Недостиг на кръвни тестове и лабораторни консумативи спъва битката с ХИВ

Недостиг на кръвни тестове и лабораторни консумативи спъва битката с ХИВ

© Анелия Николова



Показателите за заболеваемост и контрол на ХИВ и СПИН не се движат в темповете, на които Световната здравна организация се е надявала. Причината е по-банална, отколкото може да се очаква - в много държави по света липсват елементарни лабораторни консумативи, кръвни тестове и оборудване, с които да се провеждат изследвания на заразените и на хората в риск.


Това сочи нов анализ на СЗО върху данните от 127 държави за периода от 2012 до 2014 г., цитиран от Би Би Си. Здравната службата открила тревожни тенденции на занемаряване на проблема на базово ниво, особено там, където има най-много нужда от усилена работа за преборването му. Резултатът вероятно ще е пропускане на целите за борбата с вируса, причиняващ СПИН, за десетилетието на ООН, прогнозира здравната организация.


Макар че все още сме много далече, според поставените цели до 2020 г. 90% от хората с ХИВ трябва да са идентифицирани и диагностицирани, а 90% от тях - да получават антиретровирусна терапия, така че да започне да се работи по изтребването на заразата. Това обаче на места е невъзможно, защото медицинските центрове изобщо не разполагат с кръвни тестове, с които да изследват общностите. Най-сериозен е проблемът в страните с най-висок дял заразени - в Африка.




Като цяло достъпът до амбулаторни консумативи и оборудване дори в бедните страни се подобрява, но не достатъчно бързо, за да имат шанс за справяне с епидемията от ХИВ в обозримо бъдеще, показва анализът. Причините за този недостиг са различни, но сред тях не са дефицитът на тези консумативи по принцип, нито пък липсата на средства за закупуването им.


В Зимбабве например само 5.6% от пациентите с ХИВ се изследват редовно за нивата на вируса в кръвта, докато нормата би трябвало да е над 20%. Там проблемът е, че транспортът на доставките във вътрешността на страната е изключително затруднен, сочи анализът.


Но на първо място се оказва липсата на квалифицирани кадри, които да поддържат и зареждат уредите и необходимите консумативи за ползването им. На места в африкански медицински заведения оборудването е безвъзвратно повредено от служителите, на други се е повредило от експлоатация и няма кой да го оправи, дава пример СЗО.


Световните програми за помощ в такива общности понякога са твърде концентрирани върху набавянето на необходимото оборудване и консумативи, но не са съобразителни с капацитета, който ще заварят там, поясняват анализаторите. Решението според тях е целенасочената инвестиция в подготовката на местни кадри и услуги, които да успеят да попълнят дефицитите. Затова обаче се иска силна политическа воля, ресурси и планиране, каквито досега не са показани, допълват от СЗО.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK