© Reuters
Учени разгадаха способността на част от мозъка да се предпазва от разрушителните последици на инсулта, съобщава Би Би Си.
От близо 85 години се знае, че някои мозъчни клетки издържат на липсата на кислород. Изследване, публикувано в медицинското списание Nature Medicine, показва как тези клетки превключват в режим оцеляване. Учените се надяват, че това откритие ще доведе до разработването на лекарства, които да предпазват целия мозък по същия начин.
Лечението на инсулт е надпревара с времето. Съсиреците, които спират притока на кръв, предотвратяват и доставянето на кислород и захар до мозъчните клетки, които започват да умират бързо.
През 1926 година обаче учените забелязват, че някои клетки в Амоновия рог (или хипокампа), частта на мозъка, която отговаря за паметта, успяват да се съхранят.
"Те остават живи въпреки всички предпоставки да умрат", обясни проф. Алистър Бюхан от университета "Оксфорд", който ръководи изследването.
Експерименти с плъхове показват, че тези клетки оцеляват, като започват да произвеждат протеин, наречен хамартин, който кара клетките да съхраняват енергия. Така клетките спират да произвеждат нови протеини и започват да разграждат съществуващите, за да извлекат суровите вещества от тях.
Когато учените са предотвратили произвеждането на хамартин, клетките са умрели като останалите.
"За пръв път показахме какъв е механизмът, използван от мозъка да се запази и да поддържа клетките си живи", каза проф. Бюхан.
Целта е да се разработи лекарство, което да предизвика същия ефект и може да бъде дадено още с пристигането на линейката. Това ще даде време на мозъка да се запази, докато пациентът бъде закаран в болница и включен на лекарства за премахване на съсиреците.
Учените не знаят защо точно тези клетки могат да се съхранят, докато съседните клетки в хипокампа не успяват. Знае се, че клетките имат различна функция. Тези, които умират, са известни като СА1 клетки, много са гъвкави и "записват" спомените, докато клетките, които оцеляват, или СА3, са по-малко адаптивни.
Проф. Бюхан смята, че изследванията, които се фокусират върху "начините да се поддържат мозъчните клетки живи", ще имат последствия за лечението на болести отвъд инсулта като Алцхаймер и дори възстановяване на двигателните функции след прекъсване на гръбначния стълб.
