"Уау": Анимация

"Уау": Анимация

© Валентина Петрова



Целите стени са с рисунки на анимационни герои. Позите и гримасите са най-различни. Могат да бъдат намерени безброй кутии с интересни кукли, застанали в позицията от последния заснет кадър. Иззад ъглите на кутиите надничат и пластелинови човечета. Други пък се усмихват от прозореца на компютърната програма, с която някой им вдъхва живот.


Това е творческото студио на Надежда Славова, която е председател на Българската асоциация на независимите художници аниматори "Пройко Пройков" (в БАНХА членуват 67 млади аниматори). Усилено се работи по завършването на най-новия български анимационен филм с провокативното име "Уау". С него екипът й си поставя за цел да се надсмее над консуматорското общество и да покаже колко нелепа може да бъде суетата.



Председателят на Българската асоциация на независимите художници аниматори "Пройко Пройков" Надежда Славова обяви, че следващият фестивал на анимацията "Златен кукер", на който тя е директор, ще започне на 28 септември и ще продължи до 2 октомври 2011-а. Присъствието си още отсега е заявил изпълнителният директор на Международната асоциацията на аниматорите Бил Денис. Фестивалът се проведе за първи път тази година, като се превърна в значимо културно събитие. Над 214 филма от 29 страни бяха прожектирани в кино "Люмиер".



Днес анимацията се прави почти изцяло с помощта на компютърните технологии и специализиран софтуер. Не така обаче са стояли нещата само до преди няколко години. Надежда ни показва някои от първите начини за превръщането на рисунка в живо движение. Оказва се, че нещо съвсем просто на пръв поглед като походката на някои от рисуваните герои изисква различна картинка на всеки милиметър от стъпката. А всяка една рисунка с милиметър разлика се снима поотделно. Едва след наслагването на картините, отпечатали движението, героят от листа оживява. За да се случи това обаче минимум четирима души полагат труд и време, за да създадат целия филм. Освен чрез рисувани образи, анимация може да бъде направена и с пластелин, подвижни кукли, пясък, брашно, маслени бои и всякакви други предмети, обяснява още тя.


Славова разказва, че анимацията в България излиза скъпо занимание. И не винаги достатъчно рентабилно. Печалба се реализирала само от комерсиални продукции - рекламни клипове и поръчкови филми. "Основният проблем е в липсата на достатъчно средства за създаването на анимации с художествена стойност", смята тя. По думите й държавата в лицето на Националния филмов център от една година е спряла да спонсорира българската анимация. Създаването на една минута от анимирания филм там преди е струвало над 10 300 лева, а по-късно наполовина.


Дори след като бъдат намерени средства за създаването на филма, трудностите продължават - той трябва да бъде показван, излъчван и продаван. А това също изисквало сериозни инвестиции. По думите й всичко е много трудно, защото "би трябвало анимацията да участва на световни фестивали и пазари, където филмът да се оценява и продава". Там обаче се търсели предимно сериали. Нашите телевизии също не проявявали голям интерес към българска анимация. "Те предпочитат да купуват на световните пазари евтини филми за почти никакви пари и никоя от тях не застава зад това да финансира собствен филм. Така че трудно се връщат пари от анимация", с неохота казва Славова. Една от възможностите е филмите да се издават на дискове, които могат да се продават с вестници или книги. Друга възможност е да се теглят срещу заплащане от сайтове, на които са качени.


За Славова обаче Интернет съвсем не е най-добрият вариант за популяризация на изкуството, ако филмите се гледат свободно. "Всичко опира да парите. Може един филм да се пусне в Интернет, но това значи човек да е дал купища пари, за да произведе продукт и да хвърли парите си в морето. Трябва да има някаква възвращаемост". За да покрива разходите по собствените продукции, тя е създала рекламна агенция, с чиито приходи осигурява бюджет за филмите на творческото си студио. По думите й обаче други нейни талантливи колеги не успяват да реализират проектите си поради липса на средства.


Това е едно скъпо изкуство, казва тя. "В крайна сметка, за какво са учили всички тези хора, за какво е тази всеотдайност? Има толкова много таланти, всеки един от тях е безкрайно интересен и различен от другите. Ние имаме едно богатство, което погубваме". По думите й дори когато държавата е спонсорирала сектора, е имало пречки пред творците. Често натиск и лобистки практики били решаващи при конкурсите за държавни средства. "Несправедливо е един човек да бъде влюбен в професията си и в един момент заради нечия алчност или некомпетентност, нещата да се провалят", със съжаление казва тя.


С носталгия си спомня и за времената, когато българската анимация се е отличавала и е имала свое собствено лице. Но и днес не била загубила качествата си, защото "е в ръцете на младите и талантливи аниматори, които се доказват с новите технологии". И въпреки всичко печелят награди по света.


Повече за това как се прави анимация и как рисунките започват да обикалят краищата на белия лист – вижте във видео-материала.

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  5. 5 Профил на congo
    congo
    Рейтинг: 5 Неутрално

    С това "Уау" показват абсолютната липса на самоувереност и самостоятелност. Ние не сме американци и не е нужно да им копираме и възгласите. В България се казва "ау", "иха", "уха". Докато "wow" е имитация на американски филми.

  6. 6 Профил на redguy
    redguy
    Рейтинг: 1066 Неутрално

    Защото искат да достигнат до младото поколение, на което възклицанията "ау" и "иха" или нищо не им говорят, или ги свързват със "селското начало" или нещо такова.

  7. 7 Профил на ras16377431
    ras16377431
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    За съжаление България е твърде миниатюрен и беден пазар за да поддържа собствена анимация. Не случайно създателят на Чоко и Боко отдавна твори в Щатите за Картуун ченъл. Но ако тези момчета и момичета са добри, дали не могат да убедят западни клиенти да аутсорсват анимацията си към тях?

    gradinko.bg




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK