Почина авторката на "Да убиеш присмехулник" Харпър Ли

Почина авторката на "Да убиеш присмехулник" Харпър Ли

© Associated Press



Харпър Ли, писателката, която придоби световна слава с романа "Да убиеш присмехулник", е починала на 89-годишна възраст, предаде "Ройтерс".


Изненадващо 55 години след публикуването на единствения й роман през февруари 2015 г. адвокатите на Ли съобщиха, че са намерили в сейф ръкопис, който сюжетно е "продължение" на "Да убиеш присмехулник", но е писан преди него.  Романът "И страж да бди на пост" излезе през юли миналата година.


Действието в "И страж да бди на пост" се развива в Мейкомб, Алабама, където порасналата героиня Скаут се връща да види баща си, Атикус Финч, 20 години след събитията в класическия роман за расизма в американския Юг. Заглавието идва от библейския стих "Защото Господ ми рече така:/Иди постави страж, та нека възвестява каквото види." (Исая 21:6).




За запознатите с първия роман на Ли обаче имаше доста изненади, защото се оказва, че благородният образ на Финч на защитник на чернокожите не отговаря на истината и той е убеден расист, който дори някога е посещавал сбирки на Ку Клукс Клан.


Писана през 50-те години, "И страж да бди на пост" е първата книга на Харпър Ли. По съветите на издателя й обаче тя е преработена из основи и се превръща в "Да убиш присмехулник", където героите са деца. До есента на 2014 г. писателката смятала ръкописа за изгубен, но е много щастлива от внезапното му появяване, написаха адвокатите й през пролетта.


Харпър Ли е родена на 28 април 1926 г. в Монровил, Алабама. Тя е най-малкото от четирите деца в семейството на Франсис Кънингам Фичн Ли и Амаза Колман Ли, който е адвокат също като Атикус Финч. Близък неин приятел от детинство е писателят Труман Капоти, за когото се смята, че е прототип на образа на Дил от "Да убиеш присмехулник".


Ли е известна със затворения си характер. След като през 2007 г. претърпява удар, прекарва няколко години в родния си град. Въпреки многобройните молби на журналисти, тя отказва запитвания за интервюта и рядко се появява в общественото пространство. През 2007 г. Джордж Буш-младши награди писателката с "Президентски медал за свобода", а през 2010 г. на свой ред Барак Обама я отличи с "Националния медал за изкуство" - най-високото държавно признание в САЩ в областта на изкуството.

Ключови думи към статията:

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1191 Неутрално

    Бог да я прости, достолепна възраст

  2. 2 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 4476 Неутрално

    Мислех, че авторката е по-млада. Мир на душата й.

    Цензурата не е страшна. Страшна е автоцензурата и манипулацията. (моя мисъл) | Най-лесно се управлява беден и прост народ. (управленски принцип у нас в годините на прехода, а може би и от по-рано)
  3. 3 Профил на bgmusquetaire
    bgmusquetaire
    Рейтинг: 346 Неутрално

    Хмм..интересна ли е книгата? Скоро се намери обща творба на Салиери и Моцарт...тук ръкопис...кой удостоверява, че това са 101% произведения на авторите им..? Мир на праха на госпожата-писател!

  4. 4 Профил на serafin
    serafin
    Рейтинг: 848 Неутрално

    Мир на праха и...

    До сега беше издадена само една книга, но каква книга...

    Ако искаш нещо да НЕ бъде свършено създай комисия
  5. 5 Профил на Николай Георгиев
    Николай Георгиев
    Рейтинг: 1427 Неутрално

    Поклон! Точно чета "И страж да бди на пост".
    В "Да убиеш присмехулник" става дума за съдебен процес срещу негър, който е обвинен в изнасилване. Несправедливо, но накрая го осъждат на стола.
    Грешно е да се пише, че Атикус Финч защитава негрите. Той защитава справедливостта и се бори срещу неправдата в различните й форми
    Като адвокат на негъра (книгата печели "Пулицър", а филма 3 Оскара, включително и този на Грегъри Пек за главна роля), казва:

    - За мен няма нищо по-гнусно от долнопробен бял, който се възползува от невежеството на черните. Нека да не се самозалъгваме - всичко това се трупа и рано или късно ще трябва да плащаме. Надявам се да не е по време на вашите деца.

    Книгата е писана 1960-та година, а действието е около 30те години. Мисля че в момента плащаме - цялото това пазене, да не кажеш черен, негър, да не "обидиш" някой, преференциите, които има на расова основа и които са в ущърб на "белите", цялото това прекалено либерално отношение...

  6. 6 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2879 Неутрално
  7. 7 Профил на ikar_01
    ikar_01
    Рейтинг: 1111 Неутрално

    До коментар [#3] от "bgmusquetaire":

    На мен лично много ми хареса когато я прочетох още в ученическите си години и досега продължавам да я препрочитам с удоволствие.
    Бог да прости Харпър Ли.

  8. 8 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4359 Неутрално

    И тя си замина, останаха книгите и за да спорим.
    ПП
    Между другото, "присмехулник" в случая е птицата дрозд.

  9. 9 Профил на zaza
    zaza
    Рейтинг: 694 Разстроено

    Мъка, мъка... Добре че не знаеше в последните години какво се случва с нея. Тя никога не е искала да бъде издавана "И страж да бди на пост". Сестра и прави всичко възможно, да не излезе, но след като умира нищо не може да предпази Харпър Лий. Адвокатката и издава книгата. След много спорове и дискусии се оказва, че това не е продължение, а нещо като чернова на "Да умиеш присмехулник, която не е трябвало да излиза, но адвокатите са искали комисионни. Не са се интересували от волята на авторката. Пускането на книгата става с нейно съгласие, но според сестра и "В последните години каквото и да и дадете ще разпише"

    Иначе книгата да убиеш присмехулник я препоръчвам на всички.

    Няма по-глух от този, който не иска да чуе и по-сляп от този, който не иска да види!
  10. 10 Профил на zaza
    zaza
    Рейтинг: 694 Неутрално

    До коментар [#5] от "Николай Георгиев":

    Преференциите, които черните получават в момента в САЩ ще трябва да ги има с поколения, за да се постигне някаква равнопоставеност. Понеже не учим нищо в училище си мислех, че расизмът и тези събития, са се случвали малко след робството. Всъщност са продължавали до 70те години на 20ти век, а в някои щати и някои форми дори по-късно. Бях ужасен, когато разбрах за какво се е борил Мартин Лутър Кинг и по-скоро кога! Когато разбрах, че моя преподавателка в университета е пиела от чешма за черни, родителите и не са имали право да гласуват, влизали са в сградите от задния вход или от вход за черни...
    В предаването на Миролюба Бенатова за българите в САЩ, Малинчо разказва, че когато е бил на 20+ години и е работил в закусвалня единия от колегите му черен му казва - ако имаме черен, роден в сащ на 20г и бял емигрант не знаещ добре английски - белият има много по-голям шанс да успее кариерно. Расизмът не си е отишъл съвсем. Трябва да умрат всички, които са ползвали чешма за черни, за да кажем, че нещата са се променили. И по-скоро тези, които са ги карали да ползват.

    Това е чувство, но и неравноправност, която частично мога да сравня с последиците от комунизма. За да има промяна трябва да се сменят поколения и новите да имат пълна свобода - икономическа, юридическа и т.н.

    По въпроса бих препоръчал филми като Селма и The Great Debaters


    Спойлер - все пак в Да убиеш присмехулник негърът го осъждат защото е черен. При положение, че е дума срещу дума тежи думата на белите. Думата на черните не се приема за свидетелски показания, дори и да е срещу думата на най-пропадналите бели в случая. Дори е много хубава сцената, когато се опитват да го убият още преди съдебния процес - без съд и присъда...

    Няма по-глух от този, който не иска да чуе и по-сляп от този, който не иска да види!
  11. 11 Профил на grand funk railroad
    grand funk railroad
    Рейтинг: 1138 Неутрално

    Отдавна бях юноша бледен, но "Да убиеш присмехулник" го помня още.
    Мир на праха й.

    Parmi ceux qui n'ont rien à dire les plus agréables sont ceux qui se taisent. Coluche
  12. 12 Профил на Vespertine
    Vespertine
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Бог да я прости! Любима книга и любим филм (с Грегъри Пек и Робърт Дювал)...

  13. 13 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 2815 Неутрално

    Един написан и издаден роман, но затова пък какъв!
    Поклон.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  14. 14 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3271 Неутрално

    До коментар [#5] от "Николай Георгиев":


    До коментар [#10] от "zaza":

    Само аз ли съм толкова чувствителен,че страдам от съвсем други неща,в сравнение с които расизмът е леко одраскване по епидермиса?! Истинската и често невидима трагедия е борбата между благородните,чувствени,почтени и красиви хора с грозните,завистливи,отмъстителни и най – вече болни човешки отроци! Които отроци при това са мнозинство!!!

  15. 15 Профил на Николай Георгиев
    Николай Георгиев
    Рейтинг: 1427 Неутрално

    [quote#14:"deaf"]Само аз ли съм толкова чувствителен,че страдам от съвсем други неща,в сравнение с които расизмът е леко одраскване по епидермиса?! Истинската и често невидима трагедия е борбата между благородните,чувствени,почтени и красиви хора с грозните,завистливи,отмъстителни и най – вече болни човешки отроци! Които отроци при това са мнозинство!!! [/quote]
    Именно. Точно за това се говори в книгата. Расизмът е само повода, Атикус Финч да се опитва да обясни на децата си разликата между добро и зло, благородство и низост, почтеност и подлост.

  16. 16 Профил на Николай Георгиев
    Николай Георгиев
    Рейтинг: 1427 Неутрално

    [quote#8:"daskal1"]Между другото, "присмехулник" в случая е птицата дрозд. [/quote]
    Няма такова нещо. Има си птица присмехулник (Mimus polyglottos). Дроздовете са от различен род - Turdus.

  17. 17 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1437 Любопитно

    До коментар [#8] от "daskal1":
    Между другото, "присмехулник" в случая е птицата дрозд.
    .............
    На немски заглавието умишлено не е дословно преведено:
    "Кой тормози славея"
    Става дума за смисълна на заглавието в оригинал.
    Буквоядците и дървените философи ще те отворят веднага на тема кое е дтозд и кое не, но през чутурите им никога няма да мине същностният въпрос, въпросът на въпросите, защо Харпър е озаглавила така творбата си
    "Многоглас присмехулник" както тази птоца се нарича на български се явява нещо като връбчетата на южните щати. Толкова е разпространена там, колкото у нас врабците. "Ние врабчетата", кой американец от южните щати би разбрал това заглавие? Съответно в роамана става дума на първо място за живота и бита на южните щати, а процесът е просто за парлама.
    Какво са си интерпретирали български читатели и защо толкова се вълнуват от живота в южните щати през 50-те години на 20 век, не мога да ти кажа. Вероятно по инерция, някой им е казал, че е велика книга и те набиват чела в земята, преклонени пред това втълпено величие. Офча работа.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  18. 18 Профил на GreenEyes
    GreenEyes
    Рейтинг: 2903 Неутрално

    Една от най-великите книги в последните 2-3 столетия. Морал, ценности, талантлив наратив, поглед към бъдещето, всичко това събрано в едно... Бог да я прости!

  19. 19 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 2250 Неутрално

    Бог да прости писателката.
    Чела съм тази книга безкрайно отдавна и даже не помня особено сюжета, включително и отношението към расовата дискриминация.
    Въпреки това тази книга е останала в съзнанието ми като образец на утвърждаване на човечността, добронамереността и морала и като книга, от която душата ми е била огрята от слънце.
    Именно затова си мисля, че това е книга, която бих взела на самотен остров. Разбира се, ако я прочета сега, може да си променя мнението, но се съмнявам, че ще е съществено.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK