© Анелия Николова
Трупове с биещи сърца. Така наричали хората в мозъчна смърт преди медицината да научи повече за това състояние. Когато говорим за мозъчна смърт, говорим за мъртви хора, само че смъртта им е произнесена по неврологични критерии, а не по физиологични както в масовите случаи, когато първо спира сърцето.
Според неврологът проф. д-р Пепа Стаменова от столичната болница "Св. Наум" хората трудно осъзнават и масово не знаят, че мозъчната смърт е смърт независимо, че за известен период вътрешните органи продължават да работят. Това е една от причините за слабото донорство в България, а също и за един пропуск в законодателството - това, че хората в мозъчна смърт, които не са донори, се поддържат на машини до последно. Тази и още теми обсъдиха през уикенда лекарите-координатори по донорство по време на националната си годишна среща, организирана от Изпълнителната агенция по трансплантации.
"Хората винаги са се страхували да не бъдат обявени за мъртви докато са още живи - това е нормално, човешко. В миналото са допускани такива грешки и това е натрупало уплах. Но хората трябва да знаят, че човек в мозъчна смърт не може да се събуди и сега разполагаме с абсолютно сигурни показатели и техника за произнасянето на мозъчна смърт", коментира Стаменова. Според нея, за да се съгласят близките на човек в мозъчна смърт да дарят органите му, трябва да имат пълно доверие на лекаря и да са наясно, че техният близък на практика вече е покойник.
Когато в реанимационното отделение възникне случай на мозъчна смърт, специалистите сравнително бързо могат да разберат дали органите на човека са подходящи за трансплантация или не. Между 1 и 7% от тежко пострадалите пациенти в реанимация изпадат в мозъчна смърт, а от тях само до около 7% са подходящи за органни донори.
Преди да се предприеме каквото и да било се иска разрешението на близките и ако то е положително започва процедурата по екстракция и трансплантация, но в останалите случаи пациентите остават на животоподдържащи машини, докато не умрат. Това може да трае няколко часа или няколко седмици без каквато и да е перспектива за възстановяване на тези хора. Това според Стаменова и другите донорни координати е излишно и трябва ясно да бъде регламентирано в закона, че
човек в мозъчна смърт, който не е подходящ за донор, трябва веднага да се изключва от машините.
Точно така е записано например в закона на Хърватия - държавата забранява полагането на грижи за хора в мозъчна смърт, ако не са подходящи за донори. Там поддържащите системи се изключват веднага щом излязат резултатите от изследванията за потенциално донорство и те се окажат негативни. Междувременно обаче за тези пациенти се полагат сериозни грижи, за да може при положителен резултат органите да са запазени в добро състояние.
© ИАТ Д-р Марияна Симеонова, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по трансплантации и д-р Желко Жупан, координатор по донорство от Хърватия по време на срещата на координаторите в България.
На фона на 10-20 донори на година в България, в Хърватия имат по 150 трупни донора и за 2014 г. се нареждат на второ място по донорство в света (след Испания). Общо са направени над 400 трансплантации за годината, като за последните пет години броят им се е увеличил с 85%.
Това разказа специалният гост на срещата на координаторите - д-р Желко Жупан от Клиниката по анестезиология и интензивни грижи към Болницата в Риека. Жупан обясни, че българското и хърватското законодателство са много сходни и предразполагащи за една добре работеща система на донорството, но за да потръгне тя и у нас трябват организационни промени.
В Хърватия отнело около 10 години, за да се разработи донорството на пълен капацитет. В момента списъкът на чакащите за нов орган в страната е толкова малък, че по линия на агенцията Евротрансплант голяма част от органите дарени там, заминават за присаждане в други европейски страни. Като асоциирана страна към Евротрансплант, България също изпраща в Европа органи, за които не може да намери реципиенти тук, а също така български пациенти са записани в листите на чакащите в други страни. За да стане пълноправен член обаче, страната ни трябва да достигне 10 донора на 1 млн. население, или около 70 трупни донора на година.
Всеки мултиорганен донор връща около 2 милиона долара на държавата, спестени от парите за лечение и поддържане на живота на хората с нужда от нов орган, съобщи още Жупан.
Според специалистът ключова е
вътрешната организация във всяка болница с интензивно или неврологично отделение, където попадат случаите на мозъчна смърт. Координацията е различна, изградена от самите болници - в някои има един човек, който отговаря единствено за потенциалните донорски ситуации и разговорите с близките, на други места има дежурни от отделението, в трети целият екип има задачата да следи и съобщава за пациенти на ръба на мозъчна смърт.
Системата в Хърватия разчита на принципа
донор по подразбиране.
Също като в България и там са опитали първо с предварителното съгласие или отказ от донорство, но практиката показала, че това изобщо не е ефективно. По няколко хиляди човека се записали и в двата списъка след въвеждането на правилото, но същинският ръст на донорите настъпил, когато се направили корекции в закона и била създадена мрежа между координаторите във всяка болница.
В Хърватия донорството вече е осъзнато като приоритет както от държавата, така и от обществото. С тази нагласа и лекарите и близките на пациентите са подготвени от по-рано за възможни донорски ситуации и реакцията при възникването им е светкавична. Това у нас засега е проблем - и заради неинформираността на хората, и заради малкия брой координатори и неангажираността на останалите специалисти.
