"Не бях аз, а мозъкът ми!" - може ли невролозите да оправдаят убийци

"Не бях аз, а мозъкът ми!" - може ли невролозите да оправдаят убийци

© Reuters



Той бе уважаван педиатър, обичан над 30 години от пациентите и техните родители. Сега Доменико Матиело е съден за педофилия и обвинен в сексуално посегателство срещу момичетата, за които се е грижел.


Учени ще обяснят в съдебната зала, че увреденият му мозък го е накарал да върши това, а адвокатите му ще пледират оправдателна присъда.


Това е един от последните примери за това как изучаването на мозъка и начинът, по който той функционира, започва да променя възприятията на обществото за престъпление и наказание.




Проблемът попадна отново в центъра на вниманието заради нови технологии като структурното и функционално магнитно резонантно сканиране (MRI), позитронната томография (PET) и ДНК анализи, които помагат да се изясни по-точно биологичната основа на психическите разстройства и заболявания.


Поредица нови изследвания установиха, че психопатите изнасилвачи и серийни убийци притежават характерна структура на мозъка, която се вижда при сканиране на главите им с MRI. В САЩ две компании (No Lie MRI и Cephos) рекламират за адвокати и прокурори услуги, подобни на детектора на лъжата.


Сканиране на мозък демонстрира зони с намалено сиво вещество в темпоралния лоб на група антисоциални психопати в сравнение с антисоциални типове, които не са психопати.

© Reuters

Сканиране на мозък демонстрира зони с намалено сиво вещество в темпоралния лоб на група антисоциални психопати в сравнение с антисоциални типове, които не са психопати.


Престъпление и наказание


Докато структурното MRI сканиране разкрива структурата на мозъка и демонстрира с какво той е различен от останалите, PET функционалното MRI сканиране може да покаже мозъка "в действие" и да "освети" определени части от мозъка, ангажирани с конкретни задачи.


Но тези нови технологии и подробните ДНК данни не дават отговор на въпроса дали съдът е подходящото място за използването на тази информация.


"Притеснително е, че законът, или поне някои съдии, може да бъдат засенчени от нови технологии, в  случай че започне прехвърлянето на решението за вина или невинност към определен вид тестове", коментира д-р Колин Блейкмор, преподавател в Оксфордския университет.


Защитниците на американския сериен убиец Браян Дугън, който е изправен пред екзекуция в щата Илинойс след признаване на изнасилване и убиване на 10-годишно момиче, използваха сканиране на мозъчната му дейност, за да изтъкнат, че той е с психически отклонения и не би трябвало да получава смъртно наказание. Междувременно щатът се отказа от най-тежкото наказание, докато Дугън очакваше изпълнението на присъдата.


В съд в индийския град Мумбай жена бе осъдена за убийство на базата единствено на обстоятелствени доказателства и на т.нар. BEOS профилен тест (съкращение от brain electrical oscillations signature), които според прокуратурата показват, че тя е виновна.


Изглежда, иде краят на дните, в които психическата пригодност заподозрян да бъде изправен пред съда - какъвто е случаят с Андерш Брейвик в Норвегия - ще се определя на базата на мнението на психиатри, оформено без помощта на апаратура.


"Всякакъв вид неврологични доказателства започват да се използват за всевъзможни искове. Въпросът е дали тази технология наистина е готова да заеме централно място, или се злоупотребява с нея", казва д-р Тенил Браун, преподавател по право в Университета на щата Юта.


Фенологични модели на глави, показващи различни части от мозъка на лондонската изложба Wellcome Collection през март тази година.

© Reuters

Фенологични модели на глави, показващи различни части от мозъка на лондонската изложба Wellcome Collection през март тази година.


"Придобита педофилия"


В случая с Матиело неврологичните доказателства ще бъдат във формата на пълен психиатричен и биологичен анализ, включително MRI сканиране на мозъка, показващо 4-сантиметров тумор, растящ в мозъка му. Той оказва натиск в мозъчната кутия на черепа и "променя поведението му", твърди д-р Пиетро Пиетрини, специалист по молекулярна генетика и психиатрия в Университета на Пиза, привлечен като експерт за изработване на доклад за 65-годишния заподозрян.


"Предишното му поведение е било съвсем нормално. Бил е педиатър 30-ина години и е прегледал десетки хиляди деца и никога не е имал проблем. Въпросът е защо в един момент някой, който винаги се е държал прилично, извършва толкова драстична промяна?", пита д-р Пиетрини в разговор с Reuters. 


Лекарят беше арестуван във Виченца в Северна Италия преди повече от година и след отстраняването на тумора е подложен на антиракова терапия. Пиетрини ще го прегледа през септември, за да направи оценка и да провери дали лечението има ефект.


Случаят още не е стигнал до съда и силно напомня на подобен казус за "придобита педофилия" от 2002 г., в който 40-годишен женен американски учител изведнъж се вманиачил на тема секс и започнал тайно да колекционира детска порнография. Мъжът е отстранен от дома си, след като започнал да прави сексуални намеци на осиновената си дъщеря, и е обвинен в педофилия. Последвалите медицински прегледи установиха, че тумор с размера на яйце е засегнал частта от мозъка му, отговаряща за взимането на решения. След отстраняването на тумора мъжът се възстановил от педофилските си прояви и се завръща в семейството си.


Специалистите, общо взето, приемат, че състояния като психопатия или педофилия не могат да бъдат "лекувани", но в този уникален случай премахването на тумора и на натиска върху мозъка като че ли са върнали способността на мъжа да контролира нагона си.


Д-р Пиетрини казва, че заедно с колегата си д-р Джузепе Сартори от Университета в Падуа вярват, че туморът на Матиело "наистина би могъл да повлияе на промяната на поведението му". "Твърдим това, но, разбира се, съдията ще реши до каква степен вярва, че медицинското му състояние е изиграло някаква роля."


Д-р Блейкмор от Оксфорд, един от водещите специалисти в света в това поле, коментира, че подобни случаи са "стъписващи". "Те те карат да се замислиш за разбирането за отговорност", казва той в интервю за Reuters. Оправданието е "мозъкът ми ме накара..."


И когато се стигне до затвор, трябва ли педофили, психопати и други жестоки престъпници да бъдат наказвани по-меко, ако за поведението им може да се обвинява биологията? Допустимо ли е оправданието "Мозъкът ми ме накара да го направя" като основание за по-леки присъди или дори за избягване на затвора?


"Повдигат се цял куп въпроси за това какво е предназначението на присъдата", казва д-р Блейкмор. "Дали е за наказване? Дали е възмездие? Дали е за възстановяване и рехабилитация? Дали е за защита на обществото? Е, общо взето, тя е в името на всичките тези неща."


Някои последни случаи - и от реални, и от хипотетични казуси - показват,  че съдиите са склонни да приемат като смекчаващо вината обстоятелство доказателства от невролози. Проучване, публикувано в списание Science преди месец, показа, че престъпни психопати в САЩ, чиито адвокати предлагат биологични доказателства за състоянието на мозъка им, е по-вероятно да получат по-къси срокове затвор в сравнение с онези, за които просто се казва, че са психопати.


За целта учени от Университета в Юта анализират реалния случай на Стивън Мобли, 39-годишен американец, осъден на смърт през 1994 г. заради обир в пицария в Джорджия, при който е застрелян управителят. На процеса защитата на Мобли представя доказателство, че обвиняемият има вариант на гена, наречен MAO-A, който се определя като "гена на воините" и е сочен като виновник за насилствено поведение.


"Спомен за мозъчна малформация" - гравирано с лазер стъкло, част от произведението на художничката Катрин Доусън.

© Reuters

"Спомен за мозъчна малформация" - гравирано с лазер стъкло, част от произведението на художничката Катрин Доусън.


Агресивните гени


В случая от Science на съдиите е даден казус, наподобяващ този на Мобли, само че престъплението е пребиване с оръжие, а не застрелване на жертвата. На всички съдии е казано, че обвиняемият е психопат, но само на половината е дадено доказателство за генетичните и невробиологичните причини за психопатията му. "Информираните" се оказали по-склонни да дадат по-къса присъда - някъде в рамките на 1 година по-малко.


Д-р Пиетрини работи по подобен случай в Италия през 2009 г., смятан за един от първите в Европа с използване на доказателства от неврологията. Става дума за Абделмалик Бают - алжирец, живеещ в Италия, който е осъден за убийството на мъж, който го предизвикал на улицата. След серия тестове на алжиреца Пиетрини и колегите му заявяват, че са  открили аномалии в сканирането на мозъка му и 5 гена, свързани с насилствено поведение, включително MAO-A. Проучване от 2002 г., предвождано от изследователи от Института по психиатрия в лондонския King's College, свързва ниските нива на MAO-A с престъпно поведение у момчета, отгледани в среда на насилие.


Адвокатите на Бают успяват да намалят присъдата му, твърдейки, че този и други гени са засегнали мозъка му и отчасти са виновни за нападението.


Експонат от изложбата "Човешкото тяло" в Остенд.

© Reuters

Експонат от изложбата "Човешкото тяло" в Остенд.


А къде е границата?


Експерти казват, че е почти неизбежно неврологията и правото да се вплетат още повече. В крайна сметка, докато учените се опитват да открият как функционира мозъкът и влияе на поведението, основната грижа на юристите е да регулират поведението. Въпреки това мнозина са притеснени от използването в съда - и това наистина е въпрос на живот и смърт - на твърдения от наука, която тепърва напуска лабораториите.


Наблюдатели като д-р Ханк Грийли, професор по право в Станфорд, сочат, че не са публикувани научни факти, демонстриращи, че BEOS тестът на мозъка, направен в случая от Мумбай - действително вършат работа. Други изтъкват, че гени като MAO-A се свързват с насилие, но съществуват много хора със сходен генотип, които не ходят по улиците да убиват, изнасилват и бият.


"Неврологията се използва от сериозни учени в истинските лаборатории, но хората, опитващи се да я прилагат в съда, са съвсем други. Те говорят неща, които изглеждат съвсем обективни, но ги пригаждат към съдебни експертизи, за каквито не се са разработени", казва д-р Браун, според когото това е чиста злоупотреба.


Д-р Сийна Фазел, главен лектор по съдебна психиатрия в Оксфорд, казва, че се притеснява от дългосрочните последици и се чуди къде ще свърши всичко това. Вече са известни биологичните основи за много от разстройствата, от които страдат престъпници, включително наркомании, алкохолизъм и антисоциално поведение, засягащо до половината от затворниците. "Ако психопатията намалява присъдата само защото има биологична основа за нея, защо и други често срещани състояния да не се използват за съкращаване на затвора? Проблемът е къде поставяме границата на всичко това?"



Канадският пример


Ново канадско изследване, публикувано във Frontiers in Psychology, твърди, че мозъкът на психопатите убийци или изнасилвачи е устроен по различен начин и те може би трябва да бъдат третирани не като психично болни и да носят изцяло отговорност за бруталните си или манипулативни действия. Теорията се основава отчасти на жертвите.


Специалисти от Университети на Онтарио, Албърта и Саскечуан са изучавали 289 убийци, изнасилвачи и автори на престъпления с насилие, и стигнали до извода, че "психопатите изпълняват добре функционираща, макар и безскрупулна стратегия". Не е изключено психопатите със своята безпощадност, поемане на риск и насилие всъщност "да са ги развили с цел да използват другите".


Психичните заболявания "прекъсват" механизма, който спира хората да не посягат на семействата си. Но сред престъпниците от изследването е установено, че тези с по-висока степен на психопатия не нараняват близките си, а точно това е поведението на здрави хора, казва Даниел Круп от Queen's University. Вероятно по този начин те несъзнателно защитават генетичния си материал, допуска той.


Но ако да си психопат носи подобни "ползи", защо всички не се развиваме в тази посока? Според учените това се нарича "селекция на честотната зависимост". Ако повечето хора в обществото се държат по определен начин - сътрудничат си и си имат доверие - отваря се ниша за неколцина, които се възползват от това, обяснява Круп. "Когато балансът се промени и твърде много хора се оказват използвани от тази групичка, тогава селекцията е в полза на онези, които стават скептични и подозрителни към психопатите."


В същото време не е лесно психопатите сред нас да бъдат различени, защото не не демонстрират симптомите на психични заболявания, за които гледат лекарите, като например неврологични проблеми или проблеми с развитието, ниска интелигентност и труден контакт с останалите. Те може да са себични, антисоциални или брутални, но не и неспособни да действат, казва Круп. "Психопатите много добре разбират последиците от поведението си."

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK