Антония Йорданова за това какво е да си образец за човек, който не знае как се живее бавно

Антония Йорданова за това какво е да си образец за човек, който не знае как се живее бавно

© Диляна Флорентин



Антония Йорданова - стилист на свободна практика и моден дизайнер


Какво за вас е "бавен начин" на живот?
Живот, който не познавам, а бих искала. Гледам с почуда и любопитсво хората, които живеят спокойно и знаят, че имат установени начален и краен час на работния си ден, почивни дни и регулярни планове за уикендите. Сигурно е хубаво да имаш повече време за себе си и да не се чувстваш пришпорен във всеки момент. Вероятно и мисленето и светоусещането се променят.
Всичко това обаче не означава, че съм недоволна или гневна – просто не умея да оставя повече от един напълно свободен ден за "нищонеправене". Мислех си, че когато стана самостоятелна бойна единица без шефове и очаквания към мен и графика ми, ще бъда по-свободна да разполагам с време за себе си, но всъщност станах по-свободна да запълвам времето си с още работа.
Хубавото е, обаче, че тази лудница, която съм си спретнала, ме кара да се усещам жива и ми дава нова и нова енергия всеки ден и знам, че като му дойде времето ще се науча и аз са живея бавно - просто ще стане от само себе си. Доскоро си мислех, че да живееш бавно задължително ощетява някой друг около теб, защото е някаква форма на егоцентризъм - все пак живеем в свят, в който почти никой не може да си позволи да живее бавно! Но лека полека започвам да мисля затова, като за някакъв вътрешен баланс, за желание просто да цениш повече себе си, времето си, усилията си и да не раздаваш на 150% без това на всяка цена да пречи някому.


Успявате ли да живеете бавно?
Аз съм образец за човек, който не знае как се живее бавно! И никак не се гордея с това, но съм от тези, които имат шанса да живеят от това, което обичат да правят. Това е голям късмет и явно се изкушавам да го оползотворя максимално. Работя само по проекти и с хора, които ми създават хубави емоции и да доведа дадена задача до положителен край зависи в голяма степен от мен, а това често е въпрос на бърза мисъл, бърза реакция, бързо изпълнение - как да бъда ефективна, ако се съобразявам само със себе си и нуждата си от "полезен", бавен живот?




Как си почивате? Как успявате на намалите оборотите?
Идеята за почивка се ражда, когато открия далечна дестинация за пътешествие или отидем с приятели до някой европейски град за уикенд - на разходка или за концерт. Лошото е, че когато се озова там, където съм отишла с идеята за пълно презареждане, си давам сметка, че аз не умея да почивам в класическия смисъл. Аз съм "шилото", което не стои в торба, припряна съм и свикнала винаги да върша нещо. Не мога да "изключвам", да спя повече, отколкото обикновено, не мога да стоя в покой твърде дълго. Способна съм да търся интернет по плажната ивица или в най-близкото заведение, за да съм сигурна, че някой от хората, с които работя може да ме открие или ако вече ме е търсил ще съумея да отговоря своевременно. Със сигурност е много вредно да не можеш да не си ангажиран мисловно с многото неща, които препускат из главата ти непрекъснато, но някак си успявам да се зареждам от разнообразието, което всъщност ни е най-нужно, за да се усещаме добре. Често се случва да презареждам и докато работя - често атмосферата на снимки е толкова мотивираща и пълна с часове със смях, че накрая просто ти е леко - не е като да стоиш зад бюро от девет до пет.


Вашето място за бягство?
Направих си ремонт вкъщи и обичам новата си стая. Моят дом си е моята крепост и когато си пусна любима музика и си извадя скицника, боичките и всичко стане в стружки от гума и подострен молив, знам, че съм намерила време за себе си. През повечето време съм сред тонове парцали, мислеща, организираща и сред хора, с които винаги трябва да си вежлив, адекватен, в готовност и дори за някой това да звучи като поза вярвам, че хората, които са пренаситени от подобно, свръхдинамично ежедневие, ме разбират много добре. Да останеш за малко вкъщи, с кучето, да правиш нещо приятно, за което обикновено нямаш време и не е свързано с нечии очаквания, дори само това много разтоварва. Успешно се крия от всичко и всички, когато имам нужда и в шоурума на Knapp, където живях известно време и усещам като любима и уютна хралупка. А най-пожелателното място, което превърнах в кътче за почивка е голямата дървена маса в къщата, в която отсядаме в Занзибар - там вдигаш крака и се взираш в океана, докато искаш, докато просто те обземе безвремие - приливите и отливите се редуват и трансформират плажната ивица до такава степен, че създават усещането, че си на друга планета. Всичко е в бял пясък и цари една тишина, която никъде другаде не съм чувала. Там се награждавам за всички месеци, в които не забавям ритъм и за миг.
През останалото време, когато съм в София и в естествения си ритъм, се спасявам с музика - слагам слушалките. Помага!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на jd89
    jd89
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Стига с тия модерни глупости за бавен живот, бавна храна и пр. Нема бавно, има нормално, традиционно, както е било винаги. Наричайте го "нормален живот", "нормална храна" и т.н. Или "традиционен". Защо винаги всичко трябва да е по модата и да идва от Америка, за да стане важно и ценно?

  2. 2 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Префрцунено празнодумие

    властта ражда паразити
  3. 3 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 8558 Неутрално

    Уважаеми Дневник, това е несериозно празнословие. От форумен писач е приемливо. Не е приемливо като мнение в основното тяло

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  4. 4 Профил на rapidfire
    rapidfire
    Рейтинг: 1548 Неутрално

    Т. нар. бавен, според скромното ми мнение - всъщност нормален начин на живот е въпрос на смирение и лична дисциплина.
    По едно време, слава на всевишните, доста отдавна, ми се случи да тръгна по пътеката на бързоживеещите.
    За мое щастие - осъзнах се за няколко месеца.
    Парите си имат цена и амбициите си имат цена.
    И когато дойде сметката, може да се окаже, че нямаш наличните активи, нито желанието да я платиш.
    И започват да я плащат близките ти.
    Изисква се самодисциплината да можеш в извънработно време да си изключиш телефона и да обявиш, че събота и неделя са ти свещенните дни за почивка.
    Ако работодателят ти иска да му дадеш 101% от себе си по време на работа, значи той трябва да ти даде поне 90% от полагащата ти се почивка.
    Ако не е съгласен, значи това не е твоят работодател.
    Изисква се и смирението, да стигнеш един етап, в който да си доказал на света и на себе си всичко което си искал, да знаеш къде ти е горната граница, да я приемеш и никога да не я прекрачваш.
    Иначе болниците са пълни с бързоживяли и бавно умиращи.

    It is nice to be important, but it's more important to be nice!
  5. 5 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 4118 Неутрално

    До коментар [#4] от "rapidfire":

    Всичко, което казвате и според мен е правилно. да добавя още един детайл. За да загърбиш амбициите и желанието за по-високи доходи, означава, че родителите са ти дали много сериозни активи - образование, жилище, поне. И според мен можеш да си позволиш да живееш без големи претенции, ако осигуриш за своите деца поне това, което и ти си получил. Другото е ЕГОИЗЪМ. Въпроса всъщност е какво количество енергия, време, ще отделиш за нуждите на хората около теб, нали така? Колкото по-малко, толкова по-бавно ще живееш.

    Любовта ще спаси света!!!
  6. 6 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 4118 Неутрално

    Хората, които живеят "бавно" са обратното на перфекционисти, може би посредствени е точното определение. Тези хора според мен са полезни единствено за себе си. Разбира се, ако говорим за възраст под 55, например.

    Любовта ще спаси света!!!
  7. 7 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2144 Неутрално

    Стана ми интересно, че за известен период от време дамата е живяла в шоурума на Knapp. Не знам какви условия има там, но звучи доста екзотично.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK