Д-р Владимир Наков, психиатър: Интересът към темата за самоубийствата у нас е нездрав

Д-р Владимир Наков, главен експерт сектор "Психично здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и психиатър със специализации в Кралския колеж в Лондон и Университета на Калифорния "Бъркли".

© Ангелина Генова

Д-р Владимир Наков, главен експерт сектор "Психично здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и психиатър със специализации в Кралския колеж в Лондон и Университета на Калифорния "Бъркли".



Две нови самозапалвания припомниха два болезнени въпроса - как да се помогне на хората, които не искат да живеят повече, и как е адекватно да реагират медиите. С тези въпроси и за коментар за двата случая на жена и на мъж, които посегнаха на животите си в София и в Сандански, "Дневник" потърси д-р Владимир Наков, главен експерт сектор "Психично здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).


Според Наков реакцията на медиите към случая на Лидия Петрова е доказателство колко бързо сме забравили горчивият урок от пролетта на 2013 г., когато заради широкия медиен интерес тръгна вълна от опити за самоубийства в страната. "Медиите, за съжаление, показват проблема едностранно. Предлага се картина, в която не се посочват алтернативите, а винаги има здравословни алтернативи", казва психиатърът. 


Наков напомни, че в България са преведени и се препоръчват напътствията на Световната здравна организация към медиите за отразяване на опити за самоубийство. Те обаче не се актуализирани от 2000 г. и не е ясно доколко са адаптирани към българската медийна среда.




"Но проблемът не може да бъде решен едностранно - не можем да посочим медиите с пръст и да кажем "Те са виновни!". Трябва да има държавни политики, отговорност към темата от всички страни, всички хора трябва да бъдат въведени в нея, за да има и по-добра превенция", казва експертът. 


За случая на Петрова д-р Владимир Наков казва, че е некоректно да се спекулира за причините, а ако действително има външна подбуда, това се превръща във въпрос към прокуратурата, не към психиатрите. В Наказателния кодекс има член (чл. 127), който се занимава именно с подбудителството към самоубийство.


Психиатърът уточнява и, че не е задължително човек да е с психични отклонения, за да прибегне до такова решение. "Самозапалването е и способ при психично здрави хора да изразят протест", казва той. Същото важи и за втория случай - на 48-годишен мъж от Сандански, който се самозапали на следващия ден след младата жена в София. Няма как да са ясни причините, докато не се направи психологическа оценка на хората. 


Наков повдига въпроса и за очевидците на случилото се пред президентството в понеделник. Мнозина снимаха горящата жена, но не опитаха да помогнат. "Реакцията им не е естествена. Не е човешка. Очевидец дори разказа, че помислил, че се снима филм. Очевидно интересът към темата е от нездравата страна.", коментира психиатърът.  


Все още няма новини от държавата около Стратегията за превенция на самоубийствата, която беше приета миналата година, но с нулев бюджет. Въпреки това се очаква в скоро време да има финансиране отвън, с което да започнат първите дейности по превенция, включително обучения сред журналистите. 


"Има огромна необходимост от системно обучение сред журналистите, защото става въпрос за много деликатна тема. Не може в такива детайли да се говори за личния живот на един човек, посегнал на живота си, защото това би могло да предизвика идентифициране и у други хора", пояснява експертът. Въпреки това по думите му много медии са успели да подходят с повече такт, отколкото миналата година.  

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK