Отпадане от скоростната писта

Мария Касимова-Моасе

© Личен архив

Мария Касимова-Моасе



Виждали ли сте жена да излиза от дома си с чанта на рамо, компютър под мишница, торба боклук в едната ръка, детска раничка в другата, писмо, защипано между устните, и едва подтичващи след нея хлапета на различна възраст, които втрещено я държат за почти летящото палто?


Разминавали ли сте се с летяща по тротоарите фурия в своите четиридесет, която, докато балансира върху токовете си, говори по телефона, праща съобщение и пазарува, успява и да обядва, предъвквайки набързо купен по път разтекъл се сандвич?


Сблъсквали ли сте се с някоя от онези кьопави дами, която от бързане изпуска дамската си чанта и от нея във всички посоки се разлетяват останките от един цял женски живот – стари квитанции, детски рисунки, сгънати на четири, изпотрошени червила, празни бутилки вода, визитни картички и нещо абсурдно като например... клоунски нос или ролетка?




Аз бях тази жена.


Бях такава, каквито със сигурност са много други мъже и жени по света –


бързаща и вечно закъсняваща, тичаща и винаги последна, уж успяваща, а безрадостна


В един от тези луди дни на моя истеричен живот, докато стоях блокирана в поредното задръстване и усещах как слепоочията ми пулсират от притеснение, че няма да успея с дневния график, се погледнах в огледалото за обратно виждане. Видях челото си – неравномерно разпукано петолиние, подпряно на две дълбоки бръчки между веждите. Като някаква средновековна маса, едва държаща се върху огънатите от всякакви тежести крака. Огледах се наоколо – в останалите коли бях също аз, само че с други лица. Всичките изострени и сковани от едно и също напрежение – "Бързо, сега, веднага, да тръгваме, да сме навреме, да не закъснеем, точно сега и нито миг по-късно!..."


Това не беше мигът, в който превключих. Беше моментът, в който осъзнах, че трябва да го направя, ако не искам да пропусна живота си като пясък между пръстите. Уж имах всичко – кариера, стандарт, приятели, интереси, възможност за пътувания... Но нямах


най-важното, което можеше да ме накара да им се радвам – време


Да нямаш време не звучи драматично – толкова пъти го казваме, че ни се струва в реда на нещата. Даже по-добре е да нямаш време, мислех си, заета си, значи, имаш работа, търсят те, нужна си. В това така ранимо желание да съм нужна някъде, да осъзнавам ежеминутно, че съществувам със смисъл, жертвах, без да мисля много, най-смисленото – времето на моя живот.


Пилеех отредените си минути и часове за ядене на крак, каране с превишена скорост, поемане на задачи, които няма как да изпълня, "огряване" на всички фронтове. Така правеха всички около мен. Заедно си бързахме и тичахме, засичахме се изцедени в асансьора у дома, където на връщане в края на деня трябваше да натисна копчето за етажа си с брадичка, защото от всеки пръст на ръката ми висеше по нещо важно, за което отговарям – дете, компютър, храна, куче, тоалетна хартия...


Бързо се прибирахме по къщите, врътвахме ключовете и бързо сядахме пред телевизорите да изгледаме набързо новините и после бързо вечеряхме, за да си проветрим главите с някой филм или шоу, докато набързо пращаме още "само" пет-шест имейла и проверим "само" две-три таблици и звъннем "само" няколко телефона. Набързо си приспивах децата, набързо спях – има-няма пет-шест часа, набързо се оправях сутрин и набързо денят ми стигаше до вечерта, когато пак същото, пак набързо...


Моментът да напуснеш бързите обороти идва за всекиго по различен начин


Бях чувала за т.нар. slow living и идеята ми харесваше дистанционно, отдалеч. Така – да знам, че има и такова нещо, не аз непременно да ставам част от него. Невъзможно ми се струваше да го направя – не виждах от какво и как мога да се лиша, за да заживея бавно сред всички останали бързащи. Никога не съм била най-добре организираният човек на света и редът, който бях постигнала с години и много дисциплина, ми се струваше абсолютно перфектен за моя начин на живот, затова и не смятах за възможно да се разделя с нищо от него.

Отпадане от скоростната писта

© Красена Ангелова, Личен архив


Опитвах да "изпадам" от скоростната писта от време на време с някакви кратки уикенди или щури нощи, но тези малки бягства само засилваха скоростта в останалите дни на бързане. Трябваше непрекъснато да наваксвам, да догонвам, да доказвам, да защитавам и да извоювам. В процеса на търчане така се ожесточих, че един ден плеснах през лицето голямата си дъщеря, защото... не беше готова за излизане точно в часа, в който трябваше да е. По моите сметки, не по нейните. Когато чух ръката си да изплющява бузата й, мислено си казах, че съм луда. Бързането вече не беше опасно само за мен – беше станало опасно и за хората, които обичам.


Най-лесно сменяш ритъма си, като смениш местонахождението си


Мен лично това наистина ме преобърна. По стечение на обстоятелствата заживях на остров няколко месеца след този звучен шамар върху гладката буза на детето ми. Не беше планирано преместване, но съдбата сама сложи тази възможност на спринтовата ми пътека и нямаше как – спънах се в нея.


Да живееш на парче земя, което можеш да прекосиш в най-дългата му част за по-малко от дванадесет часа ходене пеш, мигновено ти забавя ритъма с поне една трета. Бързането тук няма никакъв смисъл – така или иначе си заобиколен от вода, през която не можеш да минеш току-така. Е, ако искаш, тичай си наоколо – само ще ти е потно и самотно. Като на село е – колкото и да си закъснял за някъде или за нещо, то си е там. И ще си бъде там на другия ден, и на по-другия ден.


Полека започваш да осъзнаваш, че това се отнася за почти всичко в живота. Природата престава да е скрийншот или снимка от календар и неусетно започваш да й се подчиняваш. Биологичният ти часовник заработва според сезона и часа – събуждаш се от само себе си в седем сутрин и ти се доспива неустоимо към десет–единадесет, два часа след като се е стъмнило. Огладняваш по едно и също време – преди следобедната жега за обяд и час преди да ти се доспи за вечеря. Става неусетно. Когато е горещо, не работиш следобед. Отначало приемах това за безсмислена загуба на време – цели четири часа от деня да не правя нищо?! Абсурд! Една година по-късно го мога чудесно – това е времето да правя неща за себе си – чета, слушам музика, придремвам, блея, както би казала майка ми, която дори на разходка в гората ходеше подтичвайки.


Точно в това време в празната ми глава се раждат най-много идеи


И най-много стратегии за реализирането им. Не помня да съм била толкова продуктивна в работата и въображението си, колкото сега, откакто намалих скоростта. Всъщност тя скоростта сама си се намали и ме накара да се науча да спирам. И да посядам.


В София живея в апартамент. Влизам през гаража с колата, оттам – в асансьора и после направо у дома. Случвало се е с дни да не прекарвам повече от петнайсет минути на въздух. На новото си място имам градинка и времето ми минава по обратния начин – на затворено съм само докато спя. Телевизията – този коварен крадец на време – вече почти не е част от живота ми. Новините научавам онлайн, а вместо шоу програми гледам върховете на зелените борове отсреща, как се поклаща дървената люлка на съседите или колко са пораснали доматите в двора. Разделихме градината на малки полета и засадихме зеленчуци, плодове и подправки. От само себе си изключихме от храната си всякакви "бързи" неща. Не купуваме полуфабрикати, ядем по-бавно, винаги заедно и на маса, и по по-малко. Престанахме да се запасяваме за седмици напред, готвим сезонни продукти и пресни неща и вече не изхвърляме храна. Купуваме мляко от една фермичка наблизо, сами си месим хляб. Самодисциплинирах се да не си лягам след полунощ. Наспивам се и не се будя със сърцебиенето и чувството за безнадеждност, така характерни за онова коварно ококорване в леглото към три през нощта.


Установих, че не правя по-малко неща отпреди


– просто съм преорганизирала живота си така, че да не усещам работата си по тях като вид насилие над самата мен. Не губя време за нищо, оставям го да ме води. Когато като тийнейджър ревях за щяло и не щяло, баща ми все казваше "Какво значение има този проблем на фона на всемирната вечност?". Тогава не разбирах какво казва. Сега ми е ясно. Затова ходя бавно и се спирам да погледна нещата, които ме интересуват. Отделям им време и не го претупвам. Все още вътрешно се тренирам да го правя, защото от време на време старата инерция ме повлича. Усетя ли я, вътрешно си казвам например: "Точно сега е времето за твоето сутрешно кафе – изпий го бавно и му се наслади! Тези петнадесет минути са отредени само за това!"


Кафетата ми днес са много по-вкусни отпреди.


Знам, че докато четете това, си мислите, че е твърде хубаво, за да е реално. И че във вашия живот такава промяна е невъзможна. Защото не сте на остров, работата ви е различна, не е сега моментът...


Всъщност бавният живот е най-лесното нещо, което човек може да направи за себе си. Защото това е нормалният живот – този, който ни е заложен по природа. И за него моментът е точно сега.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (57)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на buran
    buran
    Рейтинг: 524 Неутрално
  2. 2 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2285 Весело

    Описанията в началото не важат за държавната администрация,парламента и правосъдието.Те са си на остров.

  3. 3 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 423 Неутрално

    Браво,Мария!Така и трябва да бъдем - да живееш по-бавно,не означава да си по-малко ефективен,напротив!Важното е да се радваш на всеки красив момент - изгрева или залеза,вкусът на сутрешното кафе,цъфналото цвете в градинката ти или на балкончето,да споделиш с близък онова,което искаш.

  4. 4 Профил на mahjongg
    mahjongg
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Прочетох го....
    ... по диагонал.

  5. 5 Профил на pet_fire
    pet_fire
    Рейтинг: 5506 Неутрално

    "Всъщност бавният живот е най-лесното нещо, което човек може да направи за себе си. Защото това е нормалният живот – този, който ни е заложен по природа..."
    Кой не го иска, но не всеки може да си го позволи.Да изхранваш семейство в провинцията никак не е лесно.

  6. 6 Профил на puknatastotinka
    puknatastotinka
    Рейтинг: 1499 Весело

    Просто е като боб. Извадете до колкото можете от живота си двете зловещи изобретения (мобилен телефон и "reply all" бутона ) и не четете мейли, които не започват с вашето име....

  7. 7 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1976 Неутрално

    Уф, и тази авторка най-вероятно е като Анна от ''Вчера, днес, утре''. ''Basta, basta, basta, basta! Via, via, via! Un taglio netto, definitivo!''

    https://www.youtube.com/watch?v=8RrrDJL9mwo

  8. 8 Профил на lone wolf
    lone wolf
    Рейтинг: 1024 Неутрално

    А, има и по-лесен вариант, но пак няма да ви е угодно!
    Отидете на село, все още къщата на родителите ви сигурно е здрава, и си вземете козичка и прасенце!
    ...........
    Забравих за пиленцата!

    Да разлая троловете!!
  9. 9 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1976 Неутрално

    Дневник, дайте статия за някой, който наистина живее нормално, т.е. ''бавно''! Дотук ни занимавате само с разни превземки и симулации на ''бавен живот''.

  10. 10 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 959 Неутрално

    Блазе й. Да не ставаш в 6ч за първа смяна на децата, да не си в мръсния град и все пак да имаш добър стандарт на живот - не всеки може да се похвали с такова постижение.
    И аз съм от тези от последните редове - не виждам как може да ми се случи, въпреки, че осъзнавам необходимостта от забавяне на темпото.

  11. 11 Профил на Божикравов
    Божикравов
    Рейтинг: 597 Неутрално

    Разказът има леко прикрит лицемерен вкус. Все пак, точно този "бавен" живот в селската идилия е станал възможен, тъкмо защото главният герой е припкал от тъмно до тъмно на работа и е натрупал нужното благосъстояние и професионален опит, което години по-късно да поддържа лежерното хоби. С други думи, полу-пенсиониране или самоповишение в позиция на "креативен" фрийлансър, работещ от разстояние в просторното си студио в прованса на собствено разписание... разбира след като си е изхарчил младостта да създаде нужните връзки и контакти в онзи иначе толкова омразна бърза кариера.

    Няма празно тука. Хубавите неща в живота искат усилие, труд и постоянство. Всичко друго е или на заем или крадено.

    СВОБОДНИЯТ СЕ СТРЕМИ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО, ПОРОБЕНИЯТ - КЪМ СВОБОДА, А РОДЕНИЯТ РОБ - ДА СИ ИЗБИРА ГОСПОДАРЯ.
  12. 12 Профил на sluchaynia
    sluchaynia
    Рейтинг: 237 Весело

    Уфффффф...

    Я не мога да ги разбЕрем тия ора. Оно не е толко па сложно бре...
    1. Я като ми се приработи и легам и чекам да ми мине...
    2. Ако случайно, не можем да легнем, седам, гледам да е на маса...
    3. Ка ми кажа, че имам работа я знам, че не е важна. Оти една работа като е важна некой се, че я свърши, а ако никой нея върши не е важна работАта, па оти да я върши я тогаз...
    4. Ако мога да оставим днешната работа за утре, винаги я оставям за други ден, белким забравим за нея...
    5. Гоня ли ме бегам, дават ли ми зимам...
    6. Нема нищо по убаво от това като апнеш, па да легнеш...
    7. По убаво от това е само като станеш па да апнеш...
    .............

    Гниеща бензиностанция: https://www.entrepreneur.com/article/290503
  13. 13 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11426 Неутрално

    Добре написано, получило се случайно, такива са най-добрите попадения.
    Струва ми се, че е писано от/за англоговорящи читатели - "in her forties"

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  14. 14 Профил на Starkad
    Starkad
    Рейтинг: 352 Весело

    Само липсва нещо за reiki и хороскопи и интелектуалния профилът на автораката ще е завършен

    Oh,wonder!!! How many goodly creatures are there here!!!
  15. 15 Профил на Starkad
    Starkad
    Рейтинг: 352 Весело

    До коментар [#13] от "penetrating":

    За аглоезичните ,
    могат да прочетат подобни статии
    в списанията от фризьорските салони в UK
    Hello,Glamour,Marie Claire.........

    Oh,wonder!!! How many goodly creatures are there here!!!
  16. 16 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2660 Неутрално

    До коментар [#11] от "Божикравов":

    Не точно в Прованса у нас, а на остров. Не пише къде точно (може би гръцки, френски или още по-далеч), но щом има борови гори, значи е от малкото такива озеленени. Както се казва, авторката си е надвила на масрафа, вероятно благодарение и на съпруга си, и от тази позиция дава наставления как ние да последваме примера й.

  17. 17 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 524 Неутрално

    След този памфлет за мен неостана и най малкото съмнение че освен госпожа Касимова Моасе и госпожата от вчера ,най добре в категорията slow living people се вписват (освен писателките) -безработни,затворници,тежко болни,клошари,дементирали,
    ,инвалиди,депутатите от лявото или дясното пространство в народното събрание , служителите в погребалните офиси някои италянци,испанци ,африканци както и моят началник + още 5-6 човека от един отдел в бачкането.

  18. 18 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 1186 Неутрално

    " и едва подтичващи след нея хлапета на различна възраст, които втрещено я държат за почти летящото палто?"
    Не ми стана мъчно за госпожата, която тича като обезумяла и се мята насам натам, а за горките хлапета, на които тя нама време да обърне никакво внимание. Тя ги лишава от най-важното, майчината обич и топлота.

  19. 19 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11426 Весело

    До коментар [#15] от "Starkad":

    Не съм от групата, които се интересуват от тези издания

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  20. 20 Профил на brassway
    brassway
    Рейтинг: 237 Неутрално

    До коментар [#12] от "sluchaynia":
    Благодаря за шопските мъдрости.

    Най ги уважавам шопите, че
    "я моем да копам, ама моем и да не копам" - такава лекота и гъвкавост на психиката, готови и на двете крайности.

    На мен ми е мнооого трудно първото, ако съм почнал второто.

    Благодаря и на автора, че така добре е описала тези състояния преди и след. Нек да продължава.

  21. 21 Профил на Wornoxmaniak
    Wornoxmaniak
    Рейтинг: 979 Весело

    Накарай мързеливия на работа, за да те научи на акъл.

  22. 22 Профил на Starkad
    Starkad
    Рейтинг: 352 Весело

    До коментар [#16] от "Читател - подкрепям budd.bg":

    Такива статии си имат публиката навсякъде
    Isabel Preysler разказва например за бавният си живот
    с четвъртят си бъдещ съпруг Vargas LLosa
    и лелките във фризьорския салон четат и коментират.
    Но в Дневник??
    И в една държава за която казват,
    че е най-бедната в Европа??
    Старията звучи превзето,претенциозно и провинциално.

    Oh,wonder!!! How many goodly creatures are there here!!!
  23. 23 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 524 Неутрално

    Хм,сега забелязах че по темата има и други артикели "Писна ми да бързам"и "Бавното живеене - въпрос на скорост". Тях несъм ги чел но вероятно и там има подобни констатции.Бих само допълнил че и сексуалните общуване са на принципа да не се бърза и да не се претупват нещата отгоре отгоре ,а всичко да е бавно и изпипано до най малките детайли.Гледал съм и филми с такава тематика всичко е бавно и методично - да се чуди човек как издържат актьорите на този бавен ритъм.Мисля си че и поговорката "който бърза бавно стига "си е загубила вече смисъла и е една отживелица ,и би трябвало да се редактира ... в "който не бърза бавно стига"

  24. 24 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 367 Неутрално

    Много добро перо си! Браво!

  25. 25 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 524 Неутрално

    .....а някакъв индивид непрекъснато слага минуси

  26. 26 Профил на ТНТ
    ТНТ
    Рейтинг: 1226 Весело

    До коментар [#12] от "sluchaynia":

    8./ Не моат ми плАтат толко малко, колко моем да им работим...

    "Последният комунист на планетата ще умре в България." Димитър Талев, "На завой"
  27. 27 Профил на Nikolay Rayanov
    Nikolay Rayanov
    Рейтинг: 237 Весело

    И аз така живея от няколко години. Много са ми забавни все бързащите за някъде хора дето все закъсняват, тичат, бързат, блъскат се, и за какво?!

  28. 28 Профил на Smile
    Smile
    Рейтинг: 721 Неутрално

    Не разбрах какво се случва с децата. И те ли живеят "бавно" на острова? И дали ходят на училище по график или едва след като мама си е изпила "бавно" сутрешното кафе? Има си неща, които си искат организиране и спазване на график. Няма как да не бързаш, ако имаш отговорности. Ако единствената ти работа е да гледаш градинка на малък остров, то тогава може и да го даваш лежерно. Но в този случай не е и нужно да отидеш на остров, за да си айляк.

  29. 29 Профил на Starkad
    Starkad
    Рейтинг: 352 Весело

    До коментар [#23] от "the_fat":

    В първите две статии които сте пропуснал
    имат нещо свързано и със сексът!
    Като ги прочетете,
    ще разберете до какво води пълната му липса!

    Oh,wonder!!! How many goodly creatures are there here!!!
  30. 30 Профил на sluchaynia
    sluchaynia
    Рейтинг: 237 Весело

    До коментар [#26] от "ТНТ":
    [quote#26:"ТНТ"]8./ Не моат ми плАтат толко малко, колко моем да им работим... [/quote]

    А, анджък де...
    Затова им се чудим на тия мушмуроци с тия гевезии - бърниг, слоу ливинг и др. такива...
    Баба им все слоу ливинг и е бил у главата .....мойта като и дойдехме в повече и оп у мазата, айде 50 грама от първако и нема стрес, нема бърнинг...сичките около нея сме в бърнинг...
    Ама , оти да се косим, като че ми мине....

    Гниеща бензиностанция: https://www.entrepreneur.com/article/290503
  31. 31 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 524 Неутрално

    До коментар [#29] от "Starkad":

    До какво води пълната (му)липса ми е ясно и без да чета другите статии тези 2 стигат да се направи най важният извод.А факта че такива статии (изобщо)са написани и за най непредуебеденият читател му става ясно коя/каква е движещата сила за написването им.Мисълта ми бе друга -че човек единственно бърза в клозета .

  32. 32 Профил на drakon
    drakon
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Кога ще интервюирате някоя работничка във фабрика,например за разнообразие. Сигурно, защото няма лаптоп, вози се в рейса, където се оглежда защото й е скъпо да се вози с градски транспорт и не си троши нервите върху педала на джипа в непоносимия трафик или не отглежда деца, но най вече не се е сетила да прославя колко й е трудно и забързано като еманципирана жена. Смешни, повърхностни хора

  33. 33 Профил на Starkad
    Starkad
    Рейтинг: 352 Весело

    До коментар [#32] от "lenilaf":

    Вижте,
    работничката и работникът също могат да живеят бавно!
    Да се живее бавно е Cool !
    Секретът е
    да се впиеш като паразит в някой
    който живее бързо,
    защото за бавен живот трябват средствата на бързо живеещият!
    Постига се при работничката чрез брак,
    а при работникът мисля испанците имат най-точната дума чрез "braguetazo"
    Защото ако се опита някой без средства да живее бавно,
    не е изобщо Cool и бързо става маргинал

    Oh,wonder!!! How many goodly creatures are there here!!!
  34. 34 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1976 Неутрално

    [quote#33:"Starkad"]Да се живее бавно е Cool !
    Секретът е
    да се впиеш като паразит в някой
    който живее бързо,
    защото за бавен живот трябват средствата на бързо живеещият! [/quote]

    Хм, не е точно така. Всичко зависи от истинските и въображаеми нужди на индивида. Бавният живот е онзи, който изисква и бавни нужди, т.е. минималното, необходимо за ежедневието ни. Затова всички писания под тази рубрика са далеч от действително бавния живот.

  35. 35 Профил на velvoofell
    velvoofell
    Рейтинг: 599 Неутрално

    Това, което разбрах аз от текста, е, че авторката е минала на половин работен ден, а децата и са се изпарили. Нищо чудно, че животът и е станал по-лесен.

  36. 36 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1976 Неутрално

    [quote#9:"princess_x"]Дневник, дайте статия за някой, който наистина живее нормално, т.е. ''бавно''![/quote]

    Истината е, че хората, които живеят бавно и които не се интересуват от луксозни къщи, коли, кариери, не са интересни на широката публика, която ги смята за пропаднали, губещи, балами и други от сорта. Затова и тук няма да прочетем нищо за тях. Те не са достатъчно лъскави за публикация.

    В ОК имаше една поредица за хора, отказали се от баналния живот в ''цивилизацията'' и живеещи уединено и понякога доста трудно и опасно. Това е една такава жена:

    http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/tv/reviews/ben-fogle-new-lives-in-the-wild-uk-tv-review-oh-to-run-away-from-it-all-and-live-in-a-mud-hut-with-a6741291.html

    Но и тя, кой знае защо, в дън горите телилейски, където живее, има нужда от вана!

  37. 37 Профил на Starkad
    Starkad
    Рейтинг: 352 Весело

    До коментар [#34] от "princess_x":

    Написаното в статията е cool превземка!
    Както и предишната статия беше много Cool
    Затова и коментарът ми визира Cool slow living !

    А иначе аз съм hippie
    (с парите на тате)
    купувам си дрехи стил хипи от скъпите марки !




    Oh,wonder!!! How many goodly creatures are there here!!!
  38. 38 Профил на musashii
    musashii
    Рейтинг: 810 Неутрално

    Преди време имаше една статия за някакъв белгиец,който единствено се отдавал на хобито си-планинско колоездене.Интересно ми беше с какво си вади хляба този човек.И се оказа,че жена му е на висок дипломатически пост в посолството в България.Та тя му вади хляба.Та така и с госпожа Моасе.Живее бавно,защото може да си го позволи.Като един немец,който си е купил кемпер за 200 хиляди евро и с него обикаля света.Един месец в Гърция,после Турция и така.Пие си биричката ,яде си наденичките и хич не бърза.С малката подробност,че е акционер в голяма компания и има сериозни приходи оттам.

  39. 39 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    поредният памфлет на дневник по пистата на бавната снобария.

    е, остава да се утешим с лайфстайл поуката, че за всяка писта си има бегач. да влезе тълпата от читателки на "Космополитън".

    בני אתה אני היום ילדתיך
  40. 40 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    До коментар [#38] от "mushashi":

    точно така. и затова всички тези хора се отличават с някаква лицемерие, което не искам да квантифицирам, защото не е любезно.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  41. 41 Профил на sweeper
    sweeper
    Рейтинг: 341 Неутрално

    Даа, повечето коментари са в типичния шопски стил - като видял жираф и рекъл: "Епа такова животно нема!"
    Моят опит в посоката на балансиране и хармонизиране на живота е основно в посоката на преосмисляне на приоритетите и ценностите. Никак не е лесно. Трябваше ми болезнена мотивация и ми отне повече от 20 години. И не бих казал, че съм го постигнал напълно. Но както се казва - важен е Пътят.
    А ония приказки за работничката, паразитизмът и прочие са болестното наследство от соца.

  42. 42 Профил на musashii
    musashii
    Рейтинг: 810 Неутрално

    [quote#41:"sweeper"]Моят опит в посоката на балансиране и хармонизиране на живота е основно в посоката на преосмисляне на приоритетите и ценностите.[/quote]
    И какви точно са ви ценностите?Защото моите са да осигуря добър живот на семейството и децата си.Не луксозен,а приличен.И за целта ми се налага да бързам всеки ден за работа,а на работата да бързам да си свърша задачите.И там не го карам бавно,защото няма кой да ме чака.И аз искам да отида на някой остров и да броя катеричките,но семейството ми трябва да яде.И такива като мен са мнозинството от хората.

  43. 43 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1693 Неутрално

    Много негативизъм има в коментарите - била на остров, превземала се и т.н. Не се хващайте за конкретиката (остров, борови гори и пр.). Смисълът на тази поредица е в преосмислянето на приоритетите. Бавен живот е постижим и в БГ - на село.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  44. 44 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1693 Неутрално

    [quote#33:"Starkad"]Защото ако се опита някой без средства да живее бавно, не е изобщо Cool и бързо става маргинал[/quote]Не, просто си преосмисля приоритетите. Имам приятели, които блъскат в БГ за да се изфукат с кола или почивка в екзотична дестинация. Щото някой колега им хвърлил прах в очите. Други пък си купуват смарт фон с цена надвишаваща месечната им заплата. Или последен модел Мак, който ползват основно за имейли дето може да ги пращат и от телефона си.

    Та, ако не си пилеят парите за глупости много българи биха могли да живеят бавен живот.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  45. 45 Профил на Starkad
    Starkad
    Рейтинг: 352 Весело

    До коментар [#44] от "Николай Николов":

    Нямам наблюдения как си пилеят българите парите,
    далече съм от тях,
    а и не ме интересува .
    Всеки е свободен да живее както му харесва,
    стига да не пречи на останалите
    и да не ги поучава.
    И не зная някой да е преусмислил приоритетите си
    от четене на статийки като горната ,
    достойна за списание от фризьорски
    салон.
    Освен ,ако не се чете под каската,
    за да не му се охлаждат идеите!

    Oh,wonder!!! How many goodly creatures are there here!!!
  46. 46 Профил на Starkad
    Starkad
    Рейтинг: 352 Весело

    До коментар [#41] от "sweeper":

    Ако имате предвид моят коментар
    аз У соцЪ не съм живяла

    Хареса ми това което казвате за балансирането и хармонизирането и болезнената мотивация!
    Като го прочетох ми влезнаха желания да се запиша на Reiki ,Tai-chi и да се оттам на Relax and Meditation ......Даже и един хороскоп да си направя!
    Утре отивама до FNAC да си купя литература от рода :"Силата на автоконтролът","Аз съм господар на живота си","Живей момента"....и всички женски списания(заедно с тиганите които се продават)
    Мотивирахте ме и хващам Пътя!



    Oh,wonder!!! How many goodly creatures are there here!!!
  47. 47
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  48. 48 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 982 Неутрално

    [quote#45:"Starkad"]И не зная някой да е преусмислил приоритетите си
    от четене на статийки като горната ,
    достойна за списание от фризьорски
    салон. [/quote]
    Ми тя и "авторката" ги "преосмислила" чак като зашила шамар на дъщеря си
    Понеже не посещавам дамски фризьорски салони, не бях чел такава боза/тъпня, и не очаквах да я прочета в този сайт, ноооо ...

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  49. 49 Профил на spek
    spek
    Рейтинг: 409 Неутрално

    Белите хора го наричат "дауншифт" това и примерно зимат спестяванията си или пенсийката от богата държава--и отиват в по-бедна да си карат кефа. Примерно английски пенсионери в България и Испания, или съответно в Тайланд, Шри Ланка и т.н.

    Дори фрилансъри които работят от интернет правят тази стъпка--отиват на плажа в някой остров в Малайзия, и там си дишат чистия въздух, плуват в лазурното море, ядат интересна евтина храна, и чат-пат нещо побачкват в интернето.

    Това са трите варианта на съвременния градски човек:
    --състезание в големия град
    --вегетиране в големия град
    --дауншифт

    Днес е 21-ви век и ако човек има умение което може да продава по интернет--нищо не пречи още утре да отебе София и да се забие на евтино място в тихия океан където да си кара кефа че и местна хубавица да завъди.

  50. 50 Профил на spek
    spek
    Рейтинг: 409 Неутрално

    А ако няма претенции за начина на живот--да си преподава там английски и примерно китарка или каквото имее--и да си живее тихо и мирно. Ако има кинти от квартира която дава под наме в България да капят--и така също се получава комфортен лайфстайл.
    Така дори истинско бачакане не е нужно--няколко акорда и английски думи срещу местна валута час-два на ден--и останалото време слушай вълните и пипай гърдите.

  51. 51 Профил на Starkad
    Starkad
    Рейтинг: 352 Весело

    До коментар [#48] от "роджър":

    Сега трябва да тръпнем в очакване и на статия
    от някоя закръглена лелка ,
    участничка в MasterChef
    да ни обясни "научно" и ползата от Slow Food!
    A от Дневник да организират протест пред McDonald's (то така започна движение Slow Life с протести пред McDonald's в Рим)

    И не сте прав да не очаквате това от този сайт!
    Промоцията на Slow Life си е бизнес!!
    Ще ви изградят центрове Slow Life House (те са за красота,естетика,подмладяване,масажи........)
    После има медицина Slow Aging ......
    Slow Fashion,защото slow живеещите не носят дрехи продукт на масовата индустия....
    Slow Food ресторанти.....




    Oh,wonder!!! How many goodly creatures are there here!!!
  52. 52 Профил на spek
    spek
    Рейтинг: 409 Неутрално

    До коментар [#51] от "Starkad":

    Слоу Теръпи за параноидални лудаци ще има ли?

  53. 53 Профил на Starkad
    Starkad
    Рейтинг: 352 Весело

    До коментар [#52] от "mirilai":

    Slow Therapy съществува !
    Психоаналистите са присъединаха към Slow Movement

    Oh,wonder!!! How many goodly creatures are there here!!!
  54. 54 Профил на doxen
    doxen
    Рейтинг: 774 Неутрално

    Е, ами кога ще живеем?

  55. 55 Профил на sweeper
    sweeper
    Рейтинг: 341 Неутрално

    До коментар [#46] от "Starkad":

    Нека ви бъде според вярата (Матей 9:29)

  56. 56 Профил на Starkad
    Starkad
    Рейтинг: 352 Весело

    До коментар [#55] от "sweeper":

    Amén!

    Oh,wonder!!! How many goodly creatures are there here!!!
  57. 57 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 3316 Неутрално

    Много вдъхновяващо. Аз съм успял да постигна донякъде това, което ни разказва Мария. Засега разбирам, че съм тръгнал в правилна посока.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK