Хубаво, чисто, справедливо - основи на философията на Slow Food

Хубаво, чисто, справедливо - основи на философията на Slow Food


В рубриката ни "За бавен живот" днес ви предлагаме откъс от книгата "Хубаво, чисто, справедливо" (издателство "Жанет-45") на основоположника на движението Slow Food - Карло Петрини


""Хубаво, чисто, справедливо" е публикувана за първи път през 2005 г., когато движението Slow Food стартира своя най-амбициозен проект, Terra Madre (Майка Земя) – среща на хранителни общности от цял свят, борещи се за защита на земеделието, риболова и животновъдството от устойчив тип, за опазване на вкуса и хранителното биоразнообразие. Тази първа среща събра на едно място хиляди селяни и дребни производители, нуждаещи се от свой глас в света за защита на своето достойнство. Сред тях бе и делегация от България. Подир срещата, движението Slow Food покълна и на българска земя." Карло Петрини


Все още има хора, които смятат нас, гастрономите, за клика егоистични чревоугодници, затворени в свой собствен свят, едва ли не нехайни към заобикалящата ги действителност. На тях искам да кажа: не сте разбрали. Тъкмо прерогативите на гастронома – които се градят върху възпитаване и трениране на неговите собствени сетива, за да са опитни при срещата с вкуса, и се простират до вселената на хранителното производство (да не говорим за друга, далеч по-дълбока ангажираност в безароматната ни и безвкусна житейска среда) – насърчават и подпомагат човеците да се лекуват от това, което ги е наобиколило; приканват ги да усещат себе си като съ-производители на храната и част от една съдбовна общност. Защото съдбата ни е обща, това е пределно ясно: населяваме една и съща планета Земя и от една и съща планета черпим ресурси за прехрана.




Книгата, която е пред вас, ще започне с панорамен поглед върху състоянието на земното кълбо днес – върху неговото здравословно състояние, дължащо се на механизми и закономерности най-вече от света на храната: на наложилите се производствено-консуматорски системи за хранене. Дълг на всеки съзнателен гастроном е да припознава и отстоява умението си да анализира тези системи. Понеже гастрономът първи сред всички търси хубавото и удоволствието от храната, той има възможност да преоткрива себе си в неизменно нова светлина; и да открива други светове, паралелни на свирепата, необуздана, трескава съвременна действителност – светове на хранителни производства и консумация, чиито семена дават кълнове на една посполучлива и благоденстваща глобална система.


По ред причини гастрономическата наука и произлизащите от нея умения и познания са криворазбрани или биват погрешно схващани. В резултат те пребивават в ежедневието ни поизтласкани в една тяхна си, отделна действителност. Както ще се уверим, за подобни не-хубави закономерности дан имат и самите гастрономи. Сега е важно да подчертаем, че отстояването на позиция и достойнство в тази сфера не стига: налага се параметрите на гастрономията да бъдат преразгледани и преосмислени, да ѝ се отдаде съответната тежест на научна дисциплина. Това само по себе си ще ѝ придаде авторитет. Ако един гастроном опита да преосмисли естеството на своето призвание в духа на написаното в тази книга – а тя ще започне от анализ на историчес ки закономерности и ще ‘акустира’ в ново определение за гастрономическата наука, във водите на една ‘нова гастрономия’, – той напълно ще осъзнае сложността на своята материя избраница и ще престане да битува в саможивост, напротив: ще търси общение, ще му се иска да приобщава всички, които могат и искат да допринасят със знания и умения.


Ето какво: преди за пореден път да извършим най-обичайното за ежедневието ни действие – да се нахраним, нека пристъпим към него подсигурени с обновено съзнание (книгата ми се стреми към тази благородна цел), нека потърсим опорни точки и назовем минималните общи знаменатели, гарантиращи качество и зачитане на разнообразието в разните му проявления – биологично, културно, географско, религиозно, производствено. Нека въведем една нова представа за качество, която да се основава на хубавото, чистото и справедливото: три взаимно свързани и незаменяеми свойства – компас за приемливливост (или обратно) на дадена храна.


Въз основа на тази представа за качество, да помислим за задълженията на новия гастроном: да се образова непрестанно, да се научи да уважава традиционното знание и същевременно да възприема себе си по нов начин, с обновената чувствителност на ‘съпроизводител’. И така: гастроном съпроизводител, който споделя своите идеи, знания и стремеж към качествена храна и щастие от нея; който се отнася с уважение към селото и към производителите на храни; който споделя своето гастрономическо битие с други съпроизводители, с производителите изобщо, с готвачите и с всеки, посветил се под каквато и да е форма на гастрономическата материя; гастроном, който изповядва два основни принципа, които ще разясня на страниците на тази книга: "храненето е земеделско действие", "производството на храни е гастрономическо действие".


Споделеността е важна. Споделяйки помежду си, ще отворим очите и съзнанието си за значителна част от човечеството, която е системно подценявана и оставена на произвол, само защото не се съобразява със силните на деня възгледи за хранене и производство на храна – става дума за общности на същински гастрономи, по критериите на новото определение за гастрономия, което предстои да разплетем и изследваме. Защо не създадем съвместен проект с тях? Защо не обединим сили по някакъв начин? Именно тази е нагласата, с която настоящата книга се разгръща пред вас. А ще завърши с идея за създаване на мрежа от гастрономи, в която всички участници имат сродни ценности и задължения, в която многообразието – разнообразният човешки опит, отделните човешки случки и истории – да бъде смисъл и посока. Мрежа, която се крепи и подхранва от разнообразието, способна да придаде обновен, по-хубав облик на света, или поне на продуктите, с които се храним, а чрез тях и на живота ни; мрежа, крепяща се на солидарността, а поради това и на стремежа към общо благополучие. В свят на разпад и саморазрушение като днешния, това ни е поважно от всичко.


Да прегледаме накратко и конкретно идейните пунктове от нашия проект, за да не звучи той твърде утопично.


Гастрономът:

  • - като изхожда от действителността, от нерадостното положение, в което светът е изпаднал, желае да дефинира причинно-следствените закономерности, довели до установяване на съвременната хранителна система;
    - отстоява своята способност да тълкува и анализира тази система и с присъствието си да оказва влияние върху нея по пътя на не-обикновената, очарователно предизвикателна наука гастрономия, чиито висини жадува да покори и чиято същина желае да споделя възможно най-активно, защото той не е вездесъщ, нито е авторитарен, и сам не би могъл да се справи с нейната обстойност;
    изисква онова качество на храна и на хранене, което е хубаво и добро за всички и което подобрява цялостно живота ни. Живота ни, защото сме общност, защото гастрономът не е създаден да битува сам в занаята си: той се образова редом с другите, учи се от другите и трупа познания от техния опит, не само от собствения; обменя мисли с хората и се наслаждава заедно с тях; изпитва съпричастност и солидарност;
    - има нагласа да открива колко много хора по света са гастрономи като него и са със същата нагласа, споделят същите принципи и се нуждаят от приобщеност, от желание да обединяват сили, да ги съгласуват в мрежа за всеобщо благоденствие. За да се промени поне малко светът, в който живеем.


    Нека осъзнаем, че гастрономите не са сами (сами за себе си), не са единствените, гладни за промяна. Всички сме.


    И едно допълнително уточнение в заключение на тази уводна част на книгата. Моля пожелателното съждение от по-горе – да промени поне малко света – да се чете в контекста на една пиемонтска поговорка, гласяща следното: per si quatr dí che ‘ruma da vivi – "за тия четири дена, които имаме за живеене".


    За тия четири дена, които имаме за живеене, нима не е уместна проявата на малко щедрост и великодушие? Щедрост към нас самите, щедрост към хората с желание за добротворство и почтено удоволствие, щедрост към всички, които с ум и сърце споделят сходна на нашата нагласа за живота.


    Неподготвеният, безхаберният не мисли многомного за бъдещето през "четирите си дена за живеене". Нехае за това, което ще дойде след него и консумира, препуска, руши, извлича колкото се може повече, без да го е еня за някакво си ‘общо благополучие’.


    Аз обаче живея уверен, че в четирите ни дена за живеене – прашинка някаква от историята на човеците – е по-добре да опитаме да живеем щастливо и смирено; по-добре е да се потрудим, окрилени от живеца на съзнанието, та в нашите скромни четири дена за живеене ние наистина да имаме шанс да дадем своето за едно по-щастливо бъдеще.

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на sluchaynia
    sluchaynia
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Когато гастрономията стане основна тема в една цивилизация....пИши я бегала... сигурен признак на век на залез.

    Гниеща бензиностанция: https://www.entrepreneur.com/article/290503
  2. 2 Профил на Божикравов
    Божикравов
    Рейтинг: 561 Разстроено

    До коментар [#1] от "sluchaynia":

    Не само плюскането, но и певачките, ритнитопковците, миските и подобните изчадия на суетата. Там разни загинали войници, смели пълководци, гениални изобретатели, предприемачи, философи, държавници... кучета ги яли.
    Ценности, морал и добродетели не се заменят като носни кърпички, ей така без последствия. Човек каквото почита и следва това и става.

    СВОБОДНИЯТ СЕ СТРЕМИ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО, ПОРОБЕНИЯТ - КЪМ СВОБОДА, А РОДЕНИЯТ РОБ - ДА СИ ИЗБИРА ГОСПОДАРЯ.
  3. 3 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 441 Неутрално

    Диуретична идеология

    властта ражда паразити
  4. 4 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 441 Неутрално

    До коментар [#2] от "Божикравов":

    Интересни ценности имаш... Убийци, потисници. От кумова срама ли добави изобретателите? Или имаш предвид изобретатели на танкове и белезници?

    властта ражда паразити
  5. 5 Профил на herbaltea
    herbaltea
    Рейтинг: 638 Неутрално

    Добра идея да популяризирате slow food. Може да включите и малко материал за downshifting-a, мисля че ще се допълват идеално.

  6. 6 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 1290 Неутрално

    Света толкова се изврати, че докато едни умират от глад други ядат за удоволствие.

    В България върви смазваща русификация! Чайка - вожд и учител на Цацаров.
  7. 7 Профил на matrix
    matrix
    Рейтинг: 276 Неутрално

    поредната модна простотия

  8. 8 Профил на Paps
    Paps
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Явно никой от коментиралите няма и най-малка представа какво е Slow Food ....

    Paps




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK