Почина големият режисьор от Новата вълна в киното Жан-Люк Годар

Жан-Люк Годар

© festival-cannes.com

Жан-Люк Годар



На 91 години почина Жан-Люк Годар, френско-швейцарският режисьор, който беше емблематична фигура за филмовото движение Нова вълна (Nouvelle Vague). Nouvelle Vague направи революция в киното в края на 50-те и 60-те години на миналия век.


Известен със своя на пръв поглед импровизиран стил на снимане, както и с непоколебимия си радикализъм, Годар остави своя отпечатък с поредица от политизирани филми през 60-те години. В по-близките години се наблюдаваше възраждане на кариерата му с филми като "Филм социализъм" (Film Socialisme) и "Сбогом на езика" (Goodbye to Language), в които експериментира с цифровите технологии.


Годар, Спайк Лий и арестуваният руски режисьор Кирил Сребренников в програмата на Кан
Годар, Спайк Лий и арестуваният руски режисьор Кирил Сребренников в програмата на Кан



Жан-Люк Годар е роден в Париж на 3 декември 1930 година. Баща му е бил лекар, притежавал е частна клиника, а майка му е наследник на род банкери от Швейцария. През Втората световна война семейството емигрира в Швейцария, където Годар става натурализиран гражданин.


Заснема първия си филм през 1954 г. след пътувания с баща си из Северна и Южна Америка. След 1954 г. участва по различни начини в заснемането на повечето от филмите на френския режисьор и продуцент Франсоа Трюфо.


Автор е на филми като "Алфавил", "Мъжки род - женски род/Masculin, féminin", "Жената си е жена" и др. Считан е за виден представител на авангарда в световното кино с голям принос за неговото развитие. Като филмов критик се изявява със статии в "Газет дю синема" и "Кайе дю синема".


През 1959 г. по сценарий на Франсоа Трюфо, вдъхновен от действителни събития, снима филма "До последен дъх", който се превръща в емблематичен за "Новата вълна". Друг негов филм, "Малкият войник" (1960 г.), е забранен за три години от френската цензура защото разказва за дезертьор, който в разгара на алжирските събития преминава на страната на терористична организация.


През 1961 г. се жени за актрисата Анна Карина, която участва в много негови кинотворби - "Жената си е жена" (1961), "Да живееш живота си" (1962), Made in USA (1967) и др. Впоследствие връзката им се разпада.


Актрисата Анна Карина

© Wikimedia

Актрисата Анна Карина


Неговият филм от 2001 г. "Възхвала на любовта" (In Praise of Love) отбеляза завръщането му в по-късните години от творческата му дейност, като беше избран в програмата на филмовия фестивал в Кан, а излизането на "Филм социализъм" (Film Socialisme) през 2010 г. се случи точно преди да му бъде присъден почетен "Оскар" през 2010 г.


"Сбогом на езика" (Goodbye to Language) от 2014 г. му донесе голямата награда за кинематография и наградата на журито в Кан, а "Книга с образи" (Image Book), който беше в селекцията на филмовия фестивал в Кан през 2018 г., получи еднократната награда "Специална Златна палма".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK