Какво ще се случи, ако Джон или Иван се заразят с ебола

Какво ще се случи, ако Джон или Иван се заразят с ебола

© Reuters



Българин, американец и либериец влизат в един бар... Може би с еболата шега не бива, но нека наистина си представим този сценарий за целите на настоящия текст. Барът е в неизвестно кътче на света, либериецът пренася смъртоносния вирус без да знае. Достатъчно е да се здрависа с партньорите си по чашка с потна ръка и картината се променя.


Когато се заговори за заплахата от ебола през пролетта, здравните експерти ревностно успокояваха, че вероятността за пренос на болестта в "белия свят" е минимална - заради по-добрата хигиена на обществата в развитите страни, заради стабилните здравни системи и заради изолираността на инфекциозното огнище в Либерия, Гвиниея и Сиера Леоне. Преди дни обаче Световната здравна организация предупреди, че опасността се подценява и не е изключено болестта да се пренесе и на други континенти. Вече имаше няколко единични случаи на европейци, завърнали се от пътуване в Африка с вируса в кръвта си. 


Ето какво ще се случи с нашите герои от "белия свят", след като и те се приберат у дома. Сценарият за Америка е описан като в наръчник в изданието The Atlantic и се позовава на мненията на различни здравни експерти, а този за България беше очертан от главния здравен инспектор д-р Ангел Кунчев за "Дневник". 




Американецът Джон Доу 


"Да се разберем в прав текст: няма да се разболеете от ебола. Вероятността да умрете на скоростното влакче на Батман е по-голяма. Вируси като този вече са преминавали границите ни без да оставят никаква следа след себе си. Болестта не се разпространява по въздух, така че дори каръците са защитени", започва американското издание. "И все пак, заради тихата истерия, която тази силно заразна и смъртоносна болест предизвиква, ето какво ще се случи, ако един ден, драги читателю, се събудиш със симптоми на ебола...", продължава статията. 


Първият ден си неразположен, сякаш се разболяваш от грип. Ако се решиш да отидеш до личния лекар, той ще ти каже същото и ще ти предпише някакъв парацетамол. На следващия ден треската е още по-лоша и се чувстваш още по-зле. Припомняш си, че неотдавна си заколил африкански прилеп по някаква необяснима причина (или пък си се здрависал с либериец с потна ръка).


Решаваш да звъннеш на 911, защото вече подозираш какво може да бъде или поне осъзнаваш, че това не е обикновено неразположение. Докато те качват на носилката започваш да повръщаш. Чуваш парамедиците да звънят на най-близката болница с предупреждение, че пристига случай за карантина. Не чуваш другата страна, но да знаеш, че оттам ги упътват към специалния изолиран вход, какъвто всяко по-голямо лечебно заведение има. 


Веднага щом пристигате, медицински сестри и лекари те посрещат и пренасят вътре. Те са облечени в здрави изолиращи облекла с ръкавици и маски. Парамедиците също влизат с теб за тестове, в случай, че не са носили предпазно облекло, докато си повръщал по пътя. Незабавно започва почистването след теб - всичко, до което си се докоснал ще бъде изтъркано с белина през следващите минути. 


Какво ще се случи, ако Джон или Иван се заразят с ебола

© Associated Press


Ако симптомите ти са наистина притеснителни (като на ебола), местните лекари веднага ще се обадят на главния инспектор по заразни болести за областта или щата. Той ще им каже да бъдеш поставен под карантина и възможно най-скоро да се състави списък с имената на всички хора, които са били в контакт с теб.


Отвеждат те в специалното изолирано отделение на болницата, което има собствена вентилационна система (макар че в случая болестта не се пренася по въздуха) и със собствена пещ за унищожение на отпадъци. Взимат ти кръв (в пластмасова, а не в стъклена епруветка), но понеже нямат необходимите тестове за ебола, опаковат пробата според инструкциите в няколко пласта изолация и я пращат в лабораторията. Резултатът, в нашия хипотетичен сценарии, се връща позитивен за наличието на вируса.


Дълго време оставаш в специалната стая със стъклени стени, през които лекарите да те наблюдават без да се излагат на риск от заразяване. Когато влизат при теб, за да сменят системата ти и да ти взимат кръв, минават през специално антре, снабдено с химически душ и необходимото оборудване за карантина. Лекарите се пазят много, защото на този етап ти вече имаш неконтролируема диария и се потиш обилно. 


Междувременно здравните инспектори интервюират членовете на семейството ти и всички други, с които си общувал около деня, в който симптомите са започнали. Най-близките ти ще бъдат изолирани в стая, подобна на твоята, докато не се върнат резултатите и от техните кръвни тестове. Свижданията, ясно е, не са разрешени, освен през стъклената стена. 


Какво ще се случи, ако Джон или Иван се заразят с ебола

© Associated Press


Предишни щамове на ебола са убивали до 90% от носителите си, но при сегашната епидемия имаш шанс около 45 към 55 да оцелееш. Лекарите правят всичко възможно за теб - дават ти много вода и антибиотици, но знай, че няма лечение за това заболяване. "Не става като по филмите, където разработват лекарството за три дена и след неуморен труд някой изхвърчава през вратите на лабораторията, викайки: "Ето, това е! Дайте го на човека!", казва професорът по химия Майкъл Поластри. 


Дори да мислиш, че надеждата е в някое от експерименталните лекарства, върху които се работи в момента, няма да е никак лесно да се добереш до тях. За да стане това, болницата, в която си, трябва да вземе разрешение от Службата по храни и лекарства, за провеждане на експеримент. Тя разрешава в 98% от случаите, така че това няма да е най-голямата спънка. За съжаление обаче нито болницата, нито правителствената агенция може да реши дали точно ти ще получиш медикамента. Това зависи от фармацевтичната компания, която го разработва, и в повечето случаи тя има ограничени количества. Възможно е и да те накарат да платиш за него, защото правителството не покрива експериментални лечения.


Да речем, че си късметлия и за теб се намери от серума, дори безплатно - следва лечение, изпълнено с въпросителни, защото никой все още не знае как да го прилага и в какви дози. Разчита се на принципа "проба-грешка".


След няколко дни на непрекъснато хълцане (друг от симптомите на ебола) - най-после започваш да се чувстваш по-добре. Няколко седмици по-късно вече си се отърсил от повечето симптоми, макар че е възможно да имаш епизоди и здравословни проблеми до една година след боледуването. Обаче вече не си зара̀зен и можеш да си отидеш вкъщи. Но това в Америка няма да е краят, защото като оцелял от такава страшна болест, ще бъдеш привикван за многобройни изследвания в последствие и заради последиците от болестта и за да следят за възможните странични ефекти от експерименталното лечение. В крайна сметка, ако лекарството увреди черния ти дроб, това не е лекарство, нали. 


Какво ще се случи, ако Джон или Иван се заразят с ебола

© Юлия Лазарова


Българинът Иван Иванов


Всъщност няма значение дали е българин или чужденец, щом става въпрос за инфекциозно заболяване. Вирусът може да попадне на нашата територия и по двата начина, макар че вероятността продължава да е много малка. (Нека хората, които наистина се казват Иван Иванов, не го приемат лично - бел. авт.). 


Най-вероятният сценарий е заразеният човек да пристигне със самолет, защото това е бърза връзка и носи по-голям риск. Другият вариант, който е преценен, е да премине нелегално през границата, тъй като не е малък броят на хората, които пристигат по този начин у нас. Само че, ако говорим конкретно за ебола, положителното е че огромната част от нелегалните имигранти са сирийци и афганистанци, където няма това заболяване. От Африка пък идват 5-7% от влизащите нелегално, като те са предимно от Алжир, Сомалия, Етиопия, Камерун и Мали и на практика няма хора от инфектираните страни. 


Ако имаме късмет, когато болният от ебола българин пристига на летището, вече ще се е разболял и ще проявява симптоми, защото така веднага ще бъде сложен под карантина, без риск да зарази случайни хора. Правилата на Международна асоциация за въздушен транспорт (ИАТА) са много ясни за такива случаи. Екипажът е длъжен да уведоми незабавно капитана, ако човек на борда има здравословен проблем, а капитанът уведомява кулата на летището, където ще кацне. Ако има съмнения за сериозна инфекциозна болест  здравното министерство и здравните инспекции получават предварителна информация за това откъде идва този човек, с каква клиника е.


Ако има съмнение, че това действително може да е ебола, самолетът не се връзва за ръкав и не спира, където обикновено би спрял, а има определена стоянка, на която се отделя. През това време органите на граничния здравен контрол със съответните облекла влизат в самолета и дават защитно облекло на болния, защото въпросът е той да се изолира. След това започва сваляне на пътниците, като тези, които са били в близост до пациента Х, се отделят за наблюдение. Накрая слиза и той, вече със защитно облекло и се вкарва в изолатора на летището, където може да изчака час-два-три, докато дойде линейка. Такава подготовка и такова място има на нашето летище, с постоянен персонал, който дежури и следи всички полети. 


Допълнителна гаранция са термичните камери, които се наблюдават при слизане на пътниците и докато чакат за граничен контрол. Ако има човек с над 37 градуса температура той се вижда и може да бъде разпитан за това от къде идва, да бъде прегледан и заведен в изолатора. 


Летище София, Терминал 2

© Красимир Юскеселиев

Летище София, Терминал 2


Линейката стига и тръгва от изолатора по един специално начертан маршрут, който не минава през никакви общи зони. В този случай пациентът ще бъде закаран в Инфекциозната клиника на Военномедицинска болница. Процедурата за реакция е еднаква, независимо за кое от по-големите летища става въпрос. Възможно е, ако обстоятелствата го налагат, човекът да бъде лекуван във Варна, в Бургас, в Пловдив в местните инфекциозни клиники, но потокът на пътниците до тези летища е съвсем различен - това са предимно туристи от Европа с чартърни полети. 


Инфекциозната клиника на ВМА е избрана, защото има най-добри условия за изолация - има ХЕПА филтри, които не позволяват излизане на вируса навън, има пречистване на отпадни води, има защитни облекла, има и всичко, което е нужно, за да не се позволи излагане на риск от заразяване на повече хора. Кръвта на пациента се взима и изследва в Центъра по заразни болести, като също е подробно описано как става това, как се опакова и транспортира пробата, как се борави с нея на мястото. В Центъра също има висока степен на биобезопасност с автоматично заключване на врати, шлюзове и т.н.


Задължително се изследват и хората, които са били в контакт с човека. Държавните здравни служби имат уговорка с ръководството на въздушното движение и съответните авиокомпании, които знаят, че са длъжни да подадат информация за всички пътуващи в този полет. За различни заболявания от тях се търси различен обем информация. Обикновено за някои болести са достатъчни данните за хората два реда напред и два реда назад. Това има значение повече при туберкулозата и свинския грип, докато при еболата начинът на предаване е чрез по-тесен контакт.


Ако трябва да бъдем точни, по-вероятният сценарий е човекът да е още в инкубационен период, когато пристига. Тогава всичко зависи от системата за надзор на заразните болести в съответната страна. "Ние имаме надежда и самочувствие, че тази система отдавна е разработена в България и тя наистина работи. Според нея всеки който установи заразно заболяване е длъжен да го съобщи по всички възможни канали – телефон, факс до съответната РЗИ. И действително това е отработено и получаваме в реално време информация ако възникне нещо особено и има съмнения за такава екзотична болест.", казва д-р Ангел Кунчев. 


Българинът има навик да се самолекува вкъщи, но при това заболяване толкова бързо се развиват нещата, че не може да се сбърка с грип и не може да остане незабелязано. Вярно, започва като грип, но температурата се вдига рязко, почват тежки кръвоизливи и този човек няма къде другаде да отиде освен в болница. Ако се обади на Спешна помощ и тя реагира точно, ще знае да го заведе в Инфекциозна болница.


В случая ключови са две неща – първо да има най-разпознаваемите симптоми - висока температура и евентуално вече да са започнали кръвотеченията. И второто – при разпита да се разбере, че този човек е бил изложен на вируса, като е пребивавал в заразена страна. Ако отговаря на тези две условия, той трябва веднага да бъде поставен под карантина в инфекциозно отделение.


д-р Ангел Кунчев

© Анелия Николова

д-р Ангел Кунчев


Епидемиолозите, инфекциозните клиники и регионалните здравни инспекции са снабдени с всичко необходимо като дезинфектанти и облекла. Вирусът е много агресивен, но за щастие не е много траен във външна среда. "Дори бях учуден, когато дойдоха данните, но факт е, че силно заразени материали като дрехи, изцапани с повръщано и кръв от болни се изпират в обикновена перална машина и вече няма и следа от вируса", коментира главният здравен инспектор. Така че във външни условия вирусът вирее трудно, но остава жив за дълго в трупа. Затова много от заразяванията в Африка стават по време на подготовка за погребалните церемонии.


В болницата, заразеният пациент ще остане колкото е необходимо - има капацитетът и ресурсите за това. Болестта протича различно, но има два възможни края – или докато човекът умре, или докато оздравее. Продължителността и тежестта на симптомите зависят от много фактори, включително и от това каква доза от вируса е прихваната. Най-тежките случаи умират много бързо – за 1-2 дни, а тези, които са оцелели, след евентуално седмица или 10 дни започват да имат леки подобрения.


Дори има клинична пътека точно за такива случаи на вирусни или бактериални инфекции – тя е 900 лв. по здравна каса. "Но това е формалност, никой няма да изгони заразния човек, като изтекат 7-те дни". 


"Не съм толкова оптимист за експерименталното лечение, защото до момента няма доказателства, че работи. Дай боже наистина да има ефект", коментира още специалистът. Според него, ако България се наложи спешно да потърси такова лечение, ще трябва да поиска разрешение от правителството на САЩ или лично от Барак Обама. "Когато става въпрос за особено опасно заболяване, в момента предизвикващо епидемия, всичко опира до политика".


Колкото до ваксините, които се разработват - "работи се много активно и се хвърлят много пари за търсене на ваксина, но това няма да помогне във връзка с настоящата епидемия". Иначе начин на лечение има, но то не е лечение, насочено срещу вируса, а просто подпомагане на организма. 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK