"Както си летях над една нива..." и "Първият полет беше едновременно еуфория и разочарование", разказва Асен Андонов, докато си седи в авиаторската кабина. Всъщност кабината е почти целият едноместен моторен самолет, който самоукият пилот без инженерно образование сам е построил.
А го е направил, защото иска да лети. Винаги много е искал. От дете досега, когато е навършил 32 години и развива собствен бизнес, след като е завършил бизнес администрация в Американския университет в Благоевград.
Изчел книги, обсъждал с професионални авиатори и преди пет години с двама приятели започва да прави самолет. В свободното си време рисуват частите с компютърна програма. След това пробиват на ръка не по-малко от 8 хил. дупки за нитове.
Вече знаят, че най-важният чарк е търпението - "Конструирането отнема много време и доста работа, които остават скрити", казва Асен. Две години и прототипът е готов. Цената на осъществената мечта е около 10 хил. лв. без труда и посветеното свободно време.
Раздялата на екипа идва малко по-късно. Асен не е съгласен да продават комплекти части за самолет, които клиентите сами да сглобяват. Защото иска да е убеден в безопасността му. Сега сам обновява частите, отстранява дефекти. Заради сигурността все още не мога да оставя друг да го кара, е преценил Асен.
Самолетът харчи 6 - 7 л на час, а зад гърба на пилота е разграфеният с маркер резервоар. Обемът му е 13 л, което позволява около 2 часа полет. Най-високата скорост, която може да развие, е 110-120 км в час, но в зависимост от силата на вятъра може да достигне и повече. © Красимир Юскеселиев
Да ти тръгне по... таван
С първия полет, дори още с потеглянето на самолета дошла голямата радост, но с нея и проблемите. "Потеглих и на усещане не беше наред самолетът. Не искаше да излети хубаво и реших, че е по-добре да кацна", започва разказът за авария от 2009 г.
Във въздуха изведнъж перката се счупи, след това опашката. "Тръгнах да кацам по-стръмно и докато се усетя какво става, увиснах на колана с главата надолу и се обърнах по таван", усмихва се сега след един от тежките инциденти.
Случвало му се е двигателят да откаже по време на полет. "Както си летях над голяма нива, в един момент нещо изпука и все едно една птица минава покрай теб, но всъщност беше перката, която изчезна и падна надолу", описва ситуацията Асен. След това се приземил "прилично стръмно надолу" към близък асфалтов път, без да пострада.
"Оказа се, че моторът не е предвиден да дърпа самолет, а е за парапланер - да бута." Когато поръчвал двигателя, фирмата производител го уверила, че моторът става за малък едноместен самолет. Във въздуха обаче Асен разбрал, че не става. И пак промени. © Красимир Юскеселиев
Аероплан от ламперия
Той е свикнал. В четвърти клас родителите му купуват играчка самолетче. "Казах си, че е твърде малко и няма да лети достатъчно високо, затова му сложих моторче." И оттогава мисълта за собствен самолет не го оставя. Повечето му близки се надявали да му мине и "чакат да ми дойде акълът, за да се откажа". Дори майка му, която винаги го е поддържала, не вярвала, че увлечението ще е за дълго.
Но на 14 години направил първия си самолет от ламперията вкъщи, която родителите му подменяли. "Тихо изнесох материала в мазето, разрязах го на летвички с един циркуляр, после сглобих самолета на терасата", разказва Асен. След този успех майка му и баща му не говорят с него 2-3 седмици. Това се случва в началото на 90-те години, когато са закрити повечето аероклубове, обяснява действията си Асен.
"На 15 започнах да скачам с парапланер, но бързо разбрах, че не искам да се хвърлям с някакъв чаршаф по баирите, а искам да направя самолет", продължава той. В студентските години пътува на бригада до САЩ, откъдето се връща с няколко сака книги на тема как сам да си изработиш самолет. "Сега имам прилична библиотека за самолети в домашни условия - не знам моето увереност ли е или лудост", чуди си се сам. Наскоро взел книжка за пилот на пътнически полети и се надява скоро да работи това. © Красимир Юскеселиев
Не пътувай в лошо настроение
"В едноместния самолет няма бъдеще, защото, като пораснеш, ще искаш да споделиш гледката с някого" - цитира думите на авиатора му за пример Георги Диманчев. Уверил се е в истинността им. "Не става да слезеш и да разкажеш, трябва човекът да е до теб - да си мълчите заедно и да гледате, иначе е егоистично", смята Асен.
Най-красив бил полетът на залез слънце в по-хладен летен ден. А и е по-безопасен, за да не прегрее двигателят, вкарва прагматизъм. Но важно е чувството, защото "когато се обърнах по таван, бях ядосан и оттогава избягвам да пътувам в лошо настроение". Повече смисъл Асен открива, когато се разведрява и се успокоява. "Сега летенето не е самоцел, както правех като по-малък, сега по-скоро се социализирам с приятелите ми от летището в Сливница."
