© Анелия Николова
Готово ли е българското общество за доброволното живо донорство на органи? Сега законът го забранява и единствено роднини, не по-далечни от втори братовчеди, могат да предложат такава саможертва. Кръстосаното и доброволно донорство, каквото се практикува във всички развити страни обаче, може да е единственият шанс за живот на хора, които иначе с години чакат за трансплантация на орган без гаранция, че ще я дочакат.
Тази тема обсъдиха днес специалисти, трансплантолози, юристи и представители на пациентски организации по инициатива на Изпълнителната агенция по трансплантация. След оживени дебати експертите се обединиха около консервативния подход, че живото донорство не трябва да е фокус на трансплантационната политика в България, предвид проблемите с класическото трупно донорство, но законът не бива и да пречи на тези, които са твърдо решени. В много случаи сега те са принудени да съберат пари и да заминат за операция в старана, където процедурата е позволена, което е едновременно рисково и психически вредно.
Това планират и Владислав Сейков и майка му Таня Сейкова, които също участваха в кръглата маса. Младежът е на хемодиализа от три години и се нуждае от трансплантация на бъбрек, а баща му е готов да дари един от своите за него. Те обаче не са съвместими.
В редица западни държави Владислав и баща му биха се включили в регистър за кръстосано донорство и така да намерят решение за младия мъж. Принципът на кръстосаното донорство се прилага именно в случаите, когато пациентът няма подходящ дарител в семейството си (а шансовете за това са под 30%), но има някой, който силно иска да помогне. Когато се намери и друга такава двойка и се окаже, че има съвместимост между тях, близкият на единия пациент дарява орган на другия пациент и обратното. На този принцип понякога се получава домино ефект, като рекордния брой е 35 свързани операции.
На въпроса на "Дневник" защо семейство Сейкови са решили да търсят решение по този начин, а не чрез списъка на чакащите за трансплантации, младежът отвърна: "Защото шансът да дойде моят ред е същият като това сега тук да кацне извънземно". По думите му чакащите са твърде много, а донори няма. "Дори само с един процент да се вдигнат шансовете ми по другия начин, ще избера него", категоричен е Владислав.
Според националния консултант по транспланталогоия проф. Любомир Спасов живото донорство не бива да се насърчава, защото е вредно. Той показа извадка с данни от САЩ на над 30 смъртни случаи на донори на черен дроб. Други експерти допълниха, че хората, лишени от органи или част от орган в последствие развиват сериозни здравословни проблеми и са много по-уязвими към хронични увреди.
Директорът на Изпълнителната агенция по трансплантации Мариана Симеонова пък коментира, че не става дума за разширяване на обхвата на живото донорство, но за премахване на настоящите пречки по модел на законодателствата на Германия, Италия, Румъния и други страни. Там то не е забранено, но не и насърчавано, както например в Холандия, където има национална програма и регистър за кръстосано донорство. България, Литва и Естония пък са единствените държави, в които е напълно забранено и нерегламентирано.
Ако обаче законът не се напише с много мисъл и съобразителност, това би могло да разкрие поле за черен пазар на органи, предупредиха участници в дискусията.
