
© Георги Кожухаров
Архив
Стабилно и добро е състоянието на 29-годишния пациент, който получи нов черен дроб при донорската ситуация от 9 януари. Сложната операция беше извършена от екип на Военномедицинска академия под ръководството на проф. Никола Владов.
Младият мъж е претърпял същата процедура преди около седем месеца при същия медицински екип отново във ВМА-София. Преди няколко седмици обаче състоянието му рязко се е влошило, което е наложило извършването на ретрансплантация на черен дроб. Това обясни проф. Владов пред журналисти.
Спешната нужда от нов орган е била обявена незабавно, след което от Агенцията по трансплантации започнали да търсят донор. Така за пръв в България се създава донорска ситуация в обратен ред.
Шанс за живот на младия човек дада 36-годишна жена, която е обявена в мозъчна смърт преди два дни в болницата "Св. Георги" в Пловдив.
От същата донорска ситуация, други двама пациенти получиха нови бъбреци, които бяха успешно трансплантирани тази нощ в Университетска болница "Лозенец". Те също са в добро състояние и се възстановяват успешно след трансплантациите. Функциите на новите им бъбреци вече се нормализират, съобщават от здравното министерство.
BIKER
Рейтинг: 442 Неутралножелая им късмет .... много късмет на тях и семействата им.
БСП и ДПС вън от политикатаwnw04489661
Рейтинг: 746 НеутралноБог да му помага. И на другите пациенти също.
misho73
Рейтинг: 1182 НеутралноЖалкото е че у нас трансплантациите са екзотична процедура, а на доста места по света - едва ли не рутина ... Жалко, в много случаи един починал може да даде живот на други 3-ма че и повече, при кадърна екстракция на органи и тъкани - роговици, бъбреци, кости, черен дроб, ... Наистина е жалко.
Какво могат Балканите заедно: https://youtu.be/8yuxnj1AWFkНа получилите органи - успех, и дано няма отхвърляне. Стискам им палци. При черен дроб и бъбреци, прогнозата е доста добра.
darkmanx_bg
Рейтинг: 497 НеутралноИзвинявайте ако е глупав въпроса, но как всъщност се става донор в България? Тук в Германия си има едни картички: попълваш си името, слагаш хиксче на "да, искам" и си ги носиш в портмонето, така ако се стигне дотам - вече си изразил съгласието си. Има ли подобен документ и в България, и ако да, откъде мога да го взема при следващото си ходене?
dimko
Рейтинг: 573 НеутралноТози подход при търсенето на донори трябва да стане Практика. Обществото дължи специална почит към починалите и техните близки...
Петко
Рейтинг: 497 НеутралноДо коментар [#4] от "darkmanx_bg":
Damnant quod non intellegunt.В България няма нужда от специален документ. Всеки пълнолетен е потенциален донор, освен ако е изразил изрично несъгласие (което става с декларация при личния лекар).
hypercube
Рейтинг: 497 НеутралноЛекарите ни набират опит и това е добре. Да се надяваме скоро да изчезнат обявите "Зов за помощ, Х се нуждае от трансплантация в държавата У, нужни за 100000Е". Много бих се радвал тези скъпи и животоспасяващи операции да се извършват в наши клиники.
Не питайте какво страната ви може да направи за вас, попитайте какво вие можете да направите за нея! Дж.Кенедиmorska_svetulka
Рейтинг: 388 НеутралноДо коментар [#6] от "chernobyl":
Дали наистина е така? Предполагам (и се надявам), че колегите в БГ се допитват до семейството на потенциалния донор преди да започне процедура по трансплантиране. За съжаление, поне от това което чувам, повечето семейства отказват, най-вече поради ниска култура, липса на информация и гласност в полза на трансплантацията.
В САЩ на свидетелството за управление на кола всеки човек може да заяви дали иска да бъде донор или не. Това обаче не го прави автоматично донор, защото решението за това винаги се взема от семейството му в случай на нужда. По-скоро служи като вид упътване за семейството, за да знаят те какво е било желанието на техният роднина, и ако искат да го уважат и да се съобразят с него. Когато говорим със семейството, основната цел е всички да достигнат единно решение за или против. Те ще живеят до края на дните си с това си решение и не е морално да ги вкарваме в конфликт един с друг или със себе си. Понякога се случва семейството на човек, който ясно е изразил желание да бъде донор, да не разреши това. Радостното е, че в мнозинството от случаите е точно обратното -- роднините уважават един вид последното желание на детето си. Много от тях след това са ми казвали, че това е било най-голямата им утеха, да знаят, че със смърта си тяхното дете/съпруг(а) е дало живот на другиму!
Желая бързо възстановяване и късмет на тези пациенти!