© Асен Тонев
Световната здравна организация свързва замърсяването на въздуха пряко с пет от най-разпространените и влошаващи качеството на живот белодробни и сърдечно-съдови заболявания. Въпреки това здравното министерство на България не събира данни за щетите върху здравето, които то нанася, нито взима мерки, защото това би трябвало да правят общините. В същото време въздухът в българските градове е сред най-замърсените в Европа и страната е на 25-о място по смъртни случаи заради това в света.
Темата за мръсния въздух дълго стоя встрани от общественото и институционалното внимание. Поводът да се заговори по-усилено за проблема тази година бяха първите дни след празниците, когато столичани трудно можеха да си поемат въздух по улиците и отчитанията показаха многократно надвишаване над допустимите стойности на фини прахови частици в атмосферата. Към края на месеца отново имаше повишени стойности на запреашаване. От Столична община обаче все още нямат идеи за конкретни действия срещу проблема, или поне не публично оповестени.
"Дневник" се свърза с националните консултанти по пулмология, алергология и кардиология за мнение по темата. И тримата са категорични, че вредите от праха в атмосферата са неоспорими, но за истинска превенция са необходими мерки на държавно ниво, защото възможностите на хората за индивидуално справяне с проблема са ограничени.
Петте най-сериозни здравни риска от мръсния въздух според СЗО:
- Остри респираторни заболявания на долните дихателни пътища
- Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
- Рак на белия дроб
- Исхемична болест на сърцето
- Инсулт
Белият дроб
Около Коледа и Нова година и застудяването пациентите, приети с обострени хронични заболявания във Военномедицинска академия значително са се увеличили, разказа проф. Коста Костов, национален консултант по пулмология и фтизиатрия и завеждащ Клиниката по белодробни заболявания на ВМА. "Подобно замърсяване е пагубно – приемаме в отделението хронично болни, които са с изострено състояние само заради излизането си навън. Дни наред преди това са били добре, но излизат и се влошават моментално. И не са единични случаи", коментира след празниците той.
Фотогалерия: Емблематични паметници в София осъмнаха с противогази >
По думите му фините прахови частици изчерпват защитните механизми на белия дроб и с времето предизвикват трайни възпаления – хроничен бронхит, астма и ХОББ. Мръсният въздух е рисков фактор и за по-страшни болести като рак на белия дроб, отбелязва специалистът. В дни на силно замърсяване хората с хронични белодробни заболявания задължително трябва да се обърнат към лекуващия си лекар и той при нужда да увеличи медикаментите им за овладяване на кризите.
Според проф. Костов отговорността за ограничаването на вредите от мръсния въздух в никакъв случай не трябва да пада върху самите пациенти. Те няма как да се предпазят, маските за лице са половинчат и несериозен метод, а не всички могат да си позволят да се затворят вкъщи и да чакат, докато облакът прах се разсее.
Вместо това са необходими мерки и стратегии от държавата, като се започне оттам да се идентифицират най-големите замърсители и да бъдат спрени. Професорът обаче е скептичен, че отговорните институции обръщат внимание на проблема, защото самият него, в ролята му на специалист и национален консултант в сферата, никой не го е потърсил за мнение и идеи.
Астма и алергии
Според проф. Тодор Попов, националният консултант по клинична алергология и началник на отделение "Респираторна алергия и атопия" в Клиниката по алергология на "Александровска", проблемът с мръсния въздух вече излиза на дневен ред и е по-добре познат на българските специалисти. По думите му има вече няколко големи обзора на тази тема, като той самият участва в един такъв на тема замърсяването на въздуха и промяната на климата като фактори, засилващи алергенността на познати досега алергени, които в естесвени условия не са имали тази агресия за създаване на чувствителност у хората.
© Антон Попов
Накратко анализът на специалистите потвърдил, че замърсяването на въздуха - независимо дали битово, индустриално и др. - променят структурата на самите алергени и най-ваче на тези от растителен произход като полените.
"Като се промени тяхната биохимична структура, като се свържат по повърхността им различни микропрашинки от околната среда, например частиците от работата на дизеловите двигатели, те вече придобиват съвсем нови свойства. Доказано е, че точно по тази причина ако има паркове и градини в близост до магистрали и индустриални предприятия, хората, които живеят наблизо са по-алергични, отколкото другите", казва проф. Попов. За този ефект влияят не само фините прахови частици, но също и различните индустриални газове, серен окис, азотните окиси, озонът.
По наблюденията на националният консултант по алергология, в страната ни се увеличава честотата на алергичните болести, което означава, че освен тези, които ги наследяват, се повяват и повече нови хора, които стават жертва на променения климат и замърсяването. Класическият вариант е алергията да възникне в детството, но вече и всякакви друга варианти са познати на специалистите, особено при хората, чиято професия е свързана с някакво специфично замърсявание. И мястото на живот е ключово, както и строителни материали, използвани в новото строителство, изброява специалистът.
За справяне със смога, той дава пример от Париж, където през декември видял лично мерките, които френската столица предприела на секундата, след като била отчетена повишена концентрация на прахови частици във въздуха. Градският транспорт станал безплатен и достъпът на коли до местата с най-високи концентрации бил спрян с едно съобщение на общината. И той е категоричен, че да се реши проблемът зависи от държавата - трябва да се вземат мерки за намаляване на вредните емисии и за облагородяване на средата.
© Анелия Николова
Сърдечно-съдовата система
Австралийско проучване доказва недвусмислено, че замърсяването на въздуха има директна връзка с увеличаването на сърдечно-съдовата заболеваемост, посочва националният консултант по кардиология доц. д-р Иво Петров, началник на отделението по "Кардиология и ангиология" в "Сити Клиник".
"Атеросклерозата например е полигенно заболяване и се причинява от различни механизми, включително влиянието на различни токсини. В цигарения дим най-вредната компонента - тази, която причинява всъщност заболяването - са продуктите на горенето. По същия начин въздухът в наши дни е замърсен най-вече от продукти на горене в нашият "модерен" начин на живот. Например дори за електромобилите е необходимо първо да се направят батерии, а това става с енергоемки и тежки процеси. Така че не е тайна, че продуктите на горенето в замърсения въздух са сред причините за повишената съдова заболеваемост", казва специалистът.
Заедно с това, макар че претендира да е модерен град, голяма част от домакинствата в София се отопляват на дърва и въглища, които допълват мъглата и влагата.
По думите на доц. Петров сърцето и белият дроб са като "скачени съдове", затова е нормално замърсяването да повлиява в негативна посока едновременно и на двете системи - когато едната е нарушена, се уврежда допълнително и другата. "Получават се асматични пристъпи, възпаления на бронхитите. Това е една от предпоставките за нарушаване на само на циркулацията, но и на газообмена при пациента с белодробни заболявания", отбелязва кардиологът.
Статистиката
Нов доклад на Европейската агенция за опазване на околоната среда (EEA) за състоянието на въздуха в над 400 града в страните-членки на ЕС в периода 2000-2014 г. показва, че сега повече от 85% от градското население на Европа е изложено на опасностите от фините прахови частици. През 2013 г. с тези опасности са свързани 430 хиляди случая на преждевременна смърт в Евросъюза - 13 700 от тях в България. Според изчисленията на Световната здравна организация жертвите у нас са още повече, надхвърляйки 18 хил. на година.
"Дневник" събра на едно място източниците, от които може да се следи какво е нивото на замърсяване в страната, или поне там, където има измервателни станции.
