Георги Димитров - да скочиш от скалата

© Якоб Шварцер

Смятам, че светът би бил едно по-добро място, ако всеки беше по-искрен със себе си и правеше това, което най-много обича да прави", казва ми Георги, докато се разхождаме из Докторския парк и разговаряме за последните му занимания. Преди няколко дни той се е върнал от научна конференция в Полша, където е говорил за традицията на безпредметното изкуство в България. Да се изправи на подобен форум и да е приет в домовете на някои от най-значимите световни изкуствоведи, теоретици и творци, занимаващи се с проблемите на геометричната абстракция, за него е постижение, защото само допреди десет години той няма никаква представа, че ще се занимава с изкуство.

Тридесет и шест годишният Георги се шегува, че въпреки името си, не произлиза от номенклатурно семейство, нито пък е получил нещо наготово. До 24-годишна възраст е живял, учил и работил на три различни от Европа континента. Като студент в Уелингтън заплаща две-трети от образованието си с лични средства, "спечелени с нечовешки усилия" в американския хоремаг сектор. По това време със същите пари може спокойно да си купи лъскав автомобил или апартамент, но вместо това решава да вложи в образование.

Докато следва, стажува в счетоводния отдел на израелска компания в Африка, а след дипломирането си се оттегля сред природата на Нова Зеландия за няколко месеца като берач на плодове, преди да се завърне в София. "Може би предозирах с ябълките и крушите по бреговете на Тасманийско море, но един ден, седейки на дървото, осъзнах, че всъщност събирах плодовете на живота си. Те бяха толкова сладки, а аз толкова щастлив... И така, изпълнен с кураж и оптимизъм, се върнах в България, за да търся и създам почва за семенцата си."

© Лилия София Попганчева

Георги първоначално следва Международни отношения в УНСС, но бакалавърската си степен по Политически науки получава от VUW (Университета "Виктория", Нова Зеландия) през 2004 г. След обучението си работи клиент-ориентирани професии в малки, средни и големи международни компании. "Напук на очакванията ми за лесна и стремителна реализация първата ми постакадемична работа тук беше в кол-център на 45 минути с градски транспорт – трябваше да се издържам някак. Изглежда съм се справял прилично, понеже още на втория месец увеличиха двойно заплатата ми, а след това станах "тийм лийд" (водещ екип) и започнах да участвам в обучението и подбора на новите служители."

Така навлиза в полето на човешките ресурси. Постъпва в една от първите хед-хънтърски ("ловци на глави" - специализирани в привличане на кадри от конкуренти или най-добрите професионалисти) фирми в България, но след година осъзнава, че ще се чувства още по-полезен като вътрешен HR. Започва работа за най-големия тогава алтернативен телеком, който тъкмо се е присъединил към семейството на "Дойче Телеком" и така се запознава с още някоя и друга корпоративна политика, преди да се присъедини към една от най-крупните платформи за онлайн разплащания в света, отговаряйки за подбора и задържането на ИТ персонал. Там е и последната длъжност, която заема на пълен работен ден.

За трите години във фирмата, която изиграва ролята на социална лаборатория за него, Георги предимно си говори с различни хора. "Както се казва на корпоративен език, имах вътрешни и външни клиенти – служители, кандидати и доставчици. Слушах внимателно, задавах въпроси и така стигахме до решения, касаещи благото на всички. Едно от любимите ми занимания беше да организирам вътрешни творчески събития за колегите, в това число конкурси за поезия; късометражно кино; истории за родния край; слоган/мото на IT отдела и кулинарен конкурс, както и вътрешна ала-TED конференция."

Въпреки удовлетвореност от свършената работа той решава да напусне, след като вече е "превъртял играта" и в момент, в който трябва да избере между да се качи ли на следващото корпоративно ниво или да последва мечтата си.

Основното, което ме накара да скоча от скалата, подвеждащо наречена "сигурност", е това, че вече бях станал родител

Исках, а и все още се старая да покажа на детето си, че мечтите не бива да се пренебрегват. Тъкмо обратното, трябва да се следват независимо от контекста и обществените нагласи.

"Познавам много хора наясно със себе си, които, прибирайки се вкъщи от работа, отварят витрината със своите мечти, пият едно питие, усмихват им се с горделив блясък в очите и ги връщат обратно на етажерката, пият още едно и включват телевизора, за да заспят по-лесно. Пък и нали вече са пораснали – утре имат неотложни дела. Проблемът е, че по този начин те превръщат децата си в следващата покорна смяна, която ще праща есемеси към риалити формати, ще търка лотарийни билетчета, ще тегли потребителски кредити за екзотични почивки в Дубай и т.н. Нямам нищо против, ако за някого този начин на живот е постигната мечта. Смятам обаче, че има много по-интересни неща за правене, отколкото да се ходи редовно на работа", разсъждава Георги.

Това, което ме дразни у човека, е стремежът му към хиперпотребление и краткосрочността в целичките му

Съсипваме собствената си околна среда, а същевременно развиваме технологии и разработваме начини за заселване на други планети. Държавните законодателства подкрепят това наше самоунищожително поведение. Наивно е да се смята, че сме способни да излъжем природата. Състезанието с нея е с предизвестен (фатален) край за нас. Безскрупулното преследване на материални резултати води съвременното общество към все по-задълбочаваща се етична криза. Бих я нарекъл "криза на сетивата". Налице е глобална тенденция на отчуждение, стигаме до неспособност да общуваме по между си. Ние гледаме, но не виждаме; чуваме, но не се вслушваме; наизустяваме, но не успяваме да запомним най-важното; докосваме се, без да се усещаме; живеем заедно, но сме толкова далеч един от друг. Живеем, сякаш вече сме умрели."

Мечтата е отдавна ясна – да стане художник и да среща нови приятели покрай дейността си. Преди да напусне Георги вече е участник в няколко важни изложби в България. "Почувствах, че моментът е настъпил и си казах, сега или никога! Разговарях с най-близките си хора и след като получих тяхната подкрепа, подадох молбата си за напускане."

Сигурен е, че съществува обществен натиск: "той остави сигурната си работа, за да стане художник", но няма никакви опасения. "Основната причина е един ден да не се срамувам пред дъщеря ми. Искам да избегна изречението: ами, тати, аз знаех кой съм, но бях роб през целия си живот. Искам да бъда пример за нея да следва мечтите си, въпреки неизбежните трудности."

© Нина Малчева

До средата на двайсетте си години Георги е научил важен урок – да записва идеите си, преди да ги забрави. Съгласен е с Пикасо, според когото всеки човек се ражда художник. "Проблемът е как да останеш такъв, когато пораснеш. Винаги съм обичал да творя и изразявам себе си. В началото си мислех, че това са твърде лични неща, за да ги споделям с по-широка публика. Постепенно обаче осъзнах, че изкуството може да сближава хората и да строи мостове между различните култури", обяснява той.

Първоначлно Георги скицира идеите си с думи. После думите се превръщат в геометрични форми, а изреченията в пъстри семиотични схеми. Един ден неговият приятел Йохан Карлсон вижда тези скици и установява, че наподобяват работите на неговия любим художник Мондриан. Малко по-късно му подарява книга за De Stijl. Тогава той разбира, че не е единствен – колкото повече чете за тези хора и тяхната естетика, толкова повече открива себе си. Постепенно научава за други течения от нефигуративния свят и започва да пренася сентенциите си върху платна.

Определя се като човек с афинитет към неотъпканите пътеки и даже абсурда. Ето защо се случва някак естествено да основе безпредметна софия – първата по рода си нестопанска асоциация, създадена да служи като културна платформа за институционално подпомагане на безпредметното изкуство в България. Не след дълго започва работа по първото издание на ортогонал: международен форум за безпредметно изкуство. (Безпредметното, известно още като нефигуративно, изкуство е генеричен термин, част от по-широкото понятие абстрактно изкуство, което включва в себе си модернистични и съвременни течения, обособили се в живописта, индустриалния дизайн, архитектурата, музиката и литературата през последните 100 години, като супрематизмът, конструктивизмът, неопластицизмът, конкретното изкуство, формализмът, минимализмът, оп артът, кинетичното изкуство, редуктивното изкуство и др.)

Форумът "ортогонал" вече има две издания и включва изложба, програма от лекции и прожекции и детска работилница. "Давам си сметка, че откакто съм напуснал работя двойно повече и спя два пъти по-малко, но по никакъв начин не бих могъл да съжалявам за това. Чувствам се несравнимо по-пълноценен."

В момента Георги работи по организацията на третото издание на "ортогонал", което ще се състои през май 2017 г. Форумът няма за цел да генерира приходи и е отворен и всеки, който иска може да го посети.

"Изключително внимателен съм при избора си на партньори. Това са предимно чуждестранни културни институти, дипломатически мисии, както и международни частни фондации, публични и частни музеи и галерии. До голяма степен "ортогонал" се осъществява благодарение на доброволната подкрепа от самите участници. Хората идват в България, заради идеята, създават приятелства (от които после нерядко произлизат творчески сътрудничества) и след като се приберат разказват колко очарователно място е София. По този начин имам възможност да практикувам някакъв вид дипломатическа дейност или университетската ми специалност, без да се налага да бъда институционализиран, т.е. да го правя под шапката на бутафорни правителства и да посочвам с главни букви спомоществователството на някоя си марка вафла или модерна напитка. Смятам, че културата е възможно най-добрата дипломация и съм щастлив, че мога да си позволя подобна дейност".

За пазар на изкуство в България не може да става и дума, още повече за такова, което няма почти никаква разпознаваемост у нас, каквото е геометричната абстракция. Благодарение на опита от "предишния" си живот преживявам като съветвам в областта на организационното развитие една от най-добре развиващите се софтуерни компании в Европа, разказва Георги.

Той обяснява, че когато човек работи на пълен работен ден, има нужда да разпуска напрежението като най-често това се изразява в консумиране на дадено средство за разпускане: и колкото повече работиш, толкова повече консумираш. Според него този начин на живот амортизира човешкото тяло и най-вече душата.

"Забелязал съм, че когато някой е упорит и безкористен, нещата му се получават. Подозирам, че ако аз мога да пренебрегна страховете си за сметка на мечтите си, то и други могат да го направят, та даже вероятно биха постигнали много повече от мен. Така България би се превърнала в едно по-уютно място за живот."

Накрая Георги обяснява, че се стреми да следва няколко важни за него правила – да избягва прекомерната употреба на ресурси и консумира колкото му е необходимо. "Живял съм в Африка като дете. Оттам се научих да ценя природните ресурси и знам, че щастието не се измерва в материални единици или собственост."

Не шофира, а кара колело или щом се налага, ползва градски транспорт. Много обича да пътува, но това винаги е свързано с работата му. "Смея да кажа, че живея твърде премерено. Концепцията ми за бавен живот е много близка до тази, умело описана във филма на Камен Калев "Островът". Човек първо трябва да осъзнае пътя си и след това със силите си да върви по него."