Карл Оноре: Светът се превърна в гигантски бюфет и ние се втурваме през глава да имаме всичко

Скоростта често е инструмент на отричането, начин за избягване на дълбоките проблеми, казва Оноре.

© carlhonore.com

Скоростта често е инструмент на отричането, начин за избягване на дълбоките проблеми, казва Оноре.



Карл Оноре е канадски журналист и писател, известен като световния говорител на "бавното движение и живот" и е един от двамата души в света, който може да обясни най-добре концепцията му (заедно с Карло Петрини). След първата му революционна книга In Praise of Slow (2004 г.), в която изследва човешката склонност да се бърза и проследява глобалната тенденция към намаляване на оборотите, The Huffington Post го нарича "кръстник на бавно движение." Във втората книга Under Pressure (2008 г.) той разсъждава върху това какво се е объркало в съвременното детство и предлага план за промяна с техники за отглеждане и възпитание, а в последната – The Slow Fix (от 2013 г.) поставя под въпрос широкоразпространените и краткосрочни начини за справяне със сложни проблеми, твърдейки, че по-бавният подход е способен да даде по-издръжливи и подходящи начини за решаването им.
Роден е в Шотландия, живее в Лондон със съпругата и двете си деца. Учил съвременна история и италиански език в Единбургския университет. Преди да започне да пише, работи с деца от улицата в Бразилия. Печели американската награда OPC - Overseas Press Club of America, за поредица, отразяваща Европа и Южна Америка в изданията Economist, Observer, Guardian, Miami Herald, Houston Chronicle, National Post, списание Time.
Книгите му са преведени на повече от 30 езика и са бестселърите в много страни. Той е един от десетте най-добре продавани канадски автора на нехудожествена литература и търсен лектор, който говори за философията на бавния живот по света. И прие поканата на "Дневник" да поговорим за бавно, бързо и други важни въпроси.


Как се промени живота ви, след като започнахте да практикувате "бавния живот", можете ли изведете ясна линия на "преди" и "сега"?


- Промени се напълно, така че за мен тази граница е много ясна. "Преди" се опитвах да правя повече и повече неща за колкото се може по-кратко време. Всичко за мен беше свързано със скоростта и количеството. Чувствах се притиснат непрекъснато. "Сега" подхождам към всяко нещо, стремейки се да го направя колкото се може по-качествено, а не колкото се може по-бързо. Това донесе в живота ми огромна промяна, свързана с начина, по който възприемам времето – вече не се чувствам зависим от него. Сякаш имам достатъчно за всичко.




Това не е парадокс. Става дума за намиране на правилния баланс и за това да не си маниакално невротичен през цялото време.


Защо бързото живеене не е доброто движение? Какъв е проблемът и защо го смятаме за проблем? В крайна сметка това не е ли светът в момента, едно различно време отпреди няколко десетилетия и то е такова – изискващо, капиталистическо, съревноваващо се...


- Скоростта не е проблем. Проблемът е това, че сме пристрастени да правим всичко по-бързо. Често по-бързо е по-добре, но не винаги. Когато забравим да "намалим", плащаме висока цена. Твърде многото скорост ни вреди по какви ли не начини – тя причинява изтощение, психични заболявания, самота, грешки по време на работа, липса на солидарност, вреди на околната среда...


Постоянната свързаност с технологиите и интернет също се заплаща тежко – изяжда личното ни време, разсейва ни, влошава мисленето ни и причинява умора. Това послание вече е споделяно. Дори хай тех компании като Hewlett-Packard, която предупреждава, че непрекъснатите електронни прекъсвания понижават IQ коефициента ни с 10 точки, или два пъти ефекта от пушене на марихуана. Когато сме "включени" твърде дълго, технологията, предназначена да ни свързва, ни разделя, защото ставаме неспособни да отдадем цялото си внимание на хората, които са в реалния свят. Ако използваме мрежата интелигентно, тя може да обогати живота ни с информация и социални връзки. Ако се пристрастим, може да ни смаже.


Човешките същества се нуждаят от моменти на мълчание и усамотяване, за да си починат и презаредят, за да могат да мислят творчески и в дълбочина; за да погледнат навътре в себе си и да се изправят срещу въпроса "Кой съм аз? Какво е мястото ми в света? Какъв е смисълът на живота? Не си способен на вглъбяване, когато умът ти постоянно се чуди дали имаш ново съобщение в Whatsapp или дали е време за нов туит...


Да бъдем винаги включени, прави по-трудно да спрем и да се вгледаме в красотата на живота. Когато очите ни са вторачени в екраните, пропускаме детайли, фините зрънца от света около нас. Губим радостта сами да откриваме, губим случайностите – например когато се придържаме към маршрута, препоръчан ни от GPS устройството ни. Ако пътуването ни в чужбина включва непрестанен поток информация – статуси, туитове, аудио-видео кадри към приятели и семейство, никога не можем напълно да се потопим в едно ново място.


Истината е, че да общуваме повече не винаги означава, че общуваме по-добре. По детските площадки непрекъснато виждаме родители, които използват мобилните си телефони, докато прекарват "пълноценно време" с децата си. Проучванията дори сочат, че всеки пети човек прекъсва сексуален акт, за да прочете получен имейл или да отговори на обаждане. Е, това потапяне в момента ли е или пропиляването му?


Трябва да установим баланс с технологиите. Това означава да открием дисциплината и въображението да ги използваме по-разумно. Да се "включваме", когато това ни събира и обогатява живота ни, но и да се "изключваме", когато ни се предоставя възможността за старомодна, лице в лице комуникация. Или дори просто за малко тишина.

"Бавното" е могъща философия, която може да промени света според Оноре.

© carlhonore.com

"Бавното" е могъща философия, която може да промени света според Оноре.


Казвате, че се намираме в повратна точка на историята. Каква е тя и защо?


- Да, така ми се струва. През последните 150 години всичко става все по-бързо и в по-голяма част от случаите скоростта е била повече в наша полза, отколкото във вреда. Но вече сме влезли във фаза на намаляваща възвращаемост. Днес ние сме пристрастени към скоростта, за да натъпкваме все повече и повече във всяка минута. Всеки миг от деня се изживява като надбягване с времето, препускане към една финиш линия, която сякаш никога не достигаме.


Има нещо дълбоко незадоволително в живота на бързи обороти. Когато се заклещите в него, вие докосвате нещата само по повърхността им. Никога не сте напълно в момента, защото сте разсеяни или се притеснявате за следващия момент.


Икономическата криза от последните години послужи като болезнено напомняне, че препускането е вредно и неустойчиво. Икономиката бе изцяло насочена към бърз растеж, бързи печалби и бърза консумация – и вижте как това почти ни докара до икономически апокалипсис.


Хората започват да осъзнават, че имаме нужда от дълбока промяна на начина, по който протичат икономическите и обществени процеси с оглед на общия ни живот. Има истински глад за промяна, за различен подход към нещата, за живот с правилната вместо най-бърза възможна скорост.


"Бавното" не е някаква мода, за която прочиташ в неделния вестник и след два месеца е изчезнала. Вярвам, че "бавното" е могъща философия, която може да промени света.

На скептиците бих препоръчал да хвърлят поглед върху историята на социалните революции. Вземете например възхода на феминизма. През 60-те, когато феминистките твърдят, че светът е несправедлив и моментът за промяна е дошъл, реакцията на масата е: "Не, той винаги е бил такъв. Вие не може да го промените. Връщайте се в кухнята!" Но погледнете каква е ситуацията днес. Очевидно е нужно да се извърви дълъг път, за да създадеш свят с перфектно полово равноправие, но жената от настоящето трудно може да си представи колко жестоко е бил ограничен живота на баба й. Наблюдавам моята сестра и моята баба и се удивлявам на промяната от само две поколения. Зеленото движение има подобна траектория – било е отхвърлено като глезотия на хипита и наивници преди 30 години, но днес се изкачва все по-нагоре в политическия дневен ред.


Посланието е, че светът може да се промени, ако ние го искаме. За да възникне една културна революция, се нуждаем от три фактора: нужда от промяна, осъзнаване на нуждата от промяна и хора с воля да приложат тази промяна на практика. За избухването на "бавната революция" сега и трите фактора са налице. Мисля, че това движение се намира в същата точка, в която и фенимизма и зелената вълна преди 30 или 40 години. Няма да променим света или да го направим по-бавен следващия месец или година. Но ще се случи.


Кое наложи бързото живеене изобщо? Как се стигна до него? За какво бързат хората и защо?


- Има много причини. От момента, в който сме започнали да измерваме времето чрез часовника, ние сме станали обсебени от използването на времето по най-ефективен начин. Фразата "времето е пари", която звучи толкова модерно и наглед дефинира начина ни на живот в 21 век, всъщност за първи път е била произнесена преди 250 години от Бенджамин Франклин.


По-късно, когато гладът за оползотворяването на времето се сблъсква с индустриалната революция (която ни дава средствата да правим всичко по-бързо) и модерния капитализъм (който възнаграждава бързината по много начини), ние сме в началото на пътя, който ще ни отведе към 21 век – когато всеки момент от деня е надбягване с часовника, едновременно в работата и в личния ни живот.


Скоростта е забавна, секси, тя носи прилив на адреналин. Тя е като наркотик, към който се пристрастяваме. В същото време, светът се превърна в гигантски бюфет с неща за правене, консумиране, преживяване и ние се втурваме през глава да имаме всичко. Модерната работна среда ни тласка към това да работим по-бързо и по-дълго, наред с технологията, която също ни насърчава да направим всичко по-бързо и по-бързо.


Скоростта често е инструмент на отричането, начин за избягване на дълбоките проблеми. Вместо това да се изправим срещу това какво грешно се случва в живота ни, ние просто правим себе си по-заети.


Вие с какво се състезавахте в миналото? За какво тичахте непрестанно?


- Сега, когато поглеждам назад, си мисля, че имаше две причини, поради които бързах твърде много. Първо, бях алчен. Исках да продължавам да извършвам обичайните си спортни тренировки, след като синът ми се роди и това превърна всеки ден в бясна надпревара. Второ, бях започнал да се чувствам нещастен с работата си и се поддържах зает и на скорост – добър начин да избегна горчивата истина.


Какво жертвахте в името на повече време на по-бавни обороти?


- Трябваше да приема, че не мога да направя всичко, което искам. Изоставих един от спортовете си – тениса, и намалих работата. В първия момент изглеждаше като жертва, но по-късно осъзнах, че въобще не е. Сега животът ми дори е по-наситен, защото не бързам през цялото време.


Струва ми се, че суетата, одобрението на другите и лакомията във всички й форми имат пръст в бързото живеене...


- Да, мисля, че това е истина. Престижно е да си бърз и зает, затова искаме да създадем впечатление, че сме и двете. Алчността също е фактор, защото "искаме всичко", което просто е оправдание да забързваме всичко.


Да кажем, че промяната е започнала – вече има достатъчно хора, жертви на бърнаут, източната философия е модерна, ставаме малко по-осъзнати, че не живеем, за да работим – колко време ще отнеме преминаването от един модел на мислене към друг – по-щадящ, и до какво ще доведе това? Какво ще е мисленето на следващите поколения?


- Може би ще отнеме известно време. "Бавната революция" трябва да е бавна, защото говорим за промяна на навици, нагласи и предразсъдъци, датиращи от векове. Но аз съм оптимист.


"Скоростта често е инструмент на отричането, начин за избягване на дълбоките проблеми", твърди Оноре.

© carlhonore.com

"Скоростта често е инструмент на отричането, начин за избягване на дълбоките проблеми", твърди Оноре.


Бавното движение анти-консуматорско движение ли е?


- То е против турбо-консумеризма. Бъдещето е в създаването на нов подход към действието и потреблението.


Светът е пълен с неща, които не успяват да ни вдъхновят и да ни захранят – неща, направени бързо и носещи само искра на моментно удовлетворение. Занаятчийството и ръчната изработка са антидот на това – и двете са ясен израз на Slow философията.


В една култура на бясно консуматорство единственото, което има значение, е крайният продукт. Само че в наши дни хората осъзнават, че процесът, чрез който той е създаден, също е от значение. Вече си личи стремежът нещата да правят по бавен начин, като се използват материали и източници, щадящи околната среда; продуктите се изработват ръчно в малки количества; насърчава се разнообразието, специфичността и истинския характер вместо правените по шаблон продукти, еднакви за целия свят. "Бавните" вещи ни свързват с хората, които са ги изработили: те носят история.


Хората са преситени с масова продукция за еднократно ползване. Те копнеят за вещи, произведени бавно, в които е вложено време, любов и внимание – неща, правени, за да издържат, които имат минало и бъдеще. Колкото повече хората се отвръщат от култа към скоростта, те искат да бъдат заобградени с вещи, които олицетворяват тази културна промяна. Също така, във време на засилено консуматорство, ние копнеем и за вещи, които не само съдържат история, но към които с времето бихме могли да добавим своята собствена такава.


Бавното също така се отнася за дългосрочната перспектива, което значи да мислим какво се случва с продукта в края на потребителския цикъл – дали може да бъде рециклиран, използван наново или преоткрит за друго.


Казвате, че е възможност да работим по-бавно и да сме по-ефективни, продуктивни и успешни. Как може да стане това?


- "Бавно" не значи правим всичко като охлюви. Би било абсурдно и не много ефективно! "Бавното" означава да правиш нещата с правилната скорост. Значи да знаеш кога трябва да действаш бързо и да вземаш скоростни решения и кога да отпуснеш юздите и да отделиш време да мислиш, да слушаш и размишляваш.


Ако човек успее да постигне този баланс, ще е по-продуктивен и креативен и по-малко склонен към грешки. А в дългосрочна перспектива ще разполага с повече време.


Оноре: Единственото време, в което все още се изкушавам да бързам, е когато шофирам

© carlhonore.com

Оноре: Единственото време, в което все още се изкушавам да бързам, е когато шофирам

За да се забавим, ние сме оставени в собствените си ръце – да изключваме сами телефоните, да не се чувстваме виновни, че обядваме дълго в работно време, да успяваме да казваме "не" и т.н. Сякаш хората се опитват по-скоро да заобиколят бързането, да измамят системата, вместо тя самата да се промени...


- Натискът да следваме бързата система е много силен. И много хора просто биха направили малки промени, за да забавят темпото и в същото време да оцелеят в системата. Това е само началото. Крайната цел е промяна на самата система. Вече започваме да виждаме знаците за това. Един пример: промяната в законите на САЩ, Великобритания и други страни така, че хората да могат да създават компании без печалбата да е основна цел. Това е повратна промяна.


В корпоративния свят рядко можеш да отказваш и е нужно да спазваш бързи срокове. Какво правим, ако не срещаме разбирането на работодателя си за забавяне на темпото – напускаме работа ли?


- Понякога единственият вариант е да напуснете работата си. Но преди да го направите, поне се опитайте да убедите работодателя и колегите си да опитат "бавно". Ако сте работодател, може да пробвате следното – когато някой в фирмата ви постигне успех чрез забавяне (ако е отделил повече време за даден проект или е изключил телефона си, за да си набави повече пространство за размисъл) – уверете се всички да разберат за това.


Друга стратегия е да се фиксира пробен период – например, отделете една седмица, в която всеки може да си тръгне, когато приключи задачите си, вместо в оставащото време да виси в социалните мрежи. Или седмица, в която служителите могат да изключат телефоните си за уговорен брой часове. В края на седмицата вижте как всеки се е почуствал след този експеримент. Едно е само да слушаш за ефекта на забавянето, но щом веднъж хората усетят "бавното" в действие, става по-лесно за една фирма да започне да "слага спирачките" с идеята да заработи по-добре.


Споделете три лесни стъпки, ако сме решили да променим режима си?


а. Правете по-малко. Направете си "Not to Do" (Да не правя) списък и премествайте там по една точка на ден от "To Do" (Да направя) списъка си. След това започнете да местите повече.
b. Намерете си бавно хоби (четене, плетиво, йога, рисуване и т.н.) и го вмъкнете в програмата си, за да ви имунизира срещу вируса на бързането.
c. Научете някои техники за изчистване на съзнанието. Като да вдишвате и издишвате дълбоко няколко пъти при нарастваща паника. Това ще успокои тялото и ума ви.


Сега за какво ви се налага да бързате и да се състезавате с часовника?


- Единственото време, в което все още се изкушавам да бързам, е когато шофирам. Обикновено устоявам, но не винаги!


Ако можехте да промените нещо в света, в който живеем, какво би било?


- Бих сложил край на икономическото неравенство.


Четете утре какво казва Карл Оноре за бавното родителство. Още истории и рецепти - в рубриката "Дневник за бавен живот".


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на sto67nes
    sto67nes
    Рейтинг: 1328 Неутрално

    Хм,човек притиснат в ъгъла трябва да бърза, защото няма избор...

    Не питай управника,защо е простак,попитай себе си,защо е управник!
  2. 2 Профил на dma12587967
    dma12587967
    Рейтинг: 1549 Неутрално

    Тия "бавните" да не са секта някаква?

  3. 3 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 949 Неутрално

    На всички ни се иска да забавим темпото. Всички усещаме динамиката и стресът който носи ежедневието ни. Трябва да бързаме бавно! Това е.

    Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. "Русия е наш враг и окупатор. Управляваната от нея пета колона вероятно днес може да бъде по-опасна и от открита агресия." Саломе Зурабишвили, президент на Грузия
  4. 4 Профил на emilm13
    emilm13
    Рейтинг: 450 Гневно

    Щом подобни повърхностни схващания са водещи, значи философията и социологията са наистина умрели!

  5. 5 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 949 Весело

    Аз се справям със стреса с бавни хобита. Дълго време се кефех да седя с въдицата край брега. След това се върнах към старото си хоби и сега отмарям следейки миграцията на птиците. С бинокъл и тефтер сред гори и пущинаци се чувствам най-добре. Като свърши миграцията идват северните видове които зимуват тук. После ще почне обратния път. Винаги има какво да се гледа в България.

    Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. "Русия е наш враг и окупатор. Управляваната от нея пета колона вероятно днес може да бъде по-опасна и от открита агресия." Саломе Зурабишвили, президент на Грузия
  6. 6 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3260 Неутрално

    Животът е кратък.Бързайки го пропускаме вгледани в подробностите.След 40г. човек се замисля за това.

  7. 7 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 1160 Неутрално

    Не ми допада култа към скоростта, насаждана ни от съвременните филми. Сутринта в едно средностатистическо семейство е надбягване с времето. Майката обикновено тича като луда нагоре надолу, изкарва колата, крещи на децата да побързат, тиква ги в колата и ги хвърля в училището.Такава майка няма възможност да отдели и минута внимание да ги изслуша. Съчуствам на горките деца, които нямат възможност да получат и капка от майчиното внимание. В един от тези филми, "Шестнадесет свещи", родителите забравиха и за рождения ден на дъщеря си, която напразно чакаше някой да се сети за нея. В забързания си живот сега младите изпускат най-хубавото - топлите човешки взаимоотношения. А в замяна получават само пари, които не могат да компенсират човешкото, което са изгубили.

  8. 8 Профил на osho
    osho
    Рейтинг: 458 Неутрално

    До коментар [#4] от "emilm13":

    Философията и социологията са се родили именно в бавните времена, когато например Емануел Кант е имал време за задължителна дрямка след обяд, както и за ежедневна редовна разходка по улиците на Кьонингсберг, като в същото време е написал обемни трудове, които ще са еталон в хуманитаристиката и следващите векове.

    Едва ли някой ще запомни по делата му г-н селф драйв проактив офис пърсън, който търчи всеки ден до офиса, прекарва часове в задръстванията и във всяка свободна минута, когато има опасност да остане сам със себе си, той предотвратява това като вади смартфона и забива във Фейсбук.

  9. 9 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 1598 Неутрално

    Toa па открил Америка. Като имаш спешна работа, легни та се наспи. Като станеш, ако не са я свършили, значи не е била спешна

  10. 10 Профил на Quest
    Quest
    Рейтинг: 235 Неутрално

    Тоя преоткрива древни български истини "Бързата работа - срам за майстора" и други. Откога повтарям, че от българския модел по-хубав няма.

  11. 11 Профил на philologist
    philologist
    Рейтинг: 527 Неутрално

    "Карл Оноре...е един от двамата души в света, който може да обясни най-добре концепцията му (заедно с Карло Петрини)."

    Ясно...Французин (квебекски) и италиянец ще ни светнат как се бърза бавно...Въобще, има ли изненадани?

    Защо не е забранена, за престъпленията си срещу българския народ, регистрираната на 5.IX.1945г. комунистическа партия, преименувана на БСП на 3.IV.1990г.?!
  12. 12 Профил на philologist
    philologist
    Рейтинг: 527 Неутрално

    Да ме прощавате за правописната грешка по-горе...

    Защо не е забранена, за престъпленията си срещу българския народ, регистрираната на 5.IX.1945г. комунистическа партия, преименувана на БСП на 3.IV.1990г.?!
  13. 13 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10708 Неутрално

    Добро обобщение със стройна позиция. Още по-добре казано определение за "бавен" защото скоростта е индивидуална за всеки от нас

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  14. 14 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10708 Неутрално

    Обаче, ако видите презентацията му в Тед - ако живее сега бавно, представям си какво е било бързото му темпо. Вероятно като каране на кола по италианска магистрала

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  15. 15 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1681 Неутрално

    [quote#10:"atk57379412"]от българския модел по-хубав няма.[/quote]

    ''Българския модел'' - работата се върши хем бавно, хем некачествено (ако изобщо се завърши)

  16. 16 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 2137 Весело

    Откак почнаха да навлизат роботите и компютрите, файдата от човешката скорост намалява. Ама то, каквото сам си причиниш, другите...

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...
  17. 17 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1681 Неутрално

    [quote#8:"osho"]Философията и социологията са се родили именно в бавните времена[/quote]

    И не само те, а и всички най-големи шедьоври на изкуството и литературата. Сега вече се възхваляват като големи постижения разни произведения-еднодневки и изкуството стана за еднократна употреба. Хората масово страдат от дефицит на вниманието, а интернет го задълбочава непрекъснато.

  18. 18 Профил на Yaco Baco
    Yaco Baco
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Има ли някъде преведени книгите му на български ?

  19. 19 Профил на velvoofell
    velvoofell
    Рейтинг: 616 Неутрално

    Не знам как успяват хората да живеят бързо за дълго, аз през няколко години правя бърнаут и зарязвам всичко за известно време. (Добре, че мога да си го позволя.) После депресирам няколко месеца, защото се чувствам непълноценна, като не съм постоянно заета. Все се опитвам да намеря по-балансиран начин на живот, но е трудно с работа и всички задължения.

  20. 20 Профил на Долен лев педал
    Долен лев педал
    Рейтинг: 229 Любопитно

    Кои сте тези НИЕ, които искате да имат всичко!?!?
    Тъпо обобщение!Истинските неща не струват нищо,защото не се купуват с пари!

    Когато един глупак върши нещо,от което се срамува,той винаги твърди,че това е негов дълг.
  21. 21 Профил на alextan
    alextan
    Рейтинг: 576 Неутрално

    Аз в момента съм в бавния период на деня - шефът е в чужбина, няма много спешна работа, приключих стреса и бързането от 6,50 до 8.30, в който изпекох закуска на децата, оставих ги в училище и детска градина и дойдох пеша до работа 3 км.
    А когато има доста работа е ужас целия този стрес и бързане, иде ми да идем цялото семейство в някой пущинак и хич да не ме вълнуват, работа, училище, детска градина, роднини и т.н.

  22. 22 Профил на tqh42306221
    tqh42306221
    Рейтинг: 546 Неутрално

    Те тая философия гърците отдавна са я открили.И резултатите от нея също са налице.А иначе автора е поредния изпушил еко-левичар фен на ирационалното и източните философии.И е решил по примера на хора като Кастанеда,Хъбард и прочие от умствените си газоотделяния да прави пари...

    Мама,льотчика люблю,я без льотчик не магу.Он летает на высока,набывает на дълбока!
  23. 23 Профил на proventuss
    proventuss
    Рейтинг: 427 Неутрално

    Бавно заживях още в България, преди фирмата, в която работех да фалира и когато ни пускаха по 20 процента от заплатата на две седмици. Просто палех колата и ходих за гъби/в работно време/. Когато заминах за Германия, скочих на педалите, за да се докажа, е доказах се и вече мога да успокоя топката. Хубавото е, че когато свърша работа, успявам да изключа и правя, каквото ми харесва. Мога да не правя нищо, мога да се разхождам или спя или да се отдам на някакво хоби. Имам 9 почивни дни в месеца и 28 в годината, които са свещени, децата ни са вече пораснали. Не разбирам хората, които скучаят, има толкова неща за вършене, които доставят удоволствие.

    "Пенсионер вее руско знаме, а иска немска пенсия!! Ама откъдя, накъдя, бе....??" - фейсбук статус




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK