"Нула лева и нула стотинки" е бюджетът на програмата за превенция на самоубийствата в България

Д-р Владимир Наков, НЦОЗА

© Ангелина Генова

Д-р Владимир Наков, НЦОЗА



След поредица от самозапалвания през пролетта на миналата година правителството гръмко прие нова Национална програма за превенция на самоубийствата, с която да докаже загрижеността си за обществото. Към нея има и подробно разписан план за действие, изготвен от специалисти по психично здраве.


Повече от година по-късно обаче, по програмата не е изпълнена нито една задача. Причината е, че бюджетът й засега е "нула лева и нула стотинки", научи "Дневник" от д-р Владимир Наков, главен експерт сектор "Психично здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), който е един от авторите на Националната програма за превенция на самоубийствата.  


Програмата е в сила от 2013 до 2018 г. По думите на Наков за целия период от държавата се искат около 600 хиляди лева. Още около 1 млн. евро Центърът за обществено здраве ще получи по норвежкия механизъм на финансиране, откъдето също ще може да се захрани програмата. Проблемът е, че междувременно за превенция на самоубийствата не се прави почти нищо.  




"Засега това, което се прави, е същото, което и преди сме правили", пояснява д-р Наков. Той дава пример с това, че ако възникне кризисна ситуация - вълна от самоубийства в определен район, както се е случвало през годините - се реагира на местно ниво, и то предимно с фокус към овладяване на общественото напрежение, а не за помощ на хората в риск. Това е едно от нещата, за които програмата ще следи, когато заработи.


"Планирани са различни дългосрочни дейности, като първите от тях са насочени към подобряване на получаваната информация, за да можем наистина да сме ефективни", допълва специалистът. По думите му в момента бюрократичната процедура, по която се отчитат и анализират данните за опити и завършени самоубийства у нас, е много бавна, което не позволява адекватна реакция на случващото се, включително и когато започва вълна. Друг проект в същата посока е изготвянето на национален регистър на хората, посегнали на живота си, който да се ползва само от специалистите. 


"Единственото, което е доказано че работи като превенция, е обучението – на всички нива – от учителите и учениците през специалистите и журналистите. Обучение за това какво представлява психичната болест, какво е самоубийството, как можем да помогнем, кога да се обърнем към професионалист и да насочим човека към лечебно заведение, ако е необходимо", казва още главният експерт по психично здраве. Той допълва и, че "това обучение трябва да е системно, защото е доказано, че ако не продължава във времето, ефектът от тези кампании се губи".


Обучения ще има задължително на първо време за личните лекари. "Те да могат да диагностицират проблемите тревожност и депресия при пациенти - така ще бъдат първите лекари, които да окажат някаква реална помощ, тъй като се знае, че хората, които са посегнали на живота си, през последния месец преди това са имали контакт с какъвто и да е здравен професионалист", казва Наков. В много по-голяма част от случаите опитът е вик за помощ, а не реално желание за смърт и е важно тези хора да могат да бъдат идентифицирани. "Те невинаги заявяват сами своите проблеми гласно, но дават достатъчно много знаци", убеден е експертът.


Четете цялото интервю с д-р Владимир Наков, посветено на депресията, самоубийствата и въпроса "защо и богатите също плачат", в четвъртък в "Дневник".  


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK