Откъс от "Лошото настроение – залог за здраве и жизненост" от проф. Мишел Льожоайо

Откъс от "Лошото настроение – залог за здраве и жизненост" от проф. Мишел Льожоайо

© Издателство Факел експрес

Понякога всички ние се чувстваме потиснати, нещастни и в лошо настроение. Това обаче съвсем не означава, че сме болни. За да се пребори с пристъпите на меланхолия, нашето тяло притежава необикновени способности и ресурси. Как да живеем по-добре и да открием съкровищата от енергия, скрити у всекиго от нас – ето на какво ни учи със своите размисли, съвети и упражнения професор Мишел Льожоайо. В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от книгата му "Лошото настроение – залог за здраве и жизненост", издадена от "Факел експрес". Преводът от френски е на Галина Меламед.


Кои храни, растения и цветове да избирате, как да се усмихвате и тичате за здраве, каква музика да слушате и какви музеи да посещавате, за да стимулирате молекулите на доброто настроение – всичко това ще разберете, като прочетете тази книга. Защото животът без токсични вещества и медикаменти е оръжие за масово поразяване на депресията.




Мишел Льожоайо е професор по психиатрия в Парижкия университет "Дени Дидро". Специалист по адиктология, той е автор на множество научни статии, изследвания и книги, сред които "Лошото настроение – залог за здраве и жизненост" (2016), нашумяла далеч извън пределите на Франция.

Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


1. ПРАВЕТЕ РАЗЛИКА МЕЖДУ ПОТИСНАТОСТ И ДЕПРЕСИЯ


Действието не винаги носи щастие.
Но няма щастие без действие.


Бенджамин Дизраели


Да си потиснат е признак на неосъзната жизненост. Парадокс? Едва ли! Всеки един от нас е способен да преодолява лошото настроение, тъгата, носталгията или съжалението. Притежава неизползвани съпротивителни сили дори когато му се струва, че всичко върви наопаки. Така мисля аз и моето убеждение почива на практиката ми като лекар и психиатър. То е потвърдено и от последните експерименти с мозъка. В медицината и психологията здравият разум е по-полезен, отколкото си мислим.


Лошото настроение е нещо нормално и не означава болест. Хората, които не вярват в това, смятат, че нормалният живот протича като дълга спокойна река. Споделят и най-лекия пристъп на тъга, разказват ви го подробно и се опитват да ви внушат, че и вие трябва да бъдете тъжни като тях.


Има ли човек, който да не е бил излаган на постоянните атаки от страна на тези активни защитници на черногледството? На онези, които не спират да се оплакват и поддържат мрачното си настроение така, както други се грижат за здравето си?


Има ли човек, който да няма сред приятелите си или в семейството хора, които, без да се притесняват, ви заливат с катастрофалните си предсказания, с отчайващите си и отчаяни душевни терзания? Те са недоволни от всичко – от себе си, от близките си, от работата си, от света, който очевидно не се върти в правилната посока. Те ви (ни) изтощават, натоварват, още повече, че не знаем какво да им отговорим. Можем да им противопоставим единствено нашето раздразнение или нетърпение. На онзи, който непредпазливо ги е попитал как са, те отговарят с отчаян вид: "Как да съм..."


Вместо да изразходват толкова енергия, за да се оплакват, те биха могли да променят – както ще направите вие, след като прочетете обясненията в настоящата книга, – начина си на живот и да проумеят причините за отрицателните си емоции. Пристъпите на униние няма да ви завладеят, ако им противопоставите няколко прости техники, които понастоящем се потвърждават от задълбочени проучвания. Продължителната потиснатост вече не е нещо фатално. Тя не е болест, коятоима нужда от специално и сложно лечение.


Все по-често при мен идват да се консултират мъже и жени, които се питат дали не са депресирани, само защото имат чувството, че не изразходват напълно енергията си. Въпреки това те не са болни. Те се самозаблуждават. Не умеят да виждат и преценяват качествата си, нито да ги използват, за да поддържат доброто си настроение. Винаги притежаваме повече енергия, отколкото предполагаме. Сигурен съм в това и ще убедя и вас.


Да се научим да владеем душевните си състояния


Душевните ни състояния не са болест като депресията. Те не се обясняват с биологични нарушения, нито с грешка на мозъка, нито с неуредици в обществото.


Хората, които от време на време изпитват пристъпи на тъга, не ме безпокоят. Те водят "човешки живот" – с неговите усложнения и неизбежни неприятности. Тревожа се повече за онези, които твърдят, че се чувстват прекрасно и никога не изпитват съмнения или стрес.


Питам се какво ли крият от другите или от себе си. Само роботите и тежко болните не изпитват пристъпи на тъга. Признак за добро здраве и нормалност е да се чувстваш понякога тъжен и потиснат стига тези състояния да не са много тежки и продължителни.


Но здравето ни ще бъде още по-добро, ако се научим да не изпадаме в подобни мрачни периоди. През 1969-а, когато генерал Дьо Гол напуска властта, министърът на културата Андре Малро му казва: "Всеки е бил, е и ще бъде голист". Днес не знам дали всеки е още голист, но няма човек, който да не е бил, да не е и да не бъде склонен към униние... И всеки може и ще може да го избегнеблагодарение на подходящ начин на живот и тренировка.


От моя – медицинска – гледна точка психическото здраве не е идеал, който постигаме и после се разполагаме в него. То е скритата у нас енергия, която в крайна сметка откриваме въпреки пречките, житейските катастрофи, грешните ходове и съжаленията. Не можем да завладеем мозъка си като непознат континент, където да забием националния флаг. Учим се да живеем в добро разбирателство с него – постепенно, с рецепти, които на пръв поглед изглеждат банални, с оригинални, но лесно приложими и много ефикасни упражнения за разтоварване и медитация.


Единственото възможно лечение на мрачното настроение е "разумното лечение". То ни учи как да поправим грешките, които допускаме по отношение на себе си, и ни позволява да разберем защо един нов начин на хранене, на физическа активност, на поглед към бъдещето, на отношение към себе си и към другите прогонва отрицателните емоции.


Трябва да отстраним онова, което наистина е опасно за нас, и да открием какво в околната среда, в мозъка, и дори в червата ни, е полезно и ни действа благотворно. Можем, ако практически осъществим резултатите от най-новите експерименти, да използваме естествени антидепресанти, да се научим да изживяваме пълноценно щастливите моменти, да си спомняме за тях и да стимулираме без медикаменти и химия невромедиаторите, които са носители на доброто настроение.


Свикнали сте с мисълта, че определена диета, стил на живот, двигателен режим и начин на мислене предпазват здравето на сърцето. Ще откриете, че здравето на духа, способността да изживявате и прогонвате отрицателните емоции също е във вашите възможности. За духовното, както и за физическото здраве също има превантивна медицина. Трябва само да се познават принципите ѝ, които често идват от здравия разум. Но трябва също така да можем и да ги реализираме.


Поетите, а и много други хора на изкуството са опитвали да отглеждат цветя върху злото на своята мирова скръб и така да я споделят с нас. Тъкмо те ще ни придружават в търсенето на добро здраве – а и за да оживят медицинската наука с душа и чувство, с онзи полъх на вълшебство, духовност и тайнственост, без който нито един миг не е изцяло щастлив.


Нужни са малко тъга и недоволство, за да вървим напред, да се променяме и да се съмняваме в себе си. Нужни са достатъчно енергия и самоувереност, за да извлечем полза от тъгата, да я превърнем във вдъхновение или в подтик за действие. Ако Шарл Бодлер не бе опознал тъгата, щеше ли да напише следното:


Не бързай, моя скръб, и успокой се ‒ ето,
зовеше Вечерта и вече тя е тук;
обгърнат е градът в здрачаване, което
на някой носи мир, а грижа зла ‒ на друг.*


* Бодлер, Ш. Съсредоточаване. В: Френска поезия, С., Народна култура, 1978. Превод – Пенчо Симов ‒ Б. пр.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 1659 Неутрално

    'Лошото настроение – залог за здраве и жизненост '?
    Тогава ние българите трябва да сме дълголетници ....
    Да, ама не.

    http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/
  2. 2 Профил на Galina Melamed
    Galina Melamed
    Рейтинг: 158 Весело

    Не сме дълголетници, защото изобщо не се стараем да се справим с лошото настроение и много харесваме да бъдем нещастни и някой друг да ни е виновен. Станислав Стратиев добре го е казал
    Българска участ е да се родиш в България.
    При толкова други държави.
    Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето — историческо, а бъдещето — светло.
    Мълчанието винаги ще е злато.
    Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш.
    Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива.
    Винаги ще се давиш накрай Дунава.
    Винаги ще си произлязъл от маймуна.
    Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.
    Винаги Бог ще е високо, а Цар — далеко.
    Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката — песимистична.

  3. 3 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1644 Неутрално

    Общи психиатрични баналности.

  4. 4 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 269 Неутрално

    До коментар [#2] от "Galina Melamed":

    Аз нямам проблем с това, че съм роден българин. Вие, колежке, ако имате, си е Ваш личен. И определено не съм съгласен с тези обобщения, които сте написала в коментара си.

    До коментар [#3] от "princess_x":

    Така е.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK