Карл Оноре: Светът се превърна в гигантски бюфет и ние се втурваме през глава да имаме всичко

Скоростта често е инструмент на отричането, начин за избягване на дълбоките проблеми, казва Оноре.

Карл Оноре е канадски журналист и писател, известен като световния говорител на "бавното движение и живот" и е един от двамата души в света, който може да обясни най-добре концепцията му (заедно с Карло Петрини). След първата му революционна книга In Praise of Slow (2004 г.), в която изследва човешката склонност да се бърза и проследява глобалната тенденция към намаляване на оборотите, The Huffington Post го нарича "кръстник на бавно движение." Във втората книга Under Pressure (2008 г.) той разсъждава върху това какво се е объркало в съвременното детство и предлага план за промяна с техники за отглеждане и възпитание, а в последната – The Slow Fix (от 2013 г.) поставя под въпрос широкоразпространените и краткосрочни начини за справяне със сложни проблеми, твърдейки, че по-бавният подход е способен да даде по-издръжливи и подходящи начини за решаването им.
Роден е в Шотландия, живее в Лондон със съпругата и двете си деца. Учил съвременна история и италиански език в Единбургския университет. Преди да започне да пише, работи с деца от улицата в Бразилия. Печели американската награда OPC - Overseas Press Club of America, за поредица, отразяваща Европа и Южна Америка в изданията Economist, Observer, Guardian, Miami Herald, Houston Chronicle, National Post, списание Time.
Книгите му са преведени на повече от 30 езика и са бестселърите в много страни. Той е един от десетте най-добре продавани канадски автора на нехудожествена литература и търсен лектор, който говори за философията на бавния живот по света. И прие поканата на "Дневник" да поговорим за бавно, бързо и други важни въпроси.

Как се промени живота ви, след като започнахте да практикувате "бавния живот", можете ли изведете ясна линия на "преди" и "сега"?

- Промени се напълно, така че за мен тази граница е много ясна. "Преди" се опитвах да правя повече и повече неща за колкото се може по-кратко време. Всичко за мен беше свързано със скоростта и количеството. Чувствах се притиснат непрекъснато. "Сега" подхождам към всяко нещо, стремейки се да го направя колкото се може по-качествено, а не колкото се може по-бързо. Това донесе в живота ми огромна промяна, свързана с начина, по който възприемам времето – вече не се чувствам зависим от него. Сякаш имам достатъчно за всичко.

Това не е парадокс. Става дума за намиране на правилния баланс и за това да не си маниакално невротичен през цялото време.

Защо бързото живеене не е доброто движение? Какъв е проблемът и защо го смятаме за проблем? В крайна сметка това не е ли светът в момента, едно различно време отпреди няколко десетилетия и то е такова – изискващо, капиталистическо, съревноваващо се...

- Скоростта не е проблем. Проблемът е това, че сме пристрастени да правим всичко по-бързо. Често по-бързо е по-добре, но не винаги. Когато забравим да "намалим", плащаме висока цена. Твърде многото скорост ни вреди по какви ли не начини – тя причинява изтощение, психични заболявания, самота, грешки по време на работа, липса на солидарност, вреди на околната среда...

Постоянната свързаност с технологиите и интернет също се заплаща тежко – изяжда личното ни време, разсейва ни, влошава мисленето ни и причинява умора. Това послание вече е споделяно. Дори хай тех компании като Hewlett-Packard, която предупреждава, че непрекъснатите електронни прекъсвания понижават IQ коефициента ни с 10 точки, или два пъти ефекта от пушене на марихуана. Когато сме "включени" твърде дълго, технологията, предназначена да ни свързва, ни разделя, защото ставаме неспособни да отдадем цялото си внимание на хората, които са в реалния свят. Ако използваме мрежата интелигентно, тя може да обогати живота ни с информация и социални връзки. Ако се пристрастим, може да ни смаже.

Човешките същества се нуждаят от моменти на мълчание и усамотяване, за да си починат и презаредят, за да могат да мислят творчески и в дълбочина; за да погледнат навътре в себе си и да се изправят срещу въпроса "Кой съм аз? Какво е мястото ми в света? Какъв е смисълът на живота? Не си способен на вглъбяване, когато умът ти постоянно се чуди дали имаш ново съобщение в Whatsapp или дали е време за нов туит...

Да бъдем винаги включени, прави по-трудно да спрем и да се вгледаме в красотата на живота. Когато очите ни са вторачени в екраните, пропускаме детайли, фините зрънца от света около нас. Губим радостта сами да откриваме, губим случайностите – например когато се придържаме към маршрута, препоръчан ни от GPS устройството ни. Ако пътуването ни в чужбина включва непрестанен поток информация – статуси, туитове, аудио-видео кадри към приятели и семейство, никога не можем напълно да се потопим в едно ново място.

Истината е, че да общуваме повече не винаги означава, че общуваме по-добре. По детските площадки непрекъснато виждаме родители, които използват мобилните си телефони, докато прекарват "пълноценно време" с децата си. Проучванията дори сочат, че всеки пети човек прекъсва сексуален акт, за да прочете получен имейл или да отговори на обаждане. Е, това потапяне в момента ли е или пропиляването му?

Трябва да установим баланс с технологиите. Това означава да открием дисциплината и въображението да ги използваме по-разумно. Да се "включваме", когато това ни събира и обогатява живота ни, но и да се "изключваме", когато ни се предоставя възможността за старомодна, лице в лице комуникация. Или дори просто за малко тишина.

"Бавното" е могъща философия, която може да промени света според Оноре.

Казвате, че се намираме в повратна точка на историята. Каква е тя и защо?

- Да, така ми се струва. През последните 150 години всичко става все по-бързо и в по-голяма част от случаите скоростта е била повече в наша полза, отколкото във вреда. Но вече сме влезли във фаза на намаляваща възвращаемост. Днес ние сме пристрастени към скоростта, за да натъпкваме все повече и повече във всяка минута. Всеки миг от деня се изживява като надбягване с времето, препускане към една финиш линия, която сякаш никога не достигаме.

Има нещо дълбоко незадоволително в живота на бързи обороти. Когато се заклещите в него, вие докосвате нещата само по повърхността им. Никога не сте напълно в момента, защото сте разсеяни или се притеснявате за следващия момент.

Икономическата криза от последните години послужи като болезнено напомняне, че препускането е вредно и неустойчиво. Икономиката бе изцяло насочена към бърз растеж, бързи печалби и бърза консумация – и вижте как това почти ни докара до икономически апокалипсис.

Хората започват да осъзнават, че имаме нужда от дълбока промяна на начина, по който протичат икономическите и обществени процеси с оглед на общия ни живот. Има истински глад за промяна, за различен подход към нещата, за живот с правилната вместо най-бърза възможна скорост.

"Бавното" не е някаква мода, за която прочиташ в неделния вестник и след два месеца е изчезнала. Вярвам, че "бавното" е могъща философия, която може да промени света.

На скептиците бих препоръчал да хвърлят поглед върху историята на социалните революции. Вземете например възхода на феминизма. През 60-те, когато феминистките твърдят, че светът е несправедлив и моментът за промяна е дошъл, реакцията на масата е: "Не, той винаги е бил такъв. Вие не може да го промените. Връщайте се в кухнята!" Но погледнете каква е ситуацията днес. Очевидно е нужно да се извърви дълъг път, за да създадеш свят с перфектно полово равноправие, но жената от настоящето трудно може да си представи колко жестоко е бил ограничен живота на баба й. Наблюдавам моята сестра и моята баба и се удивлявам на промяната от само две поколения. Зеленото движение има подобна траектория – било е отхвърлено като глезотия на хипита и наивници преди 30 години, но днес се изкачва все по-нагоре в политическия дневен ред.

Посланието е, че светът може да се промени, ако ние го искаме. За да възникне една културна революция, се нуждаем от три фактора: нужда от промяна, осъзнаване на нуждата от промяна и хора с воля да приложат тази промяна на практика. За избухването на "бавната революция" сега и трите фактора са налице. Мисля, че това движение се намира в същата точка, в която и фенимизма и зелената вълна преди 30 или 40 години. Няма да променим света или да го направим по-бавен следващия месец или година. Но ще се случи.

Кое наложи бързото живеене изобщо? Как се стигна до него? За какво бързат хората и защо?

- Има много причини. От момента, в който сме започнали да измерваме времето чрез часовника, ние сме станали обсебени от използването на времето по най-ефективен начин. Фразата "времето е пари", която звучи толкова модерно и наглед дефинира начина ни на живот в 21 век, всъщност за първи път е била произнесена преди 250 години от Бенджамин Франклин.

По-късно, когато гладът за оползотворяването на времето се сблъсква с индустриалната революция (която ни дава средствата да правим всичко по-бързо) и модерния капитализъм (който възнаграждава бързината по много начини), ние сме в началото на пътя, който ще ни отведе към 21 век – когато всеки момент от деня е надбягване с часовника, едновременно в работата и в личния ни живот.

Скоростта е забавна, секси, тя носи прилив на адреналин. Тя е като наркотик, към който се пристрастяваме. В същото време, светът се превърна в гигантски бюфет с неща за правене, консумиране, преживяване и ние се втурваме през глава да имаме всичко. Модерната работна среда ни тласка към това да работим по-бързо и по-дълго, наред с технологията, която също ни насърчава да направим всичко по-бързо и по-бързо.

Скоростта често е инструмент на отричането, начин за избягване на дълбоките проблеми. Вместо това да се изправим срещу това какво грешно се случва в живота ни, ние просто правим себе си по-заети.

Вие с какво се състезавахте в миналото? За какво тичахте непрестанно?

- Сега, когато поглеждам назад, си мисля, че имаше две причини, поради които бързах твърде много. Първо, бях алчен. Исках да продължавам да извършвам обичайните си спортни тренировки, след като синът ми се роди и това превърна всеки ден в бясна надпревара. Второ, бях започнал да се чувствам нещастен с работата си и се поддържах зает и на скорост – добър начин да избегна горчивата истина.

Какво жертвахте в името на повече време на по-бавни обороти?

- Трябваше да приема, че не мога да направя всичко, което искам. Изоставих един от спортовете си – тениса, и намалих работата. В първия момент изглеждаше като жертва, но по-късно осъзнах, че въобще не е. Сега животът ми дори е по-наситен, защото не бързам през цялото време.

Струва ми се, че суетата, одобрението на другите и лакомията във всички й форми имат пръст в бързото живеене...

- Да, мисля, че това е истина. Престижно е да си бърз и зает, затова искаме да създадем впечатление, че сме и двете. Алчността също е фактор, защото "искаме всичко", което просто е оправдание да забързваме всичко.

Да кажем, че промяната е започнала – вече има достатъчно хора, жертви на бърнаут, източната философия е модерна, ставаме малко по-осъзнати, че не живеем, за да работим – колко време ще отнеме преминаването от един модел на мислене към друг – по-щадящ, и до какво ще доведе това? Какво ще е мисленето на следващите поколения?

- Може би ще отнеме известно време. "Бавната революция" трябва да е бавна, защото говорим за промяна на навици, нагласи и предразсъдъци, датиращи от векове. Но аз съм оптимист.

"Скоростта често е инструмент на отричането, начин за избягване на дълбоките проблеми", твърди Оноре.

Бавното движение анти-консуматорско движение ли е?

- То е против турбо-консумеризма. Бъдещето е в създаването на нов подход към действието и потреблението.

Светът е пълен с неща, които не успяват да ни вдъхновят и да ни захранят – неща, направени бързо и носещи само искра на моментно удовлетворение. Занаятчийството и ръчната изработка са антидот на това – и двете са ясен израз на Slow философията.

В една култура на бясно консуматорство единственото, което има значение, е крайният продукт. Само че в наши дни хората осъзнават, че процесът, чрез който той е създаден, също е от значение. Вече си личи стремежът нещата да правят по бавен начин, като се използват материали и източници, щадящи околната среда; продуктите се изработват ръчно в малки количества; насърчава се разнообразието, специфичността и истинския характер вместо правените по шаблон продукти, еднакви за целия свят. "Бавните" вещи ни свързват с хората, които са ги изработили: те носят история.

Хората са преситени с масова продукция за еднократно ползване. Те копнеят за вещи, произведени бавно, в които е вложено време, любов и внимание – неща, правени, за да издържат, които имат минало и бъдеще. Колкото повече хората се отвръщат от култа към скоростта, те искат да бъдат заобградени с вещи, които олицетворяват тази културна промяна. Също така, във време на засилено консуматорство, ние копнеем и за вещи, които не само съдържат история, но към които с времето бихме могли да добавим своята собствена такава.

Бавното също така се отнася за дългосрочната перспектива, което значи да мислим какво се случва с продукта в края на потребителския цикъл – дали може да бъде рециклиран, използван наново или преоткрит за друго.

Казвате, че е възможност да работим по-бавно и да сме по-ефективни, продуктивни и успешни. Как може да стане това?

- "Бавно" не значи правим всичко като охлюви. Би било абсурдно и не много ефективно! "Бавното" означава да правиш нещата с правилната скорост. Значи да знаеш кога трябва да действаш бързо и да вземаш скоростни решения и кога да отпуснеш юздите и да отделиш време да мислиш, да слушаш и размишляваш.

Ако човек успее да постигне този баланс, ще е по-продуктивен и креативен и по-малко склонен към грешки. А в дългосрочна перспектива ще разполага с повече време.

Оноре: Единственото време, в което все още се изкушавам да бързам, е когато шофирам

За да се забавим, ние сме оставени в собствените си ръце – да изключваме сами телефоните, да не се чувстваме виновни, че обядваме дълго в работно време, да успяваме да казваме "не" и т.н. Сякаш хората се опитват по-скоро да заобиколят бързането, да измамят системата, вместо тя самата да се промени...

- Натискът да следваме бързата система е много силен. И много хора просто биха направили малки промени, за да забавят темпото и в същото време да оцелеят в системата. Това е само началото. Крайната цел е промяна на самата система. Вече започваме да виждаме знаците за това. Един пример: промяната в законите на САЩ, Великобритания и други страни така, че хората да могат да създават компании без печалбата да е основна цел. Това е повратна промяна.

В корпоративния свят рядко можеш да отказваш и е нужно да спазваш бързи срокове. Какво правим, ако не срещаме разбирането на работодателя си за забавяне на темпото – напускаме работа ли?

- Понякога единственият вариант е да напуснете работата си. Но преди да го направите, поне се опитайте да убедите работодателя и колегите си да опитат "бавно". Ако сте работодател, може да пробвате следното – когато някой в фирмата ви постигне успех чрез забавяне (ако е отделил повече време за даден проект или е изключил телефона си, за да си набави повече пространство за размисъл) – уверете се всички да разберат за това.

Друга стратегия е да се фиксира пробен период – например, отделете една седмица, в която всеки може да си тръгне, когато приключи задачите си, вместо в оставащото време да виси в социалните мрежи. Или седмица, в която служителите могат да изключат телефоните си за уговорен брой часове. В края на седмицата вижте как всеки се е почуствал след този експеримент. Едно е само да слушаш за ефекта на забавянето, но щом веднъж хората усетят "бавното" в действие, става по-лесно за една фирма да започне да "слага спирачките" с идеята да заработи по-добре.

Споделете три лесни стъпки, ако сме решили да променим режима си?

а. Правете по-малко. Направете си "Not to Do" (Да не правя) списък и премествайте там по една точка на ден от "To Do" (Да направя) списъка си. След това започнете да местите повече.
b. Намерете си бавно хоби (четене, плетиво, йога, рисуване и т.н.) и го вмъкнете в програмата си, за да ви имунизира срещу вируса на бързането.
c. Научете някои техники за изчистване на съзнанието. Като да вдишвате и издишвате дълбоко няколко пъти при нарастваща паника. Това ще успокои тялото и ума ви.

Сега за какво ви се налага да бързате и да се състезавате с часовника?

- Единственото време, в което все още се изкушавам да бързам, е когато шофирам. Обикновено устоявам, но не винаги!

Ако можехте да промените нещо в света, в който живеем, какво би било?

- Бих сложил край на икономическото неравенство.

Четете утре какво казва Карл Оноре за бавното родителство. Още истории и рецепти - в рубриката "Дневник за бавен живот".

Всичко, което трябва да знаете за: