© Юлия Лазарова
Таня Андреева, министър на здравеопазването
Няма как да върнем онези 1.4 млрд. лева, прехвърлени през 2010 г. от здравната каса към бюджета, при положение че са похарчени. Никой все още не е наясно за какво са били похарчени и къде са. Освен това на практика законът не е нарушен, защото тогава той беше променен, за да стане този трансфер. Това са просто грешни управленски решения.
Това коментира пред журналисти министърът на здравеопазването Таня Андреева днес след блицконтрол в ресорната парламентарна комисия. Темата за изгубените пари за здраве се обсъждаше дълго и между депутатите и министъра, а по-рано в заседанието темата скара депутатите от ГЕРБ и БСП, заради което мнозинството отхвърли отчета за изпълнението на бюджета на здравната каса за 2010 г.
Емил Райнов от БСП заяви, че за този трансфер трябва да продължава да се говори, защото именно тогава е започнал крахът на здравеопазването ни. По думите му тогава е спряла и здравната реформа, защото системата е останала без пари. На същото мнение беше и председателят на Българския лекарския съюз Цветан Райчинов, който описа 2010 г. като "най-черната" за здравната ни система.
В отговор депутатът от ГЕРБ Даниела Даридкова, която беше председател на здравната комисия и член на управляващата партия по това време, призна, че трансферът в бюджета от сметките на касата не е нещо, с което се гордее и се оправда, че решението не е зависело от здравната комисия, а от финансовата.
Заседанието продължи с други наболели проблеми в здравеопазването, като състоянието на здравната каса. Над 1.2 милиона са неосигурените българи, съобщи здравният министър. От тях 450 хиляди са социално слаби и не могат да си позволят вноските, а други 230 000 могат, но не са мотивирани да ги плащат. Общо около 1 милион са българите пребиваващи в чужбина, които след определен период се освобождават от задължения към българската каса.
Андреева обяви още, че в министерството се обсъжда нова методика за финансиране на общинските болници. Засега идеята е основните критерии, които ще се прилагат за определяне на финансирането за тях да са отдалечеността от главен град и болница и демографската картина на населеното място. За значимо разстояние по всяка вероятност ще се считат 50 и повече километра. Разработва се и карта за спешната помощ в страната, допълни тя.
