Как хранителната индустрия печели от затлъстяването

Как хранителната индустрия печели от затлъстяването

© Reuters



Когато човек влезе в супермаркет днес, той вижда висококалоричните, силнообработени храни, напоени с химикали за повече вкус, с цел потребителят да бъде връщан отново и отново към тях. Това е храната, която повече хора във Великобритания ядат. Храната, която прави повечето хора дебели.


На съседния ред обаче един върху друг се трупат рафтове нискомаслени, обезмаслени, с малко въглехидрати, нискокалорийно, без захар и т.н. "здравословни" варианти, които се предлагат на хората, натрупали високо тегло от предишните храни. Прието е да се смята, че затлъстяването и диетите са две тотално различни неща, но всъщност между двете има дълбока симбиоза, пише Жак Перети, автор на филма The Men Who Made Us Thin във в. Guardian.


Когато за затлъстяването започва да се говори все по-често в глобален мащаб, хранителната индустрия не губи време и започва да действа. Някои от най-големите хранителни гиганти в света решават да направят пари от това, като започват да купуват компании в сферата на диетите.




Slimfast, компания за течна храна, е купена от Unilever през 2000 г. Jenny Craig, набор от програми за отслабване в САЩ, е купен от швейцарската Nestle, която също така продава сладолед и шоколад. През 2011 г. Nestle е най-печелившата компания в света според рейтинга Fortune's Global 500.


Тези международни конгломерати бавно навлизат в пазара за милиарди долари на фитнес зали, фитнес уреди, бавни и бързи диети, списания и DVD-та, обещаващи бързо отслабване само за три седмици.


Хранителната индустрия, чиято главна цел е да продава храна, създава перфектният оксиморон – нещо, което се яде, за да се загуби тегло. Така се затваря привидно абсурдният кръг. Появяват се силнообработени диетични храни, които често имат повече храна от оригиналите, но са рекламирани като продукт за отслабване. Тук идва и уловката - "като част от контролираща калориите диета." Продават се дори и диетични торти. Така в супермаркета днес може да бъде намерена цялата панорама на затлъстяването и отслабването – неща, които те увеличават, и след това би трябвало да ти помогнат да свалиш същото това тегло.


Най-големият пазар за тези неща обаче не е само хората, които имат медицинско затлъстяване (индекс на телесното тегло или BMI над 30), но и милиардите хора, които имат леко наднормено тегло и не го смятат за проблем. Всичко това се променя на 3 юни 1997 г. когато Световната здравна организация провежда експертна консултация в Женева и определя затлъстялостта не само като "катастрофа", но и като "епидемия."


Думата "епидемия" е ключова, когато става дума за правене на пари от затлъстяването, защото звучи като медицинска катастрофа. А ако е медицинска, значи някой може да предложи лекарство.


Някъде по същото време в края на 90-те се случва и още една важна промяна. В доклад за СЗО се намалява индексът на BMI, според който един човек се смята за имащ наднормено тегло от 27 до 25. Така само с една промяна на цифрите милиони хора по цял свят изведнъж се превръщат от "нормални" в "затлъстели."


Как хранителната индустрия печели от затлъстяването

© Reuters


Любопитна подробност е, че екипът на професор Филип Джеймс, който изготвя доклада на СЗО, е финансиран от фармацевтичната индустрия. Той се занимава с проблема на затлъстяването от средата на 70-те години и през 1995 г. създава Международен екип за действие срещу затлъстяването (IOTF). Професорът казва, че е получавал чековете от фармацевтичните компании, но те никога не са искали нещо в замяна.


Фармацевтичната индустрия се опитва да спечели от обявяването на затлъстяването като "епидемия", но не успява. Хапчето Redux на американската Whyet се проваля след смъртен случай на пациентка от Оклахома сити. Британският гигант GlaxoSmithKline пък открива, че антидепресантът Wellbutrin има страничен ефект – хората губят тегло. Компанията харчи милиони долари, за да подкупва лекари в САЩ да предписват това лекарство на затлъстелите си пациенти, но след като схемата е разкрита, GSK е осъдена да плати 3 милиарда долара обезщетение.


Печеливша от цялото това разграничение обаче е хранителната иднустрия. След като се прокарват линиите между "нормалните" и "затлъстелите", те изглежда откриват безкраен източник на пари.


В момента съществуват два ясни и отделни пазара. Единият е на пълните хора, много от които правят безкрайни диети, губят и качват тегло, и така постоянно пълнят джобовете на диетичната и хранителната индустрия през целия си възрастен живот. Това е така, защото 84% от хората не могат да запазят сваленото тегло и рано или късно отново го качват. Другият пазар е наистина затлъстелите хора, които имат нужда от медицинско лечение.


Решението на проблема със затлъстяването може да следва траекторията на борбата с тютюнопушенето, казва доктор Кели Браунъл, директор на центъра Руд за хранителни политики и затлъстяване в университета в Йейл. Само след комбинация от високо данъчно облагане, рестриктивни закони и остра пропаганда, както и обучение в училищата тютюнопушенето наистина намалява. Подобни мерки може би крият и отговора на затлъстяването.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK