Даниел Леков: Колодиевата фотография е изживяване за всички – и за снимащия, и за снимания

Даниел Леков

Даниел Леков



Даниел Леков е фотограф, човекът зад "Студио Лампа". Времето си той разделя между преподаването в НАТФИЗ (където е асистент), рекламната фотография (едва ли има голям рекламодател, с когото да не е работил), модната фотография и голямата си страст от няколко години – колодиевата фотография. По този, както сам го определя, "стар благороден процес" Даниел проявява интерес още като студент. Грабва го фактът, че на абсолютно всеки етап от създаването на едно колодиево изображение участват ръцете. "Това е фотография, която минава през ръцете и с нула байта пиксели."


Амбротипните колодиеви портрети се появяват като един вид мода във фотографския портрет през 1854 г. После, през 1862 г., идват и хартиените копия от негативи на мокрия колодиев процес, т. нар. carte de visite портрети – малките снимки, поставяни в кутийка с капак и често носени като медальон. Те са били като Instagram сега – мода, забавление и социален статус, и единственият начин за хващане на момента, макар и, заради спецификата на заснемането доста режисиран. "Кадрите изглеждат нагласени, защото не е било възможно, както сега, да крадеш части от секундата. Изображението се е експонирало в рамките на няколко секунди. Затова няма и усмивки, защото, когато се усмихва, човек се движи и изображението се размазва. Всичко това дава една съвсем друга естетика на заснемането. "Днес колодиеви плаки от XIX век могат все още да се видят, при това добре запазени.


портрет на София, амбротипия (BGA) 5x7 инча

© Даниел Леков / Stuio Lampa Ltd.

портрет на София, амбротипия (BGA) 5x7 инча




Проектът с колодиевата фотография е нещо, което приземява Даниел, държи го "в сферата на истинското непредвидено творчество". Чрез него той прави неща, които чувства свои от край до край. "Най-много ме грабна духът на изображението, защото за мен портретът е буквално това, което и означава думата – "изкарвам навън". Когато правя портрет, искам да изкарам това, което е отвътре човекът, а не какъвто е отвън."


Даниел бърза да подчертае, че не се смята за човек, който познава процеса сто процента. Той е доста непредвидим и капризен. "Има много неща, които не зависят от нас. Трябва да си и химик, за да си обясниш химичните реакции, и физик – защото процесът е свързан със светлина, да си много добре технически подготвен, също толкова, колкото и естетически – защото това все пак е изкуство", казва Даниел. И почти веднага добавя, че ще се учи постоянно, защото самият процес е низ от непредвидим ситуации. "Пробата, която направиш, може да е идеална, но след това десет плаки да не стават за нищо. Тук се крие и голямото предизвикателство на колодиевата фотография – тръпка, която не пуска никога."


портрет на Димитър, феротипия (tintype) 5x7 инча

© Даниел Леков / Stuio Lampa Ltd.

портрет на Димитър, феротипия (tintype) 5x7 инча


От американската Гражданска война – в Космоса


Колодиевата фотография и до ден днешен е един от фотографските процеси с най-добрата разделителна способност. Тя е използвана, за да се документира Гражданската война в САЩ, също както в момента подобни емулсии се ползват и при космически снимки. Но е и процес, който много зависи от използваните материали и от това дали нужният разтвор е забъркан правилно, от начина на съхранение. "Както и да се променят тези снимки под въздействието на външните условия, според мен изображението става само по-интересно. Дребните недостатъци, местата, където проявителят не е достигнал, лакът, който някъде не се e изпарил както трябва и е останал на точици." Разбира се, Даниел говори за фотографията с художествена стойност, а не за тази с необходимата на науката точност.


Интересно е, че дори и да се повтори заснемането на втора плака, тя по никакъв начин няма да бъде същата като предходната, дори и обектът да не е мръднал и на милиметър. Според Даниел точно тук е и една от ценностите на колодиевата фотография. "Така се доближава до живописта и картините, които са уникати. Може да се направят няколко дубъла, но всички ще бъдат различни и сами за себе си. Ще бъдат уникати."


Целият акт на снимане и проявяване на кадъра е не повече от (цели) 15 минути. Но боравенето със старата дървена мехова камера е трудно. "За да се получи тази рязкост в изображението, моделът трябва да стои неподвижен в продължение на поне 4-5, а може и повече, секунди – нито да мига, нито да диша, нито да мърда." Затова има специална стойка, която се поставя зад главата, за да се елиминират неволевите движения, които всеки човек извършва.
"Тук е и голямата разлика в удоволствието от щракането с телефон или с цифрова камера и снимането по този начин. Колодиевата фотография е по-скоро изживяване, при това за всички – и за снимащия, и за снимания."


портрет на Надя и Карим, амбротипия (BGA) 5x7 инча

© Даниел Леков / Stuio Lampa Ltd.

портрет на Надя и Карим, амбротипия (BGA) 5x7 инча


Обективно погледнато


Естествено, едно от най-важните неща е обективът. Снимките, правени с обективи от XIX век, т.нар. petzval обективи, коренно се различават от модерните. "Под модерни, разбира се, се има предвид обективи от XX век. Те имат съвсем друг рисунък, за което обективът е от съществена важност."
В световен мащаб се наблюдава голямо завръщане към този начин на снимане. Даниел разказва как в Дания и Холандия има и много студиа за този тип фотография. "Там обаче хората масово знаят какво представлява тя."


Отново естествено е и голямото (за толкова нишов продукт) търсене на необходимата техника. "Предлагането обаче не е голямо, защото оригиналните стари камери са или много скъпи, или трудно се намират, или в недобро състояние. Затова има някои фирми, които произвеждат."
"В България има човек, който прави такива камери. Казва се Андрей Дончев и от него камера имат едни от най-големите имена в колодиевата фотография. Защото Андрей ги прави по тяхна поръчка и изисквания."


Даниел също има камера пренаправена от Андрей Дончев. Пристигнала е преди няколко дни и с нея той ще снима на събитието "Сребърни П О Р Т Р Е Т И vol.2" тази събота, 5 ноември. "Това е стара камера Korona Home Portrait, която той е реновирал и по моя поръчка я е направил с възможност да снима в няколко формата."


портрет на Венета, феротипия (tintype) 5x7 инча, от проекта "Обърни Представите"

© Даниел Леков / Stuio Lampa Ltd.

портрет на Венета, феротипия (tintype) 5x7 инча, от проекта "Обърни Представите"


От игла до портрет
Mокрият колодиев процес се случва върху стъкло. Когато то е прозрачно и го държиш срещу светлината, имаш негативно изображение, а когато е върху черно стъкло (или прозрачно пред тъмна основа) – позитивно (амбротипия). "Голямата борба след откриването на дагеротипията е била да може да се получи качествен негатив, за да е възможно да се мултиплицира снимката. И понеже тези изображения са изградени от сребро, затова и решихме да ги кръстим сребърни портрети."


Ето как Даниел обяснява какво представлява процесът по създаване на един колодиев портрет: "Взима се или стъклена, или алуминиева платка – зависи какво искаш да направиш. Когато стъклото е прозрачно, ще се получи негативно изображение. Когато е черно, резултатът директно ще бъде позитив (амбротипия), като портрета на Димитър, тоест уникат, от който не може да се копира.


Стъклото се обработва, шлайфат му се ръбчетата. Полива се с колодий, който, казано на непрофесионален език, играе ролята на лепило. Това е разтвор на колодий в етер и етанол, към който се добавят соли – калиеви, кадмиеви или други, зависи каква рецепта се ползва и дали се снима негатив или позитив. При използването на различните соли резултатът е различен като тоналност, плътност и като разделителна способност.


След като стъклото е полято с колодия, платката се поставя, вече на тъмно, в разтвор на сребърен нитрат. Така получената емулсия се очувствява към светлината. При портрета на Димитър разделителната способност е толкова добра, защото среброто е под формата на микрокристали, а не е като при филма, където кристалите са с по-големи размери и затова има зърненост на изображението, следователно и разделителната способност става по-малка.


След като се очувстви от среброто, платката се поставя в касетата на камерата и трябва да се експонира, докато още е мокра. С процеса на съхнене намалява и нейната чувствителност. Затова и се казва мокър колодиев процес – платката се експонира, докато е още мокра. През лятото, когато температурите са по-високи, подобно снимане е по-проблемно, но и като цяло процесът е адски капризен."


камерата, с която се заснемат "сребърните портрети"

камерата, с която се заснемат "сребърните портрети"


Обществено интересен труд


Първото си събитие, свързано със заснемане на портрети по технологията на колодиевата фотография, "Студио Лампа" организира в Пловдив през септември като част от "Капана фест". "Беше тест да видим как ще реагират хората, дали ще им бъде интересно."


Първоначално около Даниел и голямата черна мехова камера се събират децата. И докато за тях камерата е по-любопитна, възрастните са заинтригувани от изживяването "как ще ги сложим навън с една стойка зад главата, а те ще седят и няма да дишат и да мърдат". Но, разбира се, интерес буди и самата магия, когато виждаш как изображението се появява на платката. И за да бъде уникален и крайният резултат, всяка плака върви със сертификат със сериен номер, който доказва, че снимката е уникат.


"Сребърни П О Р Т Р Е Т И vol.2" е на 5 и 6 ноември от 11 до 19 ч. в cosmos coworking camp (София, ул. "Ангел Кънчев" 3). Предварителни записвания и въпроси на [email protected]


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK