според потребностите но не и според способностите защото хората са различни
    парите се раздават на всеки по равно и се разпределят по закона за вероятностното разпределение на Гаус и закона за тьрсене и предлагане на пазара хората ще се конкурират кои колко ще произведе и коия дьржава ще е по добре социално осигурена с повече население

  23. 23 Профил на Batko Mahno
    Batko Mahno
    Рейтинг: 714 Неутрално

    "Принципът за сравнителните предимства е основата на икономическия метод и всичко важно в икономиката може да се обясни с вариации на тази тема. Той разкрива и предимствата на българския език, защото – филолозите вече са се досетили – зад акронима ПСП се крие любимата на всички марксисти верижка Пари-Стока-Пари прим. (Когато в някой текст използвате същата буква в друг смисъл, точните математици я пишат с прим, за да се отличава. Мързеливите математици използват до четири прима, а коварните използват трети прим, без преди това да са използвали дори буквата.) "

    Ето тук иносказателно е казал всичко. Само в един абзац е успял да събере какво седи зад парите, еквилибристиките с понятието пари, довели до настоящото незавидно положение и отговорните за това да ни се случи това, което се случи. Който разбрал разбрал
    Действително е невероятен ум на фона на царуващата посредственост. Вечна му памет на човека.

    Вечно молодой - вечно пьяный!
  24. 24 Профил на otg46594191
    otg46594191
    Рейтинг: 660 Неутрално

    ако хората мислят, че няма да станат богати, ще бъдат нещастни и ще престанат да работят. Тогава всички отново ще подивеят и цивилизацията ще се разпадне.

    Дълбоко не съм съгласен с тази теза. Тези които работят за да станат богати, обикновено нямат съществен принос в изграждането на цивилизацията. Изграждането на цивилизацията и изграждането на личното богатство, са две съвършено различни понятия, макар да се измерват едно чрез друго. Икономистите просто не могат да разберат, че не всичко е пари. Иначе адмирации за автора! Брилянтен е! Но защо чак сега се заговори за него, когато го няма...

  25. 25 Профил на dearblue
    dearblue
    Рейтинг: 544 Неутрално

    пожизнена рента за всеки и кои колкото филологии изучи по време на живота си
    в евангелието пише как господаря на лозето се договаря с работниците на лозето за един динарии на ден

  26. 26 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4013 Неутрално

    Ретроспекция на човешкото познание през очите на ерудиран човек и икономист ? Добре се е позовал на Витгенщаин .

    klimentm
  27. 27 Профил на dark'star
    dark'star
    Рейтинг: 1995 Весело

    До коментар [#25] от "dearblue": "в евангелието пише как господаря на лозето се договаря с работниците на лозето за един динарии на ден"
    То в евангелието пише и че господаря се убива с камъни, ако не се разплати с работниците до залез слънце ... нашите бизнесмени не са чели тая глава
    - за това периодично минават опреснителен курс

    КОНТРА_ТРОЛ_ БАН_ХАКЕР от ПОЕТИЧЕСКИЯ фланг на НАТО
  28. 28 Профил на casinoto
    casinoto
    Рейтинг: 765 Любопитно

    Много добре написано! Синтез на съвременната икономика! Арбитражът е важен

  29. 29 Профил на serafin
    serafin
    Рейтинг: 779 Неутрално

    До коментар [#21] от "Fred":

    Не, той за много кратко време беше в Корпоративна. Мисля че си тръгна от там далеч преди да изгрее звездата цецова и делянова...

    Ако искаш нещо да НЕ бъде свършено създай комисия
  30. 30 Профил на Zed
    Zed
    Рейтинг: 218 Неутрално

    "Така се получило, понеже висшите съсловия ги мързяло да ходят на борсата и пращали там прислугата, която...." бхахаха, този сериозно ли?!?!?
    Толкова глупости е написал. Скучно оригиналничене, с което очевидно прикрива неразбиране или по-лошо предубеденост.
    Пълните тъпотии за Маркс и Дарвин, даже не знам как да ги коментирам, а да наричаш стойността ценност си е невежство и нищо друго освен опит за оригиналничене(отново).
    Такива като този ги гледаме/слушаме всеки ден.
    Лека му пръст.

  31. 31 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Нека сме и благодарни, че Господ не си го е прибрал по-рано...
    Такива ерудити са рядкос, разписано им е да оставят томове или ... само спомени и легенди за себе...
    Дано близките на Венцислав Антонов успеят да съберат, поне за томче от неговото "филологично" богатство ...
    Не съм срещал български автор с толкова интердисциплинарен "багаж", по хребета на изключително предизвикателен маршрут в човешкото познание ...
    Капитал може да ни съобщи - иначе, "актуалните" събития бързо ще ни отвеят от "идеята" ...

  32. 32 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 551 Весело

    Извинете, "такива ерудити са рядкосТ, ..."...

  33. 33 Профил на ПАСТОРА
    ПАСТОРА
    Рейтинг: 816 Неутрално

    До коментар [#30] от "Zed":

    На автора му личи богатата обща култура - много над средното ниво!
    Иска да каже нещата чрез представяне на действителността в нейните крайни (черно-бели) аспекти.
    Изопачавайки действителността (Маркс, Дарвин, Колумб) той инсталира в съзнанието изходни позиции за невежите, които след това правят своите "умозаключения"по свой образ и подобие. В крайна сметка имаме възгледа, че нашия отбор трябва да спечелим защото нашата агитка е по-шумна!
    Когато на глупака му кажеш, че е умен - то той се чувства горд и смята останалите за по-прости! Наш политик се изказа за състоянието на народа, който той управлява."...х го тоз народ, щом аз съм му ...."

    Хубава статия с много скрит замисъл, но не е за хора, за които съждението пари = злато е единствено възможно, защото хора които никога не са чели Маркс и Дарвин го възприемат в буквалния смисъл!

  34. 34 Профил на drake
    drake
    Рейтинг: 768 Неутрално

    До коментар [#26] от "klimentm":

    Позовал се е на ранния Витгенщайн. Това ,което е цитирал е последното изречение в Трактата. След това е отрекъл написаното в Трактата във Философски Изследвания , която също е много умна книга. И в нея има една умна мисъл "Философията е битка срещу омайването на съзнанието ни посредством езика"( параграф 109). Има и една много хубава метафора тя е в параграф 106. Открий я, тя обобщава статията на Антонов.

  35. 35 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4013 Неутрално

    До коментар [#34] от "drake":

    Ще я намеря.Благодаря!

    klimentm
  36. 36 Профил на Хелиана
    Хелиана
    Рейтинг: 1204 Неутрално

    Това есе на Венцислав Антонов, заедно с предишното му са два лъча на надежда за България. Далеч не всичко е загубено за една страна, в която се раждат такива блестящи умове от световна класа. Лека пръст на Антонов, много жалко, че ни напусна толкова рано, още преди мнозинството от нас да сме разбрали кой е той. И много моля следващия от неговия калибър да не остане и той така почти незабелязан приживе, тези хора са ни по-нужни от когато и да било.

  37. 37 Профил на okk04315801
    okk04315801
    Рейтинг: 225 Неутрално
  38. 38 Профил на dasho
    dasho
    Рейтинг: 622 Неутрално

    [quote#5:"The Dark Prince Of Bankya"]Жалко че такъв брилянтен ум ни е напуснал толкова рано.[/quote]

    Наистина жалко. Аз и 100 г. да живея, пак няма да го стигна.

  39. 39 Профил на bretschneider
    bretschneider
    Рейтинг: 933 Неутрално

    Брилянтен текст, труд даже може да се нарече. Трябва човек да е доста начетен и то във толкова "взаимноизключващи" се направления, за да напише това

  40. 40 Профил на putlernopassaran
    putlernopassaran
    Рейтинг: 497 Неутрално

    До коментар [#39] от "buiko":мисълта на Антонов е не просто брилянтна, това е световен текст, шедьовър, който е написан от българин и е достоен за книгите на големите майстори на есето. Текстът на Антонов е невъобразима смес от философия, икономика, психология, физика, биология и поне още 10 науки, а връзките и съотношенията между тях правят текста експлозивен...поне за умовете на просветените- Това определено не е четиво за българското масово съзнание и ме радва, че Дневник го публикува - жалко, че авторът му не е между живите - с този бляскав ум на знания, асоциации и ирония можеше да заслужи първия български Нобел

  41. 41 Профил на putlernopassaran
    putlernopassaran
    Рейтинг: 497 Неутрално

    До коментар [#38] от "dasho":вече си достигнал мисленето на Антонов - знаеш, че нищо не знаеш....

  42. 42 Профил на Chavo64
    Chavo64
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Блестящ!!! Господ да го прости.

    chavo64
  43. 43 Профил на medenkall
    medenkall
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Рядко интересно мислене.

  44. 44 Профил на res08351297
    res08351297
    Рейтинг: 225 Весело

    Прекрасен текст. Веднага стимулира въображението - Робин Худ като големия арбитър на Англия

  45. 45 Профил на dr.stefan.danev
    dr.stefan.danev
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Невероятен текст! Мисля че успях да се докосна до менталността на един голям интелект.
    Това не накара да се замисля за истинската интелигенция, истинския елит и други истински неща, както и за фалшивия елит, фалшивите герои и други фалшификати, които ни натрапват днес...

  46. 46 Профил на peshkobg
    peshkobg
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Добре, че е починал този автор. Кой знае колко още глупости щеше да изпонапише. Както тази:
    "Същността на парите е да правят хората щастливи. Хората са нещастни, защото нямат пари, а нямат пари, защото им липсва въображение."

  47. 47 Профил на dr.stefan.danev
    dr.stefan.danev
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#46] от "peshkobg"
    Има една народна поговорка: "Разбира ти свинка от кладенчова
    вода..."

  48. 48 Профил на dr.stefan.danev
    dr.stefan.danev
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#46] от "peshkobg":

    Както се е изразил народният гений:
    "Разбира ти свинкя от кладенчова вода..."

  49. 49 Профил на otg46594191
    otg46594191
    Рейтинг: 660 Неутрално

    [quote#45:"dr.stefan.danev"] Мисля че успях да се докосна до менталността на един голям интелект.
    Това не накара да се замисля за истинската интелигенция, истинския елит и други истински неща, както и за фалшивия елит, фалшивите герои и други фалшификати, които ни натрапват днес... [/quote]

    + за коментара.

  50. 50 Профил на otg46594191
    otg46594191
    Рейтинг: 660 Неутрално

    [quote#40:"putlernopassaran"]Това определено не е четиво за българското масово съзнание и ме радва, че Дневник го публикува[/quote]

    Напълно споделям мислите ви! Само съм изненадан от слабия интерес на форумците, няма и 50 коментара. Какви ли не глупости събират по 200-300, та и повече. Дори един тъп комикс се радва на по-голяма популярност. Май наистина четивото не е за масовото съзнание на болшинството от пишещите тук. Жалко!

  51. 51 Профил на HAGBARD
    HAGBARD
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Велик е! Казвам го като филолог. Финансистите да кажат от своя страна.

  52. 52 Профил на Хелиана
    Хелиана
    Рейтинг: 1204 Неутрално

    [quote#50:"dombi"]Само съм изненадан от слабия интерес на форумците, няма и 50 коментара. Какви ли не глупости събират по 200-300, та и повече. Дори един тъп комикс се радва на по-голяма популярност.[/quote]
    Мисля, че не енточно така. Текстът е препоръчан от 120 човека и харесан от 910 (засега). Мисля, че е докоснал много повече хора от всички обикновени новини, но много хора вероятно са толкова впечатлени от него, че просто остават без думи. И по принцип този текст е трудно да се коментира, в него всеки ред е брилянтен, невъзможно е да избереш нещо, което те е впечатлило повече от останалото. А един тъп комикс има едно просто ежедневно послание, по което всеки може да каже нещо. Аз лично възприемам малкото коментари като липса на думи, за да се изрази неизразимото.

  53. 53 Профил на otg46594191
    otg46594191
    Рейтинг: 660 Неутрално

    [quote#52:"Хелиана"]Аз лично възприемам малкото коментари като липса на думи, за да се изрази неизразимото. [/quote]

    Това ми напомня леко на ситуацията в която император Нерон принуждавал аристократите на Рим, да слушат песните му в театъра с часове, под палещото слънце. По-находчивите от тях, казвали на робите си да ги изнесат, правейки се на припаднали...от възторг.

  54. 54 Профил на Хелиана
    Хелиана
    Рейтинг: 1204 Неутрално

    И а дано се намери един блестящ преводач, който да преведе този текст на английски и да го пуснат в някое от най-големите и авторитетни издания. Поне с това можем да отдадем посмъртно почетта си като нация към този интелектуален колос.

  55. 55 Профил на Хелиана
    Хелиана
    Рейтинг: 1204 Неутрално

    До коментар [#53] от "dombi":

    Не изключвам, че има и "припаднали от възторг". Особено като се вземе предвид процената на "професиалните" списвачи тук, назначени да защитават интересите на различни политически и финансови сили и които генерират основния брой коментари. Това не означава, че другите, за които писах, са малко. Просто вероятно мнозина от тях по друг начин изразяват възхищението си.

  56. 56 Профил на Frank Zappa
    Frank Zappa
    Рейтинг: 1149 Неутрално

    РЕСПЕКТ!

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    Кандидат за член на ПП Четвърти километър
  57. 57 Профил на putlernopassaran
    putlernopassaran
    Рейтинг: 497 Неутрално

    Текстът задължително трябва да влезе в университетските програми по икномика и философия. Стига лекторите да могат да го обяснят на студентите...

  58. 58 Профил на putlernopassaran
    putlernopassaran
    Рейтинг: 497 Неутрално

    Прозренията на автора надминават епохата ни...текстът е ключ към цялото познание за човечеството и това, което го кара да бъде или да не бъде човечество...

  59. 59
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  60. 60 Профил на nikolaaay
    nikolaaay
    Рейтинг: 435 Неутрално

    Стилът на това есе ми напомня този на Димитри Иванов, в Наблюдател на в. Сега

  61. 61 Профил на Rozalina
    Rozalina
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Ха-ха, смях се от сърце. Респект

    Socialism is the philosophy of failure, the creed of ignorance and the gospel of envy.
  62. 62 Профил на bretschneider
    bretschneider
    Рейтинг: 933 Неутрално

    До коментар [#40] от "putlernopassaran":

    Ние си го разпечатахме в офиса, и го залепихме до дашборда

  63. 63 Профил на BoKa
    BoKa
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Господи, какъв човек сме загубили! Уважение, възхищение и поклон!

  64. 64 Профил на matematika
    matematika
    Рейтинг: 388 Неутрално

    "ако увеличите парите в обръщение сто пъти, цените на всичко – в крайна сметка - ще се увеличат също сто пъти и хората ще си останат толкова бедни или богати, колкото и преди."
    Ето защо и аз не искам да ми увеличат пенсията, искам да се оправи икономиката, т.е управляващите трябва да се грижат за бизнеса, а не да дават подаяния на бедните.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK