Конституционният съд не откри нередности в Националната здравна карта

Конституционният съд не откри нередности в Националната здравна карта

© Цветелина Белутова, Капитал



С мнозинство от 8 гласа Конституционният съд отхвърли искането на 57 депутати от опозицията в парламента за установяване на противоконституционност на две поправки в Закона за лечебните заведения, част от реформата на здравния министър Петър Москов. Особено мнение по казуса са изразили докладчикът по делото Георги Ангелов и също и съдиите Румен Ненков, Кети Маркова и Таня Райковска.


Депутати от БСП, ДПС и "Български демократичен център" внесоха през ноември миналата година искането за установяване на противоконституционност на чл. 34а и чл. 37а от Закона за лечебните заведения, както и за несъответствие на посочените разпоредби с общопризнати норми на международното право и с международните договори, по които България е страна. Според тях текстовете противоречат на принципите на правовата държава за закрилата на инвестициите и правото на здравно осигуряване и държавния контрол върху всички лечебни заведения.


Възраженията бяха срещу членовете, които дават право на Националната здравноосигурителна каса да избира партньорите си спрямо потребностите, установени в Националната здравна карта и да сключва договори по критерии, зададени от Министерския съвет.




Вторият текст, който днес КС обяви за легитимен, пък задължава нови инвеститори или болници, планиращи разширяване с нови дейности, да правят предварително справка и да искат разрешение от Министерството на здравеопазването, което ще преценява отново според показателите в здравната карта. Според поправката в закона, при отрицателно становище инвеститорите ще могат да разкриват лечебни заведения, които обаче няма да имат право да сключат договор с касата или изобщо да се отчитат в здравната карта и здравната система.


В решението на съда се посочва, че чл. 34а на практика не урежда въпроси на здравното осигуряване и затова не противоречи на чл. 52 от Конституцията, който гарантира достъпа до здравеопазване. "Свободният пазар не е в състояние сам да разреши противоречията между интересите на изпълнителите на медицински дейности и държавата, която е длъжна да провежда национална здравна политика с ограничен публичен финансов ресурс. Закрилата на здравето на гражданите като публично благо, чрез осигуряване на равнопоставен достъп до медицински дейности е без съмнение легитимната, конституционно дефинирана цел на Закона за лечебните заведения", пише в решението.


Особено мнение - намеса в избора на пациентите и свободата на пазара


"Категорично не споделяме тезата на мнозинството, че посочената норма е неотносима към правното регулиране на здравното осигуряване, тъй като тя е част от него. За нас няма съмнение, че начинът, по който се изразходват натрупаните в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) средства, чиито основен източник са вноските на гражданите, а не толкова допълнителната държавна субсидия, включително и изборът на най-доброто предложение, направено от лечебно заведение на пазара на здравните услуги, са от решаващо значение за качеството и достъпността на здравната помощ по отношение на нейните потребители.", се посочва в особеното мнение на съдиите Румен Ненков и Кети Маркова, публикувано на сайта на Конституционния съд.


По втория текст съдиите с особено мнение отбелязват, че "Наистина Конституцията не изключва възможността за държавно регулиране на икономическата дейност, което по отношение на осигуряване на здравеопазването и контрола върху здравните заведения дори е задължително. Във връзка с това въвеждането на законови ограничения на стопанската инициатива, инвестиционната дейност и пазарната конкуренция е допустимо, но само когато е оправдано, за да бъдат защитени други висши конституционни ценности. В случая по чл. 37а ЗЛЗ обаче такава легитимна цел липсва."


Съдиите Георги Ангелов и Таня Райковска смятат че освен на частта за достъпа до здравеопазване в Конституцията, обсъжданите текстове противоречат и на икономическите принципи на държавата. (чл. 19 от Конституцията) "Според него икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива. [...] Дейността на стопанските субекти се регулира от икономическите закони, а не от държавата. [...] Обратно на приетото с решението, разпоредбата не защитава здравето на гражданина, защото не разширява, а ограничава възможността му на избор на лечебно заведение, в което да може да се лекува за сметка на здравното осигуряване. Вместо да принадлежи на него (хоризонтална регулация), изборът е предоставен на държавата (вертикална регулация на лечебните заведения)".


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Български патриот
    Български патриот
    Рейтинг: 808 Неутрално

    Ту, язък! Москов отново е прав, а протестърите са аут.

    Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!...З.Стоянов




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK