Почина Дзян Дзъмин, поел властта в Китай след протестите през 1989 г.

Почина Дзян Дзъмин, поел властта в Китай след протестите през 1989 г.

© Reuters



Дошлият на власт след протестите на площад "Тянанмън" в Пекин Дзян Дзъмин почина на 96 години, съобщават китайските медии.


По време на Дзян продължи отварянето на Китай към света - курс, поет от предшественика му Дън Сяопин. С неговата смърт единственият жив бивш лидер на страната остава Ху Дзинтао, който бе изведен от залата по време на конгреса на партията миналия месец.


Дзян бе едва един от петимата лидери на комунистическата партия от основаването на Китайската народна република (КНР) през 1949 г., заемал поста генерален секретар между 1989 и 2002 г. Става формалният лидер след оттеглянето на Дън Сяопин през 1992 г.




Самото му идване на власт е резултат от компромис в компартията, след като соченият за фаворит като приемник застава зад протестите със стотици (според властта) или хиляди (според изследователи) жертви заради искания за реформи. През 2000 г. казва пред американска телевизия: "Нямах намерение да управлявам цялата страна. Надявах се, че по-способен кандидат ще поеме."


Фотогалерия: Годишнина от събитията на площад "Тянанмън" в Хонконг >


Дзян бързо овладява партията. На Запад е възприеман като харизматичен и способен да прави препратки към европейската и американската култура. Това му навлича и критики в Китай, но той утвърждава отварянето на азиатския гигант и по негово време е отбелязан зашеметяващ икономически ръст, който десет години по-късно ще превърне страната във втора икономическа сила. Успява да модернизира партията, за да привлече и представители на зараждащия се бизнес елит.


Откъс от "Китай – събуждането на един гигант" на Хенри Полсън
Откъс от "Китай – събуждането на един гигант" на Хенри Полсън

Причина за смъртта му - в 12:13 ч. местно (6:13 българско) време, са левкемия и полиорганна недостатъчност според агенция "Синхуа".


"Ню Йорк таймс" отбелязва, че натрупаното от него политическо влияние му оставя политически капитал след оттеглянето, заради който гласът му се чува дори при избора на сегашния президент Си Цзинпин, през 2012 г.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK