© Nature
Учените я наричат мозъчна връзка и е най-близкото нещо в истинския живот до сливане на мозъците - мислите на плъх в лаборатория в Бразилия са уловени от електронни сензори и предадени през интернет върху мозъка на плъх в САЩ, съобщи Ройтерс.
Резултатът е, че плъхът, получил мислите на този в Бразилия, е копирал поведението му. Учените са публикували изследването в научния журнал Scientific Reports.
Другият елемент от научната фантастика, който става реалност с връзката мозък с мозък, е, че според невробиолога Мигел Миколелис от медицинския факултет на университета "Дюк" това е първата стъпка към "органичен компютър", при който няколко мозъка се свързват, за да разрешат проблем, които не може да бъде разрешен от един.
Етичните съмнения към тези изследвания са огромни, особено заради новото изследване на Николесис, който подготвя подобна връзка и между маймуни.
"Да се свързват мозъците на бозайници повдига цял куп етични опасения", зави невробиолог пред Ройтерс, който предпочете да остане анонимен. "Когато чете за неща, които се слагат в мозъците на животни, за да ги управляват, човек с право започва да се притеснява и да си представя батальони от животински войници или дори човешки войници, чиито мозъци се контролират от разстояние от други."
Това прави воюването с безпилотни самолети да изглежда толкова напреднало колкото мускети.
Лабораторията на Николелис е получила финансиране от Агенцията за изследвания на отбранителни проекти към Пентагона (DARPA), за разработване на интерфейс за "мозъчна машина", както се нарича програмата.
Изследването на мозъците на плъхове стъпва върху 15-годишна работа по тази програма. Тези интерфейси досега са успели да уловят електрически сигнали, генерирани от мозъците на няколко сериозно парализирани хора, и да ги предадат като команда за движение на механизирана ръка или курсор на компютър, дори и за движение на собствената ръка на пациента.
При един експеримент, учените от Дюк са тренирали плъхове да бъдат изпращачи на съобщения, или кодиращи, като натискат лостче когато светне червена светлина над главите им. Когато са успявали да го направят те са получавали за награда глътка вода. Плъховете, които са били тренирани да получават съобщения, или декодиращи, са обучени да натискат лостче, когато учените са стимулирали мозъците им с електричество, чрез импланти.
След това учените са свързали мозъците на плъховете директно, като са вкарали микроелетроди с големената на една стотна от дебелината на човешки косъм. С това свързване, когато кодиращият плъх видел червената светлина и натиснел лостчето, мозъчната му активност директно се предавала върху мозъците на седем декодиращи плъха.
Те не са получили сигнал с червената светлина, но въпреки това са натискали в повечето случаи правилното лостче и така са си заработвали водата за пиене. Кодиращите плъхове са получавали същата награда като партньорите им от другата страна.
Когато обаче декодиращият плъх се е разсеял и не е натиснал лоста, кодиращият плъх също не получавал наградата. В този случай кодиращият плъх явно е осъзнал какво се случва и се е концентрирал повече върху поставената задача – по-бързо е решавал да избере правилното лостче и е потискал разсейващи мисли, които могат да попречат на сигнала.
Резултатът е бил по-силен и ясен сигнал, а декодиращите плъхове са правели по-малко грешки.
"Кодиращият плъх на практика е променил мозъчните си функции, за да направи сигнала по-чист и лесен за партньорите си да го разберат", коментира Николелис.
Учените са обучили двойки плъхове да различават тесни от широки отвори, като използват мустаците си. Животните са се научили да натискат лявата страна на експерименталната кутия с нослетата си ако усетят тесен отвор, и дясната, ако отворът е широк.
Както и при натискането на лостчета, мозъкът изпраща вълни, които сигнализират "тесен отвор" от кодиращият плъх към декодиращия, като последният обикновено е натискал правилната страна на кутията.
При тези експерименти плъховете са били в лабораторията на Николелис в университета "Дюк" и мозъците им са били свързани с тънки жици. За да докажат, че принципът работи, учените са повторили експеримента, като кодиращите плъхове са били в Натал, Бразилия, а декодиращите - в "Дюк". Сигналът от мозъците им е пътувал през интернет. Въпреки неизбежният "шум" сливането на мозъци е било по-често успешно.
Някои учени обаче не намират експеримента за особено впечатляващ. Според тях използването на интернет не е новост – в предишно изследване електрическата активност от мозъците на маймуни в "Дюк" е била изпратена през интернет, за да контролира роботизирана ръка в Япония.
Според Андрю Шварц от университета Питсбърг и един от лидерите в областта на мозъчно-компютърните интерфейси изследването има ограничено значение за науката и инженерството. Той смята, че мозъчно-машинните интерфейси "са много по-напреднали".
"Интересно е, че сигналът идва от друг мозък вместо от електрическо устройство", все пак смята биоинженерът Дъглас Уебър от Питсбърг, но и според него много лаборатории вече са показали, че животните могат да откриват електрически сигнали, доставени до мозъка им.
Според учените от "Дюк" обаче това е стъпка към "работеща система от животински мозъци". В момента те се опитват да свържат мозъците на четири плъха и в друг експеримент – тези на две маймуни.
Попитан дали някой ден човешките мозъци може да се свържат по същия начин, Николелис заяви: "Не бих имал нищо против, ако след 100 години хората казват, че два плъха са започнали мрежите от човешки мозъци."
