Защо човешкият мозък е толкова голям

© Анелия Николова

Човешкият мозък като пропорция към тялото е един от най-големите в животинското царство. От повече от две десетилетия учените се обединяват около една теория, която дава обяснение защо - сложните социални и комуникационни връзки, които първите хора са развили помежду си. Според популярната теория точно необходимостта от капацитет за комуникация е предизвикала растежа на черепите и сивото вещество на праисторическите хора, създавайки най-доминантния вид на Земята.

Отскоро обаче има нова школа по въпроса, която обвързва големия човешки мозък с нещо друго - с храненето и по-конкретно с плодовете. Диетата е обяснението и затова защо в природата сега някои примати имат по-големи черепи от други. Учени от Университета в Ню Йорк установяват това, като анализират поведението, храненето и условията на живот на 140 различни вида примати, правейки паралел и с това, което е известно за първите хора. Трудът им е публикуван в журнала Nature Ecology and Evolution и цитиран в Би Би Си.

Според първата теория тези видове, които се движат в големи групи и заради това имат повече на брой характерни взаимоотношения с останалите, развиват по-голям мисловен капацитет, за който им трябва повече мозък. От Нюйоркския университет обаче твърдят, че това не е цялото обяснение, защото то не дава отговор за някои видове като орангутаните, които имат големи глави, въпреки че обикновено живеят сами. Не отричат и социалния фактор, но го разгръщат в контекста на храненето.

Отдавна е известно, че приматите, които се хранят с плодове, са по-развити от тези, които се хранят с листа. Логичното обяснение е, че плодовете имат по-висока хранителна стойност и внасят повече обогатяващи съставки в тялото, освен това се усвояват много по-лесно отколкото листата и зелената растителност. Но според новата научна школа значим фактор е и това, че борбата за плодове е по-ожесточена.

Изхранването с плодове е по-трудно и изисква повече съобразителност заради сезонните промени, особеностите на почвите и условията, конкуренцията, която се опитва да стигне първа до тях. Заради това животните, които ядат плодове, трябва да пътуват, но първо да планират кога и накъде. Също и да се преборят за най-богатото дърво с другите конкурентни групи, затова и се стремят да са повече на брой.

Така точно заради диетата си най-напредналите видове са формирали толкова сложни социални отношения, защото голямата група означава и по-голям шанс за изхранване, обясняват учените от Ню Йорк. Водещото е храната, а комуникацията и еволюцията на мозъка са следствието, убедени са те.

В реакция на новата теория от Университета в Оксфорд коментират, че като цяло размерът на черепа и мозъка не са толкова важен фактор, колкото размерът на една конкретна част вътре в сивото вещество, наречена неокортекс. Той определя мисловните процеси и комуникацията и размерът на този център в мозъка не зависи от общия размер, а от еволюционното развитие, така че теорията засега е повърхностна. Освен това хранителните навици и социалният модел на живот не са взаимоизключващи, а взаимодопълващи се фактори, така че новата теория е вярна, но само донякъде, коментират от "Оксфорд".