Как захарта най-после измести мазнините като враг номер едно за здравето

Как захарта най-после измести мазнините като враг номер едно за здравето

© Associated Press



През 1972 г. от печат излиза научният труд на популярен професор по диетология, озаглавен "Чиста, бяла и смъртоносна". В него пише, че рафинираната захар е отровата, която е отговорна за масовото затлъстяване в развития свят и ако качествата й се подложат на стандартите за която и да е друга хранителна съставка, ще бъде забранена на секундата. За пръв път в този текст се прави пряка връзка между захарта и диабета, проблемите на сърдечно-съдовата система и на зъбите. И макар че книгата се продава добре, авторът й - британецът Джон Юдкин - е разкритикуван и низвергнат от научните среди заради твърденията си.


Повече от 35 години по-късно теорията е възкресена и този път - приета сериозно, пише "Гардиън" в обзор по темата. През 2009 г. американският детски ендокринолог Робърт Лъстиг изнася 90-минутна лекция на тема "Захарта: Горчивата истина" и използва същата дефиниция, която Юдкин опитал да въведе десетилетия по-рано - "отрова". До тогава никой не се осмелявал да я повтори, заради съдбата на британския психолог по храненето, който умира дискредитиран и забравен през 1995 г.


След години на проучвания за затлъстяването Лъстиг преодолява табуто и се заема с ожесточена кампания срещу захарта, залагайки репутацията си също като Юдкин. Но разликата в обстоятелствата е съществена - към този момент общественото мнение и това в научните среди вече се е насочило към вредата от рафинираната захар. Този път посланието достига до всички, само че започва друг още по-болезнен процес - цялостна промяна на хранителните навици на цели народи.




И преди Лъстиг - от началото на новия век - захарта започва да се доближава до полагащото й се първо място на враговете за здравето. Американската здравна служба например налага мярка за максимално препоръчително количество преработена захар на ден, а във Великобритания повишават данъка на сладките продукти. До този момент обаче упорито се вярва, че мазнините и високомаслените храни са най-фатални за теглото.



Големият въпрос, заради който никой не иска да повярва на Юдкин през 1972 г., е


Как така учените са били толкова заблудени толкова дълго време?


Наситената мазнина е безспорният злодей в продължение на десетилетия. И до неотдавна се вярваше, че здравословната диета е тази с нисък прием на мазнини. Тази доктрина се налага още през 60-те години и се възприема единодушно от специалистите по хранене, затова когато Юдкин опитва да я обори, отпорът е голям. Книгата му не само е публично унизена от многобройни страни, но в последствие е и скрита. През 80-те и 90-те копия от нея се откриват много трудно, само в специализираните библиотеки и книжарници.


Заблудата за вредата от мазнините идва от едно мащабно проучване на влиятелния британски диетолог Ансел Кийс, проведено между 1958 и 1964 г. в седем държави - Италия, Гърция, Югославия, Финландия, Холандия, Япония и САЩ. В този период той и сътрудниците му следят хранителните навици на близо 13 хиляди мъже на средна възраст и успяват да докажат, че при тези с по-висок прием на мазнини по-често се появяват заболявания на сърцето.


Много по-късно се появяват съмнения за тенденциозност на проучването, защото данните са събирани и обработвани така, че да подкрепят хипотезата на Кийс, дори страните били подбрани със задна мисъл. Така или иначе в онзи момент "изследването на седемте страни" се възприема като най-мащабното и ясно доказателство в полза на захарта, незабавно влиза в христоматиите на диетолозите и дълго време остава там. Когато Юдкин излиза със своето проучване осем години по-късно, Кийс лично многократно го атакува, защото хипотеза му била точно обратната и застрашавала труда му.


Завод за захар в Хондурас

© Reuters

Завод за захар в Хондурас


Междувременно в началото на 80-те и британското и американското правителство въвеждат указания за здравословно хранене, които в голяма степен повлияват на хранителните навици на хората. Тогава те са категорични, че трябва да се намалят продуктите с наситени мазнини и холестерола и пържолите и надениците да се заменят с макарони и ориз, маслото - с маргарин и растително олио, яйцата за закуска - с мюсли, млякото - с обезмаслено или портокалов сок.


Резултатът от тези инструкции обаче, който се вижда ясно днес, е масовото затлъстяване и повишаване на заболеваемостта от хронични и сърдечно-съдови болести. Статистиката за САЩ е съвсем красноречива - през 1950 г. хората с наднормено тегло са 12% от населението; през 1980 г. - 15%, но през 2000 г. - са вече 35%. С други думи, ако преди директивата за здравословно хранене темпът на ръст на затлъстелите е незначителен, след това скача повече от двойно.


По същия начин във Великобритания статистиката започва от едва 6% с наднормено тегло през 1950 г. и се утроява до днешни дни. В момента две трети от гражданите на Острова са над нормата или болезнено затлъстели. Успорено растат и нивата на заболеваемост от диабет.


Проблемът е там, че диета с нисък прием на мазнини на практика означава диета с висок прием на въглехидрати, а от въглехидратите най-неустоима е захарта. Дълго време тя се използва в огромни количества с искреното убеждение на диетолози, лекари и учени - оттам и на медиите и хората - че тя е по-здравословният избор пред мазните храни. Всеки по веригата е виновен за здравната криза, която виждаме в момента, смята Робърт Лъстиг, цитиран от "Гардиън".


Днес, диетолозите особено от старото поколение, все още се мъчат да преглътнат обрата във философията за това кое е полезно и кое не. Усилията вече са насочени срещу прекомерната консумация на захар, но за разлика от 1980 г. здравниге служби се опитват да са по-умерени в насоките си, за да не се направи обратен завой към някоя друга вредна крайност.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK