
По време на пресконференцията на Дружеството на кардиолозите в България
Над 140 хиляди души в България живеят със сърдечна недостатъчност. За повече от половината от тях това означава прогноза за преждевременна смърт в рамките на 5 години след поставянето на диагноза, но причината не е в липсата на пари и модерни лекарства, а в лошата система за връзка между пациентите и лекуващите.
Това се разбра по време на пресконференция на Дружеството на кардиолозите в България днес, на която водещи специалисти по сърдечно-съдовите болести у нас подчертаха необходимостта от създаването на регистър за пациентите със сърдечна недостатъчност и по-адекватна възможност за проследяването и лечението им.
Сърдечно-съдовите заболявания като хипертония, състояния след прекаран инсулт, коронарна болест на сърцето и др. остават водещата причина за по-голяма част от смъртните случаи по света и в България. Сред тях сърдечната недостатъчност е на първите места с над 20 хиляди смъртни случаи на година за страната. Един от четирима пациенти със сърдечна недостатъчност у нас умира до една година, а всеки втори – до пет години след поставянето на диагнозата.
Сърдечната недостатъчност представлява сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Най-честите причини за появята й са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда, вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. С всяка декада в човешкия живот рискът от сърдечна недостатъчност се удвоява, затова най-често се проявява след 60-ата и 70-ата година, поясниха лекарите.
Основен риск е претърпеният инфаркт и особено забавеното му лечение в болница, подчертаха специалистите. Председателят на Дружеството на кардиолозите проф. Арман Постаджиян от УМБАЛ "Св. Анна" коментира, че на практика и лечението допринася за развиването на сърдечна недостатъчност, но е наложително за спасяването на живота на пациента, и у нас то е успешно в 80% от случаите.
"Сърдечната недостатъчност е най-честата причина за хоспитализация при пациентите нaд 65 г. възраст. Хоспитализациите са един от най-силните предиктори за смъртност и огромен икономически разход за здравната система. Около една четвърт от всички рехоспитализации са през първия месец, а около 40% са в т.нар. вулнерабилен период до 3-ти месец след изписване. Една от мерките за подобряване на грижите за тези пациенти ще е да се подобри приемствеността между болничната и амбулаторната кардиологична помощ например с разработването на програми за ранно проследяване на дехоспитализираните пациенти", посочи доц. Йото Йотов от УМБАЛ "Св. Марина" във Варна.
Дружеството на кардиолозите има още много идеи и добри чужди примери, които биха променили статистиката, ако държавата откликне. Най-съвременните лекарства също вече са достъпни по здравна каса за българските пациенти. Изисква се обаче насочено усилие на здравните власти за събиране на национално представителни данни за заболеваемостта и ефектът от инвестициите в системата за лечение на сърдечно-съдовите болести, също и за програми за превенция, за скрининг и за мониторинг на рисковите пациенти и на болните. Затова е необходима и национална стратегия за контрол на сърдечно-съдовите заболявания, каквато сега няма, смятат специалистите.
За добри грижи за хората със сърдечна недостатъчност е необходимо редовно да се следят показателите им, но това е затруднено сега от системата, изискваща направления и хоспитализиране за изследвания, посочиха от Дружеството на кардиолозите. Друг проблем е и че за възстановяване след инфаркт и за връщане към по-добро състояние след установяване на сърдечна недостатъчност, е необходима рехабилитация и дозиран спорт, но клиничните пътеки са кратки. Лекарите препоръчаха да се засили спортната култура в България, която може да защити сърцето и на старини, само да не се изпада в крайности на претоваране.
hamiltonf
Рейтинг: 4459 НеутралноНе лишавайте организма от качествен алкохол в поносими дози, както и от магнезий (от читави фирми)...
Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.rainbou1
Рейтинг: 1363 ЛюбопитноЩе мине поне едно поколение, преди нещата да се обърнат - сегашните дървени глави, дето вечер не сядат без ракийка, и цигарката е пръв приятел, вече са 50-60 годишни. Не че следващите са много читави, но по различни причини разбраха, че с тези отрови са за никъде.
ironhorse
Рейтинг: 650 НеутралноЛично според мен причните са не толкова в многото ядене или пиене, а в застоялият начин на живот.
Бойко Борисов и ГЕРБ са еманацията на корупцията и мафията в държавата.Много българи около 50-те години са 100 и повече килограма при среден ръст от 174 см.
Отиват си млади поради наднормено тегло.
Самият аз съм навършил 40-ет и за малко да ударя 100 кг. при ръст от 176 см.
Обаче се уплаших и започнах всеки работен ден да тичам около 5 км. и да обядвам трици или мюсли с кисело мляко. Само на вечеря си позволявам умерено хапване и пийване (100 гр. ракия според мен е умерено, но за други е малко, а за трети е невъзможно малко).
Сипвам си само веднъж и толкова.
Събота и неделя естествено обядвам със семейството, няма как, но пак умерено
От 25.04 до днес (09.06) съм отслабнал с 8 кг. и се учвствам добре.
Т.е. за 46 дни 8 кг.
Българинът трябва да разбере, че удоволствието е от движението заедно с любимите хора, а не да седне на маса и да се @сере от ядене и пиене.
Кофти манталитет, резултат от беднотията през комунизма.
Едно време хората са хапвали, а ма са орали заедно с воловете.
the_axel
Рейтинг: 301 НеутралноИма вероятност тенденцията да се обърне - да стане присъда за другите 50% !