Стабилно е състоянието на 29-годишния мъж с повторна трансплантация на черен дроб

Жалкото е че у нас трансплантациите са екзотична процедура, а на доста места по света - едва ли не рутина ... Жалко, в много случаи един починал може да даде живот на други 3-ма че и повече, при кадърна екстракция на органи и тъкани - роговици, бъбреци, кости, черен дроб, ... Наистина е жалко.
На получилите органи - успех, и дано няма отхвърляне. Стискам им палци. При черен дроб и бъбреци, прогнозата е доста добра.

• 1 13 Коментарът е обиден или неуместен

Извинявайте ако е глупав въпроса, но как всъщност се става донор в България? Тук в Германия си има едни картички: попълваш си името, слагаш хиксче на "да, искам" и си ги носиш в портмонето, така ако се стигне дотам - вече си изразил съгласието си. Има ли подобен документ и в България, и ако да, откъде мога да го взема при следващото си ходене?

• 0 4 Коментарът е обиден или неуместен

Този подход при търсенето на донори трябва да стане Практика. Обществото дължи специална почит към починалите и техните близки...

• 1 2 Коментарът е обиден или неуместен

До коментар [#4] от "darkmanx_bg":

В България няма нужда от специален документ. Всеки пълнолетен е потенциален донор, освен ако е изразил изрично несъгласие (което става с декларация при личния лекар).

• 1 7 Коментарът е обиден или неуместен

Лекарите ни набират опит и това е добре. Да се надяваме скоро да изчезнат обявите "Зов за помощ, Х се нуждае от трансплантация в държавата У, нужни за 100000Е". Много бих се радвал тези скъпи и животоспасяващи операции да се извършват в наши клиники.

• 0 5 Коментарът е обиден или неуместен

До коментар [#6] от "chernobyl":

Дали наистина е така? Предполагам (и се надявам), че колегите в БГ се допитват до семейството на потенциалния донор преди да започне процедура по трансплантиране. За съжаление, поне от това което чувам, повечето семейства отказват, най-вече поради ниска култура, липса на информация и гласност в полза на трансплантацията.

В САЩ на свидетелството за управление на кола всеки човек може да заяви дали иска да бъде донор или не. Това обаче не го прави автоматично донор, защото решението за това винаги се взема от семейството му в случай на нужда. По-скоро служи като вид упътване за семейството, за да знаят те какво е било желанието на техният роднина, и ако искат да го уважат и да се съобразят с него. Когато говорим със семейството, основната цел е всички да достигнат единно решение за или против. Те ще живеят до края на дните си с това си решение и не е морално да ги вкарваме в конфликт един с друг или със себе си. Понякога се случва семейството на човек, който ясно е изразил желание да бъде донор, да не разреши това. Радостното е, че в мнозинството от случаите е точно обратното -- роднините уважават един вид последното желание на детето си. Много от тях след това са ми казвали, че това е било най-голямата им утеха, да знаят, че със смърта си тяхното дете/съпруг(а) е дало живот на другиму!

Желая бързо възстановяване и късмет на тези пациенти!

• 0 0 Коментарът е обиден или неуместен