"Саваните на Сома" почита хиляди убити в Първата световна война (видео)

"Саваните на Сома" почита хиляди убити в Първата световна война (видео)

© http://tg-bs.com



В малък парк в центъра на Лондон от днес до 18 ноември са положени 72 396 обвити в погребални савани малки "тела" на загиналите в Битката за Сома през Първата световна война, които са останали на бойните полета във Франция. Това е инсталация, която напомня за мъжете, паднали в може би най-кървавото сражение в историята на британската армия


Офанзивата във Франция започва на 1 юли 1916 г. и продължава 140 дни до 18 ноември. За тези малко повече от четири месеца са убити, ранени или пленени повече от 1 милион души от двете страни. Само в първия ден британската армия губи над 57 000 души, от които 19 240 са убитите. Това прави 1 юли най-смъртоносният ден в британската военна история. Крайният резултат е преместване на фронта с по-малко от 15 км и макар да се твърди, че тази офанзива била стратегическа необходимост, кръвопролитието остава в историята като символ на безсмислието на войната.


Идеята да почете загиналите британци идва на твореца Роб Хърд през 2013 г. Докато лежал в болницата след автомобилна катастрофа, той се опитал да изброи на глас имената на всички, загинали в първия ден. Естествено, не успял, защото останал без дъх някъде около 1500-то име.




Тогава Хърд се замислил как може да се изобрази безумието на безстрастната статистика, зад която стои гибелта и страданието на съвсем конкретни хора. Така се ражда идеята за 30-сантиметрови човешки фигурки, обвити в погребални савани и положени в редици. Днес те са в парка "Кралица Елизабет" върху площ от 4000 кв. м.



Изработването само на 19 240 "тела" от първия ден на сраженията му отнело 3 години. Всяка фигурка е обвита и саванът е зашит на ръка, като в полагането им днес участваха група войници. Работата е и своеобразно възпоменание за всеки един от загиналите мъже и хората в родината, засегнати от смъртта им.


За да илюстрира травмата за близки и за цялото общество, екипът зад проекта дава на специалния интернет сайт пример с конкретен британски военен и изброява пряко и косвено засегнатите: жена му, неговите и нейните родители, трите им деца, братята и сестра му, снахите и зетьовете, както и 4-5 съседи. Така се оказва, че само убитите в първия ден при Сома са имали драматични последствия за близо 300 000 британци.


Фигурките се продават, като приходите отиват за фондация на британската армия за поддържане на войнишките паметници и гробища.


Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Lou
    Lou
    Рейтинг: 1467 Неутрално

    Най-абсурдната битка в историята на войните. Единствено Сталинград може да съперничи по безсмислие. Четири месеца се избиват като касапи, обгазяват се, копаят окопи и обстрелват с картечници. Накрая нито една от двете страни няма позитивен резултат, абсолютна патова ситуация. Британците и французите са били водени от застарели генерали, които понятие нямали от новата технология за водене на война. Германците пък се окопават и до края на войната не печелят и метър територия. И точно там в немските окопи се роди чудовището, което по-късно ще запали още по-страшна война.

    "Виж, приятелю, на този свят има два типа хора - тези със заредените пистолети и тези, които копаят. Ти копаеш!"
  2. 2 Профил на stedim
    stedim
    Рейтинг: 2474 Неутрално
  3. 3 Профил на Пешу
    Пешу
    Рейтинг: 1473 Неутрално

    Голяма месомелачка е било. Направо ми настръхват косите, като гледам документален филм за Сома, Марна или Вердюн. Не ме после ВСВ е била по-малка, но ужасът да седиш на едно място с месеци и да те обсипват с бомби и газ до полудяване - бррр.

  4. 4 Профил на citoyen
    citoyen
    Рейтинг: 1454 Неутрално

    Удивителен начин да почетеш паметта на хилядите загинали след повече от 100 години. И това е само при р. Сома. Само заради отношението им към покойниците такива нации заслужават уважение.

  5. 5 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4438 Неутрално

    Тогава в британската армия влизат и южопафриканците, както и останалите части от колониалната империя. Да не забравяме, че в тази война в битката при Флерс Корселет британците за първи път вкарват в бой танкове ( от 48 Марк тръгнали за фронтовата линия само 21 я достигат).

  6. 6 Профил на johnniewalker
    johnniewalker
    Рейтинг: 1084 Неутрално

    Мен ме интересуват падналите ми български предци + техните съюзници. За падналите при Сома има изписани тонове научни трудове, изследвания, статии и елегии от достатъчно други народи.

  7. 7 Профил на schwimmwagen
    schwimmwagen
    Рейтинг: 1609 Неутрално

    Мен ме интересуват падналите ми български предци + техните съюзници. За падналите при Сома има изписани тонове научни трудове, изследвания, статии и елегии от достатъчно други народи.
    —цитат от коментар 6 на johnniewalker


    Няма . Но за честванията на победителите ни заливат с новини.

    "Счастье для всех, даром, и пусть никто не уйдет обиженным!"
  8. 8 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1420 Неутрално

    Мен ме интересуват падналите ми български предци + техните съюзници. За падналите при Сома има изписани тонове научни трудове, изследвания, статии и елегии от достатъчно други народи.
    —цитат от коментар 6 на johnniewalker


    ... Третата атака на противника за днешния ден беше някак по-напориста, по-отчаяна и по-безумна. Ирландската дивизия бе предприела решителен щурм срещу българите и не смяташе да се връща назад. Млади момчета от Дъблин, работници от Белфаст, рибари от Корк Сити, занаятчии от Лимерик, всичките с тъмносиви британски униформи и плоски каски, луничави и рижави, говорещи на странния гърлен език на дедите си, безстрашно вървяха нагоре по стръмните склонове на Калатепе срещу българските укрепления, право към позициите на двете свищовски роти от Трийсет и трети свищовски полк, покрай „Долината на смъртта”, където тази сутрин паднаха толкова много английски момчета. Взривовете не ги спираха, зловещият съсък на куршумите не ги плашеше. Пушечен огън на чести залпове, безмилостни картечни редове, далечно глухо „Ура-а-а!”, викове и песни се носеха от позициите на свищовци.
    Противникът задъхано се изкачваше на гъста тълпа, в която картечните откоси отваряха зловещи празнини, все по-често тук-таме някой се срутваше с охкане, а някъде мъжете падаха покосени в гъсти редици, ранените викаха отчаяно за помощ, кръвта отвсякъде се плискаше като буйна река, кървави човешки тела се търкаляха надолу. Ирландците стремително и храбро вървяха, прескачаха убитите, мълчаливо и упорито напредваха към позициите на свищовските Девета и Десета рота.
    Поручик Каприев, командирът на Десета свищовска рота, изправен в окопа, рецитираше с пълно гърло някакви стихове, които неговите малки ученици учеха в училище:
    ... Три деня младите дружини как прохода бранят,
    Горските долини трепетно повтарят на боя ревът ...
    Боят ревеше с пълна сила, а българите по някое време като че се сепнаха. Войниците се споглеждаха в недоумение, такава безумна смелост не бяха виждали. Нищо повече не можеха да направят на такава гъста, упорита тълпа, която не се страхува да мре. Чисто физическите средства да се спре това стадо не стигаха. Пушките пареха, картечниците пушеха в адска горещина. А ирландците вече бяха на петдесет-сто крачки от окопите, чуваше се как си казват някакви откъслечни думи, как се задъхват нагоре по склона, извираха отдолу все повече и повече.
    Нищо не можеше да ги спре.
    Свищовци се защитаваха отчаяно, взеха да хвърлят ръчни гранати, търкаляха камъни по баира надолу, някои стреляха прави, вече затъкнали ножовете на пушките.
    Поручик Глосов, командирът на Девета свищовска рота, извика адютанта си и му нареди:
    - Бягай при командването, искай оръдията да бият върху нас!
    - Ма, господин поручик, ...
    - Бягай бързо, виж какво става, не можем ги спря! – изкрещя поручикът и се завтече на позицията при своите войници, тичешком разкопчавайки кобура на пистолета си ... А там всички, като по команда, бяха облекли бели ризи – да срещнат смъртта в чисти дрехи. Така е било на Шипка, така е било на Ножот, така е било на Каймакчалан – българите умираха с най-белите си ризи, някои с нови, някои с позакърпени, но бели и чисти ризи, сложени в раницата от грижовна женска ръка, мокра от сълзите...
    На командния пункт, разположен на самия връх Калатепе, групички от офицери напрегнато следяха обстановката с бинокли. Ехото от набиращата сила битка вече ясно достигаше до тук, до щабната позиция. Във въздуха се усещаше напрежението на противниковия натиск, днес по-напорист от всеки друг път. Командирът на Девета Плевенска дивизия, Генерал Владимир Вазов (брат на писателя Иван Вазов), строен мъж с грижливо поддържана брада, спокойно изправен, наблюдаваше развитието на боя от Дойранското езеро на изток чак до тънката бляскава змия на Вардара на запад.
    - Дръжте се, свищовци, България цяла сега вази гледа! – каза с братовите си думи генералът като молитва, като заклинание, вперил немигащи очи надолу, към окопите, където явно ставаше нещо страшно – от облаците дим и прах се чуваше честа стрелба, картечни откоси, далечни викове, вятърът донасяше на талази „ура-а-а”, а тук-таме оттатък позицията на свищовци се виждаха сгъстяващи се тъмни петна – противниковите вериги се събираха в гъсти тълпи, които упорито лазеха нагоре, заплашвайки да залеят окопите ни. Току притичваха адютанти с все по-тревожни новини:
    - Господин генерал, донасям от Девета свищовска рота – противникът нищо не го спира, вече е на триста крачки...
    - Десета свищовска рота, сто и петдесет крачки и са при нас...
    - Господин генерал, господин генерал, противникът е вече при Девета рота, праща ме поручик Глосов – иска оръдията да бият по нас!
    Генерал Вазов, иначе спокоен и бавно говорещ, развълнувано извиси глас:
    - България няма да погуби най-юначните си чеда! ... После каза тихо като на себе си:
    - Последна надежда имам в Трийсет и четвърти полк. И той е разнебитен, но това е последната ни резерва... И твърдо отсече:
    - Троянци в атака!
    ... После нареди на щабните писари:
    - Пишете заповед: От днес поручик Глосов и поручик Каприев са капитани.
    - И още една заповед: Тридесет и трети на Негово Величество Свищовски пехотен полк да се именува „Тридесет и трети Железен Свищовски пехотен полк!”
    „Троянци в атака!” – се подхвана като ехо повторената заповед и преди адютантите да са я предали, Трийсет и четвърти троянски пехотен полк – мъжете на Троян и Ловеч, на Тетевен, на Орешака и Видима, на Априлци, се втурнаха да спасяват безнадеждно бранещите позицията си свищовци.
    ... Като мътен порой се свлякоха троянци надолу по стръмнината и с дрезгаво „Ура-а-а!”, „На но-о-ож!” бясно връхлетяха върху тълпата отчаяно сражаващи се в свирепа ръкопашна схватка мъже – свищовци срещу ирландци, мъж срещу мъж, щик срещу щик - воля срещу воля се бяха срещнали в окопите на двете свищовски роти, които поеха острието на противниковия удар.
    …Касапницата на позицията на Девета рота беше ужасяваща – едни корави мъже срещнаха едни по-корави от тях и никой не мислеше да отстъпва – упоритите отвъдморски чеда срещнаха инатливите балканджии, на които сякаш самата родна земя даваше сила и издръжливост да стоят и да не помръдват от позицията. Всички се хвърляха като лъвове срещу противника, който на всяка цена трябваше да бъде спрян и изтласкан. „На но-о-ож!”, „На но-о-ож!” се чуваше отвсякъде, а виковете „Урра-а-а!” се смесиха със стоновете на умиращите, звънтенето на метал се смеси със звука от удари в нещо меко, страшния вик на умиращите „О, майко-о-о!” се смеси с ужасното „Мо, матта-а-а!”...
    ...Ударът на троянския полк дойде тъкмо навреме, когато мъжете на Свищов и Ореш, на Никопол и Белене първо един по един, а после вече масово гинеха и когато най-накрая не можеха да спрат противника и с телата си.
    Поручик Глосов падна там с първите свои войници, които поведе в отчаяна контраатака „на нож” срещу напиращия враг. Пронизан от ирландските щикове, поручикът не знаеше, че умира като капитан.
    Троянци се хвърлиха стремително в боя „на нож” и за тяхна изненада противникът не отстъпи, не побегна като другите преди тях, а сякаш примирено със смъртта прие кървавата схватка с хладно оръжие, която ожесточено продължи чак до тъмно ...
    ...Днес, на този страшен ден 10 февруари 1917 година, Майка Ирландия загуби единадесет хиляди свои синове по склоновете на хълма Калатепе, по мрежите покрай Дойранското езеро, в окопите на свищовци и троянци. Камбаните на катедралите по островите звънтяха осиротели, с пребледнели лица и сухи очи майки и бащи четяха новината, че техният син е загинал храбро като рицар за честта на Британската корона нейде из македонските планини, в далечните земи на българите.
    ***

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  9. 9 Профил на falkoneti
    falkoneti
    Рейтинг: 1250 Неутрално

    До коментар [#7] от "schwimmwagen":

    Отбелязва се и в Германия, не е само от победителите.

  10. 10 Профил на falkoneti
    falkoneti
    Рейтинг: 1250 Неутрално

    До коментар [#8] от "Торбеш":
    Безсмислена касапница. Горките млади хора.

  11. 11 Профил на Monsieur
    Monsieur
    Рейтинг: 713 Неутрално

    Франция понася основната тежест от войната на Западния Фронт. Дава най-много жертви, а опустошенията от бойните полета са видими до днес! Заради биологични оръжия и невзривени бомби, все още върху площи от страната е забранено да се извършва земеделие..

    Франция оцеля, Франция победи с кръвта на синовете си, Франция е велика, Франция е вечна !!!

    Vive la France!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK