Всяка болница може да отвори спешно отделение, предвижда проект на стандарта за спешната помощ

Всяка болница може да отвори спешно отделение, предвижда проект на стандарта за спешната помощ

© Цветелина Белутова, Капитал



Липсата на спешно отделение не ограничава болниците да осъществяват спешен прием на пациенти. Решението за разкриване на спешно отделение е въпрос на преценка на болничния мениджмънт, като отпада изискването за площта, върху която да е изградено то.


Това предвижда новият стандарт за "Спешна медицина", чийто проект на наредба е публикуван за обществено обсъждане от Министерството на здравеопазването вчера.


Всички болници са задължени да осигуряват непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по посочените в разрешението медицински специалности, включително и на медицинска помощ при спешни състояния. Изпълнението на това задължение обаче не е обвързано със задължение за разкриване на спешно отделение, като дейността може да се осигури на функционален принцип от разкритите болнични звена, се казва в мотивите към проекта. Отпада и изискването за площта, върху която да е изградено спешното отделение.




До преработката на стандарта за спешната болнична помощ се стигна, след като Върховният административен съд отмени текстовете, които засягат изискванията към болниците. Те бяха обжалвани в съда от Центъра за защита на правата в здравеопазването, Българската болнична асоциация, Националното сдружение на частните болници, Сдружението на общинските болници и от Националното сдружение на частните болници, според които заложените в стандарта изисквания са силно завишени и неизпълними за повечето лечебни заведения.


Новият проект занижава изискванията към болниците, като е намален и задължителният брой на лекари и на леглата за спешно лечение. Вместо шест броя постове за спешни прегледи, сега ще се искат четири, реанимационните постове в шокова зала от два се намаляват на един, а леглата в зоната за наблюдение - от четири на две. Това намаление няма да доведе до влошаване качеството на обслужване на спешните пациенти, поради факта, че съществува възможност за бързо диагностициране и насочване на пациентите към съответното отделение за стационарна лечебна помощ, се подчертава в проекта на наредбата.


Запазва се триажът в спешната извънболнична помощ, както и разделянето на пациентите на три категории – много спешни с код "червено", по-малко спешни с код "жълто" и не спешни с код "зелено".


Няма промени и по отношение на изискванията за транспорт на пациентите. При транспорт с линейка времето от поемането на сигнала от екипа до достигането на пациента остава до 8 минути за код червено, до 20 за код жълто и до 2 часа за код зелено. За стигане на пациента до болница от момента на натоварването му в линейката времето е 10 минути, както е и в момента. Ако придвижването ще бъде с въздушен транспорт, то трябва да спести над 20 минути до стигането в болница, иначе няма смисъл да се прибягва до него.


Запазват се указанията пациентите да се карат в най-близкото лечебно заведение, което е компетентно да им окаже помощ.


Становища по проекта се дават в едномесечен срок. Приемането на стандарта е важно и заради проекта за модернизация на спешната помощ с евросредства.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7902 Любопитно

    От спешната болнична помощ се ползват основно неосигурени здравно граждани - основно от една определена нарастваща група неосигурени здравно граждани !!!!

    [email protected]
  2. 2 Профил на telqk
    telqk
    Рейтинг: 2242 Неутрално

    Типичен пример за българска наредба - само задължения и никакви права. Не забелязах и дума за заплащено, защото то е основен проблем в зравеопазването или ще има отделно и правилник за приложение на наредбата, пак по стар обичай!

  3. 3 Профил на Miroslav Panayotov
    Miroslav Panayotov
    Рейтинг: 225 Разстроено

    Ако линейките са от локалните клиники то няма да има 40 минутно пристигане и писане 5 в смърния акт.В момента при един инфаркт в страната,две трети от пациентите се настаняват в гробищата ако са чакали държавната линейка.

  4. 4 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 1860 Неутрално

    Занижени са изискванията, щото гетото вече няма лекари затова... А иначе такива спешни сектори в нереформирана комунистическа здравна система са изцяло губещи и никаква болница с читав менидмънт не би разкрила такава дейност за кефа на някой да има спешен лекар до своя задник. Ако населението си покриваше РЕАЛНИТЕ разходи за здравеопазване нямаше да се разминете от частни линейки и спешни помощи. Засега единствено в свободната черноморска икономическа зона, другаде електоралната единица , по-скоро нула, ще сърба комунизма и дефицита...

    http://www.flickr.com/photos/[email protected]/3712408729/
  5. 5 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7902 Разстроено

    До коментар [#4] от "Dr_Doolittle":

    Кое население, докторе ?
    Държавните и Общинските служители, които се осигуряват виртуално , или мургавите, които се интегрират ли ?

    [email protected]
  6. 6 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1794 Неутрално

    До коментар [#2] от "telqk":

    Няма дума в статията, но напротив, аз през цялото време си мислех, парите от къде ще дойдат - като почнете от най-елементарното, пари за дежусрство на лекари/фелдшери и продължитеж с транспорт, коли, шофьори, гориво, поддръжка, оборудване за линейките....сметката хич не е малка.

  7. 7 Профил на pet_fire
    pet_fire
    Рейтинг: 5455 Неутрално

    "Всяка болница може да отвори спешно отделение...."

    Едва ли ще има много желаещи.

  8. 8 Профил на subaru
    subaru
    Рейтинг: 877 Неутрално

    Хитро. Отговорността на държавата за организацията и финансирането на спешната помощ изчезва. Защо? Защото горещия картоф е подхвърлен на болниците. Българското здравеопазване е спукало 3 от четирите си гуми и е тръгнало по нанадолнището. Въпреки това то е едно от малкото, все още мърдащи неща в публичния сектор в България. Москов/с неукротим блясък в очите/, направи "реформа" на "реформата" на съпартийците си от СДС/тогава/ д-р Игнатов, проф. Миланов и д-р Илко Семерджиев/министър на здравеопазването в правителството на Костов/. Тази така наречена реформа на Москов, самият д-р Семерджиев/служебен министър на здравеопазването в служебното правителство на Радев/, я нарече "срамна и безнадежно глупава и опасна". Просто сегашният модел на здравеопазване /здравно осигуряване и болнично и до болнично лечение/ в България е сбъркан фундаментално. Здравната система е социална а не фискална система. Разбраха го дори републиканците /два мандата опозиция на Обама/ в САЩ. Същото се случи и при Тръмп, който не бе подкрепен от собствената си партия за отмяната на т.нар. закон "Обамакеър". Когато една болница е търговско дружестово/в сегашният му вид/ работещо по ТЗ, тя винаги ще бъде търговско дружество. За да бъде проспериращо търговско дружество по ТЗ, тя не може да работи като истинска болница, а когато работи като истинска болница няма как да бъде проспериращо търговско дружество, освен такова в несъстоятелност. Успешните формули отдавна са измислени и работят перфектно в Швеция, Финландия, Дания, Австрия, Франция, Германия..../нарочно изброявам само държави - членки на ЕС/. В България никой от управляващите не обръща внимание и на тотално рухналата до болнична помощ - т.нар. ДКЦ - та/повечето бивши поликлиники отдавна съсипани/, които са се превърнали във всичко друго но не и в лечебни центрове. Имаше какви ли не експерименти: - сливане/обединяването на търговски дружества по ТЗ в "граждански дружества" по ЗЗД - по Москов/, пръстовите отпечатъци, анкетите с пациенти по телефона за определяне рейтинга на болниците, "основния и допълнителен пакет", "листите на чакащите" и прочие "реформаторски" напъни, за съжаление някои от тях станали вече факт, други отменени от българския съд. Здравният геноцид не спира вече 26г. За това никой не трябва да се учудва, че България е окупирала последните места в във всички класации свързани с темата и постига съпоставими резултати с много африкански страни.

  9. 9 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 1860 Неутрално

    До коментар [#8] от "subaru":

    Собственотта на здравните заведения няма никаво значение нито дали са търговско дружество или манастир. В Австрия има 278 болници
    От тези 278 болници 122 са публични , 156 са частни и спешната помощ е на високо ниво навсякъде . Тук в гетото си мислят ,че с вноски 20-30 евро ще си правят здравеопазвне като в Австрия. Е няма как да стане .Там разходите са здравеопазване са 23 ПЪТИ повече отколкото тук. Спешна помощ нямате , няма и да имате защото тук се оперира с 3 миларда лева, а Австрия оперира с 34 милиарда евро (68 милиарда лева ) годишно.......

    http://www.flickr.com/photos/[email protected]/3712408729/
  10. 10 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Странно решение. Тенденцията е по-скоро към обединяване на болниците и спешните отделения, тъй като спешността струва скъпо.

    "Вместо шест броя постове за спешни прегледи, сега ще се искат четири"
    За осигуряване на 24-часово дежурство са необходими поне 5 лекарски поста, най-малко още толкова сестри и санитари. Не виждам как спешно отделение може да функционира с четирима доктори.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  11. 11 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7930 Неутрално

    Въпросът е , как ще се чувстват спешните.

  12. 12 Профил на subaru
    subaru
    Рейтинг: 877 Неутрално

    До коментар [#9] от "Dr_Doolittle":

    "Собственотта на здравните заведения няма никаво значение нито дали са търговско дружество или манастир".
    Къде го чукаш, къде се пука. Уважаеми колега, къде в моите писания прочетохте или видяхте думата "собственост"?? Собствеността/частна или държавна/ на една болница няма нищо общо с това, че болниците в БГ по закон са търговски дружества/и частни и държавни/ . И се управляват като такива. Когато лекарят стане търговец/без значение частен или държавен/, той престава да бъде лекар. Превръща се в лекуващ търговец. Защото няма друг избор. Не е трудно за разбиране.
    Здравеопазването не е търговия. Здравеопазването е политика на държавата. Спешната помощ е само една малка/но много важна/, част от тази политика. Ако цялото здравеопазване е на прилично ниво, такова ще бъде и нивото на спешната помощ. Когато тя липсва или е сбъркана идва времето на търговците. Ако цялото здравеопазване е на прилично ниво, такова ще бъде и нивото на спешната помощ. Затова казвам, че не е необходимо да се напрягаме толкова за да изберем работещ модел. Защо това не се случва вероятно можете да си отговорите сам.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK