Самотата е вредна за здравето, но да се избяга от нея е трудно

Социалната изолация на възрастните хора е растяща епидемия с видими последствия върху здравето и качеството на живот. От 80-те години досега броят на възрастните, които живеят сами и нямат социални контакти в развития свят, се е увеличил значително и обхваща над една трета от 65-годишните и около половината от 85-годишните. Тези, които се определят като самотни, са двойно повече, отколкото са били преди 30 години - около 40%.

За проблема за социалната изолация пише "Ню Йорк таймс" в обширен анализ. Цитираната статистика е за САЩ, но тенденциите за застаряващата Европа са много близки. По данни на Евростат близо 20% от възрастните в Европа са в риск от бедност и социална изолация, най-вече в България, Естония, Словения и Хърватия. У нас застрашени са почти половината хора над 65-годишна възраст и повече от половината над 85 години.

Проблем

На фона на повсеместна демографска криза в развития свят, нови и нови проучвания показват какви ще са ефектите върху обществото, от една страна, и от друга - какви ще са растящите му потребности. Закономерно, те ще са свързани с по-възрастните, които ще стават все по-голям дял от населението. В следващите 60 години хората над 65 ще станат една трета от населението на Европа, изчислява Евростат.

Американски учени доказаха, че социалната изолация и самотата имат реално физическо изражение върху здравето. Хората с малко или никакви социални контакти имат нарушен сън, отслабена имунна система, по-голям риск от инфекции и повишени хормони на стреса.

Друго сходно изследване добавя и сърдечно-съдовите заболявания, като установява, че самотниците получават инфаркт и инсулт 30% по-често. Те са и по-застрашени от преждевременна смърт като цяло, и учените нареждат изолацията наравно с утвърдени рискови фактори като тютюнопушенето и наднорменото тегло.

Още по-сериозен е ефектът на самотата върху психическото здраве. Липсата на контакти ускорява дегенеративните процеси на мозъка и двойно увеличава риска от деменция. Този процес започва още на младини - необщителните деца например показват цялостно по-лошо здраве, когато достигнат средна възраст от връстниците си с нормални социални контакти, показват проучвания. Освен това често пъти самотните хора развиват проблеми като тревожност и депресия, а в тази възрастова група има и пик на самоубийствата.

Риск

"Малко след пенсиониране се влиза в риск. Появяват се едни хора, които не трябва вече да ходят на работа, обаче имат един твърд стереотип, че всяка сутрин трябва да станат и някъде нещо да отидат да правят. В един момент те се оказват страшно свободни и не всички се справят добре с тази нова свобода", коментира за "Дневник" проф. Александър Хаджигеоргиев, завеждащ психиатричното отделение в медицинския институт на МВР.

"Пенсионирането за някои означава, че вече излизаш от списъците, че вече не си пълноценен човек, вече не ти обръщат внимание, не се вслушват в мнението ти. Това е то десоциализация в чист вид", допълва той.

"В момента в който нямаш с какво да се заемеш, и това е особено изявено при мъжете, те имат много лоши изходи – единият е постепенно да се алкохолизират, в голяма част от случаите, и другия е да се изключат съвсем, да се затворят в себе си, което е един вид депресивност. Могат да се вкарат в едно такова състояние, което много прилича на депресия, обаче не е точно депресия, защото то няма как да бъде излекувано с обичайното лечение, а е вид екзистенциална криза от загуба на смисъла на живота", коментира психиатърът. "Това е една от причините, дори основната" за това в тази възраст да нарастват самоубийствата.

По думите му това, което спасява част от хората е, ако още преди пенсионирането са имали хоби, на което сега да се отдадат и да им позволи да структурират деня си около него. От огромна помощ е и семейството, което ако е налично и обичащо, ще намира задачи на човека, така че да е ангажиран и да се чувства полезен.

"Нормалният подход е на тези хора да им се обръща внимание, например от социални и доброволчески организации, ако не от семейството. Повечето възрастните имат нужда и от психологически грижи", казва още специалистът. Самите те да са ангажирани в доброволчески инициативи не е практика, но би помогнало. Проблемът е, че с възрастта човек губи мощ, и по-скоро се нуждае от помощ, отколкото може да я предложи, смята той.

Помощ

Самотата е коварен проблем. Да приемеш и да признаеш, че не се чувстваш добре така, означава да влезеш под стигмата на психичните терзания, каквато има в България и в много други общества. Но освен това означава да признаеш пред останалите, че си се провалил в най-базовите дейности в живота - да създадеш принадлежност, приятелства, сплотено семейство. Затова е и толкова трудно да потърсиш помощ в този случай, пише "Ню Йорк таймс".

Но и двете твърдения са неверни. Изолацията не е свързана с психическо отклонение, нито се обуславя от това имаш ли семейство или не. Според американско проучване освен злощастно стечение на обстоятелствата, самотата може да се дължи и на свръхчувствителност към обкръжението. Човек може сам да се откъсне от останалите, ако възприема за негативно тяхното поведение и нагласа, или да последва чужд такъв пример на отдръпване, когато например приятелите ти (все още живите от тях) спрат да поддържат контакт.

Да се ресоциализира и да се върне сред обществото един самотен възрастен човек обаче е още по-трудно. Психолози от Университета в Чикаго са експериментирали с няколко различни подхода в работата си с такива хора и са установили, че на първо място им трябва опресняване на комуникационните умения, по същия начин, по който се подхожда и към войници, завърнали се от бойното поле. Затова търпението от околните е ключово за хората, които се опитват да се социализират отново.

На специалния Телефон на доброволеца (0700 80 082) възрастните хора в България могат да се поинтересуват за каузите и доброволческите инициативи, в които могат да се включат.

В идеалния случай общността, съседите, близките, семейството и приятелите обръщат внимание на самотните възрастни и им осигуряват компания, не постоянна, но достатъчно честа. Статистиката и ритъмът на живот обаче са други, така че трябват и целенасочени усилия. Важно е например да имат евтини транспортни документи, за да могат да излизат по-често от вкъщи, посочват от американското издание - нещо, което в България е постигнато. Домашен любимец същ много помага, стига човекът да е във физическото здраве да се грижи за него.

По света се изпробват и различни доброволчески програми. В Пало Алто например има социална мрежа, където възрастни хора могат публикуват от какво се интересуват и от какво имат нужда - уроци по китара, партньор за бридж или пък някой да ги придружи до лекарския кабинет. Сами те могат да отвръщат на подобни постове и да си правят компания взаимно, а на младите, които са се включили в програмата - да предадат урок по готварство, плетене или нещо друго.

Подобна инициатива се заражда вече и в България. Платформата за доброволчество TimeHeroes.org създаде първия по рода си Телефон на доброволеца (0700 80 082), на който възрастни хора, които нямат достъп или умения да използват интернет, могат да получават информация за инициативи в цялата страна, в които могат да се включат. Участието им в доброволчески каузи може да им помогне да създадат нови познанства и приятелства, да преодолеят социалната изолация и чувството на самота, както и да останат физически активни и ангажирани с обществения живот.

Да се чувстват ценни и допринасящи в обществото е всичко, от което тези хора се нуждаят, казват психолозите на "Ню Йорк таймс". Парадоксът в нашето свръх-дигитализирано общество обаче е, че изглежда че се откъсваме все повече едни от други. Но връзките и общуването са в основата на човешката ни същност и никоя технологична иновация не може да замени това, убедени са те.