Нов опит за начало на реформа в психиатрията

Д-р Христо Хинков

© Красимир Юскеселиев

Д-р Христо Хинков



Психичното здраве е най-пренебрегнатата част от системата на здравеопазването в България. За него се отделят най-малко пари - само 2% от всички разходи за здраве, но дори те се харчат неефективно и нерационално. Психиатричното обслужване е концентрирано в институциите, където малко пациенти се лекуват от много лекари, а липсват превенция и дългосрочна помощ за нуждаещите се от такава.


Такива са наблюденията на Световната здравна организация за състоянието на психиатричните услуги в България. Обобщението направи д-р Мат Мюйен, регионален съветник по въпросите на психичното здраве на СЗО, пред журналисти днес. Той беше сред участниците на национална среща на експерти от областта на психичното здраве, организирана от Националния център за обществено здраве и анализи, на който светила от българската психиатрия трябва да обсъдят окончателния вариант на Национална програма за психично здраве 2017 – 2023. След днешната среща документът ще бъде довършен и внесен в Министерството на здравеопазването за одобрение и прилагане.


Статистиката за България в момента показва, че 2.3% от хоспитализациите в страната за годината са в една от 12-те държавни психиатрични болници. През 2015 г. в тези институции са приети близо 53 хиляди души, предимно в активна възраст и най-често с диагноза шизофрения или шизотипно разстройство. Около 11% са хоспитализираните пациенти със зависимост. Средният за страната болничен престой в тези лечебни заведения е малко над 27 дни, но голяма част от хората се връщат отново за лечение, което показва сериозен пропуск в грижата на следващия етап.




По думите на директора на НЦОЗА д-р Христо Хинков у нас практикуват 517 психиатри и техният брой е достатъчен, но има недостиг на медицински сестри в психиатрията, също и на социални работници, които да следят възстановяването и интегрирането на човека, когато престоят му в диспансера приключи. Необходими са и повече дневни центрове и услуги за хората с психични заболявания. Всеки пети българин е преживявал епизод на леко психично разстройство, показва последният анализ на ведомството.


Има още много проблеми, които чакат решение, и Националната програма за 2017 - 2023 може да даде част от решенията, коментираха специалистите. Дори малкото, което се отделя за психично здраве, може да се окаже достатъчно, ако се харчи правилно, коментира д-р Мюйен за "Дневник". По думите му България не е уникален случай нито по статистика, нито по това, че психичното здраве е на опашката, но добри примери на реформи с малко пари могат да се видят например в Чехия и Турция. Според него най-много усилия трябва да се насочат към дългосрочните грижи за хората със заболявания на ума, а най-вреден е досегашният модел на финансиране на дейности и приключване на услугите веднага щом спрат грантовете.


През 2001 г. за първи път у нас беше приета официално от правителството "Програма за психично здраве на гражданите на Република България 2001 - 2005 г.". За петте години на своето действие програмата създаде модели за изнасяне на психично-здравните услуги в общността, които от теоретично-концептуално равнище трябваше да бъдат въведени в текущата практика.


През 2006 г. програмата се трансформира в Политика за психично здраве на Р България 2006 - 2012 г. В този документ беше направен опит да се решат най-неотложните проблеми на психично-здравните услуги у нас и да се предложат съответните организационни, законодателни и финансови решения, свързани с боледуването на гражданите от тежки и хронични психични разстройства.


Политиката за психично здраве 2006 - 2012 г. получи финансиране само за две години от целия планиран период на действие. След 2012 г. бяха направени няколко опита за подновяване на програмата, но по различни причини това не беше осъществено.


Част от целите на новата Национална програма за психично здраве (2017 - 2023 г) са:
- намаляването на заболяемостта и смъртността от психични заболявания;
- подобряването на качеството на психиатричните услуги и интервенции и изграждането на механизми за контрол и мониторинг на диагностично-лечебния процес;
- интегрирането максимално на процеса на психиатрично обслужване в цялостната система на здравни грижи в страната;
- интегриране на определен брой психиатрични дейности в пакета на общопрактикуващите лекари и амбулаторните служби
- изследване на причините, последствията и грижите, свързани с конкретни психични разстройства
- намаляване на процента на рехоспитализирани болни с 1/3 в рамките на действие на програмата
- повишаване на разпознаваемостта на психично-здравните потребности с 50%.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK