Откъс от книгата "Овладей живота си" на Ариана Хъфингтън

Откъс от книгата "Овладей живота си" на Ариана Хъфингтън


Последните научни доказателства сочат, че нарастващият стрес и преумора нанасят големи щети върху личното ни здраве и върху цялата здравна система. Изследователите от "Карнеги Мелън" са открили, че между 1983 и 2009 г. се наблюдава от 10 до 30% нарастване в нивата на стреса при всички демографски категории. Повишените нива на стрес могат да доведат до повишен риск от диабет, сърдечни заболявания и затлъстяване. Според центровете за превенция и контрол над заболяванията цели 3/4 от парите за здравеопазването в Америка се харчат за лечение на тези хронични заболявания. Институтът за душевно и физическо здраве "Бенсън-Хенри" към "Масачузетс дженеръл хоспитъл" изчислява, че между 60 и 90% от случаите, в които посещаваме лекар, е заради състояния, свързани със стрес. Във Великобритания през последните години стресът е водеща причина за заболявания на цялата нация. Както обяснява Тим Строгън, изпълнителен директор на информационния център за "Здравеопазване и социални грижи": "Можем да кажем, че стресът и тревожността са състояния, които водят по-скоро до визита при общопрактикуващия лекар, отколкото в болница. Въпреки това нашата статистика показва, че има хиляди случаи годишно, в които пациенти, страдащи от стрес и тревожност, биват хоспитализирани в Англия."


Стресът, на който сме подложени, се отразява също и на децата ни. И наистина ефектът от стреса при децата (дори в утробата) е подчертан в списанието на Американската академия по педиатрия. Както казва Никълъс Кристоф в "Ню Йорк Таймс":


Влиянието от враждебно или индиферентно обкръжение се просмуква в бебето или в плода чрез хормоните на стреса – като кортизол – по начини, които могат да увредят метаболизма на тялото или структурата на мозъка. Последствията са, че децата понякога се увреждат завинаги. Дори години по-късно, като възрастни, е по-вероятно те да страдат от сърдечни заболявания, затлъстяване, диабет и други болести. Също така по-вероятно е те да изостават в училище, да са избухливи и да имат криминални наклонности.




Една причина да позволяваме на стреса да влезе в живота ни е, че нямаме време да се погрижим за себе си. Твърде заети сме да преследваме фантома на успешния живот. Разликата между начина, по който изглежда подобен успех, и онова, което наистина ни кара да овладеем живота си, невинаги е видима. Но нещата са много по-ясни в огледалото за обратно виждане. Забелязали ли сте, че след смъртта на човек, хората, които говорят пред ковчега му, отдават почит на много по-различни неща от тези, които обществото определя за успешни?


Погребалната реч е всъщност самото Трето измерение. Но макар че не е трудно да водиш триизмерен живот, е много лесно да не го водиш. Лесно е да се оставим работата да ни погълне изцяло. Лесно е да позволим професионалните задачи да ни затрупат, да забравим нещата и хората, на които се крепи нашият живот. Лесно е да позволим на техниката да ни обгърне в едно непрестанно невротично, стресирано съществуване. В крайна сметка лесно е да пропуснеш главното в живота си, дори в разгара на живота си. Докато в един момент спрем да живеем. Надгробната реч често е първият сигнал как сме живели – документът за нашето съществуване. Тя е за това как хората ни помнят и как ние живеем в сърцата и умовете на другите. И това, което не чуваме в надгробното слово, е също много важно. Едва ли ще чуем неща като:
Коронното постижение на живота му бе, когато стана старши вицепрезидент.
Или:
По време на своята служба той разшири пазарния дял на компания многократно.
Или:
Тя изобщо не спираше да работи. Обядваше на бюрото си. Всеки ден.
Или:
Той така и не успя да поиграе с детето си, защото винаги трябваше да провери цифрите още веднъж.
Или:
Макар че нямаше никакви истински приятели, тя имаше шестстотин приятели във фейсбук и отговаряше на всеки имейл в пощенската си кутия всяка вечер.
Или:
"Пауър пойнт" презентациите му винаги бяха перфектно изготвени.


Надгробните слова са винаги за другото: какво сме дали, какви отношения сме имали с околните, какво сме означавали за семейството и приятелите си – дребните жестове, страстите на живота ни и нещата, които са ни разсмивали.


Така че защо прекарваме толкова дълго от своето ограничено време тук, на земята, заети с неща, които, след като вече ни няма, никой няма да спомене?


Надгробното слово не е CV – пише Дейвид Брукс. – То разказва как човекът се е отнасял и грижил за другите, мъдростта му, верността му и смелостта му. То описва милионите дребни случки, в които е различавал доброто от злото, изхождайки от вътрешния си усет.


И все пак посвещаваме толкова време и енергия на своите CV-та. CV-та, които губят всякакво значение, щом сърцето ни спре да бие. Дори за тези, които умират с впечатляващи биографии в "Уикипедия" и чийто живот е бил синоним на постижения и успех, дори и техните надгробни речи са най-вече за това какви са били те, встрани от постиженията и успехите. Тези слова не се определят от днешната ни, грешна дефиниция за успех. Вижте надгробното слово за Стив Джобс – човек, чийто живот, най-малкото в очите на обществото, е бил посветен на създаването на невероятни неща, променящи света, в който живеем. Но когато неговата сестра, Мона Симпсън, се изправя, за да му отдаде своята последна почит, не това е темата на нейната реч.


Да, тя говори за работата му и за работната му етика. Но тя вижда тези неща като проява на неговата любов.
Стив работеше това, което обичаше – казва тя. – Това, което в действителност го движеше, беше неговата страст. Страстта беше неговата върховна добродетел, тя беше неговият Бог.


Когато се роди Рийд [синът му], той стана много общителен и остана такъв. Той беше нежен баща с всяко от децата си. Вълнуваше се от приятелите на Лиза и пътуванията на Ерин, от дължината на полите ѝ, от безопасността на Ив с конете, които тя толкова обича.


И след това добавя вълнуващата картина:
Никой от нас, които присъстваха на партито по случай дипломирането на Рийд, не може да забрави гледката на Стив и Рийд, които бавно танцуват.


В своето надгробно слово сестра му показва недвусмислено ясно, че Стив Джобс е бил много повече от изобретателя на айфона. Той е бил брат и съпруг, и баща, който е знаел действителната цена на нещата, от които технологиите могат толкова лесно да ни отвлекат. Дори и да си изобретил култов продукт, който е станал част от живота ни, онова, което главно ще бележи мис­лите на най-скъпите ти хора, са спомените, които си им оставил.


В своя роман от 1951 г. "Мемоарите на Адриан" Маргьорит Юрсенар описва римския император, който размишлява над смъртта: "Струва ми се, че не е толкова важно, че съм бил император." Епитафията на Томас Джеферсън го описва като "автор на Декларацията за независимостта на САЩ и... като баща на Университета във Вирджиния." Няма и дума за това, че е бил президент.


Старата мъдрост, че трябва да живеем всеки свой ден, като че ли ни е последен, всъщност означава, че не трябва да чакаме да се появи смъртта, за да осъзнаем кое е важно и кое – не. Всеки, който има смартфон и пълна с писма електронна поща, знае, че е лесно да бъдеш зает и да не си даваш сметка, че всъщност живееш.
Живот, изживян според Третото измерение, е живот, живян по начин, който не забравя за надгробното слово. "Чувствам се винаги облекчен, когато някой държи надгробна реч и аз установя, че я слушам", шегува се Джордж Карлин. Ние може би няма да можем да чуем надгробното си слово, но в действителност го пишем всеки ден, през цялото време. Въпросът е колко материал ще дадем на автора.


Нищо не е по-успешно от извънредното усилие. Ако определено количество от нещо е добре, повече е още по-добре. Така че ако работим осемдесет часа на седмица е по-добре, отколкото ако работим четиридесет. И да бъдем на линия 24 часа в седмицата се приема за стандартно изискване при всяка работа, която се смята за достатъчно престижна днес – което означава, че ако спим по-малко от необходимото и непрекъснато вършим по няколко неща едновременно, това ще ни изведе бързо нагоре по стълбата на професионалния успех. Права ли съм?


Дошло е време да преразгледаме тези истини. Когато го направим, ще стане ясно, че цената, която плащаме за този начин на мислене и начин на живот, е прекалено висока и необоснована. Трябва да преподредим живота си, необходими са спешно освежаване и поправка. Това, което в действителност смятаме за ценно, не съответства на живота, който водим. И има спешна нужда от някои нови план-схеми, за да хармонизираме двете. В "Апология на Сократ" Платон казва, че мисията на живота му е да събуди у атиняните усещане за върховната важност на това да се свържат с душите си. Неговият неподвластен на времето апел – да се свързваме със себе си – остава единственият начин да просперираме истински.


Твърде много от нас оставят настрана живота – а и душата си, – когато отиват на работа. Това е водещата ни теза в главата "Благоденствие", а всъщност и в цялата книга. Тъй като израснах в Атина, си спомням как в часовете по класически езици учехме, че както е казал Сократ: "Неизследваният живот не си струва да бъде живян." За гърците философията не е била академично упражнение. Била е начин на живот – ежедневно упражнение в изкуството да се живее. Майка ми не беше завършила колеж, но въпреки това устройваше дебати в малката ни кухня в Атина и обсъждаше принципите и мъдростта на гръцката философия, за да помогне на мен и на сестра ми Агапи да направим избор или да вземем решение.


Настоящата ни представа за успеха, в която се съсипваме – ако не и убиваме – и в която да се работи до пълно изтощение се смята за висше достойнство, е утвърдена от мъже в професионална среда, доминирана от мъже. Това е модел на успеха, който не работи за жените, а всъщност не работи и за мъжете. Ако трябва да преформулираме какво означава успех, ако трябва да включим към успеха и Третото измерение, освен парите и властта, именно жените ще поведат по този път. Мъжете, освободени от убеждението, че едничкият път към успеха минава по Инфарктната магистрала към Града на стреса, благодарни ще се присъединят и в работата си, и вкъщи.


Това е нашата трета женска революция. Първата женска революция е била проведена от суфражетките преди повече от сто години, когато сърцати жени като Сюзън Б. Антъни, Емелин Панкхърст и Елизабет Кади Стантън са се преборили за правата на глас на жените. Втората е проведена от Бети Фрийдан и Глория Стайнъм, които се бориха – а Глория продължава да се бори – да увеличат влиянието на жените в обществото и да им дадат пълен достъп до стаите и коридорите на властта – там, където се взимат решенията.


Втората революция все още не е завършила напълно. Но не можем да чакаме повече, за да започне третата революция.


Не можем да чакаме повече – жените плащат по-висока цена от мъжете за тази задвижвана от стрес, недоспиване и изтощение култура на професионалния труд. Това е една от причините толкова много талантливи жени с впечатляваща квалификация и на влиятелни професионални позиции все по-често да захвърлят своята кариера, когато могат да си го позволят. Нека ви изброя причините, поради които заплащането на тази висока лична цена е нерентабилно.
Както споменахме във въведението – но това е толкова важ­но, че си струва да се повтори, – жените в професиите с висок индекс на стрес поемат 40% по-висок риск от сърдечни заболявания и инфаркт в сравнение с жените, които не упражняват толкова стресиращи професии, и 60% по-висок риск от диабет тип 2 (това впрочем не се наблюдава при мъжете).


Жените, които получават инфаркт, са в два пъти по-голям риск да починат от инфаркта в рамките на една година. При жените с тежки професии вероятността да станат алкохолици е много по-голяма, отколкото при жените с по-спокойни професии. Стресът и напрежението в професиите, в които е концентрирана много отговорност и власт, също може да бъде фактор за отключване на хранителни разстройства при жените между трийсет и пет и шейсетгодишна възраст.


Обикновено дискусиите върху проблемите на жените с високи професионални позиции са фокусирани в трудностите по съчетаването на кариера и деца – т.е., на това "да имаш всичко". Дошло е времето да осъзнаем, че така, както е структуриран съвременният професионален живот, много жени не искат да стигнат до върха и да останат там, защото не искат да платят цената – по отношение на здравето си, на благоденствието си и на щастието си. Когато жените напускат влиятелните си позиции, дебатът се върти главно около избора между жената, която си стои вкъщи, и жената, която гради независима кариера. Но в действителност, когато жени на върха (или близо до него) напускат кариерата си, това не е просто заради децата – макар понякога именно грижата за тях да замества работата, която са напуснали, – а комплексните причини те да се откажат играят роля и при мъжете.


Каролайн Търнър, автор на Difference Works: Improving Retention, Productivity, and Profitability Through Inclusion, бе една от тези жени на върха. След като успешно изкачва корпоративната йерархия, тя решава да се откаже. И причината не е само заради децата, които вече са големи. "Липсваше ми вече страст, за да продължавам", пише тя. След като напуска, тя установява, че има нови колежки в този бранш. "Забелязах колко много жени са като мен – с успешна кариера на високи мениджърски позиции, която сами са прекратили. Започнах да се замислям върху това какво наистина ме е накарало да напусна."


Тя стартира изследване, което показва, че действително грижата за децата и възрастните близки е най-често изтъкваната причина жените да напускат кариерата си. Най-често срещаната мотивация след това обаче е недостатъчното удовлетворение и удоволствие от работата. И, разбира се, нито една от тези причини не изключва останалите две. "Ако една жена всъщност не харесва работата си, тя е по-малко склонна и способна да съвместява децата с кариерата си. Ако обаче е влюбена в работата си, цената за това си струва да се плати", пише Търнър.


Така че това, което отстрани изглежда като простичък избор: отказваш се от кариерата си, за да се грижиш за децата си, може да бъде всъщност много по-сложно. Децата са уважителна причина – времето, прекарано с тях, е важно и вдъхновяващо. И ако алтернативата на това – кариерата – престане за бъде значима или вдъхновяваща, доста жени, които могат да си го позволят, ще изберат първото. В действителност 43% от жените, които имат деца, ще напуснат работа в определен момент. Около 3/4 от тях ще се върнат на работа, но само 40% от тях на пълен работен ден. Както казва Търнър, за да обичат работата си, жените трябва да се чувстват ценени. А начинът, по който са организирани много работни места – според мъжкия начин на успяване, – захранвани от стрес и изтощение, са често и силно конкурентни. Вземете например Уолстрийт, където Росийн Палмиери е работила двайсет и пет години, като е станала изпълнителен директор на "Мерил Линч". Изведнъж, през 2010 г., тя осъзнала: "Аз съм на върха. Аз съм успял човек. Улавях в мрежите си, сграбчвах в ноктите си, казвала съм Да, казвала съм Не. Вложих във всичко това време и усилия и въпреки всичко съм безкрайно изтощена. Това, което получавам в замяна, е не­приемливо за мен."

Книгата "Овладей живота си" на Ариана Хъфингтън, издателство "Изток-Запад", е на пазара


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8453 Неутрално

    "Голяма част от това, което е вътре в нас, е неосъзнато, а това, което осъзнаваме, до голяма степен е нереалистично."
    http://zerut.ru/sites/new.zerut.ru/files/imagecache/800xinfinity/297893.zoom_.png

    karabastun1@abv.bg
  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10215 Неутрално

    Мотивиращите книги винаги са ме разсмивали Може би, защото са пълни с полуистини - първата стъпка към голямата лъжа

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на Longanlon
    Longanlon
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Ариана Хъфингтън - която избяга от Гърция, за да се опита да убеди американците, колко ще е хубаво Америка да заприлича на Гърция икономически...

    http://kaka-cuuka.com
  4. 4 Профил на forza
    forza
    Рейтинг: 736 Любопитно

    Откровенията арианини не ни ли ги четоха вече веднъж тук, в "Забавен живот"?

    При това съвсем скоро?

  5. 5 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1772 Неутрално

    Това (на автора де) е просто едно мнение и всеки от нас, в неговия конкретен случай има своето, за своята работа и живот.
    Но принципа, според мен е, че човек трябва да измерва това което дава в работата и това което получава от нея, в смисъл не само пари, които са важни, но и някаквао удовлетворение.
    Ако баланса е положителен - ОК, ако не, сменяй, напускай и си търси място под слънцето.
    А каква ще е твоята персонална мярка си е твой въпрос и няма как да има стандарт за това, най-малкото защото ние не сме стандартна продукция.
    Като в почти всичко житейско, за съжаление и в тази насока, резултата се вижда късно и обикновено няма възможност за рестарт, но..каквото такова и да седнеш да се самосъжаляваш и оплакваш е още по-лошо.
    Малко излиза като в казармата, т.е. спомняш си смешните или приятни неща, а лошото, което твърдо преобладаваше се забравя, но такъв подход е за предпочитане от жалбите за пропуснат живот, ползи и т.н.

  6. 6 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 778 Неутрално

    това да не е гуруто на оня парцал хъфингтън пост?

    בני אתה אני היום ילדתיך
  7. 7 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3937 Неутрално

    До коментар [#6] от "abdelhaqq":

    Защо си толкова лош към нашата комшийка? Тя продаде "Хъффингтън Пост" на АОЛ и сега се изявява като гуру на здравословния живот, е, на базата на една солидна материална основа след успешната продажба.

  8. 8 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 778 Неутрално

    До коментар [#7] от "daskal1":

    да, аз това исках да разбера, дали изживяващата се тук като лайфстайл коуч е същата персона.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  9. 9 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3937 Неутрално

    До коментар [#8] от "abdelhaqq":

    Състоянието на Ариана Страсинопулос (Хъфингтън) се изчислява на 35 милиона долара. Това е основание да съветва; като във стария виц, тя е "лайфстайл-коуч", не "жизнь-тренер"

  10. 10 Профил на Starkad
    Starkad
    Рейтинг: 316 Весело

    Дневник,
    оставете я Ариана!
    Гуруто на Slow Life e James Altucher!
    Минимализъм!
    След като направи милиони от продаванe на съвети за глупаци
    си подари къщатата и я напусна само с 15 крайно необходими вещи(панталони,обувки,чорапи.....)+лаптоп!
    Не за да отиде в пустинята разбира се,
    нито да заживее като Amish
    A в "омарзният" град в къщите за гости на приятелите си или под наем от Airbnb
    А,
    и между 15те крайно необходими "вещи" е и кредитната му карта към милионите в сметката му!

    Oh,wonder!!! How many goodly creatures are there here!!!
  11. 11 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 778 Неутрално

    До коментар [#9] от "daskal1":

    жизнь тренер е много добро.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  12. 12 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4382 Весело

    Как ненавиждам само подобни книги които само заблуждават лековерните!

    klimentm
  13. 13 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3244 Неутрално

    "Надгробните слова са винаги за другото: какво сме дали, какви отношения сме имали с околните, какво сме означавали за семейството и приятелите си – дребните жестове, страстите на живота ни и нещата, които са ни разсмивали."
    Надгробните слова са писани за присъстващите на погребението.

    Еретик
  14. 14 Профил на stenlyaka
    stenlyaka
    Рейтинг: 1070 Неутрално

    От тези книги могат да се извлекат много полезни неща .
    Но основата е положена от Буда , основата на това ""как да живеем смислен живот'' .
    С медитацията човек може да се убеди лично , че всичко е преходно и да се отърве от съмненията , а оттам насетне идват всички ню ейдж техники ....
    Естествено има и доста глупости , комерсиални булевардни писания .......не е трудно да се отсеят .

  15. 15 Профил на Pontif New Dnevnik SUCK
    Pontif New Dnevnik SUCK
    Рейтинг: 1848 Неутрално

    [quote#9:"daskal1"]Състоянието на Ариана Страсинопулос (Хъфингтън) се изчислява на 35 милиона долара. Това е основание да съветва; [/quote]

    До коментар [#9] от "daskal1":

    даскале, не си прав за Ариана. Всичко сама си е постигнала. Беше женена за Майкъл Хъфингтън, който се опита да се състезава като Републиканец за Сената .... май беше. Но се оказа голяма шушумига и накрая гей (не че има нещо лошо да е гей) Това беше някъде през 90те. Тогава Ариана го нарече в блога си Хъфингтън Пъфингтън Нъфингтън - на Английски е смешно и се разведе с него. От там блога и стана популярен, тя го доразви и го направи в истинско Интернет издание което се чете.
    Политическите и виждания започнаха доста консервативни, явно под влияние на мъжа и но сега е доста либерална и според мен сус здрав разум. Като личност не ми е много приятна поради драскащия и глас и начина по който се държи но не може да не се признае че сама се издигна професионално и в обществото а е имигрант като нас.
    )

    California Über Alles
  16. 16 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1774 Неутрално

    [quote#15:"Pontif А"]Това беше някъде през 90те. [/quote]

    А преди това беше написала бездарни, клюкарски книги за Мария Калас и Аристотел Онасис.

  17. 17 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1774 Неутрално

    [quote#16:"princess_x"]А преди това беше написала бездарни, клюкарски книги за Мария Калас и Аристотел Онасис.[/quote]

    Т.е. това е едната книга, а другата беше за Пикасо.

  18. 18 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3937 Неутрално

    До коментар [#15] от "Pontif А":

    именно, с колегата се шегувахме на тема "лайфстайл коуч", не "бизнес акумен коуч". Последното не и го отричам.

  19. 19 Профил на Pontif New Dnevnik SUCK
    Pontif New Dnevnik SUCK
    Рейтинг: 1848 Неутрално

    До коментар [#18] от "daskal1":

    Има някакъв смисъл в това човек да се пооглеада и да си направи равносметка за това кое наистина е важно и кое не. Но не такива книги и Интернетна мъдрост има по две за левче. Не съм сигурен че точно другарката Хъфингтън е открила топлата вода.
    Но тя е известна, има "фолоуърс" ... защо да не даде и тя някой съвет. Че и някой лев да направи.

    California Über Alles
  20. 20 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3937 Весело

    До коментар [#19] от "Pontif А":

    Последното тя няма да пропусне А иначе виждал ли си я на живо? Аз само веднъж на някаква конференция във Вашингтон. Тя е почти 1.80м без ток, слаба, отдалеч може и да впечатли, но ефекта отблизо е доста модифициран.Определено не е глупава и умее да продава идеите си.

  21. 21 Профил на Pontif New Dnevnik SUCK
    Pontif New Dnevnik SUCK
    Рейтинг: 1848 Неутрално

    До коментар [#20] от "daskal1":

    Ne на истинско "живо". Интервюта по ТВ.
    Аз не се интересувам нито от политиката и или съветите и. Прави ми впечатление че поне не говори глупости. И в днешно време това не е малко. Не мога да не забележа факта че тя е дошла след мен тука и сега е по-богата и по-известна от мене. Колкото и да ти се струва смешно .... аз виждам такива неща и си задавам въпроса, какво съм направил аз и защо не съм на тази позиция. На мене никой специално не ми е пречил. Напротив помагали са ми хората тук. Но защо не съм постигнал повече от това което съм? Мисля че образованието ми не беше достатъчно. Не защото МЕИ е толкова зле (въпреки че е ) но аз нямам връзките със съученици които другите имат тук. Но според мене бих могъл да постигна повече ако имах по-голям толеранс към риск. Като имигрант със семейство тук винаги съм претеглял към по-малкият риск и затова съм пропуснал някои възможности. Също културата ни е страшно различна и ми бяха необходими 3, 4 години да се променя. А и характера ми пречи за някои неща. Аз съм доста агресивен и ми отне повече от 15 години да изгладя някои неща в мене. Мисля си че можех и повече да направя ако аз бях малко по-различн. Опитвам се да култивирам тези неща в сина ми. Но той е много по-спокоен и умерен от мене. Сигурно той ще има други неща които ще му пречат. Важното е да можем честно да се анализираме и да се опитваме да се подобрим.
    Затова и не мога да не дам кредит на Ариана. Нейната история е друга но можем да се поучим от нея.

    California Über Alles
  22. 22 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3937 Неутрално

    До коментар [#21] от "Pontif А":

    Един мой приятел-евреин отдавна ми даде отговора на подобни мисли. Той каза горе-долу следното: " Когато говорят за евреите, винаги се споменават най-успешните. Никога не се обсъждат хилядите обикновени хора, или пък бедните такива." Този мой приятел е професор по химия, много свестен човек.
    Та , в този разговор ние стигнахме до извода че за да станеш богат основната ти мотивация трябва да са парите и идеята за богатството, на която да подчиниш всичко останало в живота си. Явно е че ние не сме от този тип и сме поставяли други ценности на по-високо равнище: семейство, спокойствие, сигурност и т.н.

  23. 23 Профил на Pontif New Dnevnik SUCK
    Pontif New Dnevnik SUCK
    Рейтинг: 1848 Неутрално

    [quote#22:"daskal1"]и сме поставяли други ценности на по-високо равнище: семейство, спокойствие, сигурност и [/quote]

    До коментар [#22] от "daskal1":

    И аз така разправям на другите. Но аз си знам че можех и трябваше да направя повече. Има още малко време. Ще видим.
    Но в един момент ще се отдам на симпъл живот.

    California Über Alles
  24. 24 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3937 Неутрално

    До коментар [#23] от "Pontif А":

    Успех!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK