Георги Димитров - да скочиш от скалата

Георги Димитров - да скочиш от скалата

© Якоб Шварцер



Смятам, че светът би бил едно по-добро място, ако всеки беше по-искрен със себе си и правеше това, което най-много обича да прави", казва ми Георги, докато се разхождаме из Докторския парк и разговаряме за последните му занимания. Преди няколко дни той се е върнал от научна конференция в Полша, където е говорил за традицията на безпредметното изкуство в България. Да се изправи на подобен форум и да е приет в домовете на някои от най-значимите световни изкуствоведи, теоретици и творци, занимаващи се с проблемите на геометричната абстракция, за него е постижение, защото само допреди десет години той няма никаква представа, че ще се занимава с изкуство.


Тридесет и шест годишният Георги се шегува, че въпреки името си, не произлиза от номенклатурно семейство, нито пък е получил нещо наготово. До 24-годишна възраст е живял, учил и работил на три различни от Европа континента. Като студент в Уелингтън заплаща две-трети от образованието си с лични средства, "спечелени с нечовешки усилия" в американския хоремаг сектор. По това време със същите пари може спокойно да си купи лъскав автомобил или апартамент, но вместо това решава да вложи в образование.


Докато следва, стажува в счетоводния отдел на израелска компания в Африка, а след дипломирането си се оттегля сред природата на Нова Зеландия за няколко месеца като берач на плодове, преди да се завърне в София. "Може би предозирах с ябълките и крушите по бреговете на Тасманийско море, но един ден, седейки на дървото, осъзнах, че всъщност събирах плодовете на живота си. Те бяха толкова сладки, а аз толкова щастлив... И така, изпълнен с кураж и оптимизъм, се върнах в България, за да търся и създам почва за семенцата си."

Изложба на номинираните за наградата "База" 2011

© Лилия София Попганчева

Изложба на номинираните за наградата "База" 2011


Говори с тях




Георги първоначално следва Международни отношения в УНСС, но бакалавърската си степен по Политически науки получава от VUW (Университета "Виктория", Нова Зеландия) през 2004 г. След обучението си работи клиент-ориентирани професии в малки, средни и големи международни компании. "Напук на очакванията ми за лесна и стремителна реализация първата ми постакадемична работа тук беше в кол-център на 45 минути с градски транспорт – трябваше да се издържам някак. Изглежда съм се справял прилично, понеже още на втория месец увеличиха двойно заплатата ми, а след това станах "тийм лийд" (водещ екип) и започнах да участвам в обучението и подбора на новите служители."


Така навлиза в полето на човешките ресурси. Постъпва в една от първите хед-хънтърски ("ловци на глави" - специализирани в привличане на кадри от конкуренти или най-добрите професионалисти) фирми в България, но след година осъзнава, че ще се чувства още по-полезен като вътрешен HR. Започва работа за най-големия тогава алтернативен телеком, който тъкмо се е присъединил към семейството на "Дойче Телеком" и така се запознава с още някоя и друга корпоративна политика, преди да се присъедини към една от най-крупните платформи за онлайн разплащания в света, отговаряйки за подбора и задържането на ИТ персонал. Там е и последната длъжност, която заема на пълен работен ден.


За трите години във фирмата, която изиграва ролята на социална лаборатория за него, Георги предимно си говори с различни хора. "Както се казва на корпоративен език, имах вътрешни и външни клиенти – служители, кандидати и доставчици. Слушах внимателно, задавах въпроси и така стигахме до решения, касаещи благото на всички. Едно от любимите ми занимания беше да организирам вътрешни творчески събития за колегите, в това число конкурси за поезия; късометражно кино; истории за родния край; слоган/мото на IT отдела и кулинарен конкурс, както и вътрешна ала-TED конференция."


Въпреки удовлетвореност от свършената работа той решава да напусне, след като вече е "превъртял играта" и в момент, в който трябва да избере между да се качи ли на следващото корпоративно ниво или да последва мечтата си.


Основното, което ме накара да скоча от скалата, подвеждащо наречена "сигурност", е това, че вече бях станал родител


Исках, а и все още се старая да покажа на детето си, че мечтите не бива да се пренебрегват. Тъкмо обратното, трябва да се следват независимо от контекста и обществените нагласи.


"Познавам много хора наясно със себе си, които, прибирайки се вкъщи от работа, отварят витрината със своите мечти, пият едно питие, усмихват им се с горделив блясък в очите и ги връщат обратно на етажерката, пият още едно и включват телевизора, за да заспят по-лесно. Пък и нали вече са пораснали – утре имат неотложни дела. Проблемът е, че по този начин те превръщат децата си в следващата покорна смяна, която ще праща есемеси към риалити формати, ще търка лотарийни билетчета, ще тегли потребителски кредити за екзотични почивки в Дубай и т.н. Нямам нищо против, ако за някого този начин на живот е постигната мечта. Смятам обаче, че има много по-интересни неща за правене, отколкото да се ходи редовно на работа", разсъждава Георги.


Това, което ме дразни у човека, е стремежът му към хиперпотребление и краткосрочността в целичките му


Съсипваме собствената си околна среда, а същевременно развиваме технологии и разработваме начини за заселване на други планети. Държавните законодателства подкрепят това наше самоунищожително поведение. Наивно е да се смята, че сме способни да излъжем природата. Състезанието с нея е с предизвестен (фатален) край за нас. Безскрупулното преследване на материални резултати води съвременното общество към все по-задълбочаваща се етична криза. Бих я нарекъл "криза на сетивата". Налице е глобална тенденция на отчуждение, стигаме до неспособност да общуваме по между си. Ние гледаме, но не виждаме; чуваме, но не се вслушваме; наизустяваме, но не успяваме да запомним най-важното; докосваме се, без да се усещаме; живеем заедно, но сме толкова далеч един от друг. Живеем, сякаш вече сме умрели."


Мечтата е отдавна ясна – да стане художник и да среща нови приятели покрай дейността си. Преди да напусне Георги вече е участник в няколко важни изложби в България. "Почувствах, че моментът е настъпил и си казах, сега или никога! Разговарях с най-близките си хора и след като получих тяхната подкрепа, подадох молбата си за напускане."


Сигурен е, че съществува обществен натиск: "той остави сигурната си работа, за да стане художник", но няма никакви опасения. "Основната причина е един ден да не се срамувам пред дъщеря ми. Искам да избегна изречението: ами, тати, аз знаех кой съм, но бях роб през целия си живот. Искам да бъда пример за нея да следва мечтите си, въпреки неизбежните трудности."

Детска работилница "ортогонал14"

© Нина Малчева

Детска работилница "ортогонал14"


Предметите не са това, което са


До средата на двайсетте си години Георги е научил важен урок – да записва идеите си, преди да ги забрави. Съгласен е с Пикасо, според когото всеки човек се ражда художник. "Проблемът е как да останеш такъв, когато пораснеш. Винаги съм обичал да творя и изразявам себе си. В началото си мислех, че това са твърде лични неща, за да ги споделям с по-широка публика. Постепенно обаче осъзнах, че изкуството може да сближава хората и да строи мостове между различните култури", обяснява той.


Първоначлно Георги скицира идеите си с думи. После думите се превръщат в геометрични форми, а изреченията в пъстри семиотични схеми. Един ден неговият приятел Йохан Карлсон вижда тези скици и установява, че наподобяват работите на неговия любим художник Мондриан. Малко по-късно му подарява книга за De Stijl. Тогава той разбира, че не е единствен – колкото повече чете за тези хора и тяхната естетика, толкова повече открива себе си. Постепенно научава за други течения от нефигуративния свят и започва да пренася сентенциите си върху платна.


Определя се като човек с афинитет към неотъпканите пътеки и даже абсурда. Ето защо се случва някак естествено да основе безпредметна софия – първата по рода си нестопанска асоциация, създадена да служи като културна платформа за институционално подпомагане на безпредметното изкуство в България. Не след дълго започва работа по първото издание на ортогонал: международен форум за безпредметно изкуство. (Безпредметното, известно още като нефигуративно, изкуство е генеричен термин, част от по-широкото понятие абстрактно изкуство, което включва в себе си модернистични и съвременни течения, обособили се в живописта, индустриалния дизайн, архитектурата, музиката и литературата през последните 100 години, като супрематизмът, конструктивизмът, неопластицизмът, конкретното изкуство, формализмът, минимализмът, оп артът, кинетичното изкуство, редуктивното изкуство и др.)


Форумът "ортогонал" вече има две издания и включва изложба, програма от лекции и прожекции и детска работилница. "Давам си сметка, че откакто съм напуснал работя двойно повече и спя два пъти по-малко, но по никакъв начин не бих могъл да съжалявам за това. Чувствам се несравнимо по-пълноценен."


В момента Георги работи по организацията на третото издание на "ортогонал", което ще се състои през май 2017 г. Форумът няма за цел да генерира приходи и е отворен и всеки, който иска може да го посети.


"Изключително внимателен съм при избора си на партньори. Това са предимно чуждестранни културни институти, дипломатически мисии, както и международни частни фондации, публични и частни музеи и галерии. До голяма степен "ортогонал" се осъществява благодарение на доброволната подкрепа от самите участници. Хората идват в България, заради идеята, създават приятелства (от които после нерядко произлизат творчески сътрудничества) и след като се приберат разказват колко очарователно място е София. По този начин имам възможност да практикувам някакъв вид дипломатическа дейност или университетската ми специалност, без да се налага да бъда институционализиран, т.е. да го правя под шапката на бутафорни правителства и да посочвам с главни букви спомоществователството на някоя си марка вафла или модерна напитка. Смятам, че културата е възможно най-добрата дипломация и съм щастлив, че мога да си позволя подобна дейност".


За пазар на изкуство в България не може да става и дума, още повече за такова, което няма почти никаква разпознаваемост у нас, каквото е геометричната абстракция. Благодарение на опита от "предишния" си живот преживявам като съветвам в областта на организационното развитие една от най-добре развиващите се софтуерни компании в Европа, разказва Георги.


Той обяснява, че когато човек работи на пълен работен ден, има нужда да разпуска напрежението като най-често това се изразява в консумиране на дадено средство за разпускане: и колкото повече работиш, толкова повече консумираш. Според него този начин на живот амортизира човешкото тяло и най-вече душата.


"Забелязал съм, че когато някой е упорит и безкористен, нещата му се получават. Подозирам, че ако аз мога да пренебрегна страховете си за сметка на мечтите си, то и други могат да го направят, та даже вероятно биха постигнали много повече от мен. Така България би се превърнала в едно по-уютно място за живот."


Накрая Георги обяснява, че се стреми да следва няколко важни за него правила – да избягва прекомерната употреба на ресурси и консумира колкото му е необходимо. "Живял съм в Африка като дете. Оттам се научих да ценя природните ресурси и знам, че щастието не се измерва в материални единици или собственост."


Не шофира, а кара колело или щом се налага, ползва градски транспорт. Много обича да пътува, но това винаги е свързано с работата му. "Смея да кажа, че живея твърде премерено. Концепцията ми за бавен живот е много близка до тази, умело описана във филма на Камен Калев "Островът". Човек първо трябва да осъзнае пътя си и след това със силите си да върви по него."


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1343 Неутрално

    "Смятам, че светът би бил едно по-добро място, ако всеки беше по-искрен със себе си и правеше това, което най-много обича да прави", казва ми Георги
    ....................
    Ъхм, и ако въпросният "всеки" е педофил? Сериен убиец? Клептоман?
    Аз пък смятам, че на наивни пубертети на средна възраст , не трябва много-много да се вярва.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  2. 2 Профил на sqrt
    sqrt
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Ми да е жив и здрав И това го дават за пример на днешните младежи - да ходят да гонят мухите с глупостите си дето ги вършат на конвеир. После като му кажеш че е глупак се обижда и вика че не си позитивен Най-добри в това са разните крадци и далавераджии у нас - като му кажеш че всичките му глупости не струват и 1ст и че е просто един крадец и далавераджия те обвиняват в черногледство все едно кражбата и глупостта някога някъде са се считали за ценност.

  3. 3 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2995 Неутрално

    [quote#1:"СДС"]Аз пък смятам, че на наивни пубертети на средна възраст , не трябва много-много да се вярва.[/quote]
    Май трудно бих го класифицирал като" наивен":"...Изключително внимателен съм при избора си на партньори. Това са предимно чуждестранни културни институти, дипломатически мисии, както и международни частни фондации,.."Не съм сигурен, дали бих се впечатлил много от изкуството на Димитров,но ме заинтересува неговия живот на успешен млад българин, обиколил света, работил на различни места и намерил своето призвание.Уважение за упорството, с което е търсил и реализирал себе си като човек, професионалист в бизнеса(преди) и художник(сега).

  4. 4 Профил на tucker case
    tucker case
    Рейтинг: 1154 Весело

    от коментарите под сия статия ще разберем, че значителна част от публиката на таз гъзета има бедно въображение и липса на полет на мисълта...

    Now what's a few miles between the beauty and the beast...
  5. 5 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3151 Неутрално

    Харесва ми тази философия.Щастливи са хората, които могат да се издържат с хобито си. Наистина-потребявайте по-малко!

  6. 6 Профил на Punka's
    Punka's
    Рейтинг: 274 Неутрално

    ''стигнах върха и слизам надолу" - по заглавието

    той май май бързо стигнал горе щото така и бързо слиза

    Всичко, което може да се яде, е обект на властта.
  7. 7 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10597 Неутрално

    Завършен и свободен човек Браво!
    Мечта на всеки, който е роб на работата си, но заради други цели, например прехрана

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  8. 8 Профил на tony d'amato
    tony d'amato
    Рейтинг: 398 Неутрално

    Има нещо, което не ми се връзва - много е свободен този Георги, а пък подбира партньори. За какво са му? Нали е свободен? Пикасо не е работил с пртньори пък станал велик. Като е толкова велик да си запише и тази идея - бъди велик, партнорите те правят роб. Ти нали не си роб?

    PS Не показвай този коментар на дъщеря ти. Да не се изложиш 😀

    keep calm and carry on
  9. 9 Профил на Georgi Yordanov
    Georgi Yordanov
    Рейтинг: 648 Неутрално

    Щастливец!
    Човек, намерил себе си! ... и всички плювки, дето се ръсят тук в коментарите са израз на дълбоки, собствени комплекси!

    Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!
  10. 10 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1956 Неутрално

    Не мога да разбера как се случва, иж репортаж за млад човек, написан от друг млад човек, а толкова скучно четиво и с такива очевидни прилики с едновремешните оерци за успели комсомолци в Средношколско знаме!.... Чак е плашещо!

  11. 11 Профил на Юмжагийн 7-балов
    Юмжагийн 7-балов
    Рейтинг: 328 Неутрално

    Ако всеки прави това, което най-много му харесва-това не е гаранция, че светът няма да стане кочина. Справка-България, да не ходим някъде по-далеч.

  12. 12 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1867 Неутрално

    ''Определя се като човек с афинитет към неотъпканите пътеки и даже абсурда.''

    От прочетеното се вижда точно обратното - подхванал е напълно лесна, отъпкана пътека, водеща по най-късия път към занимаването с ''изкуство'', без самият той да е художник (защото той НЕ Е художник, дори и на ''безпредметно'' изкуство). Той е администратор и организатор на ''събития'' и именно в това вече се състои същността на съвременния живот в областта на изкуството: форуми, фестивали, биеналета, но както се вижда от снимката, там истинско изкуство рядко може да се види. На снимката от изложбата с номинациите на БАЗА се виждат пребанални предъвквания на теми от преди стотина години, които не стават дори и за декорации в треторазряден мебелен магазин, камо ли могат да бъдат определени за ''изкуство''. Всичко друго, но не и ''неотъпкани пътеки'' или ''абсурд''.
    Абсурдно е, че се отделя такова внимание на посредствеността.

  13. 13
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  14. 14 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1867 Неутрално

    До коментар [#13] от "betona":

    Коментарът ти е бетон, но в едно нещо бъркаш - момъкът хич не е сбъркан, а се е ориентирал много добре как духа вятърът в днешния свят на "изкуството".

  15. 15 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1290 Неутрално

    Тоз чиляк, млад при това, ни е художник, нито друго, каквото и да е то...
    Особено базиран в България, такъв посредник, трябва доста да е наблегнал не само на практика в кол центърове и бранена круши и друг зарзават.

  16. 16 Профил на Laura Jacobs
    Laura Jacobs
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Здравейте,
    Това е да се информира широката общественост, че г-жа Джейн Алисън, частен кредитор заем има отвори финансова възможност за всеки, който се нуждае от никаква финансова помощ. Ние даваме заем при 2% лихва за физически лица, фирми и дружества по ясен и разбираем начин и състояние. свържете се днес с нас по електронна поща, така че можем да ви дадем нашите правила и условия за заем при: (saintloanss@gmail.com)





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK