Паулина Георгиева: Справянето с много задачи едновременно е вирус, издигнат в култ от работодателите

Срещаме се с Паулина Георгиева, управляващ директор на фирмата за маркетингови, HR консултации и обучения "Таурус консултантс" не в офиса й в центъра на София, а на любимото й място – конна база на няколко километра от столицата. Само на 20 минути от табелата на града животът и въздухът са други – без излишно напрежение, клаксони и суета. Близостта до животните е насъщно преживяване за нея от вече три години, затова е тук при всеки възможен случай, дори пронизващият октомврийски вятър не я спира да оседлае нейния Април. Според статия в блога на фирмата ездата може да изгради лидерски качества - "успешните лидери от миналото, които са били обучавани в изкуството й, са притежавали възхитителните качества: емпатия, толерантност, търпение, смелост, етичност, смирение, сила на духа, постоянство и привидно естествената способност да запазят характеристиките си в момент на хаос", но и не само – тя е спасение за самата Паулина, която ни разказва за професионалния си път, работната среда в България и как стига до качването на кон, което променя живота й.

Как и кога попаднахте и впоследствие оглавихте "Таурус консултантс"? Какви бяха вашите цел и посока, мисия, с която се включихте в компанията и я развихте?

- Когато влязох във фирмата, беше през 2003 г., малко след създаването на компанията. Тогава HR консултациите бяха още в ембрионалното си развитие и собственичката на фирмата, която идваше от рекламния бизнес, имаше по-скоро идея да я развие в маркетингова посока. Завоят към HR услугите дойде естествено и беше коктейл от маркетингов опит и зараждащата се нужда от HR решения – започнахме да търсим кадри в областта на маркетинга и продажбите и да разработваме специализирани обучение отново в тази сфера. И досега припознават "Таурус консултантс" като компания с експертиза за маркетингови и търговски позиции, макар че от години работим и хедхънтинг (т.нар. ловци на глави - привличане или открадване на най-добрите кадри за работа в други компании) и за други професии.

Преди това бях журналист във вестник "Капитал" и работех в ресор "Медия и реклама", което ми носеше разбирането и контактите в маркетинговия и рекламния бизнес. Бяха интересни времена, всичко беше много обозримо и лесно достъпно, бързо се стигаше до професионалистите, защото не бяха толкова много, колкото са сега. Нямаше LinkedIn, контактите бяха лични. Спомням си, че когато започнах да работя в "Таурус консултантс" и имах поръчка за позиция, просто си поглеждах списъка с хора в телефона. Сега имаме софтуер, база данни, всичко е съвсем различно.

Защо преминахте от едното към другото поприще?

- Решението ми беше както осъзнато, така и интуитивно. Осъзнато – защото разбирах, че след "Капитал", който беше най-сериозната бизнес медия, нямаше следваща крачка нагоре. От друга страна, не се виждах дългосрочно в журналистическата професия – изглеждаше ми амортизираща и безперспективна. Също така вярвам, че човек има нужда да премине през повече от една професия в живота си. Това го държи жив и активен. И ако има по-рано тази нагласа, може да направи по-лесен преход в средната си възраст към друго поприще. Напоследък виждам, че с много професионалисти това се случва принудително и трудно се адаптират както като квалификация, така и психологически към кариерна промяна.

Бихте ли се определили, или определяхте ли се в миналото като работохолик?

- Бях съвсем осъзнат работохолик – вярвах, че колкото повече работя, толкова по-силна, смислена и успешна ставам, докато един ден не осъзнах, че нищо от това не е вярно, защото съм подчинила всичките си сили да се доказвам на външния свят и това не ми носи реципрочно удовлетворение.

Вие работите и с мениджъри – какви са вашите наблюдения от първа ръка – как се отразяват върховете на един човек, който се стреми към тях или пък не е подготвен достатъчно, когато ги достигне?

- По-скоро хората не са подготвени за това, което им се случва. Динамиката на живота им води до умора, която се превръща в хронична и оттам до професионалното прегаряне крачката е неусетна. Проблемът е, че в активната си възраст (между 30-ата и 40-ата година) мениджърите са ориентирани към успехите, но не са подготвени, че високата позиция върви със стрес, извънреден труд, малко време за семейството и себе си. Т.е. има дисонанс на очакванията – искаме престиж и повече приходи, но искаме и сигурност, комфорт и свободно време, а тези всички условия не си другаруват.

Затова и виждам често мениджъри, които се блъскат в затворения кръг на своите несъвместими представи за живота. Резултатът е по-висока заболеваемост на хората. За съжаление в България не се следи връзката между бърнаута и здравето на служителите, но съм убедена, че има пряка връзка и всички тези състояния като високо кръвно, висок холестерол, диабет, сърдечни заболявания, дори и онкологични, често са причинени от хроничен стрес.

Каква е работната атмосфера генерално в България? Какъв е "индексът на работното щастие"?

- Индексът на работно щастие е чувствителна за работодателите тема. Моята професионална мечта е да участвам в разработването на валидирана за България система за изследване на работното благосъстояние. Вече дори не смея да го нарека "щастие", защото българските работодатели на са подготвени за тази дума. Ние се притесняваме някак от щастието, не смеем да го споделим и наречем, сякаш е нещо много интимно.

Преди време имах работна среща с една професионална работодателска организация по този проект за въвеждане на национално изследване за работното благосъстояние и там смутено ме попитаха – не може ли да го наричаме по друг начин – работно здраве например? Аз съм съгласна да го наричаме, както би се приело и правилно разбрало, но наистина ми се иска да заработи един такъв механизъм, който ще позволява организациите – частни компании и държавни структури, да изследват психо-социалния климат и да взимат мерки за подобряването му. Засега спасението е в ръцете на давещите се. Хората се справят, както сами могат – най-често напускат работа и отиват на друга, която има сходните очаквания към тях или дори по-високи. И цикълът продължава.

Умеят ли служителите да се отпускат, почиват?

- Тези българи, които разбират почивката като лежане по плажовете и туризъм между шведските маси в ол инклузив хотелите, не си почиват. Но те и не работят качествено и ефективно и да си призная, не ги жаля. Има и поколенчески разлики. Хората от Y и Z поколението вече гледат много по-умно на почивките си – почиват активно, катерят планини, гмуркат се, карат велосипеди, предизвикват се с нови хобита и преживявания. За тях почивката е емоционално и физическо зареждане и това е много по-работещият начин на почивка.

А да се борят?

- Пак е поколенчески различно. X поколението – на родените до 80-те години, са повече с външен фокус на контрол – при тях промените идват отвън, от обстоятелствата, някой е виновен, държавата не се грижи за тях и т.н. Те са недоволни и мрънкащи. Y поколението има вътрешния двигател да движи и променя света около себе си. Те са по-еманципирани, по-борбени и социално отговорни. Пред Z има нужда от време, за да се генерализира. Засега се борят добре за собствените си придобивки.

Инициатор сте на програма за подобряване благосъстоянието на служителите, наречена "Еквилибриум", разкажете ни малко за нея.

- Идеята за "Еквилибриум" дойде в момента, в който аз започнах да променям живота си в повече slow life модел – по-прост и фокусиран, и съвпадна с натрупването на много впечатления от работата ми с професионално прегорели мениджъри. Концепцията е да се измерва психо-социалната среда в компаниите и да се правят корекции в модела на работа, което би допринесло за подобряване на работното благосъстояние на служителите. "Еквилибриум" означава баланс, равновесие (от латински език). Стремежът ни е да даваме решения на организациите, които биха подобрили живота на хората вътре и така ще се повиши и успехът на компаниите – както финансово, така и репутационно.

В какво се изразява "бавният живот" за вас – на теория и практика?

- На осъзнато ниво реших, че ще поемам по-малко проекти като работа. В началото беше рисково, защото тази селективност можеше да донесе и по-малко приходи. Тук ползвах принципа на Парето, че 80% от приходите идват от 20% от клиентите, и се фокусирах върху ключовите клиенти и бях внимателна с поемането на нови клиенти. За мен е важно да работя с хора и компании, с които споделяме общи ценности, и виждам, че когато това се случва, работата върви леко и успешно. След като рационално преработих модела на работата, реших да сменя и житейското пространство – установих се в крайградска къща (ремонтирана плевня, наистина скромна като дом) и дистанцирах градския стрес и суета от себе си. Започнах да се занимавам с градинарство (в малки мащаби), но толкова, че да ме радват и да не влизам в хамалогия по поддръжката. Така през деня работя от офиса в центъра на София, а в късния следобед се прибирам на село, където ме очакват съвсем контрастни занимания от тези, които бих правила, ако остана в града. И това ме прави щастлива.

След като се погрижих рационално за работата и дома, дойде време и за духа. И тук интуицията ме заведе при конете и ездата. Случайно се качих на кон и това качване (което беше доста дискомфортно) промени много живота ми. Напълно спонтанно, още преди да яздя уверено дори, си купих кон. Сега вече, три години по-късно, с Април имаме вече това партньорство, за което само бях чувала, че може да се случи между ездач и неговия кон – можем свободно и уверено да галопираме из ливадите. Имам късмета той да бъде гледан на пансион в конна база съвсем близо да извънградската ми къща.

Как достигнахте до концепцията за "бавен живот" в личния си живот? Какво се случи, как узряхте за идеята?

- Минах през бърнаут. Усетих, че не се събуждам с любопитство към предстоящия ден, че тялото ми става по-тежко и мудно, холестеролът - висок, духът ми дреме, негативна съм. Спряха да ме вълнуват не само бизнес делата, но и личните също. Загубих тотално радостта от живота. В "Таурус" водим обучения за бърнаут и съм добре запозната със симптомите на състоянието. В скандинавските страни то е класифицирано като заболяване – невротично състояние, причинено от работната среда. Така че ясно започнах да разбирам какво ми се случва. Опитах с някакви "козметични мерки" – медитации, йога, масажи. Имаше резултат, но краткотраен. Чувстваш се няколко часа ведър и спокоен и после отново потъваш в рутината на работното ежедневие и умората те затиска. И отново решението дойде както осъзнато, така и интуитивно.

Защо обикновено сме застигнати от повратен момент – емоционално и физически, за да обърнем внимание на начина си на живот и се опитаме да забавим темпото?

- Защото сме водени от чуждите очаквания – за семейство, за кариера, за приходи, за дом и т.н. И всичко това обикновено се случва неусетно за кратък период от живота на човек и той физически и емоционално в един момент се огъва от цялото това бреме от ангажименти. Обслужва близките си, шефа си, колегите, клиентите, кредита. И толкова малко себе си.

Другият вирус е т.нар. мултитаскинг (справянето едновременно с много задачи) – което е издигнато в култ от работодателите. Хората са в мултитаскинг режим 24 часа – мислят и действат по многобройни задачи едновременно. Човек не е устроен така. Будистите имат състояние, което се нарича "Шамата" и се превежда като "концентрация" или "спокойствие". Това е състояние, в което умът се успокоява, докато се фокусира само върху един обект и не му се позволява да се отклонява. Ездата много ми помогна в овладяването на това състояние – докато си в галоп – мислиш само за галопа, не може да мислиш за бизнес задачи, защото ще изхвърчиш от коня. После започнах да прилагам постепенно тази техника върху повече неща. Когато разговарям с някого, съм изцяло в разговора; когато отговарям на тези въпроси, не вдигам телефона и т.н.

Как преминава един ваш ден?

- Денят ми е шарен като цветове, аромати и картини, защото се случва на няколко различни места, които са контрастни. Ставам рано, за да мога да му се насладя повече. Задължително е да разходя Марко (кучето) из близките околности (поля, горички) и обикновено комбинирам разходката с пиене на кафе. Ако нямам ранни ангажименти в офиса, отивам на езда. Сутрешната езда е по-интензивна, вкарва ми силна доза енергия. Красотата на това занимание е, че се случва сред природата и насища сетивата със свежестта на полските аромати и гледки. След като вече съм напълно будна за деня, се привеждам в градския си вид и за около половин час съм в офиса (магистрала "Тракия" осигурява предимството да не попадам в задръстване).

Мисля, че тези контрасти ми помагат да съм по-фокусирана и ефективна в работата си. Аз лесно сменям концентрацията и когато това е ежедневие, е полезно за ума. Не е като да отидеш на почивка за две седмици и после още толкова да се опитваш да се адаптираш и да страдаш, че следващата почивка е след половин година. За мен почивката е всеки ден. Така не преживявам работата като бреме. След работа се прибирам на село и ако времето позволява, отново отивам до конната база. През лятото денят е дълъг и може да яздиш и сутрин рано, и привечер. Имам и занимания в градината – плевя, поливам, подрязвам рози.

Какво задължително включвате и изключвате в него?

- Освен ездата? Аз съм четящ човек и книгата е част от деня ми също. Ползвам много и мобилни комуникации – основно интернет. Изключвам работни разговори. За тях има работно време. Изключвам и токсични хора. Избягвам общуването с недоволни хора, хейтъри. Не мога да ги променя и не виждам смисъл да споделям време с тях.

Вашите ритуали...

- Да благодаря преди сън за изминалия ден.

Всичко, което трябва да знаете за: