Защо не се поставят диагнози с лека ръка, или отново за депресията и емоционалното прегаряне

Защо не се поставят диагнози с лека ръка, или отново за депресията и емоционалното прегаряне

© Цветелина Николаева, Капитал



Ниската култура на психично здраве в България личи на много нива.


В страната няма закон, който да установява отговорност за дейността на психолозите и психотерапевтите, няма и клинични пътеки за лечение на различните психични разстройства, нито регулация и проследяване на работата на психиатрите. Хората с психично разстройство и близките им нямат надеждна информация за това към кого и в какъв случай да се обърнат, а стигмата за проблема им продължава да е в пълна сила. Понятията все още масово се бъркат и преливат, но когато се случи трагедия експертите се оказват много и бързат да поставят диагнози от разстояние.


Пример за последното имаше тази седмица след като популярна българска спортиска направи опит за самоубийство, което стана повод за сензационни заглавия за едни и многобройни спекулации за други.




"Дневник" потърси специалист - главния експерт в сектор "Психично здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) д-р Владимир Наков, за да припомни защо психичните разстройства са най-трудни за диагностициране и не могат да се правят отдалече. И понеже след последния случай пролича нуждата - д-р Наков обясни и какви са разликите между различните групи разстройства на ума, както и между различните специалисти, които се занимават с тях.


Тревожни и депресивни разстройства и как се диагностицират


На първо място, за да се постави диагноза за психично разстройство трябва да се направи преглед от лекар - психиатър и на базата на симптомите и още по-добре на базата на разказ от самия пациент да се установи състоянието му. Диагностицирането без такъв личен преглед и разговор с човека, а само въз основа на половинчати чужди наблюдения и факти от миналото му, могат да бъдат само и единствено спекулация, казва д-р Наков, затова не си позволява да коментира конкретния случай. "Дневник" не го и моли. Според него е още по-непрофесионално психолози, запознати с конкретни случаи, да споделят лична информация за човека, когато той и кризата му са подложени на обществено внимание.


Има широка класификация на психичните разстройства и нюансите между тях не са лесни за разграничаване особено от неспециалист, още повече че често пъти може да има повече от едно отклонения. При около 90% от тревожните разстройства има симптоми също и на депресивни разстройства и обратното, но между двете няма степенуване. Честа заблуда е, че депресията и тревожността са едно и също заболяване в различен стадий, но не е така, а се класифицират в две отделни групи психични проблеми, пояснява психологът.


Страхова невроза е остаряло понятие, което не би трябвало да се използва никъде от 2004 г. насам, когато е отмененено в международния класификатор на психичните болести и е заменено като понятие част от групата на тревожните разстройства. Тревожните разстройства са много чести в България и света – има неотдавнашно епидемиологично изследване за България, според което една пета от хората са преживели някога през живота си такова заболяване. В момента е в подготовка следващото изследване, което ще покаже има ли промяна в броя на тези случаи. Депресията обаче стабилно нараства в световен мащаб, така че вероятно и в България, коментира експертът.


Тревожните разстройства могат да се проявят по най-различен начин и по най-различен повод. Понякога при един и същи човек в една възраст симптомите може да са едни, в друга ситуация при същия човек същото заболяване да се прояви по съвсем друг начин.


Едно от важните условия за диагностиката им е, че те трябва да са консистентни във времето, не могат да се получат за един ден и на базата на един инцидент да се постави диагноза. Така е и с депресията. Трябва да има продължителни показатели за влошено настроение, влошен сън, нарушена нормалност при човека в продължение на поне 14 дни, за да може да се постави каквато и да е диагноза.


Професионалното или емоционалнота прегаряне пък попада в групата на депресивните разстройства. Характеризира се отново с депресивни симптоми – с понижена жизнена активност, намален апетит, нарушен сън. Под нарушен сън се имат предвид всички вариации – да е повече, да е по-малко, често да идва, да има внезапни събуждания.


Кога се стига до крайност


Групата на психичните разстройства е с най-висок риск за посягане на собствения живот. От тях най-висок риск поставя депресията. От тази група също с висок риск са тези, които за първи път са заболели от шизофренична психоза.


В психологията има един термин за непреодолими житейски събития, които човек може да компенсира особено когато е млад до време, но в един момент нещо - събитие, лично преживяване, вземане на решение - може да тласне към това, казва експертът. Като цяло обикновено е необходим външен стимул, конкретна случка, за да се стигне до тази крайност.


Д-р Владимир Наков, главен експерт "Психично здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА)

© Ангелина Генова

Д-р Владимир Наков, главен експерт "Психично здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА)


Огромна роля играят и внушението и подражанието. Това е разглеждано много в литературата, отбелязва д-р Наков - точно това може да ускори процеса на взимане на решение за посягане на живота, когато човек разпознае дадена ситуация и види, че тя е релевантна на неговата собствена история. Ако му бъде предоставена същата схема, в която той живее и с която до момента се е борел и е компенсирал, и изведнъж му се покаже този привиден "изход" – той може да бъде приет като решение.


Възрастта също е фактор. По принцип има две възрастови кризи – хората в млада възраст – между 20 и 35, и хората в напреднала възраст правят много по-често опити за самоубийство от останалите. Обикновено големите психични разстройства се откриват точно в по-младата възраст. Причините могат да са в стеченията на собствения живот от една страна, и от друга – все още търсенето на собствена реализация, семейство, и най-общо - място под слънцето.


Психиката на спортистите


Няма такава логика, че спортистите, които са възпитани в страхотна дисциплина, са по-малко податливи на психически разстройства. Няма застраховка срещу това, казва д-р Наков.


Най-застрашените професии в световен план са лекарите, от тях – анастезиолозите, психиатрите и офталмолозите. На второ място е групата на денталните лекари, на трето – на ветеринарните лекари. "Виждате, че тези, които работят с хора и чужд живот са най-застрашени. Няма такава професия, която да гарантира защита, тъй като всеки има индивидуални характеристики", коментира психиатърът.


Строгата дисциплина от ранна възраст и напрежението от обществените очаквания и състезанията са голям фактор при спортистите, но не са само те. Тук има една комбинация от фактори, в който се включва и специалният хранителен режим, което допълнително в ранна възраст води до различни проблеми. Хранителното поведение също е част от развитието на спортиста и ограниченията могат да се провявят с различни хранителни разстройства.


Освен това поставянето под светлината на прожектора в повечето случаи е неблагоприятно за индивида. Има такъв елемент при предстартовата треска, преди появата пред публика, притеснението от публичното говорене – това са част от симптомите на тревожност по принцип. Например много актьори компенсират появата си пред публика с алкохол, наркотични вещества и др., дава пример лекарят. В природата притеснението е нормална реакция и ако подлагането на това напрежение е непрекъснато могат да се задействат защитни реакции, допълва той.


Помощ


В България много често се бъркат понятията психиатър, психолог и психотерапевт, но това са три различни категории с различно образование. Добре е първо да има оценка от психиатричен лекар, който да прецени дали се касе за разстройство, което може да бъде овладяно без медикаменти или не е, казва главният експерт.


Когато се избира вид специалист, пациентът трябва да е наясно докъде се простират компетентностите и отговорността му. "В България всички, които практикуват професията психолог или психотерапевт не носят отговорност и няма съответен закон, който да ги задължава, докато психиатрите имат медицинска отговорност и я носят като лекари. Ако някой реши да помогне при такава криза, трябва да се обърнат към хората, които носят съответната отговорност", коментира д-р Наков.


По принцип не е възможно човек сам да се извади от психично състояние, ако то е идентифицирано като тежко и се нуждае от медикаментозно лечение. Ако състоянието е преценено като леко, може да се лекува само с психотерапевтични методи.


Процесът на възстановяване след опит за самоубийство е много сложен, защото това е нещо, което засяга не само човека, който е посегнал на живота си, но и доста голяма част от близките му. В Германия, когато човек се разболее от психично заболяване, на консултация подлежат всички членове на семейството му, особено когато това се случва за пръв път, за да могат те да бъдат включени в процеса на помагането, да разберат каква е болестта, какво трябва и не трябва да се прави.


В България обаче няма протокол, няма система и няма данни за завръщащите се от ръба. Могат само да се надяват на професионална помощ и подкрепа от близките си.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK