Защо не се поставят диагнози с лека ръка, или отново за депресията и емоционалното прегаряне

Защо не се поставят диагнози с лека ръка, или отново за депресията и емоционалното прегаряне

© Цветелина Николаева, Капитал



Ниската култура на психично здраве в България личи на много нива.


В страната няма закон, който да установява отговорност за дейността на психолозите и психотерапевтите, няма и клинични пътеки за лечение на различните психични разстройства, нито регулация и проследяване на работата на психиатрите. Хората с психично разстройство и близките им нямат надеждна информация за това към кого и в какъв случай да се обърнат, а стигмата за проблема им продължава да е в пълна сила. Понятията все още масово се бъркат и преливат, но когато се случи трагедия експертите се оказват много и бързат да поставят диагнози от разстояние.


Пример за последното имаше тази седмица след като популярна българска спортиска направи опит за самоубийство, което стана повод за сензационни заглавия за едни и многобройни спекулации за други.




"Дневник" потърси специалист - главния експерт в сектор "Психично здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) д-р Владимир Наков, за да припомни защо психичните разстройства са най-трудни за диагностициране и не могат да се правят отдалече. И понеже след последния случай пролича нуждата - д-р Наков обясни и какви са разликите между различните групи разстройства на ума, както и между различните специалисти, които се занимават с тях.


Тревожни и депресивни разстройства и как се диагностицират


На първо място, за да се постави диагноза за психично разстройство трябва да се направи преглед от лекар - психиатър и на базата на симптомите и още по-добре на базата на разказ от самия пациент да се установи състоянието му. Диагностицирането без такъв личен преглед и разговор с човека, а само въз основа на половинчати чужди наблюдения и факти от миналото му, могат да бъдат само и единствено спекулация, казва д-р Наков, затова не си позволява да коментира конкретния случай. "Дневник" не го и моли. Според него е още по-непрофесионално психолози, запознати с конкретни случаи, да споделят лична информация за човека, когато той и кризата му са подложени на обществено внимание.


Има широка класификация на психичните разстройства и нюансите между тях не са лесни за разграничаване особено от неспециалист, още повече че често пъти може да има повече от едно отклонения. При около 90% от тревожните разстройства има симптоми също и на депресивни разстройства и обратното, но между двете няма степенуване. Честа заблуда е, че депресията и тревожността са едно и също заболяване в различен стадий, но не е така, а се класифицират в две отделни групи психични проблеми, пояснява психологът.


Страхова невроза е остаряло понятие, което не би трябвало да се използва никъде от 2004 г. насам, когато е отмененено в международния класификатор на психичните болести и е заменено като понятие част от групата на тревожните разстройства. Тревожните разстройства са много чести в България и света – има неотдавнашно епидемиологично изследване за България, според което една пета от хората са преживели някога през живота си такова заболяване. В момента е в подготовка следващото изследване, което ще покаже има ли промяна в броя на тези случаи. Депресията обаче стабилно нараства в световен мащаб, така че вероятно и в България, коментира експертът.


Тревожните разстройства могат да се проявят по най-различен начин и по най-различен повод. Понякога при един и същи човек в една възраст симптомите може да са едни, в друга ситуация при същия човек същото заболяване да се прояви по съвсем друг начин.


Едно от важните условия за диагностиката им е, че те трябва да са консистентни във времето, не могат да се получат за един ден и на базата на един инцидент да се постави диагноза. Така е и с депресията. Трябва да има продължителни показатели за влошено настроение, влошен сън, нарушена нормалност при човека в продължение на поне 14 дни, за да може да се постави каквато и да е диагноза.


Професионалното или емоционалнота прегаряне пък попада в групата на депресивните разстройства. Характеризира се отново с депресивни симптоми – с понижена жизнена активност, намален апетит, нарушен сън. Под нарушен сън се имат предвид всички вариации – да е повече, да е по-малко, често да идва, да има внезапни събуждания.


Кога се стига до крайност


Групата на психичните разстройства е с най-висок риск за посягане на собствения живот. От тях най-висок риск поставя депресията. От тази група също с висок риск са тези, които за първи път са заболели от шизофренична психоза.


В психологията има един термин за непреодолими житейски събития, които човек може да компенсира особено когато е млад до време, но в един момент нещо - събитие, лично преживяване, вземане на решение - може да тласне към това, казва експертът. Като цяло обикновено е необходим външен стимул, конкретна случка, за да се стигне до тази крайност.


Д-р Владимир Наков, главен експерт "Психично здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА)

© Ангелина Генова

Д-р Владимир Наков, главен експерт "Психично здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА)


Огромна роля играят и внушението и подражанието. Това е разглеждано много в литературата, отбелязва д-р Наков - точно това може да ускори процеса на взимане на решение за посягане на живота, когато човек разпознае дадена ситуация и види, че тя е релевантна на неговата собствена история. Ако му бъде предоставена същата схема, в която той живее и с която до момента се е борел и е компенсирал, и изведнъж му се покаже този привиден "изход" – той може да бъде приет като решение.


Възрастта също е фактор. По принцип има две възрастови кризи – хората в млада възраст – между 20 и 35, и хората в напреднала възраст правят много по-често опити за самоубийство от останалите. Обикновено големите психични разстройства се откриват точно в по-младата възраст. Причините могат да са в стеченията на собствения живот от една страна, и от друга – все още търсенето на собствена реализация, семейство, и най-общо - място под слънцето.


Психиката на спортистите


Няма такава логика, че спортистите, които са възпитани в страхотна дисциплина, са по-малко податливи на психически разстройства. Няма застраховка срещу това, казва д-р Наков.


Най-застрашените професии в световен план са лекарите, от тях – анастезиолозите, психиатрите и офталмолозите. На второ място е групата на денталните лекари, на трето – на ветеринарните лекари. "Виждате, че тези, които работят с хора и чужд живот са най-застрашени. Няма такава професия, която да гарантира защита, тъй като всеки има индивидуални характеристики", коментира психиатърът.


Строгата дисциплина от ранна възраст и напрежението от обществените очаквания и състезанията са голям фактор при спортистите, но не са само те. Тук има една комбинация от фактори, в който се включва и специалният хранителен режим, което допълнително в ранна възраст води до различни проблеми. Хранителното поведение също е част от развитието на спортиста и ограниченията могат да се провявят с различни хранителни разстройства.


Освен това поставянето под светлината на прожектора в повечето случаи е неблагоприятно за индивида. Има такъв елемент при предстартовата треска, преди появата пред публика, притеснението от публичното говорене – това са част от симптомите на тревожност по принцип. Например много актьори компенсират появата си пред публика с алкохол, наркотични вещества и др., дава пример лекарят. В природата притеснението е нормална реакция и ако подлагането на това напрежение е непрекъснато могат да се задействат защитни реакции, допълва той.


Помощ


В България много често се бъркат понятията психиатър, психолог и психотерапевт, но това са три различни категории с различно образование. Добре е първо да има оценка от психиатричен лекар, който да прецени дали се касе за разстройство, което може да бъде овладяно без медикаменти или не е, казва главният експерт.


Когато се избира вид специалист, пациентът трябва да е наясно докъде се простират компетентностите и отговорността му. "В България всички, които практикуват професията психолог или психотерапевт не носят отговорност и няма съответен закон, който да ги задължава, докато психиатрите имат медицинска отговорност и я носят като лекари. Ако някой реши да помогне при такава криза, трябва да се обърнат към хората, които носят съответната отговорност", коментира д-р Наков.


По принцип не е възможно човек сам да се извади от психично състояние, ако то е идентифицирано като тежко и се нуждае от медикаментозно лечение. Ако състоянието е преценено като леко, може да се лекува само с психотерапевтични методи.


Процесът на възстановяване след опит за самоубийство е много сложен, защото това е нещо, което засяга не само човека, който е посегнал на живота си, но и доста голяма част от близките му. В Германия, когато човек се разболее от психично заболяване, на консултация подлежат всички членове на семейството му, особено когато това се случва за пръв път, за да могат те да бъдат включени в процеса на помагането, да разберат каква е болестта, какво трябва и не трябва да се прави.


В България обаче няма протокол, няма система и няма данни за завръщащите се от ръба. Могат само да се надяват на професионална помощ и подкрепа от близките си.

Коментари (40)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 2289 Неутрално

    "Защо не се поставят диагнози с лека ръка"

    Така и не ми станА ясно защо диагноза трябва да се поставя с лека ръка!?!?!?

  2. 2 Профил на xmm
    xmm
    Рейтинг: 1285 Весело

    До коментар [#1] от "4ort":

    Мисля,че "не" то е излишно.

  3. 3 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 3567 Неутрално

    Могат само да се надяват на професионална помощ и подкрепа от близките си."Е,то е така за всички хора в нужда,не само за психично болните.

  4. 4 Профил на oporna_to4ka
    oporna_to4ka
    Рейтинг: 553 Неутрално

    Много са "тънки" тези неща. Призовавам ви скъпи сънародници : Обръщайте внимание близки и приятели да ли някой не е изпаднал в депресия! По някога две благи думи стигат на човек , за да се предотвратят нежелани последствия. Просто някой да засвидетелства човещина

    Добрата тролска практика повелява - Дявол трябва да играе в главите на гражданите на републиката, за да може крадците да олепят властта
  5. 5 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 1037 Неутрално

    Защо ли ми се струва, че психиатрията е на едно от най-ниските нива като медицина, още от соца - практикуваше се само в т.нар. "лудници", с убийствено тежки медикаменти, без идея за терапия ... дали има промяна сега ?

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  6. 6 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 6108 Неутрално

    За съжаление има много верни неща в тази статия. У нас психическите проблеми се неглижират и дори се осмиват. Пълно е с вицове за лудите. "Какво си се сдухал, я се стегни". Това е консултацията. Лечението - мъжете с чашката, жените с похапване... Тлъсти лелки и ухаещи на ракия чичковци, това са симптомите.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  7. 7 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3691 Неутрално

    До коментар [#3] от "chicago514":

    Каква помощ от близките,когато често пъти точно те са причинителите на тежки,психични проблеми у "подопечните" си!
    "Адът,това са другите."

  8. 8 Профил на Вячеслав Атанасов
    Вячеслав Атанасов
    Рейтинг: 879 Неутрално

    Имаме добри психиатри.Заболяването е лечимо.А и този материал е доста полезен.При жените има едно неудобство-че много напълняват-,но пък положението им за месец-два коренно се подобрява.

  9. 9 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 1037 Неутрално

    Там имаше най-много идеология, включително се използваше с чисто репресивни цели - много "неудобни" се неутрализираха там, доживот, без присъда ...

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  10. 10 Профил на emilm13
    emilm13
    Рейтинг: 481 Неутрално

    Човек е трихотомен (трителесен - ап. Павел, което отговаря на източните деления за седем тела), т.е. Дух, душа и тяло. Неразбирането на този елементарен принцип тежи на съвременната медицина и особено на психиатрия и психология. Хубаво е, че Законът на кармата и кармичните групи го перифразираха като Закон за наследствеността и поне с него се съобразяват!

  11. 11 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 899 Неутрално

    По принцип,ако всеки от нас е добронамерен и по-ведър,това помага и на другите хора около него да бъдат такива,дори и в тежки ситуации.

  12. 12 Профил на дурак
    дурак
    Рейтинг: 613 Неутрално

    нормално положение :

    психиатрията е клон от медицината , съотв. под юрисдикция на министерство на здравеопазването....
    фондове , клинични пътеки и пр..


    психологията е занаят..неподластен на държавната власт...

    сульо и пульо се упражняват в-у главите на изпаднали в криза...безотговорно...
    няма министерство на притесненията - отговорно за тяхната дейност

    а и колко да може един психолог в училище или в социалните служби...за 600 лв заплата ???

  13. 13 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 2235 Неутрално

    В България над 30% от пациентите посещаващи личния лекар са в тревожно-депресивно състояние много често маскирано като болки в гръбначния стълб, изтръпвания, замайване, отпадналост,безсъние, неработоспособност или неясни оплаквания разхвърляни по 2-3 органи или системи. И не желаят да споделят. Анамнезата е снемана с усилие и 'теглене на ченгели' , казват се несъществени неща и здраво се прикриват симптоми и всичко , което може да насочи лекаря към психичен проблем. На всичко отгоре пациентът УПОРИТО ИСКА консултация с невролог вместо настояванията на лекаря да се извърши консултация с психиатър. Ето така се отписаха няколко пациенти при мен за десетина години в опита си да налагат къде и как да се правят консултации и не искайки да осъзнаят положението си. Естествено не се подобриха със самозаблудите си. Общо взето пациенти , които не се доверяват на лекаря нямат никакъв шанс.

    http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/
  14. 14 Профил на Yard
    Yard
    Рейтинг: 2355 Неутрално

    Депресията тук се счита за някаква лигавщина. Все едно ако на някой му открият рак да му кажеш "Кво се правиш, кво толкова, не бъди женчо."

    Това важи и за други страни, но в България ми се струва доста силно изразено.

  15. 15 Профил на Лео
    Лео
    Рейтинг: 1928 Неутрално

    Вярата в Бога помага. Когато човек, вярващ само в себе си и в собствените си сили, загуби вяра, поради една или друга причина, очевидно е загубен.

  16. 16 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12866 Неутрално

    Интересен преглед. Дали не трябва да има по-дълго наблюдение за да се отстранят чертите на характера от проблемите-психологични и психични, които трябва да бъдат коригирани - медикаментозно и терапевтично

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  17. 17 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1523 Неутрално

    [quote#4:"oporna_to4ka"]По някога две благи думи стигат на човек , за да се предотвратят нежелани последствия[/quote] Не винаги. Ако човек е свикнал да бъде самокритичен, може да е по-полезен друг подход. Благите думи не са панацея за човек, който не вижда смисъл да продължи живота си. Действително, това са много тънки неща от човешката психика и е безсмислено да ги нищим във форума. Нека оставим личният психологически и психически свят на неговият притежател- така е редно и законно.

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  18. 18 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1523 Неутрално

    До коментар [#14] от "Yard": "...Депресията тук се счита за някаква лигавщина. .." Това е последица от обработката на съзнанието ни през соца. Била съм на работа в болница с температура 39.5 градуса, а довереният лекар ми беше казал- колега, Вие какво сега- искате да излезете по-рано от определеното Ви работно време и умишлено сте предизвикала тези симптоми? Така ли ще работите като лекар? Съобщавам просто факти...

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  19. 19 Профил на yoankata
    yoankata
    Рейтинг: 486 Неутрално

    До коментар [#14] от "Yard":

    ++++++++++++++

  20. 20 Профил на yoankata
    yoankata
    Рейтинг: 486 Неутрално

    [quote#13:"Dr_Doolittle"]В България над 30% от пациентите посещаващи личния лекар[/quote]

    Те и на запад са разпространени депресивно-тревожните състояния, но там лекарите им отнема доста време (месеци) да поставят такава диагноза, ако въобще стигнат до нея.

    До коментар [#13] от "Dr_Doolittle":

    [quote#13:"Dr_Doolittle"]И не желаят да споделят. [/quote]

    Някои може да не желаят, но аз ви гарантирам, че много от тях не подозират, че имат такъв проблем. Аз например страдах от замайване, ежедневни многочасови главоболия/мигрени, изключителна слабост/едва ходех и болки. Мислех, че ще мра едва ли не и се влачех постоянно на лекар и се молех да намерят проблема и все ми казваха, че съм 'добре'. Откъде да ми хрумне, че такива силни физически симптоми са признак на екстремна форма на тревожност?! Аз да не съм лекар? Проблемът е не само, че пациентите са резервирани, а и че и повечето лекари въобще не са лекари.

    [quote#13:"Dr_Doolittle"]На всичко отгоре пациентът УПОРИТО ИСКА консултация с невролог вместо настояванията на лекаря да се извърши консултация с психиатър.[/quote]

    Проблемът тук е, че като му се каже 'психиатър' редовия човек чува 'лудост'. Затова така. А пък на запад това да те пратят на специалист за депресия или тревожност си е невъзможната мечта! Тук даже не го оценяват.

  21. 21 Профил на yoankata
    yoankata
    Рейтинг: 486 Неутрално

    [quote#8:"Вячеслав Атанасов"]При жените има едно неудобство-че много напълняват-,но пък положението им за месец-[/quote]

    До коментар [#8] от "Вячеслав Атанасов":

    Депресията понякога е идиопатична и този тип трудно се лекува. Ако имате предвид ССРИ (това за напълняването и два-трите месеца) не мисля, че са толкова ефективни - особено при тревожност. Да не говорим за страничните ефекти.

  22. 22 Профил на soulripper
    soulripper
    Рейтинг: 310 Неутрално

    Много важна статия с много добра информация, НО дневник, моля четете и си редактирайте текста преди да публиквате!!! На места е написан като от петокласник с неясна мисъл и изказ, а това, особено за уважавана медия, изглежда ултра непрофесионално!
    Иначе поздравление за темата- в БГ трябва още много много да се говори и действа по тези въпроси.

  23. 23 Профил на EP
    EP
    Рейтинг: 1092 Неутрално

    До коментар [#21] от "yoankata":

    Да се изписват антидепресанти при тревожност е абсолютна глупост. От тревожност страдат едно 90% от хората около мен - стресът/ недоволството на/от работното място обикновено е тригерът.

    Много са ми смешни психоаналиците / психиатрите, които твърдят, че хапчетата оправят нещата в рамките на няколко месеца. Ако провери човек статистиката, ще види, че %-ът на самоубийства при психиатрите е много висок (чела съм даже, че е най-висок). След като са такива големи специалисти, защо се самоубиват?

    За мене лично, психиатрията е някаква псевдо-наука и няма реални / доказани успехи сред пациентите. На всичкото отгоре постоянно си менят дефинициите и концепциите. Наскоро, например, четох, че се спори за това, доколко има генетична компонента в психичните заболявания, защото на всичките пишман лекари им било ясно, че всяко заболяване се дължи на травма.

    Тревожността не е психично заболяване, а състояние, дължащо се на обективни ситуации в живота. Много е възможно някои хора да са по-податливи да са тревожни (свързано сигурно с детството и интелигентността) от други.

    There are no coincidences, Delia... only the illusion of coincidence.
  24. 24 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 4153 Неутрално

    Да, да, така е. И аз веднъж ходих на психиатър. Човекът изглеждаше много зле. Веднага разбрах, че не е наред. Опитах се да го успокоя, дадох му няколко много ценни съвета, от баба ми ги знам. Не съм сигурен, че му помогнах обаче. Все пак не съм професионалист. Аз и на него казах, и на всеки го казвам, не ходете на психиатър и не попадайте в лудница. Влезете ли - няма спасение.

  25. 25 Профил на Доналд Тръмп
    Доналд Тръмп
    Рейтинг: 250 Неутрално

    Просто хората са се много отпуснали в последно време. Човек трябва да се стегне и смело да се изправи срещу проблемите, а не като мекотели. Това е решението: смело и напред!

  26. 26 Профил на bee
    bee
    Рейтинг: 1456 Неутрално

    До коментар [#25] от "Тurbo Ferrari":

    " Човек трябва да се стегне и смело да се изправи срещу проблемите, а не като мекотели. "

    Ако всички тези проблеми се решаваха с едното стягане и изправяне срещу проблемите, то всички хора щяха да са в перфектно психично здраве, производителите на медикаменти за тези проблеми щяха да са фалирали, а всички психо доктори щяха да работят нещо друго.

    " Истинската мярка за човека е как се отнася към този, който не може да му бъде полезен. "
  27. 27 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1269 Неутрално

    Горкото момиче, дано се оправи, разни спецове пощръклеха да се занимават с една трагедия. Това момиче има приятели, роднини , имайте милост към тях

  28. 28
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  29. 29 Профил на yoankata
    yoankata
    Рейтинг: 486 Неутрално

    [quote#23:"EP"]Да се изписват антидепресанти при тревожност е абсолютна глупост.[/quote]

    Съгласна съм, антидепресантите са за депресия, а за тревожност трябват 'антистресанти' или ако трябва да сме сериозни - седатив. Но ще ти кажа защо ги дават толкова често и на толкова много хора. Изключително безопасни са, можеш да изпиещ цяла кофа и няма да умреш от това. Липсата на токсичност е първия и едва ли не единствен критерий за много лекари, които не искат да поемат отговорност, че нещо може да се случи с пациента, ако предозира несъзнателно или пък целеносочено.

    Целенасоченото предозиране пък е и риск, който лекарите не искат въобще да поемат при писхично нестабилни хора.
    При хора със склонност към самоубийство - което е най-тежкия симптом на депресията - тия хапчета никога не се изписват, защото преди да помогнат влошават нещата и вдигат риска от самоубийство. Имам една приятелка, която страдаше от депресия и когато се влошеше се оплакваше, че има мисли за самонараняване и даже за самоубийство но НЯМА хапче, което да се изпише за такова състояние, ужасно е!

    [quote#23:"EP"]От тревожност страдат едно 90% от хората около мен - стресът/ недоволството на/от работното място обикновено е тригерът.
    [/quote]

    [quote#23:"EP"]Много са ми смешни психоаналиците / психиатрите, които твърдят, че хапчетата оправят нещата в рамките на няколко месеца. [/quote]

    Три месеца отнема приспособяването към ССРИ, през който период има ужасни странични ефекти, някои от които са доста плашещи. Три месеца отнема спирането им, не може да се спрат изведнъж (не помня защо). Тоест трябва да се пият много повече от половин година за да имат положителен ефект!

    [quote#23:"EP"]Наскоро, например, четох, че се спори за това, доколко има генетична компонента в психичните заболявания,[/quote]
    Има определено. Склонността за самоубийство се предава генетично - гледала съм някъде изследвания. Нашите имат близък приятел, който се опита да се самоубие, а майка му също е извършила няколко опита и накрая е успяла. Спомням си майка ми като прочете във вестника, че въпросния приятел се е застрелял в главата... ужасно беше. Слава богу донякъде се оправи човека.

    [quote#23:"EP"]Тревожността не е психично заболяване, а състояние, дължащо се на обективни ситуации в живота. [/quote]

    Абсолютно точно! Затова и лечение трудно се намира - освен стрес холидеите, които са много на мода в УК. На мен ми изписаха веднъж и да си призная честно ми помогна доста.

    [quote#23:"EP"]Много е възможно някои хора да са по-податливи да са тревожни (свързано сигурно с детството и интелигентността) от други.[/quote]

    Аз определено съм податлива, вече си го знам и гледам да се 'пазя'.
    Но то всеки си има праг на поносимост всъщност, никой не може да издържа безкрай на натиск и стрес. Един познат ми викаше, че не съм издържала на стрес, защото много му мрънках за разни неща на работа. Случи се така, че го повишиха на работа и се оказа, че всичките му колеги го остракират и отбягват и той не издържа на имплицитната неприязън на подчинените си, въпреки че беше в позицията на силния като шеф.

    Между другото понякога гледаш хората отстрани и едни такива спокойни и весели, а се окаже нещо съвсем различно. Един бивш колега например - много усмихнат и весел и изключително успешен на фона на лошата ситуация към момента, повишиха го и после почти втори път щяха да го повишат, но той се махна и впоследствие призна, че не издържал на атмосферата - имал някакви симптоми и даже носил монитор на сърцето и накрая се разбрало, че е брейкдаун... а той беше толкова успешен на фона на толкова много хора, които чакаха с години за повишение и не им се получаваше.

    До коментар [#23] от "EP":

  30. 30 Профил на yoankata
    yoankata
    Рейтинг: 486 Неутрално

    [quote#25:"Тurbo Ferrari"]Просто хората са се много отпуснали в последно време. Човек трябва да се стегне и смело да се изправи срещу проблемите, а не като мекотели. Това е решението: смело и напред!
    [/quote]

    До коментар [#25] от "Тurbo Ferrari":

    Абсолютно точно изразена масовото и напълно погрешно отношение към проблема! Все едно не сте чел статията... и не се обиждайте, но явно си нямате представа от тези неща. Нито на вас се е случвало нито на близки, нали?

    Та проблемът при депресията и тревожността е често, защото хората се 'стягат' и продължават 'смело напред'.

    Специално при тревожността проблемите идват от дълго продължаващ период на стрес. Продължаването в същата посока води до още по-силно изразени и по-многобройни проблеми. Стига се до момент на дълбока криза, от която много трудно се излиза. Много по-добре е да се разпознае навреме и да се вземе почивка и човек да се отдръпне от причината на стреса - обикновено това е работата. Опитите за 'смело напред' водят до 'трагично надолу'.

    част от проблема разбира се и това отношения на хора като вас, които смятат, че човека, който има проблем е просто 'отпуснат' и отказва да се 'стегне'. То статията точно това обяснява, но явно някои хора не искат да разберат докато не им се случи и на тях лично.

  31. 31 Профил на yoankata
    yoankata
    Рейтинг: 486 Неутрално

    [quote#23:"EP"]От тревожност страдат едно 90% от хората около мен - стресът/ недоволството на/от работното място обикновено е тригерът. [/quote]

    +++++++

    Стресът на работното място на съвременния тип работно място е доста разнороден и много изявен. Има не само непрестанен натиск в професионално отношение(брой часове, учене на нови неща, дедлайни, конфликти на интереси), а и много несигурност, политиканстване/интриги, връзкарство и т.н. Това са прекалено много източници на стрес и прекалено източват енергията на работниците. Бърнаута е повесеместен...

    Например дядо ми е изкарал в банка повечето си професионален стаж, но начина, по който са работили тогава, както и атмосферата, очакванията, скоростта и естеството на работа просто не може да се сравнява със банкирането в Лондон да речем в днешен ден. Същия пример може да се даде за повечето 'костюмарски' или хай-скилд позиции в корпоративна среда в днешно време...

    [quote#23:"EP"]Много са ми смешни психоаналиците / психиатрите[/quote]

    Между другото не е подходящо да се конфлират аналитиците със психиатрите. Психиатрите все пак са лекари специалисти по клинична психиатрия. Те имат право и да изписват по-силни лекарства като занакс пък и все пак учат нещата от научна гледна точка.

    Психианализата/психотерапията е съвсем друга бира. Братовчедка ми е терапевт и ми е разправяла, че да се стане терапевт трябват примерно стотици часове прекарани като пациент в терапия към вече квалифициран друг терапевт, докато за анализ се изискват хиляди часове!

    При терапията се разчита на средносрочна помощ - да кажем 10 или 20 сеанса условно казано. Психоанализа е все едно за цял живот - просто си имаш аналист и си ходиш!

    До коментар [#23] от "EP":

  32. 32 Профил на EP
    EP
    Рейтинг: 1092 Неутрално

    [quote#29:"yoankata"]Нашите имат близък приятел, който се опита да се самоубие, а майка му също е извършила няколко опита и накрая е успяла. [/quote]

    Интересно е, дали той щеше да го направи, ако беше отгледан в друго семейство. Според мен, много от нещата и реакциите са "научени" по време на детството. Трябва да се разровя да попрочета по темата. За интелигентността е еднозначно доказано, че на 80% се онаследява, но дали със склонността към депресия и самоубийство наистина е така. Ако си расъл с депресирани родители, по всяка вероятност имаш негативно отношение към много неща в живота. Спомням си сега, че някъде четох, че щастието се онаследявало (имало ген) - един вид всеки един човек, независимо какъв начин на живот води, независимо колко пари има, независимо колко са успешни връзките му, си имал ниво на щастие, което не може да бъде надскочено.
    [quote#29:"yoankata"]Един познат ми викаше, че не съм издържала на стрес, защото много му мрънках за разни неща на работа.[/quote]
    Точно ей такива като тоя, получават бърн-аут в един момент!

    Специално за бърн-аута - много хора твърдят, че някои хора имали склонност към бърн-аут. Аз съм 100% сигурна, че няма. Това нещо се дължи на стреса в обществото. Защо в България няма бърн-аут. В Германия това е масово явление, Йоанка. В нашата фирма имаме постоянно нови случаи. Психическото напрежение е много голямо, въпреки че не сме лекари, и проблемите не са въпрос на живот и смърт. Атмосферата е такава просто. Работи се в една изкуствена конкурентна среда - dog eat dog общество.

    На мене вече ми е супер смешно, когато някой започне да ми обяснява за някой си, който бил много успешен, и бил направил кариера. По високите етажи животът е много труден - личен живот, бракове отиват по дяволите, болести, инфаркти и т. н. Живот, изпълнен със стрес, не е качествен живот.
    Въпросът е, как човек да се оправи в среда, която изисква от теб да бъдеш успешен. Според мен, е много важно, човек да осъзнае, че всичко е просто един голям театрален спектакъл. Според мен, много от хората го осъзнават това, едва когато станат големи шефове, и преживяват голямо разочарование.

    There are no coincidences, Delia... only the illusion of coincidence.
  33. 33 Профил на EP
    EP
    Рейтинг: 1092 Неутрално

    [quote#31:"yoankata"]Между другото не е подходящо да се конфлират аналитиците със психиатрите.[/quote]

    Да, така е, права си!
    [quote#31:"yoankata"]При терапията се разчита на средносрочна помощ - да кажем 10 или 20 сеанса условно казано. Психоанализа е все едно за цял живот - просто си имаш аналист и си ходиш!
    [/quote]

    Добре де, Йоанка, имат ли някаква успешност тия терапии? Помагат ли на хората? Колко дългосрочни са успехите, ако има такива.

    А това с психоанализата не го разбирам. Каква е целта? Да разбереш, на какво се дължат проблемите ти? И какво като разбереш?

    Ето, например, аз съм израстнала в амбициозно семейство - в училище "трябваше" да съм перфектна! Знам, че много често сама се подлагам на стрес, защото тая концепция "аз трябва да съм по-добра от останалите" няма как да я преодолея. Как един аналитик може да ти избие от главата подобни концепции, които са станали част от характера. Животът е прекалено кратък, за да го прекарваме с аналитик.

    There are no coincidences, Delia... only the illusion of coincidence.
  34. 34 Профил на EP
    EP
    Рейтинг: 1092 Неутрално

    [quote#25:"Тurbo Ferrari"]Просто хората са се много отпуснали в последно време. Човек трябва да се стегне и смело да се изправи срещу проблемите, а не като мекотели. Това е решението: смело и напред![/quote]

    Невежеството не е блаженство!

    There are no coincidences, Delia... only the illusion of coincidence.
  35. 35 Профил на bee
    bee
    Рейтинг: 1456 Неутрално

    [quote#29:"yoankata"]Три месеца отнема спирането им, не може да се спрат изведнъж (не помня защо). [/quote]
    Заради т.нар. " синдром на отнемането ", при който се появяват едни симптоми, от които човек не се чувства особено комфортно. Затова спирането трябва да става бавно. Чела съм, че при доста хора депресивните състояния се завръщат в даден етап, след като са били на антидепресанти, почувствали са се излекувани и са ги спрели, както следва, така че лично за мен доколко помагат медикаментите е под въпрос, защото положението на хапчета докато човек е жив не е вариант. Но аз не съм специалист все пак, а и сигурно при всеки човек картината е строго индивидуална.

    " Истинската мярка за човека е как се отнася към този, който не може да му бъде полезен. "
  36. 36 Профил на yoankata
    yoankata
    Рейтинг: 486 Неутрално

    [quote#32:"EP"]Интересно е, дали той щеше да го направи, ако беше отгледан в друго семейство. [/quote]

    До коментар [#32] от "EP":

    По принцип е вярно, че нейчър вс. нърчър е сложен въпрос. В семейството се предава освен ген и 'културата'. Но точно в конкретния случай личното ми мнение е, че самоубийството е толкова противоестествено и екстремно отклонение, че не може да бъде научено и най-вероятно е предрасположението трябва да го има и генетично (някаква спирачка в мозъка сякаш я няма).
    Иначе конкретния човек със сигурност се е стресирал от загубата на майка си, но това е било преди много години. В случая се оказа, че са го тормозели психически на работа, вменявали са му някакви ужасни неща и жена му е знаела, че той е на ръба и са щели да го водят следвашия ден в диспансера за лечение... просто трагедията е изпреварила с няколко часа лечението.
    Склонността си е склонност, но ако ги нямаше злите хора с гадното отношение нещата щяха да са различни.

  37. 37 Профил на Доналд Тръмп
    Доналд Тръмп
    Рейтинг: 250 Неутрално

    До коментар [#26] от "bee":

    До коментар [#30] от "yoankata":

    Така е, но става въпрос за различни неща. Вие говорите за патологии и тежки клинични случаи. Аз споделям просто впечатление за всеобщо отпускане и апатия, което се наблюдава и задълбочава навсякъде сред хората. Да не бъркаме две различни неща!

  38. 38 Профил на yoankata
    yoankata
    Рейтинг: 486 Неутрално

    До коментар [#33] от "EP":


    [quote#33:"EP"]Добре де, Йоанка, имат ли някаква успешност тия терапии? Помагат ли на хората? Колко дългосрочни са успехите, ако има такива. [/quote]

    При различните терапевти и състояния е различна, но нямам статистика. При моя приятелка с депресия беше неуспепно - тя ходи дълго на терапевт и знам, че много ревеше по тия сесии и накрая никакъв ефект. Тя не само има склонност към самонараняване, но и има дълбоки травми от детство - останала е кръгъл сирак в ранна възраст и е била оставена съвсем сама да се оправя година-две на 14 год възраст преди да я вземат роднините да я гледат. Педофили и перверзници са се опитвали да се възползват от нея. Тя в един момент толкова се депресира, че не само се отказа от доктората си (като мен), но и не работи и не излиза. Спря контакти с повечето си познати - аз с един наш общ приятел все я пробваме, но тя се крие вече години наред - около 5+.

    Братовчедка ми каза, че при нея са предимно две групи: деца с много амбициозни родители, които не издържат на очакванията и хора пред развод. Тя казва с насмешка, че много от партньорите на клиентите я обвиняват, че тя е виновна за развода. Естествено щом са дошли на терапия за връзката си явно е проблемна и не е учудващо, че се стига до развод след обсъждането - то някои хора отиват там за да си разяснят чувствата или даже просто да ги изговорят и да ги приемат. Този тип проблем има успеваемост - по някакъв начин проблемът е решен.
    Това с децата и прекалено амбициозните родители не знам до колко е успешно - децата се стресират, защото не им стигат възможностите за да успеят това, което искат мама и тати - например да влязат в езикова. Това трудно се решава, по-скоро трябва да се модерират очакванията на родителя.

    [quote#33:"EP"]А това с психоанализата не го разбирам. Каква е целта? Да разбереш, на какво се дължат проблемите ти? И какво като разбереш? [/quote]

    Психоанализата е базирана на теориите на Фройд. Според Фройд психичния апарат на човек има три страни - ид, его и суперего и проблемите се създават от конфликтите между тези три страни и се решават с дефанзивни механизми. После имаше някакви фази на развитие на психиката - орална, анална, генитална и т.н. и проблемите във всяка фаза създават някаква травма в по-късен стадий. Теориите на Фройд са интересни, но още по негово време са го усмивали относно твърденията му, че подхода и теориите му са 'научни'. Фройд е теоретик и в академичните среди се приема за философ, но не и за учен. Просто не е ползвал никакви научни методи за да изгради или докаже теорията си. Което не значи, че е неприложима, но човек не може да приема анализа сериозно...

    Има една друга форма на психотерапия - когнитивната поведенческа терапия - която се базира на по прагматични и практически упражнения. Препоръчвали са ми я, в УК я изписват ДжиПитата и е доста на мода. Не знам дали работи, но мисля, че повечето терапевти работят по този модел. Статистически явно има някаква успеваемост.

    Личното ми мнение е, че всички тези лечения базирани на 'говорене' са много ограничени. До този извод стигнах след като четох една книга по невро науки 'Емоционалния Мозък', която е доста тегава научна книга сборник на научни изследвания върху страха, амигдалата (центъра на страха в мозъка) и др. които показват на биохимично и неврологично ниво, че страха и психологическите травми са на практика необратими. Може да се постигне затихване на реакциите, но не и напълно премахване на реакцията, която във всеки момент може да ескалира до предно ниво. Другия извод, които правеха е, че връзките от примитивния мозък на емоциите, които е еволюирал първо към когнитивните части на мозъка (на мисълта) са много силни, но обратното не е вярно. Тоест мислите имат ограничен ефект върху емоциите, докато обратната връзка е бърза и много силна (и едва ли не и непреодолима).

    https://www.amazon.co.uk/Emotional-Brain-Mysterious-Underpinnings-Life/dp/0753806703

    [quote#33:"EP"]Как един аналитик може да ти избие от главата подобни концепции,[/quote]

    Мисля, че може донякъде. Тази когнитивна поведенческа терапия цели точно това. Резултатите са ограничени, но явно има някакви позитиви.

    До коментар [#33] от "EP":

  39. 39 Профил на yoankata
    yoankata
    Рейтинг: 486 Неутрално

    [quote#37:"Тurbo Ferrari"]Вие говорите за патологии и тежки клинични случаи.[/quote]

    До коментар [#37] от "Тurbo Ferrari":

    Патологиите и тежките клинични случаи са просто ектремна форма на по-леките случаи нали? Специално за депресията и тревожността всичко почва лека полека с натрупване, не се появява изведнъж някоя сутрин. Така, че това, което казах си е валидно. Хората се 'стягат' ли 'стягат' до момента, в който се оказва, че техния случай станал 'патологичен'.

  40. 40 Профил на EP
    EP
    Рейтинг: 1092 Неутрално

    [quote#38:"yoankata"]Спря контакти с повечето си познати - аз с един наш общ приятел все я пробваме, но тя се крие вече години наред - около 5+. [/quote]

    Не че съм правилният човек да давам съвети, но доколкото се постарах да се запозная с темата сексулно и физически малтретирани деца, мисля, че единственото спасение за тези хора е да свържат с други такива, които са преживели същото. В Германия те си имат техни си структури и се грижат един за друг - доколкото разбрах, това имало ефект, защото така разбирали, че те не са единствените, които са преживели подобни неща като деца. Другото спасение е религията, или насочване на енергията (доколкото има такава) в духовната сфера. Може би, това, което написах, звучи малко безчувствено, но в интерес на истината, плаках много, като четох една книга, в която са описани съдбите на няколко такива конкретни деца в Германия. Единият от тях е станал лекар за алтернативна медицина, а момичетата днес са психоаналитици (и то доста успешни) и работят с хора с подобни проблеми.
    [quote#38:"yoankata"]че страха и психологическите травми са на практика необратими. Може да се постигне затихване на реакциите, но не и напълно премахване на реакцията, която във всеки момент може да ескалира до предно ниво. [/quote]

    Точно това съм подозирала винаги! Имам и аз една позната (то не че всеки от нас си няма по някой друг проблем, въпреки че сигурно не го осъзнаваме), която е имала нещастието да отрасне с майка алкохоличка. Та въпросната е ходила в Германия дълги години на анализ, и твърди, че анализата много й била помогнала. Това, обаче, според мен, изобщо не е така, защото тя и до ден днешен не тик-така много адекватно. За някои поражения просто няма никакъв лек.

    Мерси за линка към книгата. В немския амазон има и киндъл версия.

    [quote#38:"yoankata"] Тоест мислите имат ограничен ефект върху емоциите, докато обратната връзка е бърза и много силна (и едва ли не и непреодолима).[/quote]

    Мисля, че много от нас това са го научили по трудния начин. Колкото и много да четем и знаем, трудно можем да преодолеем емоциите си с логически умозаключения и анализ на взаимовръзки.

    There are no coincidences, Delia... only the illusion of coincidence.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK