Сънуват ли фрилансърите електрически гласове?

Сънуват ли фрилансърите електрически гласове?

© Shutterstock



Цял месец казвам "утре" и всеки път като го кажа, не просто мога, но и силно искам наистина да съм готова с каквото трябва на следващия ден. Само дето не ми се получава. Мисля, че от поне година насам се разпадам, но се опитвам да не се давам – усещането е като опит за галоп в гъста меласа. Работата ми е такава, че – освен задължителни знания, евентуални дарби, постоянно учене и многочасови административни усилия в направления, които никой не подозира – за да направя нещо смислено, ми трябва и въодушевление. Превеждам литература, а в пролуките между книгите пиша за филми и водя поредица.


На свободна практика съм – крехко равновесие на ръба на няколко пропасти,


което, ако нещата се килнат повечко към "свободна" или обратно, към "практика", рискуват да се сринат по стръмния склон.




Но да се върнем на въодушевлението. То се иска не само защото съм от страна, която не помага (образно казано, когато се събудя сутрин, аз трябва, порядъчно самонадъхана, да измисля топлата вода и колелото, да ги вкарам в действие и да пожъна посятото, за да мога в някакъв следобеден час да седна и да започна официално деня си оттам, откъдето го почват сутрин колегите ми в Германия или Шотландия... но това е друга тема).


Въодушевлението се иска и защото има мистика и магия в материите, с които работя, летеж и парадокс, подреждане на света и чупене на рамките, та дори то да е 1% от цялото, без него другите 99% просто не работят. В самото начало на длъжностната ми характеристика пише да съм вдъхновена. Когато обаче човек гази из меласата на загиващата си мотивация, вдъхновението става научна фантастика. Има една мила късометражка – "Леонард в забавен каданс" – в която младият Леонард се носи като народна песен на фона на нормално течащия живот на останалите: когато иска да направи нещо хубаво, не е на време, а когато сгафи, всички успяват да видят и да поцъкат. Е, моето е същото, с тази разлика, че "забавен" при Леонард е в значенията си на "муден" и на "смешен", а при мен значи "обезкуражен", понякога "унизителен" и често "мъчителен".


За да си самоиздържащ се фрилансър, се налага да се движиш трескаво.


Преносно или буквално, няма значение: не просто трябва да се вижда, че те има, за да те има, а и в наличието ти е желателно да се съдържа екзотичен елемент – да си на нечакани места в нетипично време например, за да имаш какво да предложиш (очевидното се купува от супера, ти трябва да подаваш неочевидното). Нямаш един шеф, а много поръчители; нямаш едно работно място/време, а всякакви места/времена, в които работиш; нямаш колеги, с които се обичате или дразните с години, а десетки нови хора, с които започваш от А и Б, докато с други си на В и Г или Ю и Я (и всяка сюжетна линия трябва да се следи подобаващо)... Всичко това е чудесно и често много по-весело от рутината, но иска търпение и даже майсторство, за да се оркестрира, и изтощава в пъти повече от най-досадните канцеларски дни. И ето, дали от срещите, или от разделите; дали от неописуемия поток от думи, който минава през главата ми, или от конвулсивната смяна на декора през последните петнайсет години; дали от чувството, че е пълна безсмислица да се занимавам с култура в България, или от яростното контра-чувство, че пълната безсмислица е да не го правя – уморих се. Срив, стопяване на бушоните, прегаряне, превъртане, пренасищане, депресия, не знам, знам само, че благодарение на така сложения си живот през последните много години нито веднъж не съм правила нещо, в което не вярвам, и нито за миг не съм спряла да общувам с радост с другите и със себе си, но от друга страна, нямам личен адрес, черни пари за бели дни и дори възможност да падна в несвяст на дивана и да изплувам от мрака след седмица.


Фрилансърите нямаме отпуск, болнични, обедна почивка и дори време за реене или пасианс на служебния компютър – каквото не изработим, скъпо си плащаме.


Плана за цялата година както обикновено начертах още през януари, билетите купих, докато са евтини, престоите нагласих, докато имах сили и не се бях спънала в купчината със задачи... Сега обаче се влача по следите на ентусиазма си. По всички логични сметки с тази свободна професия съществуването ми е слабовероятно, а съществуването ми в забавен каданс – направо неправдоподобно. Но ето ме все още, месец след като са ме помолили да напиша за "утре" това писмо до света, който не ми е писал, най-сетне се опитвам да го направя.


На барселонското летище съм, седя в тихия полумрак и питам Сири колко е часа. След кратко мълчание казва: "Времето е илюзия". Сири се самоинсталира на компютъра ми заедно с оперативната система "Сиера", бързо схвана, че съм жена, и взе да отговаря с приятен мъжки глас и да се представя за мой "асистент". Питам го втори път колко е часа и сега чува правилно (What’s the time? не What’s time?): "03:59, Нейва." Опитвам се да превеждам, но още на първото изречение се разбягвам във всички посоки: "Ако човек не губи време, доникъде не стига", казва авторът, физик. Хубавка фраза, вярна даже, но някак позьорска. Измислям си други по същия тертип: "Ако човек не гони Михаля, Михалят ще го догони" (леко фолк, леко хорър); "Ако човек не гледа нагоре, няма да види какво е отдолу" (дето викаше Чандлър – земята се надига и те фрасва по мутрата). Наблизо прелита здрачна амазонка – служителка, стъпила върху една от онези електрически двуколки, които приличат на реквизит от "Междузвездни войни". Кога за последен път съм се чувствала като птица? Когато на Витоша ми влезе муха в устата. Сещам се за онзи пасаж у Сандро Веронези, в който героят започва битката за спасяването на семейството си с отмятане на чудовищна камара от делнични дреболии ("...забележително е какво методично противодействие изискват практическите детайли в един нормален живот. Човек не им обръща внимание, докато не ги занемари за известно време и те не се изпречат насреща му вкупом..."). Сещам се за онзи случай с наводнението в Грузия, разрушената зоологическа градина и прибиращия се късно човек, разкъсан от тигър беглец на улицата в Тбилиси. Сещам се за една малка дописка във вестника преди много години за мъж, починал в планинско село в България – дошъл от другаде, никой не му знаел името, изобщо не говорел, цялото му тяло било татуирано с името Роза.


Дрога и цигари не съм пробвала, пиенето ми е любителско и по малко, никакви форми на буйство не са ми присъщи, моите надрусвания са онлайн.


Когато започна така да витая и не мога да се спра, когато ме е страх, когато ми е самотно... "Обичам компютъра си, защото приятелите ми живеят в него", както казваше един приятел, който живее в моя мак. Има ме в три социални мрежи: Linkedin, Facebook, Goodreads. Всъщност в първите две по-скоро ме няма, само от третата не изпитвам периодична нужда да се крия: да не беше Гудрийдс, нямаше да знам, че читателите на книгите, по които работя, не са петдесетина, както си мислех, а може би дори сто. Линкдин е известна като най-безсмислената мрежа на света и профилът ми е вътре главно защото ме мързи да разуча как да го изтрия (както на повечето останали, предполагам). Фейсбук е проблемът. Контактите ми там в огромната си част са от реалния живот, разделени в три списъка: приятели, които виждат всичко качено; познати, които виждат обсъжданите неща и могат да участват в тях; други. Постингите си свеждам до минимум и после трия – оставям не повече от два на месец, нещо като минималистичен дневник. В чата не обичам да ме търсят по работа, а и за друго – не защото бившите колеги на Сноудън ще ми "подслушат" разговора за гаджета или театър с Едгар или Русанка, а защото чатът е мързеливо общуване. Не, не държа непременно на дълбоки тричасови беседи, решерширани месец преди това, но леко ме ужасява да режа 15-минутни порции от живота си по 15 пъти на ден само защото някой от 700-те ми френдове скучае в момента и ме вижда на линия. Фейсбук е чудесно място за бърза информация (приятели, добре съм – ето къде; хора, прочетете тази статия; хей, някой знае ли как се казва на български електрическата двуколка с дълъг прът, която прилича на тротинетка за сецнати в кръста?) и ужасно място, в което човек може да се самозашемети с часове, ако не пие, не пуши и не се сеща за нещо по-умно.


Можеш да оглупееш и от умни неща, това е, което научих покрай Фейсбук. Да се отегчиш от живота заради многообразието му. Да ти се отще да общуваш покрай възможността да общуваш с двайсетина до хиляда човека едновременно, като гарантирано поне половината не са в разговора по причината, по която ти си. Сватба в Ню Йорк, сладкарски конкурс в Пърт, Австралия, ден в софийска ветеринарна клиника, независимо разследване на смъртта на 43-мата студенти в Мексико, епична битка на хапливи реплики между писатели от седем нации относно Нобела на Боб Дилън, слон вади човек от буйна река, балерини от зората на цветното американско кино танцуват с гигантски банани, възможност за house sitting на португалския остров Тортуга – приятелите ми са интересни, интересите им са интересни, лошото в многотията от един момент нататък не е, че трябва да отсееш зърното от плявата, а зърното от зърното. Не, всъщност лошото е, че въобще не трябва, само така ти се струва; лошото е, че всичко, което може да е опит или интимност в този шумен безкрай, умножено по пет или петстотин се превръща в илюзия или по-лошо, пародия. Започнах да си деактивирам профила, когато най ми се виси вътре – когато влизането е лесно, влизам често, иначе не. Дърпам шалтера и се мъча да чуя какво става в главата ми.


Трябваше да напиша за "утре" нещо кратко и съдържателно за фрилансърите и социалните мрежи. А аз какво? Месец по-късно седя на барселонското летище и водя обречени диалози със Сири. (Въпрос: "How many roads must a man walk down before you call him a man?" Отговор: "Hmm, I just don’t get this whole gender thing.") И си мисля, че в цялата работа с разпадането има и нещо хубаво. Първо, че и то е бавно. Второ, че докато се чудя срив ли е, или може би болезнено съзряване, сякаш знам къде ще се посипят парчетиите. В тайната ми градина, в мястото, където вечно цъфтят божурите на старите ми веселия и хортензиите на всяко кротко лично време през живота ми дотук. Спомням си как на една нова година гледах филм за маймуни по "Енимъл планет", след което, опряла гръб о берящия душа младостки радиатор, го обсъдих по телефона с моята приятелка Марина, заедно с още около осемстотин неща, което направи тази нова година една от най-хубавите в живота ми. "По абхазските обичаи времето, изкарано с гостите на масата не се отброява в срока на живота, защото човек е пил вино и се е радвал", пише в книгата, която чета, и аз съм сигурна, че ако абхазците познаваха маймунено-чугунените разговори с Марина, щяха веднага да ги одобрят. Спомням си как преди двайсет години докато приятелите ми трескаво събираха впечатления от мъртвия град Помпей, аз събирах къпините, покрили една от външните му стени. Спомням си как в началото на една гореща гуадалахарска зима перях на ръка на плоския покрив на кооперацията, в която живеех, и около мен се стрелкаха колибрита. "Как издържа?" – пита в същата книга, която чета, една жена мъжа, завърнал се от концлагера. "Обичали са ме като малък." Та това искам да ви кажа от летището. Отглеждайте си тайната градинка. Поздрав!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (46)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Erzsebet
    Erzsebet
    Рейтинг: 237 Неутрално

    Силно се надявам на Нева да са й платили добре за това есе.
    За мен беше приятно прекарано (платено) работно време.

  2. 2 Профил на marobo
    marobo
    Рейтинг: 237 Неутрално

    Поредният човек обсебен от собствената си значимост.

    Демокрацията е за тълпата. По-нагоре имат значение само парите.
  3. 3 Профил на Erzsebet
    Erzsebet
    Рейтинг: 237 Неутрално

    marobo, хубаво е човек да държи на своята значимост. Нищожните хора никому не са полезни

  4. 4 Профил на true_original
    true_original
    Рейтинг: 493 Неутрално

    Няма забавен каданс. Има забавен кадър има и каданс.

  5. 5 Профил на xcheffo
    xcheffo
    Рейтинг: 287 Неутрално
  6. 6 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 1096 Неутрално

    Заглавието е по Филип Дик, ама съдържанието.....

    The best way to predict the future is to invent it.
  7. 7 Профил на a4kataaa
    a4kataaa
    Рейтинг: 319 Неутрално

    Неориентирана личност, която се пита, дали не е сбъркала с начина си на живот и дали е могла да го изживее по добре?
    Горе долу това ми е мнението за авторката и написаното от нея.

  8. 8 Профил на hmmmmm
    hmmmmm
    Рейтинг: 257 Неутрално

    До коментар [#3] от "Erzsebet":

    Хубаво е човек да е реалист по отношение на себе си.

  9. 9 Профил на The Core
    The Core
    Рейтинг: 810 Неутрално

    Много приятно за четене.
    Браво и благодаря!

    Ние обичаме да сме сред природата, защото тя няма мнение за нас! Ницше
  10. 10 Профил на evelin_m
    evelin_m
    Рейтинг: 466 Любопитно

    А, бе хич не е лесно, да си самонаето лице. Който не го е изживял , той не знае !

  11. 11 Профил на Mark Twain
    Mark Twain
    Рейтинг: 472 Любопитно

    "Работата ми е такава, че – освен задължителни знания, евентуални дарби, постоянно учене и многочасови административни усилия в направления, които никой не подозира – за да направя нещо смислено, ми трябва и въодушевление."
    се отнася за днешната действителност, независимо дали си фрий- или друг-лансър. Твърде много хора се занимават с твърде много неща, които не разбират, въпреки, че от това си изкарват хляба, но, като ти потрябва нещо наистина качествено от тяхната сфера, се оказва, че разбираш повече от тях, но просто нямаш време...
    Deja vu.

    "Мисленето е най-тежката работа и това, вероятно, е причината толкова малко хора да я вършат." Хенри Форд
  12. 12 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2453 Неутрално

    Хм, преводи. А тая купешка дума, фрийлансър, и викаме свободна практика, ама кой да го преведе.

    * ПКП-Прекрасна Кърджалийска Принцеса. Политкоректна формулировка на думи на министър председателя за председателя на Народното събрание
  13. 13 Профил на tach0
    tach0
    Рейтинг: 237 Неутрално

    Нева пише добре, чете се леко и без усилие! Самооплакването не го разбирам, може би търси спонтанно съчувствие...? Не разбирам за какво. Да работиш за себе си, работата, която харесваш(при повечето фрийленсъри е така) е едно от най-хубавите неща и не е нещо за оплакване. Познавам съвсем отблизо един такъв. Преди години беше наемен работник в същата индустрия. Сега работи за себе си, от къщи. С 2 пъти по-малко работа изкарва повече пари (прилични). Има време и за професионално усъвършенстване(четене, гледане, рисуване - такава му е професията), и за почивка. И няколко огромни предимства - може да си избира работата, проектите, клиентите, заплащането и работното време. Не се блъска и не губи нерви и време в транспорта в пикови часове. Няма и мрънкащ и неразбиращ шеф. Има и недостатъци - няма аванс на 15-ти и заплата на 30-ти. Няма и колеги (общуване по време на работа). Абе, изглежда щастлив и спокоен, определено не е за жалене.

  14. 14 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    Нева е един от най-страхотните преводачи на чужда литература в България. скромно и постоянно успява да даде на читателя неща, които иначе никога не биха стигнали дотук. и да - личи си какво й струва това. не мога да разбера комплексарското киселеене по-горе на колегиума.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  15. 15 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    само дето темата въобще не е подходяща за рубриката "бавен живот". съжалявам, "дневник". ако "бавен живот" означава копнеж към по-малко трескав такъв, без това да е възможно, ок.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  16. 16 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    До коментар [#2] от "marobo":

    защо? "Дневник" са потърсили една от най-добрите преводачки на чужда литература в Бг, за да напише текст за рубриката "бавен живот", тя е написала. напишете Вие, ама някак както си го представяте, скромно де, без да сте обсебен от себе си, продайте или пробутайте го някъде, и ще Ви четем. с удоволствие или не - от Вас зависи.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  17. 17 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    До коментар [#13] от "tach0":

    проблемът е, че в БГ често има голяма неравнопоставеност в заплащането на професиите. т.е. човек да си позволи да се занимава с превод на ценни текстове, е занимание едновременно елитарно и маргинално. и често пъти поставя нервите на човек на изпитание. в което няма нищо чудно.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  18. 18 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 1660 Неутрално

    Евала!
    Много приятен текст!

    I Want To Believe
  19. 19 Профил на Erzsebet
    Erzsebet
    Рейтинг: 237 Неутрално

    До коментар [#8] от "zeo21369688":

    Не че нещо, ама Нева с доста реализъм е представила и начина си на живот, и колебанията, свързани с него. Постиженията й са налице. Според мен човек като нея е редно да цени себе си. Както е редно и всеки друг да цени себе си и да се развива, а не да се опитва да принизи околните, за да изглежда той по-висок.
    Аз лично се надявам никога да не бъда фрийлансър, както и никога повече да не пътувам из мизерни държави, но това ни най-малко не ми пречи да харесвам есето

  20. 20 Профил на Sars Saraktos
    Sars Saraktos
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#4] от "true_original":

    Така е, но за съжаление грешното е общоприето.

    "Който търси истината, Бог вижда..."
  21. 21 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4527 Неутрално

    Умно без претенции, човешко четиво. Благодаря.

  22. 22 Профил на testimone
    testimone
    Рейтинг: 294 Неутрално
  23. 23 Профил на Хелиана
    Хелиана
    Рейтинг: 1494 Неутрално

    Голямо удоволствие е изчитането на този текст.

  24. 24 Профил на marobo
    marobo
    Рейтинг: 237 Неутрално

    До коментар [#16] от "abdelhaqq":

    Не приемам аргумент "Напишете Вие".

    На изложба ако видяното не Ви харесва мълчите ли си?
    Далеч съм от мислъта, че изразявате единствено позитивните си емоции от страх да не бъдете низвергната от групата на "разбиращите".
    Ако го правите това е автоцензура.

    Ще Ви притеснят ли думите "Нарисувайте Вие пък тогава..."?
    Мен не.
    Примитивно разсъждение отхвърлящо всякаква възможност
    зрителят да разбира повече от автора.

    Толкова за тези Ви думи.

    Що се отнася до значимостта на фриланса...
    Фриланс лайфстайла бе черешката на тортата, която вече е изконсумирана.
    Всичко е продадено. Понятието е станало кухо. Фрилансърите са употребени и впоследствие бяха маргинализирани.
    Влиянието им върху цялостния процес не е толкова осезаемо
    и далеч от основно.

    Ако сравним двата процеса на работа този на фрилансъра и на професионалиста, който не е фрилансър кой е по-значим?

    Затова казвам "обсебен от собствената си значимост".
    Този, който може да е обсебен не е, а другият е.

    Е?
    Избирам да не снобея.

    Демокрацията е за тълпата. По-нагоре имат значение само парите.
  25. 25 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    До коментар [#24] от "marobo":

    аргументът тук обаче не е "напишете Вие".

    аргументът е "как да направите каквото и да било, без да Ви обвинят, че сте обсебен от себе си", като универсално обвинение към всеки автор. останалото не Ви се разбира, честно казано. твърде е заклинателно и реторично проповеднически, по простата причина, че никой не може да каже "кой е по-значим" от "процесите на работа на фрийленсъра и професионалиста" въз основа на разграничение "свободна практика" срещу "работа на пълен работен ден и договор за някой друг". сиреч не се разбира въобще защото твърдите, че някой бил обсебен, пък другият - не.

    иначе не си снобейте, Ваше право. само гдето не обвинявайте недоказуемо и с лека ръка, докато не си снобеете. за да не излезе, че...сте сноб.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  26. 26 Профил на Hella Good
    Hella Good
    Рейтинг: 999 Весело

    Мене веднъж ми викат - абе шморц, ти ходиш с размъкнати военни гащи типично, обаче вчера те видях на Плиска с прави дънки, лачени чепици, строга риза и макбук. За колко купи тоя мол?

    Facing Worlds
  27. 27 Профил на futurama
    futurama
    Рейтинг: 287 Неутрално

    Заниманието култура е като да поддържаш пламъче с надеждата, че ще разпалиш огън. Ямата между култура и халтура е непреодолима. Ако Нева желае да обогатява, да грабва лопата, или пък да се захване с мостостроене. И да помни, че в халтурата може да има култура, както и обратното - нюансите са добър материал.

    За фрилансърите не знам, но андроидите мачтаят.

  28. 28 Профил на chichka
    chichka
    Рейтинг: 2261 Неутрално

    Не можах да го прочета! За пълнеж в печатно издание става, но тук? Повече прилича на халтура.

    Русия- проказата на планетата Земя.
  29. 29 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 2617 Неутрално

    Мрън мрън мрън.. много ме мързи а парите са ми малко, защото съм много възвишена и се занимавам с култура, ама в тая държава от простаци, дето не се грижи за мен, никой не ме оценява и не иска да плаща купища пари за моето вдъхновение и гений!
    Никакъв "фрии ленсър" - поредния самосъжаляващ се мрънкач

  30. 30 Профил на marobo
    marobo
    Рейтинг: 237 Неутрално

    До коментар [#25] от "abdelhaqq":

    Да, да...ах да!

    Демокрацията е за тълпата. По-нагоре имат значение само парите.
  31. 31 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    До коментар [#30] от "marobo":

    не Ви разбирам интерджекциите, честна дума. а не е като да не съм виждал неясни текстове...

    בני אתה אני היום ילדתיך
  32. 32 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    [quote#29:"uq"]много ме мързи[/quote]

    е, дайте да не си ланкаме наизуст. погледнете списъка с преведените от Нева книги, и тогава може да говорим кой го мързи и кой не. истината е, че в някои области в България и да се скъсаш от бачкане, пари няма. има друго - в случая достъп до висока култура. която, както е известно, в много случаи не прави пари, без да има общо с мързела въобще.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  33. 33 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    До коментар [#28] от "chichka":

    ама колега, вижте рубриката - "за бавен живот". това е лайфстайл рубрика. шедьовър на итало калвино ли очаквате тук?

    בני אתה אני היום ילדתיך
  34. 34 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 2617 Неутрално

    До коментар [#32] от "abdelhaqq":

    Колко?
    "Нева Мичева: Дотук книгите ми са трийсетина." За 20 год..... не ми изглежда като 8 часа на ден. После като няма пари, бачкаш нещо друго. Това че тя си превежда някакви ценни за нея си текстове, които никой друг не смята за ценни за да дава пари за тях, не е основание да се оплакваме как държавата нищо не прави за мен за разлика от колегите ми в Шотландия.
    Т. Нар. "фрии ленсър" първата дума е "фрии" - без да съм преводач, свободен значи. Не се казва мъни ленсър нали? Свободата е тежка корона. Иска се сам да си търсиш работа, понякога да няма колкото ти се иска, понякога да нямаш вдъхновение.. такава е съдбата, която сам си си избрал. Като искаш да си бройлер, някой да ти казва колко и какво да работиш и да ти плаща добре за това, спираш да си фрии ленсър и си намираш работа. 8 до 5, кисел и прост шеф, който те навиква ежедневно и всички екстри. Такъв е живота и то не само у нас. Всички хубавини на едно място не можеш събра.
    Какъв преводач е не зная, но пише слабо. Безкрайни изречения , пълни със засукани купешки думи, така че като дочете човек изречението, си казва "Како како? Како каза сега?" Може би от интелектуално-културния и пиедестал, в своите си очи изглежда като възвишена и прекалено умна, за да я разбират прости хора като мен, но истината е различна. Добрите пишат простичко, ясно и хората ги разбират, без "в следствие на което и предвид на горното"
    Загадка - цитат от коя книга е това?

  35. 35 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    [quote#34:"uq"]"Нева Мичева: Дотук книгите ми са трийсетина." За 20 год..... не ми изглежда като 8 часа на ден.[/quote]

    е, явно не сте превеждали, та да имате представа за усилието, нужно за превода и публикуването на книга. дай Боже всеки автори и преводач да има трийсетина книги в портфолиото, и то от такъв порядък. там е работата, че тези текстове не са просто "ценни за нея си", а са това, което са - висока култура, по всяка дефиниция на понятието.

    инак, останалото е забавно. зер никой не изглежда "умен в собствени си очи", дори и без да пише добре. явно обаче вие знаете "истината", в която щедро ни просвещавате, хехе.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  36. 36 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 2617 Неутрално

    До коментар [#35] от "abdelhaqq":
    Зер така е, Нева. Човекът горе ви написа:
    "Поредният човек обсебен от собствената си значимост."
    и разочарован от обективната си незначителност, бих добавил.

    Може би сте добър преводач... и до там. Опитите за журналистика, писане и кино критика не се получават, съжалавам

  37. 37 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    До коментар [#36] от "uq":

    ами аз не смятам, че интервюто е точно знак за "обсебеност от собствената си личност", повече от което и да е друго интервю. затова попитах колегата по-горе как ще се обоснове, получих някакви екс-катедрени емоционалности в заклинателен стил. явно колегиумът във форума смята, че хората нямат право да имат дилеми, но за сметка на това щедро поръсва с квалификации.

    инак, не зная защо ми пишете все едно съм Нева Мичева, може би е някакъв дискурсивен патос, знам ли и аз.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  38. 38 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4527 Весело

    До коментар [#37] от "abdelhaqq":

    Е, колегата в #36 определено те счита за Нева. Май най-важното за някои от нас е да се "изокаме".

  39. 39 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    До коментар [#38] от "daskal1":

    ми аз затова изрично уточнявам. за сефте разбирам днес, че съм Нева. мисля, че и самата Нева не знае за това. мога да й пиша, за да е ясно, че и аз се вапцувам вав форумната кал заради туй "бавно интервю".

    בני אתה אני היום ילדתיך
  40. 40 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 2617 Неутрално

    До коментар [#37] от "abdelhaqq":
    Аз пък смятам точно това и явно ставаме двама. Живея на ръба на пропаст но ми е нужно вдъхновение, но се уморих да се занимавам с култура..... какво повече?
    И да, определено смятам че сте Нева. Прекалено пламенно браните текста, за да смятам, че не е ваш. Основен белег на повечето хора между другото - не търпим критики.

  41. 41 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 6140 Неутрално

    Всъщност представата за фрийлансърите като свободни хора е малко погрешна.
    Те имат свободата да приемат или откажат един проект, но обикновено го приемат защото не е ясно кога ще бъде следващия
    Плюсът, че нямат началник е също грешна представа. Той дори може да е повече от един (ако имат повече от един проект едновременно) и те обикновено не се познават.

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  42. 42 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 2205 Весело

    [quote#12:"Николай Колев"] А тая купешка дума, фрийлансър, и викаме свободна практика, ама кой да го преведе. [/quote]
    Да превеждаш термини е меко казано неуместно, ама карай.

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...
  43. 43 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 1447 Неутрално

    [quote#13:"tach0"]Познавам съвсем отблизо един такъв. Преди години беше наемен работник в същата индустрия. Сега работи за себе си, от къщи. С 2 пъти по-малко работа изкарва повече пари (прилични). Има време и за професионално усъвършенстване(четене, гледане, рисуване - такава му е професията), и за почивка. И няколко огромни предимства - може да си избира работата, проектите, клиентите, заплащането и работното време. Не се блъска и не губи нерви и време в транспорта в пикови часове. Няма и мрънкащ и неразбиращ шеф. Има и недостатъци - няма аванс на 15-ти и заплата на 30-ти. Няма и колеги (общуване по време на работа). [/quote]
    Определено това ми е мечтата. Не съм го опитвал още но натам съм се запътил, засега се оглеждам. Когато човек вече е постигнал основните си житейски цели това ми се струва разумният и правилен избор.

    Относно парите, човек знае две и двеста. Пък и казахме, основното вече трябва да е направено. А за колегите, ами виждаме се и то само по приятни поводи И само с тези с които искам. Което е предимство пред обикновената работа.

    Юда се продаде за 30 сребърника, ДБ за 8 районни кмета.
  44. 44 Профил на half truth
    half truth
    Рейтинг: 2006 Неутрално

    Някои народи са създали огромни, сами по себе си достатъчни култури, така че дори не четат преводи от чужди автори. Ние не сме такъв народ и всеки от нас, който е чел един и същи текст в оригинал и в превод, знае че преводача всъщност е съавтор. Не мисля че, достатъчно цениме преводачите.

  45. 45 Профил на Шшшт
    Шшшт
    Рейтинг: 757 Неутрално

    До коментар [#4] от "true_original":

    Кадансът е ритъмът (и може да е ускорен или забавен), кадърът - отделната картинка.

    "Забавен каданс е най-видимия начин за удължаване на драматичния момент. В киното той се постига чрез заснемане на действието на по-висока скорост от нормалната скорост на прожекция, т.е. 24 кв/сек. Когато така заснетия материал се прожектира с нормална скорост, действието се забавя пропорционално на скоростта, моментът се удължава и по този начин обикновено получава по-голяма драматична тежест. При видеото забавен каданс може да се постигне чрез просто забавяне на скоростта на възпроизвеждане на записа от лентата, заснет на нормален каданс. Това е ефекта, който най-често се среща при спортни предавания." (вж. http://ebox.nbu.bg/mas_com10/view_lesson.php?id=72; вж. http://www.kinotodnes.com/%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B0/; вж. http://www.capital.bg/vestnikut/kapitel/2000/12/15/206320_kino_na_malki_glutki/)

  46. 46 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    [quote#40:"uq"]И да, определено смятам че сте Нева. [/quote]

    ок. няма сила на злощастната майкя земя, която може да Ви отвърне от това убеждение, при все че колегиумът във форума ме познава отдавна, някои от тях и лично. може би единствено лична среща - но дори и тогава може да кажете, че аз съм подставено лице. тъй че наистина ме убедихте - предавам се. сразен съм. отивам да си плясна няколко шиитски камшика, тъй като ашура беше през октомври, все пак. за да се излекувам от "обсебеността от форумното ми присъствие".

    בני אתה אני היום ילדתיך




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK