Яна Янева: От корпоративните продажби към обучението по медитация

Яна Янева: От корпоративните продажби към обучението по медитация


Тайландците казват, че на всеки друг език трябва да обясниш думата "сабай" на поне две страници. За нас, чужденците, накратко тя описва умението да си спокоен, да се наслаждаваш на живота, да си в сегашния момент и да се чувстваш наистина щастлив – фактори-предпоставки в живота на човек да нахлуе каквото и да било хубаво нещо.


От няколко години Яна Янева е в "сабай" - буквално и метафорично. Срещаме я в магазина й за съвременни бижута на софийската улица "Неофит Рилски" Sabai - име, което тя избира категорично след двуседмичен престой в азиатската държава. Стои зад стъклената витрина, седнала на мек стол с тефтер пред себе си. Облечена в черна рокля, със спусната кестенява коса, изпъква контрастно на варосаните в бяло стени, по които нежно са окачени десетки бижута и фотографии. Една улична котка е полузаспала на вътрешните стълби в малкото помещение, намерила уют и топлина сред произведенията на някои от най-добрите български бижутери. Тук са работите на Армавени Стоянова, Николай Сърдъмов, Яна Танковска, Нева Балникова, Антоанета Рамджулска, Виктор Павлов, Мариета Ценова и др. - пръстени, колиета, гривни и обеци от сребро и месинг, кожа, позлатени елементи, изящни мини предмети за дома.


Тридесет и четири годишната собственичка на магазина също е намерила своя покой тук. След години фокус в окото на стреса и лутане без себе си, тя избира да живее по собствения си ритъм, нужди и естетика, без да се състезава с чужди очаквания, като се отдаде на каузата да подкрепя българските съвременни автори на бижута, предоставяйки им място за продажба и да пътува по света като учител по медитация.




Как се напуска добра работа


Яна завършва Американския университет в Благоевград и гонейки американска мечта да получиш хубава позиция в голяма корпорация, бързо попада в редиците й. Кандидатства само на едно място – Procter&Gamble, където веднага бива назначена на работа, за да остане в отдел "Продажби" през следващите пет години. Разказва, че в първите години пътува усилено из България – постоянно е зад волана, в магазини и в срещи с клиенти, изготвя маркетинг планове, "листва" нови продукти и ги позиционира в магазините, организира кампании. Работи с някои от най-големите марки и техните огромни обороти, като заедно с мащаба нараства и отговорността й. И въпреки че научава нови неща, започва да се усеща притисната.


"Станах много демотивирана и мениджърите започнаха да се дразнят. Аз пък не успявах да намеря никакъв смисъл от това, което върша. Някак си много безсмислено ми се струваше да убеждавам някого да вземе някакъв продукт и да изготвя кампания, която нямаше никакво значение. Сблъсквах се и с много агресия, защото поведението на големите клиенти е именно такова, те трябва да си вземат своето. Постоянно бях в дълги срещи, в които трябва да увещаваш някого в нещо, в което всъщност ти не вярваш". Споделя, че в следствие на служебните си ангажименти губи и връзка с повечето си приятели. Така в един момент през 2011 г., след пет години работа в корпорация, Яна решава да си тръгне,


без абсолютно никаква идея какво ще прави със себе си


Докато разказва, тонът й е спокоен, а очите зареяни в отсрещния тротоар. Говори за отдавна отминал живот, с малко детайли, като част от необходим път за извървяване. Да, но не всеки би могъл да бъде като нея – да си позволи да напусне работа, без да е силно притеснен за финансовото си състояние, дори и за два – три месеца поемане на въздух.


"Според мен тук важните теми са две – едната е свързана с избора – да решиш какво за теб е важно в твоя живот и да заживееш в баланс с ценностите си. Това не се свежда до въпроса какво може да си позволиш и какво не, а до изборът, че малкото е повече и осъзнато да търсиш по-простия начин на живот Ето, аз избрах, че не искам да получавам голяма корпоративна заплата и да развивам кариера, която щеше да ми даде много повече финансови възможности, защото сега има дни, в които не знаеш дали ще имаш пари дори и за най-елементарните неща, но чувството на баланс и вътрешен мир са безценни. Втората тема е нагласата – тя е свързана с това да знаеш кои хора и неща са ти важни и да споделяш пространството с твоята общност."


Промяната е най-постоянното нещо


По това време Яна е съсобственик на ресторант с вече бившия си съпруг и цялото семейство смята, че ще се занимава с него. Оказва се, че и тези очаквания не се оправдават. "Просто изпаднах в някаква летаргия, в която бях ден да дойде, друг да мине и така около година и половина."


Междувременно започва да се занимава с йога – запалва я близка нейна приятелка холандка, инструктор по йога, която живее в България. Тогава случайно, ровейки се в интернет, намира онлайн курс за медитация в рамките на 42 дни и започва да я практикува всеки ден. "Някак си курсът успя да ми даде онова собствено пространство, в което можех да намеря отдавна изгубената връзка със себе си; пространството, в което си наистина себе си и започваш да се опознаваш и разбираш по-добре", обяснява тя. След като завършва курса, е поканена от организаторите му на тридневен ритрийт - курс по медитация в Белгия. Във времето на провеждането му медитацията е по четири пъти на ден, придружени с лекции на теми като "Какво е умът?", "Как да пуснеш нещата", "Как да нямаш очаквания".


Яна силно се впечатлява, особено от нейния сегашен учител и неговата лекция "Силата на навиците в нашия живот". "Установих, че най-малките и простите неща, които правим, дават отражение на големите и ако не можеш да се справиш с малките, няма да успееш и с големите. Не си бях давала сметка, че 4-5 аларми, които си нагласях всяка сутрин и отлагането да стана навреме ме караше да отлагам всичко останало. Разбрах, че в живота си тогава съм се пуснала по течението и се чувствах обезсилена и изгубена– нямах креативност, сила и мотивация да направя каквото и да било, в следствие от изстискването на корпоративния свят и модела, който беше създаден – че да си успешен, трябва да имаш кариера, да получаваш висока заплата, иначе не ставаш. Така практиката по медитация отвори мисленето ми и най-вече ми даде увереност, че имам силата да правя каквото искам, тук и сега, стига да реша. Възстанових връзката с моето истинско и осъзнато Аз"


В края на 2012 г. младата жена се връща в България, за да се сгромоляса постепенно и останалата част от живота й – неразбирането поради разминаване в очакванията с нейния съпруг се задълбочава и те се разделят. По същото време един от най-близките им приятели умира от рак. Отново заминава за ритрийт, този път за две седмици в Тайланд и когато се връща, вече няма нищо – нито апартамент, нито работа, нито съпруг. Преди да тръгне обаче съвсем случайно вижда съобщение във "Фейсбук" от собствениците на помещение на магазин, че го напускат. "А от известно време се оглеждах за пространство, защото исках да направя нещо. Какво – нямах никаква идея. Видях обявата, отидох веднага и казах на собственичката – искам да го взема. Имаше много голям интерес, но аз успях да дойда първа. Тогава нямах никакви пари и се обадих на приятел, който ми даде заем. Дадох го целия за депозит за наема и заминах за Тайланд."


В азиатската държава преживяването е още по-силно – 20 човека затворени и изолирани на тропически остров медитират по четири пъти на ден, насочвани от монаси, които им помагат да разберат какво търсят, да зададат правилните въпроси и да приемат и разберат чувствата и емоциите си. Повечето хора минават през силно емоционални етапи – на сълзи и щастие, защото от душата им извират и излизат наяве всякакви подтиснати чувства и модели. "Тогава финално аз успях да "изчистя стъклата на очилата си" и да видя ясно и реших, че ако следвам моите ценности и моя път, винаги ще съм успешна, независимо какво правя. Успях да се отърва от цялото това напрежение да следваш очакванията на някого или да изпълняваш очакванията на обществото, а да следваш себе си", споделя Яна.


Вземаш ли този пръстен


Там, в Тайланд, тя вече е сигурна какво ще е името на бъдещия й магазин с вече изчистена концепция – за съвременни бижута. Идеята по-скоро се появява в резултат от личната й страст като потребител на накити през последните години, с чиито автори вече са станали приятели. "Винаги съм се възхищавала колко талантливи хора има в България, колко красиви неща създават те и съм оставала учудена, че са по-познати в чужбина, отколкото у нас. Това беше мотивацията ми тогава."


Яна иска да създаде място, което не е тип галерия, от чиято стерилност и огромни витрини посетителите се стряскат, а да е по-отпускащо, меко. Моли архитект Пламен Тодоров от студио Zoom да й помогне с оформянето на пространството и в края на май 2013 г. то отваря врати. Така вече три години и половина. "Казват, че първите три години са най-критичните за бизнеса, ние успяхме да ги прескочим. Но това за мен не е и бизнес, а кауза – да скъсиш дистанцията между артистите и хората. Невероятно е усещането да видиш как хора, неподозиращи за магазина, го виждат и му се радват. Щастлива съм от клиентите в магазина си, които припознават изкуството и красивото."


Яна споделя, че въпреки радостта от новия бизнес, къща и живот, през първата година от началото й е много трудно. "Винаги една промяна е стресираща и човек не се чувства комфортно. Към ден днешен се опитвам да има колкото се може повече промяна в живота ми, защото стигнах до извода, че да си извън зоната на комфорт е много по-комфортно. Така отваряш мирогледа си, разбирането за околното, научаваш се и откриваш повече неща и се научаваш да не се страхуваш."


Сега освен с магазина, тя се занимава и с преподаване на медитация, след като е обучена да стане инструктор от тайланските монаси в общността й. От три години не е спирала да пътува по света, за да е ментор и инструктор.


"Според мен медитацията е много просто нещо. Ние всички медитираме по един или друг начин. На всички ни се е случвало понякога, когато имаме проблеми и си блъскаме главата да намерим решение, а не можем, да решим да си легнем и когато станем на другия ден, да виждаме по-ясно и намираме решение. Ето я медитацията – да спреш за момент. Защото ние никога не спираме. Моят учител казва, че това, което се случва в нашето ежедневие, наподобява чаша с вода – ако си представим, че имаме проблеми в работа или във връзката, че дори някой ни е засякъл на пътя, ние всеки път добавяме мастило в тази чаша. Така водата в нея става все по-мътна и по-мътна и не можем да виждаме ясно. И тъй като не успяваме да се справим с мастилото във водата, то започва да се върти все повече и повече с всеки изминал ден – с натрупването на повече стрес и напрежение. Единственото нещо, което трябва да направим, е, просто да оставим чашата спокойна, за да може мастилото ще се утаи по дъното. По време на медитация се случва точно това – оставяш ума да се концентрира само в една точка и мисъл за едно продължително време, като оставяме водовъртежа от мисли да се утаи."


Питам Яна как се е променила след избора да следва собственото си темпо? "Станах много по-търпелива и по-внимателна към себе си. Също по-толерантна и разбираща хората около мен. Започнах да не се ядосвам за дребни неща и да приемам промяната, която е неизбежни за всеки един от нас. Просто


допускаш живота, такъв какъвто е


Забавяш, не бързаш излишно, защото както казва един приятел – ние сме свикнали да издигаме в култ времето, но и всички имаме 24 часа и избор как да протекат те."


Винаги мисли дали заниманията й се отразяват добре на средата, в която живее. Около шест месеца от година пътува. Когато е в София, работи в Sabai, прекарва време със семейството си, с което е много близка, с приятелите си, ходи на планина и море, медитира. Обича да остава вкъщи сама.


"Забелязвала съм, че много хора ги е страх да останат сами, все едно ще чуят нещо, което не искат", вметва. В чужбина винаги след ангажиментите й остава няколко дни. Ако това може да се нарече туризъм, то той протича по различен начин – Яна винаги прекарва време с местните хора и да прави това, което и те правят, да разбере максимално повече за културата им. "В Тайланд ми се смеят, че съм видяла много малко неща, защото като ми хареса някъде, оставам. Често срещам хора в Далечния Изток, които обикалят десет държави за две седмици, което аз не разбирам, предпочитам да узная повече за определено място. Опознаването на друга култура ни прави много по-толерантни към другите, но и към нас. След толкова години пътуване сред различни култури, вече съм убедена, че всичко е едно, произлизаме от един и същ източник."


По обученията си среща най-различни хора от света – от шефове в големи корпорации през музиканти, професори по криминология, психолози, най-различни хора... Водещото чувство при всички тях е неудовлетвореността и постоянното търсене в живота.


"Ти знаеш, че нещо не е наред, но не знаеш какво е


Хората търсят отговори. А те винаги са в тях, но те имат нужда да им покажеш пътя и да ги увериш, че могат да ги намерят. Имат нужда да им покажеш как да помълчат, за да могат да чуят."


Според Яна светът се е променил драстично и съвременният свят е пълен с технологии, които вземат голяма част от ежедневието ни и постоянно ни разсейват. "Трудно в днешния живот да можеш да живееш в сегашния момент. Постоянно сме забързани заради всички очаквания, че трябва да направим еди-какво-си. Преди не повече от 50 години нашите прабаби и дядовци са водили прост живот, понеже са били близо до природата. В момента ние сме се отдалечили от земята, която те учи да бъдеш търпелив, защото там нищо не можеш да пришпориш. Когато посадиш нещо, трябва го поливаш, изчакаш за определен период, за да се случи. А ние искаме сега и веднага и не можем да чакаме. Но хората вече започват да осъзнават това." Явно вече се случва.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (45)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 917 Неутрално

    Навреме е прогледнала и се е отдала на това, което я прави щастлива! За да промениш живота си се иска голяма доза смелост! Поздравления!

  2. 2 Профил на foxa5
    foxa5
    Рейтинг: 950 Неутрално

    Бърнаут. Добре че е успяла да се съвземе.

  3. 3 Профил на veselakoleda
    veselakoleda
    Рейтинг: 495 Неутрално

    Хареса ми, възхищавам се на хора, като Яна. Браво!

  4. 4 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10286 Неутрално

    Иска се смелост и вътрешна убеденост. Ако не звучи в синхрон с околните е проблем за всички.
    Промяна в живота е нужна когато си подтиснат от обстоятелствата. ДОбре е че е успяла...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  5. 5 Профил на Мусо Гоносуке
    Мусо Гоносуке
    Рейтинг: 440 Неутрално

    Сега, ще ми нацъкате една торба минуси, ама все някой трябва да го каже: Да роди 1-2 деца и пак да си говорим

  6. 6 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4865 Неутрално

    "Тогава нямах никакви пари и се обадих на приятел, който ми даде заем. Дадох го целия за депозит за наема и заминах за Тайланд."!?


    Объркана история.

    Стената на срама: Топ 10 на руските тролове във Форума - von_seeckt, Шопов, Julian Mall, Nada Tomba, WWW, Taiga, Нормален гланц, Али Ибн Абдул Обстул Бей, Divi filius, qwerty 500....
  7. 7 Профил на Списание Амбиция
    Списание Амбиция
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Поздравления за смелостта на решенията ѝ.

    Списание Амбиция
  8. 8 Профил на walker
    walker
    Рейтинг: 221 Весело

    Лична драма беше интересен вестник едно време...

  9. 9 Профил на Xumpomo name
    Xumpomo name
    Рейтинг: 647 Неутрално

    куку

    Birds of a feather flock together.
  10. 10 Профил на Punka's
    Punka's
    Рейтинг: 274 Неутрално

    по скоро Тайдзи цюан

    Всичко, което може да се яде, е обект на властта.
  11. 11 Профил на stupid_american
    stupid_american
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Много малко хейт се е излял ... засега. Българино, знам, че можеш и повече

    "Дясна Вена" през 2009: "Viva Chaves! Viva la revolución! Venceremos!" "Дясна Вена" през 2010: "Viva Fidel! Un gran, gran Hombre!" :D :D :D
  12. 12 Профил на Xumpomo name
    Xumpomo name
    Рейтинг: 647 Неутрално

    До коментар [#11] от "stupid_american":

    чак пък хейт...

    Birds of a feather flock together.
  13. 13 Профил на Smile
    Smile
    Рейтинг: 543 Неутрално

    Много объркана жена.
    Поработила 5 години на едно и също място (изобщо и не си е помисляла, че има и други работни места) и не й се е получило. После се опитала да се включи в семейния бизнес и там също не се е получило. В резултат е трябвало да замине на другия край на света, за да разбере какво иска да прави (и какво иска да не прави) и най-после да открие себе си.
    Радвам се, че вече е щастлива, но не виждам тя какъв пример за каквото и да било може да бъде.

  14. 14 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 1880 Весело

    Използването на думата "пространство" за един схлупен сутерен вдига "криейтив" левъла поне с 3. Медитацията с още толкова.

    Сега, радвам се, че жената е щастлива, обаче имм два въпроса към автора на статията, които целят да намерят отговор с какво точно е полезна тя на публиката?

    Първият въпрос е - колко хора могат да си позволят месеци и години да се лашкат насам-натам по света без работа, докато "намерят себе си"?!? Очевидно дамата е получавала от някъде пари, и то много пари (щото знам колко струва само билета до Тайланд, айде там вече не е скъпо, ама Белгия...) - е за тези които няма откъде да получат ако не ги изработят в текста няма никакъв смисъл. Няма как да ги "вдъхнови" да "зарежат това, което не ги прави щастливи" и "да намерят себе си".

    Второто въпросче е - ако всички решат да "намират себе си" в медитация и търговия на дребно, кой ще гледа картофите, кой ще ги транспортира до крайния потребител и кой въобще ще бачка каквото и да било?!? Айде не давайте такива акъли на едро, щото според вас и бежанци трябва да храним.

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  15. 15 Профил на Boris Vladov
    Boris Vladov
    Рейтинг: 221 Весело

    кукумицин е диагнозата......

  16. 16 Профил на a4kataaa
    a4kataaa
    Рейтинг: 443 Весело

    "Сабай" - на това в Пловдив му казват "айляк".

  17. 17 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 1880 Неутрално

    [quote#13:"Smile"]Много объркана жена. [/quote]

    Според мен проблемът и е започнал още в Благоевград. От доста време работя с негови възпитаници, и ми прави впечатление, че всичките изпитват някаква много силна неудовлетвореност. От всичко. Подозирам, че там са им заложили някакви много нереалистични очаквания за бъдещата кариера и успехи, и сблъсъкът с реалността им действа травмиращо. Повечето се оправят (щото няма и как да ходят по Тайланд да "търсят себе си", но явно някои зарязват всичко и започват да се занимават с глупости, които обезмислят 5-те години в Благоевград и масата потрошени пари...

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  18. 18 Профил на newgenerations
    newgenerations
    Рейтинг: 563 Весело

    Дааа....както винаги много специалисти в областта на чуждия живот

  19. 19 Профил на zzatke
    zzatke
    Рейтинг: 274 Неутрално

    [quote#17:"Тюфлекчия"]Според мен проблемът и е започнал още в Благоевград. От доста време работя с негови възпитаници, и ми прави впечатление, че всичките изпитват някаква много силна неудовлетвореност. От всичко. Подозирам, че там са им заложили някакви много нереалистични очаквания за бъдещата кариера и успехи, и сблъсъкът с реалността им действа травмиращо.[/quote]

    ами неудовлетворяващо си е - 'корпоративните продажби' при нея са по-скоро обикаляне с кола на села и паланки като търговски пътник, за да пробутваш пасти за зъби и шампоани, щото P&G основно това продават у нас. за тази работа не ти трябва 'вишу', а шофьорска книжка и слонски непукизъм, за да изтърпиш яденето по селски кръчми и спането по провинциални долнопробни хотели от времето на соца. иначе е хубаво, че момата е намерила местенце, което я кефи, и го раздава кротко и щастливо.

    reddit.com/r/The_Donald/
  20. 20 Профил на Prosevchomai
    Prosevchomai
    Рейтинг: 328 Неутрално

    Напускането на корпоративния свят мога да го разбера и е съвсем логично.
    Но Тайланд, източни медитации - не ми харесва, но пък е симптоматично за времената и обществото, в които живеем.

  21. 21 Профил на Smile
    Smile
    Рейтинг: 543 Неутрално

    До коментар [#20] от "molinaba":

    Мениджър продажби в П и Г не е особено показателно за корпоративния свят .

  22. 22 Профил на serpico
    serpico
    Рейтинг: 919 Весело

    статия ПР за някакво магазинче на някакво ку-ку, което нито е полезно на обществото нито нищо. Да беше заминала в гората, щях да я разбера, но източни философии и магазинче на Неофит Рилски .... нещо сбъркано има.... или просто всичко е за пари, а приказките за парлама

    Pure Chewing Satisfaction
  23. 23 Профил на Xumpomo name
    Xumpomo name
    Рейтинг: 647 Неутрално

    До коментар [#20] от "molinaba":

    ако под нашето време разбираш втората половина на 20 век, става "модерен" ню ейдж-а

    Birds of a feather flock together.
  24. 24 Профил на blaf
    blaf
    Рейтинг: 562 Неутрално

    Духовното развитие е отличен избор. За съжаление при нея се е получило в резултат на липсата й на реализация като жена. Тридесет и четири годишна, а се усмихва като момиченце на дванадесет. Не е преодоляла родителските си комплекси, самскарите си стоят неосъзнати, въобще духовното развитие е на ниско ниво все още.

  25. 25 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 647 Неутрално

    Интересно, не е единствения човек, когото познавам, с тоя профил: от АУБ, скочил в обещаващите обятия на P&G и избръмчал от тая работа.

    Та ключето май не е в "корпоративния свят", щото умните в корпоративния свят също бичат айляка. Ключето е в ентри левел позицията на P&G, които много обичат да ловят точно за тая позиция нахъсени млади шаранчета от АУБ и да ги експлоатират максимално, уж с обещания за кариерен растеж, работа в централата и какво ли не. Ама от 30 успява един, и това е много, другите прегарят още на тая първа позиция, която между другото има сериозна цедка от тестове и интервюта. Даже си е стандартна школовка да минеш през това кандидатстване росен-пресен от АУБ-то.

    Абе пак е добре, щото познавам и човек, минал през тази позиция и стигнал до психиатрията ама за него не пишат статии.

    И други прегорели познавам, ама не му викам бавен живот, ами изтрещяване.

  26. 26 Профил на newgenerations
    newgenerations
    Рейтинг: 563 Любопитно

    [quote#24:"blaf"]Тридесет и четири годишна, а се усмихва като момиченце на дванадесет. [/quote]
    Извинете, как се усмихва искрено щастлив човек на тридесет и четири ? Може ли снимков материал ?

  27. 27 Профил на Smile
    Smile
    Рейтинг: 543 Неутрално

    До коментар [#25] от "lil_alex":

    P&G явно ги изцеждат, но има и други фирми и като цяло други занимания за човек. Можела е да сади картофи (доста смислен труд, тъй като накрая виждаш реален резултат от работата си). Вместо това тя по цял ден е медитирала, обиколила е света на нечий разноски (зарязвайки мъжа си и близките си да се оправят сами, докато тя търси себе си), и накрая след много търсене е стигнала до прозрението... да отвори магазинче. Ми смешно е. И сега каката изнася семинари и учи другите да са като нея... Въз основа на какво? Та тя няма никакъв положителен пример. Ако след цялото това лутане бе стигнала до извода, че призванието й е да помага в някой приют или болница, бих го разбрала... но когато в резултат на цялото лутане и пропилени хиляди (понеже образованието в АУБ не е за без пари, нито пък обикалянето на света) целият резултат е магазинче за бижута, просто това не е пример за мен.

  28. 28 Профил на Smile
    Smile
    Рейтинг: 543 Неутрално

    До коментар [#26] от "newgenerations":

    Аз съм на 32 и не се държа толкова инфантилно. Вероятно е защото живея бързо, но по-вероятно се дължи на факта, че съм родител и предпочитам инфантилно да се държи 8годишното ми дете, а аз да съм отговорна.
    П.С. Детето ми също не изглежда толкова инфантилно като каката на снимката.

  29. 29 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 647 Неутрално

    Има един от АУБ, който прави следното: бачка по 3-5 години, докато избръмчи, след това си взима 6 месеца до година почивка, прави простотии и си намира следващата стресова, но платена работа. Досега оцелява, като гледам.

  30. 30 Профил на Evgeniy Milov
    Evgeniy Milov
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Примерът с мастилницата за медитацията е много хубав, вярвам че ще бъде полезен на много души.

  31. 31
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  32. 32 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 1880 Весело

    До коментар [#31] от "stupid_american":

    Поредният абсолютно безмислен, не носещ никаква полза за дискусията твой коментар, който не защитва или оборва някаква теза, а е просто артикулация на твоите чувства и мнение за даден коментиращ. Също като предния такъв:

    [quote#11:"stupid_american"]Много малко хейт се е излял ... засега. Българино, знам, че можеш и повече [/quote]

    Очевидно влизаш във форума единствено и само за да обиждаш пишещите тук, понеже си мислиш, че си по-добра от всички тях. Не знам откъде извира тази омраза у теб, но повярвай ми - няма да си решиш проблема като я изливаш във форума. А също тка няма да докажеш колко си добра като показваш само нея. С най-добри чувства ти го казвам.

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  33. 33 Профил на stupid_american
    stupid_american
    Рейтинг: 434 Неутрално

    До коментар [#32] от "Тюфлекчия":

    Коя дискусия? В която ти умуваш, че "проблемът" на момичето бил почнал в Американския университет ли? Откъде накъде си позволяваш да критикуваш хора, които не познаваш и да им приписваш "проблеми". Ей тая долна ганювщина ми е толкова противна. Има ли някакъв начин да знаеш какво точно е било битието на Яна в АУБ? И тоя брътвеж го наричал дискусия? Смях.

    "Дясна Вена" през 2009: "Viva Chaves! Viva la revolución! Venceremos!" "Дясна Вена" през 2010: "Viva Fidel! Un gran, gran Hombre!" :D :D :D
  34. 34 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 1880 Весело

    До коментар [#33] от "stupid_american":

    Очевидно имаш проблем с разбирането на писан текст. Ако прочетеш изявлението на въпросната Яна, тя явно е имала проблем с живота си в един момент. Визирам точно това и правя аналогия с подобни проблеми на хора, които ПОЗНАВАМ, които също са завършили АУБ. Бих ти дал и имена, ама не е правилно да го правя без тяхно разрешение. Та след като съм направил тази АНАЛОГИЯ за СХОДНИ ПРОБЛЕМИ на хора, които си приличат с Яна по ЕДНО НЕЩО - завършването на АУБ, съм изказал ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ ("според мен", "подозирам" на база на наблюденията си при моите познати, откъде може да идват тези проблеми, които и те и Яна си ПРИЗНАВАТ че имат. В смисъл - не казвам аз че са неудовлетворени и не се чувстват щастливи. Те го казват. Да повторя ли, или разбра?!? Разбирам, че описаният от мен процес на дискутиране на дадена тема и изказване на мнение по нея ти е труден за разбиране - все пак ти само можеш да се изрежеш какъв изрод, тъпанар и Ганю е някой. Друг на твое място би казал например "Не смятам че е така, защото...." и примерно би дал примери как в АУБ НЕ ИМ СЪЗДАВАТ грешни очаквания. Други колеги във форума са се включили с интересни коментари за врътката с P&G и как всъщност не само Яна е имала проблеми там. Въобще - става дискусия, човек може да научи нещо. Не от тебе де - ти в дискусии не участваш. Ти поставяш окончателни присъди с по едно изречение.

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  35. 35 Профил на stupid_american
    stupid_american
    Рейтинг: 434 Неутрално

    До коментар [#34] от "Тюфлекчия":

    Явно не ти стана ясно колко струват твоите "предположения" след един от последните ни разговори.

    "Дясна Вена" през 2009: "Viva Chaves! Viva la revolución! Venceremos!" "Дясна Вена" през 2010: "Viva Fidel! Un gran, gran Hombre!" :D :D :D
  36. 36 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1596 Неутрално

    [quote#22:"serpico"] източни философии и магазинче на Неофит Рилски .... нещо сбъркано има.... или просто всичко е за пари[/quote]

    Не само е за пари, а е преди всичко пределно банално и изтъркано - да идеш на ''ритрийт'' (!?) в Тайланд; да ''преподаваш'' медитация и все в този дух.
    Но не е виновна тази, който си разказва блудкавата историйка, а Дневник, който ни я натрапва.

  37. 37 Профил на turmion_katlot
    turmion_katlot
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Браво! Хареса ми статията и браво за начинанието.

    ... wide awake, but still asleep, always a stranger in the crowd!!! .أبو فرح
  38. 38 Профил на newgenerations
    newgenerations
    Рейтинг: 563 Неутрално

    До коментар [#28] от "Smile":

    Аз съм на 26 и не толерирам инфантилното поведение у никого , независимо от възрастта. От друга страна гледката на сърдечна, искрена усмивка у когото и да било ме радва. В това, че една млада жена е намерила поприще и начин на живот, които я правят щастлива, не виждам нищо инфантилно. Особено, предвид че и аз работя в корпорация и виждам всички негативи, които това може да донесе.

  39. 39 Профил на dadao
    dadao
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Останах с впечатление че Яна търси нещо, но не знае какво и защо го търси. Хубаво е да захранваш амигдалата си с подходящи невротрансмитери по време на медитация, но това няма да ти реши проблемите. Животът е много по-комплексен и медитацията пренарежда само част от пъзела.

  40. 40 Профил на sylvester
    sylvester
    Рейтинг: 453 Неутрално

    Статията подхранва (нереалистични) мечти, които имат повечето хора, работещи за големи фирми. "Аз ще им тегля една майна един ден...". За жалост, практиката показва, че огромият процент хора не "теглят майната", защото имат съвсем реални задължения. Като заеми, ипотеки, наеми, комунални сметки, издръжка на деца. Понякога дори издръжка на възрастни родители. Поздравявам героинята на статията, че може да се издържа с новото си амплоа. (Прозаично се питам как се е издържала докато не е работила, което е продължило месеци наред). А като дойде момента, в който не може да се издържа с, цитирам, "нежно окачените бижута"? Леко ще се попримъкне към "корпоративния свят", със CV в ръчица, в което ще пише с големи букви "5 години в P&G!". И нищо за тайландска медитация под ръководството на монаси ))

  41. 41 Профил на Владимир Станков
    Владимир Станков
    Рейтинг: 8 Неутрално
  42. 42 Профил на Miroslava Ivancheva
    Miroslava Ivancheva
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Всъщност има хора за всичко - и за картофи и за продажбите им, за да могат хората с картофите спокойно да живеят. Дамата е обучавана да продава! Еми естествено, че ще има магазин. И естествено, че ще й отнеме време да реши какво точно и как точно! И да очевидно е имала материални възможности (което е вероятно да са си нейни от работата на високи обороти). И да, ако имаше деца нямаше да има възможност да направи всичко това. Но няма и може да си позволи да прави каквото й душа иска. Това е смисълът да имаш партньор - да подпомага твоите търсения и мечти. Не го е зарязала, но най-вероятно той се е почувствал зарязан, ако тя е започнала да мисли различно, не само от пътуванията. Наистина ли мислите, че има само един начин да се живее???? Само един начин да се чувстваш успял или само един начин да се изхранваш? И какво значи ако беше решила да се грижи за болни хора щях да разбера???? Въпросът не е какво на вас ви се вижда подходящо, а какво на нея й носи удовлетворение. Медитациите не са каприз или глезотия или източна екзотика - те са единственият начин, по който можеш да живееш наистина, а не просто роботизирано и програмирано да намираш начини да се оправдаваш че си супер фрустиран и супер неудовлетворен.

  43. 43 Профил на Aequietboni
    Aequietboni
    Рейтинг: 221 Неутрално

    До коментар [#16] от "a4kataaa":

    И правилния подход към айляка е "биченето"...
    ... а Мохабет е неговия пророк! Браво ))

    Ius est ars aequi et boni...
  44. 44 Профил на Aequietboni
    Aequietboni
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Хубаво е да се замислим над тия неща ... Евала!
    Но е добре и Ню Ейджа да го комбинираме с отглеждането на картофите, че иначе ще изпосталеем само с позитивния подход.
    Добре е също да се замислят от отделите по "Маркетинг и продажби", че в доста от случаите губят много време и пари на инвеститорите, а също пълнят и медиите с интелектуалния си и психологически боклук под формата на реклами, пренареждане на рафтове, "нежни грижи" и т.н. ...

    Ius est ars aequi et boni...
  45. 45 Профил на mirapetrova
    mirapetrova
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Преди около 3 годни и аз преживях бърнаут,ама се съвзех бързо. От корпорация отидох в магазин за дрехи уж да ми е по спокойно, ама след 3 месеца с доста по ниска заплата от предишната, реших че ми е добре в ИТ-то и се върнах. И да открих за себе си нещо важно - не мога да живея добре с по-малко доходи.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK