Около 20% от българите страдат от някаква форма на психично разстройство

Д-р Христо Хинков

© Красимир Юскеселиев

Д-р Христо Хинков



Според редица данни на Евростат и СЗО България е на последно място по разходи за здравеопазване на глава от населението, а по отношение психичното здраве на българската нация нещата са драстично влошени в геометрична прогресия, тъй като разходите за психиатрична помощ са около 2 на сто от общите разходи за здравеопазване. Това съобщи пред БТА д-р Христо Хинков - началник на сектор "Психично здраве" към Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), по повод Световния ден на психичното здраве, който се отбелязва на 10 октомври.


Според данни на експерта за 2011 г. разходите за едно легло в държавните психиатрични болници са били от 2 до 5 пъти по-ниски в сравнение с другите многопрофилни и специализирани болници и национални центрове в страната. Подобно е било съотношението и по отношение на центровете за психично здраве (бившите психодиспансери) спрямо другите национални центрове. Според д-р Хинков обидно ниско е финансиране на цялата система на психиатрично обслужване у нас, което снижава драстично както мотивацията на работещите професионалисти в системата, така и качеството на тяхната работа, а всичко това е отново за сметка на самите психично болни.


Преди броени дни министърът на здравеопазването Десислава Атанасова съобщи за предстоящо увеличение с 18 на сто на възнагражденията в психиатриите и центровете за трансфузионна хематология от 1 октомври.




Според статистиката на НЦОЗА през 2011 у нас са били регистрирани над 151 хиляди болни под наблюдение на психиатричните заведения, отделения, кабинети и амбулатории. На 100 хиляди българи се падат близо по 2060 сънародници с психически и поведенчески разстройства. Най-много хора у нас страдат от шизофрения, шизотипни и налудни разстройства - над 36 хиляди души.


Българите, страдащи от разстройства на настроението (афективни разстройства), са над 27 хиляди, с болести на психиката вследствие злоупотреба с алкохол са над 13 хиляди българи, с болна психика вследствие стреса са над 14 хиляди сънародници.


Трябва да се знае, че около 20 на сто от нашето население също така страдат от повече или по-малко изразени психични разстройства, които не достигат до специалист или въобще до лечение, но влошават качеството на живот, намаляват трудоспособността и имат цялостно отражение върху икономическия статус на страната и самочувствието на нейните граждани, смята експертът.


Данни от изследване на НЦОЗА показват, че дните, загубени напълно заради неработоспособност през годината вследствие на психични заболявания, се разпределят, както следва: поради неврологични заболявания - 53 дни, главоболие и мигрена - 32 дни, злоупотреба с алкохол - 23 дни, социална фобия - 15 дни, паническо разстройство - 15 дни, депресия - 11 дни.


Съществува Национална политика за психично здраве 2006  -2012, която е финансирана само за две години от нейното приемане с решение на Министерския съвет, отбеляза специалистът. В момента е създадена работна група за изработване на новата Национална програма за психично здраве 2013 - 2020, която ще интегрира в себе си скромните постижения досега и ще се опита да начертае новите посоки за организиране на психиатричните служби съобразно истинските нужди на населението, като същевременно продължи усилията по деинституционализация и въвеждане на общественоздравния подход в психиатрията, коментира д-р Хинков. Според него нуждата от постоянен дебат за психичноздравните проблеми на нацията ни е огромна.


Отношението на цялото общество към психично болните, включително медии, професионалисти и обикновени граждани продължава да бъде стигматизиращо и дискриминационно, допълва експертът. В това отношение силно изоставаме от всички европейски страни и световните стандарти.


СЗО стимулира откритата дискусия за проблемите на психичното здраве, като тази година темата на Световния ден на психичното здраве, 10 октомври, ще бъде "Депресия: глобална криза". Според статистиката на СЗО депресията засяга в световен мащаб повече от 350 милиона души от всички възрасти, във всички общности и има значителен принос за глобалната тежест от болести в света. Въпреки че са известни ефективни методи за лечение на депресията, достъпът до лечение е проблем в повечето страни, като в някои държави едва 10 на сто от нуждаещите се получават подобно лечение.


Средно глобалните разходи за психично здраве са по-малко от 3 долара на глава от населението годишно, отбелязва СЗО. В някои страни с ниски доходи разходите за психично здраве спадат драстично и до 25 цента годишно, предупреждават от СЗО.


Според експерти на организацията един на всеки четирима жители на планетата в някакъв момент от живота си е принуден да изисква грижи за психичното си здраве. Близо половината от световното население обаче живее в страни, където един психиатър се пада на 200 000 души, отбелязват данни на организацията.


Според международни изследвания, поръчани от организацията, загубите за икономиката в САЩ, свързани с проблеми на психичното здраве, са за около 3,6 млрд. долара годишно, докато финансовите загуби за Европа по причини от психични разстройства надхвърлят 178 млрд. евро на година.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK