Одисей (откъс)

Одисей (откъс)

© facebook.com



Светлозар Желев е двигателят налитературен клуб "Перото"и директор на Националния център за книгата към НДК. Преди две години той създаде "Движение за бавно живеене и наслада от живота". Един от начините му да "забавя" времето е четенето. Поканихме го да препоръча на читателите текстове за бавно четене. Може да ги четете всеки уикенд в "Дневник за бавен живот".


Новият избран от него откъс е от "Одисей" на Джеймс Джойс (превод Иглика Василева):


Неизбежната модалност на видимото: поне това, ако не друго, мисълта, проникваща през очите. Тук съм, за да разчета подписите на всички неща, заченати в морето, изхвърлени от морето и прииждащия прилив, този ръждив ритник. Сополивозелено, сребристосиньо, ръждиво: цветни знаци. Границите на диафанното.




Ала добавя: в телата. Значи е съзнавал тези тела, преди да станат цветни. Как? Като удрял чутурата си в тях ли? Сигурно. По-леко. Бил е плешив и милионер, maestro di color che sanno. Границите на диафанното във. Защо във? Диафанно, адиафанно. Ако можеш да пъхнеш в него и петте си пръста, значи е порта, ако не — врата. Затвори очи и гледай.


Стивън затвори очи, за да чуе как под обувките му изхрущяха хрускащи миди, раковини и водорасли. Както и да е, по тях крачиш. Аз, крачка по крачка. За кратко време — късо разстояние. Пет, шест: nacheinander. Точно така: и това е неизбежната модалност на доловимото. Отвори очи. Не. Иисусе! Ами ако полетя към стръмната скала, която надвесва се над собствената бездна и неизбежно падна nebeneinander. Добре ми е на тъмно. Мечът от ясен виси на кръста ми. Ще почуквам с него, нали така правят. Двата ми крака в неговите обувки на края на неговите крачоли, nebeneinander. Звучи тежко: като от чука на демиурга Лос. Дали по пясъчния плаж на Сандимаунт не крача към вечността? Хрус, хряс, хрус, хряс. Невероятните морски мидени парички. Магистер Дийзи диксит.


В Сандимаунт ела сега
със Мадлен кобилката.


Това е ритъмът, разбираш ли. Чувам го. Марширува каталектическият четиристъпен ямб. Не, галопира: опиши кобилката.


Сега отвори очи. Добре. Момент. Изчезна ли всичко? Ами ако ги отворя и остана навеки в мрака на адиафанното. Баста! Ще виждам, ако мога да виждам. Сега гледай. Цялото време без теб: и навеки ще бъде, свят без край.


Заслизаха предпазливо по стъпалата откъм Лий Теръс, две Frauenzimmer: и по-надолу по полегатия бряг плоските ходила на патравите им крака потъват в подгизналия, просмукал се навред пясък. Като мен, като Алджи, слизат надолу към нашата всемогъща майка. Номер едно пуска изтежко акушерската си чанта, другата бодва големия си чадър на плажа. От свободния квартал са, дошли излет да си направят. Госпожа Флорънс Маккейб, вдовица на покойния Патк Маккейб, дълбоко опечалена, от улица Брайд. Някоя нейна посестрима ме е издърпала на белия свят, докато съм оревавал орталъка. Сътворение от нищото. Какво ли носи в чантата? Пометнат плод с проточила се пъпна връв, увит в пурпурен парцал. Вървите на всички нас водят все назад, безизходноусуканите жици на плътта. Затова и монасите мистици. Ще бъдете ли като боговете. Съзерцавайте омфалите си. Ало! Тук е Кинч. Свържете ме с Едемвил. Алеф, алфа: нула, нула, едно.


Съпруга и другарка на Адам Кадмон: Хева, голата Ева. Без пъп. Гледа опулено. Корем, петънце по него няма, издут, голям, като кръгъл щит от опъната телешка кожа, не, като купен пшеница, източнобезсмъртен, от вечността до вечността. Утроба на греха.


И аз съм заутробен в греховна тъма, сътворен, нероден. От тях двамата — мъжът с моя глас и моите очи и жената-призрак с мъртвешки дъх. Слели се, разлъчили се, изпълнили повелята на единителя. От време оно ме е пощял Той и не ще позволи да ме няма сега и завинаги. Lex eterna е в сила. Това ли е божествената същност, с която Отецът и Синът са единосъщни? Как тогава клетият скъп Арийда мери сили с тях? Прахосал цял живот в борба за едното единотрансвенцеюдеотрясъщие. Злочест ересиарх. Издъхнал в гръцки клозет: евтаназия. С великолепната си митра и владишки жезъл, заклещен на трона, вдовец на овдовяла епархия, с колосан омофор и изцапана задница.


Вятърът се разигра наоколо, ту реже, ту пощипва. Ето, гонят се вълните. Морски атове, хрупат нетърпеливо, разпенили гриви, бели-беленички, жребците на Мананаан.


Не трябва да забравям писмото му за вестниците. А после? Кораба в дванайсет и половина. Междувременно с парите умната, ти будала невменяем. Да, точно така. Налага се.


Забави крачка. Ето. Да отида ли до леля Сара или не? Гласът на моя единосъщен отец. Наскоро да се е мяркал твоят събрат творец Стивън? Не? Да не е отишъл при леля си Сали на Страсбург Теръс? Не смогва ли да литне малко по-нависочко, а? Ами, ами! Кажи ни, Стивън, как е чичо Сай? О, от каквото аз съм видял и Иисус би заплакал. Момчетата в сеновала. Порканото счетоводителче и брат му, дето надуваше корнета. Достопочтени гондолиери. А разногледият Уолтър, дето съросваше баща си на всяка крачка! Сър? Да, сър. Не, сър. Просълзи се Иисус и как не, Боже Господи! "


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на maren
    maren
    Рейтинг: 559 Неутрално

    Преводът на Джойс, и особено на неговия "Одисей" си е един подвиг. Поздравления за избора на Светлозар Желев и "Дневник".

  2. 2 Профил на moriarti
    moriarti
    Рейтинг: 808 Весело

    И тази книга беше избрана за "Книгата на ХХ-ти век". ?! Потресаващо! Познавам двама души, които успяха да я прочетат. Единият се обеси преди години, Бог да го прости! Надали са свързани нещата, ама някак си... "В очакване на Годо" репи да яде.

    "ДУМА" + "Дневник" = "ДУМНИК"
  3. 3 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 250 Неутрално

    На мен най ми харесва последната глава, в която няма препинателни знаци.
    (Мисля, че това бяха думи, помислени от жената на Блум)

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора
  4. 4 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1343 Неутрално

    s://chitanka.info/text/17376-zavryshtaneto-na-odisej
    http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9365&Level=2
    Съвсем сериозно.

  5. 5 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3782 Неутрално

    Има един ден в годината, в който се препоръчва да се чете откъс от романа, и това е 16 юни, неслучайно наречен Bloomsday. Не е четиво, в което да се зачетеш ей-така, без предварителна нагласа, докато преглеждаш заглавията във форума.
    Поне аз мисля така, съзнавайки, че същестуват "Разни хора - разни идеали".

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  6. 6 Профил на spek
    spek
    Рейтинг: 381 Неутрално

    [quote#2:"moriarti"]И тази книга беше избрана за "Книгата на ХХ-ти век". ?! Потресаващо! Познавам двама души, които успяха да я прочетат. [/quote]

    "И това се води музика!?" каза човека, чувайки студения джаз на Телониус Монк и побегна. "Та това не е за нормални хора!"

    "И това се води филм?!" каза човека, гледайки първите 20 минути на Дейвид Линч, стана и излезе. "Болна работа."

    После като почете любовно романче и екшънче, послуша естрадичка и попче, погледа сериалче и мелодрамичка и си отдъхна душицата. "Абе, тия дето уж разбират от изкуства май само се преструват. Разкрих ги."

  7. 7 Профил на existenz
    existenz
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Това е най-великата книга на всички времена! Винаги може да се прочете отново и отново, преоткрива се при всеки прочит. Джойс е гений в литературата, както Леонардо в изкуството и Моцарт в музиката.

  8. 8 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 317 Неутрално

    По-дърварски превод не може да има. Ако Василева беше мъж, щях да й кажа да направи това, което прави Блум под моста.

  9. 9 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 808 Неутрално

    не мога да простя безбожната цена на "изток-запад". значи, книгата в превод (колкото и да е добър), на българския пазар излезе с цена от...59 лв. при условие, че по софийските книжарници, в зависимост от изданието, можеше да се открие английския оригинал (и то нов!), на цена от 11 до 20 лева.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  10. 10 Профил на sophia_gr
    sophia_gr
    Рейтинг: 488 Неутрално

    [quote#6:"mirilai"]После като почете любовно романче и екшънче, послуша естрадичка и попче, погледа сериалче и мелодрамичка и си отдъхна душицата. [/quote]
    Чела съм "Одисей" и не ми хареса, може би защото бях на 22, не знам, но това, че не ми допада книгата и не разбирам защо я величат, не значи, че чета любовни романи, гледам екшъни или слушам поп. По-внимателно с обобщенията.

  11. 11 Профил на sophia_gr
    sophia_gr
    Рейтинг: 488 Неутрално

    [quote#9:"abdelhaqq"]не мога да простя безбожната цена на "изток-запад". значи, книгата в превод (колкото и да е добър), на българския пазар излезе с цена от...59 лв. при условие, че по софийските книжарници, в зависимост от изданието, можеше да се открие английския оригинал (и то нов!), на цена от 11 до 20 лева. [/quote]
    Това беше една от причините да я прочета в оригинал - беше ми подарена, отне ми между три и четири месеца.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK