Професионалното прегаряне е причина за 30% от текучество и 50% от загубите в българския бизнес

Това е прекалено сложно за българските бизнесмени.

• 4 52
• Докладване

е сега лелите на гишетата по общини и администрации си имат вече обяснение що са толкоз прегорели... :)

Now what's a few miles between the beauty and the beast...

• 5 37
• Докладване

Е ОТКРИХА ПРОБЛЕМА!!!
.ИНАЧЕ ЗАПЛАТИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС СА ПРОСТО РАЗКОШНИ.

• 5 46
• Докладване

Тук още мислят, че няма проблем системно да се работи извънредно, даже ако го плащат. Всички места които съм напуснал са били след поредната "почивна" събота.

• 4 43
• Докладване

Друг проблем, наградата за добре свършена работа е повече работа... :)

• 2 46
• Докладване

Че има много експлоататорство по нашите ширини - факт ... ама има и други страни тоя медал ...
Има адски много хора, които като получат повече от две задачи едновременно и почват да дават заето и нямат никакъв усет за организация, ефективност и менажиране на времето ... липса на какъвто и да е структуриран подход към задачите. Ако имаше такъв нещата стават с много по малко стрес - знаеш си възможностите, знаеш какво и до кога можеш да свършиш и какво не можеш, ако ще и да се напъваш и да не спиш.
Сори, ама това че някой изпада в паника, като види малко зор не е точно бърнаут.

Бърнаута винаги е свързан и с някаква липса на адекватна оценка са собствените възможности и напъване постоянно на 110%. Не е нужно да имаш диплома по психология, за да се сетиш, че така не може нонстоп. Това трябва да се разбира и от шефа и от подчинения (немалко сами се подлагат на това по една или друга причина).

Иначе в глобален аспект капитализма иска все повече, все по бързо, на все по ниска цена ... няма как да продължи до безкрай тая спирала. Но пък тука генерализирането е подвеждащо. Европа е несравнимо по спокойна в това отношение в сравнение със САЩ примерно. В централна Европа някои топ мениджъри или по специфични позиции може и да са застрашени от бърнаут, но масовия работник е защитен със закон, който му забранява да работи прекалено много (глобата после е и за него и за шефа му). България няма какво да се коментира - тука в нищо няма ред, за да се вадят някакви заключения и статистика да се прави.

• 6 35
• Докладване

Ами как да има бай Таньо, по соца едни работеха, други мотаха гащи и слухтяха, че да има кого да наклепат. Първите не смееха да " прегорят ", вторите нямаха причина. Затова вторите днес се сополивят колко хубаво било тогава. ;)

" Истинската мярка за човека е как се отнася към този, който не може да му бъде полезен. "

• 2 26
• Докладване

Какво да се очаква като в почти всяка обява за работа ще прочетем някои от тези локуми, които много добре загатват ситуацията:
- работа в динамична среда - т.е. днес си тук, утре те няма;
- работа под напрежение - т.е. гарантиран стрес;
- Млад и динамичен екип - т.е хора без опит на ниска заплата, които ти късат нервите в общия случай за екипна работа...

Отделно е добре да имаш 2-3 висши или по е 5 години стаж, 2 западни езика и ако може да правиш и стъклопоставяне... Пък ние ще ти дадем карта за спорт, тиймбилдинги, кафенце и малко джънкфууд за разкош, а ако си много добър може да вземеш и 2000 лв. Заплата /бруто/.

• 1 34
• Докладване

До коментар [#12] от "yanne":

скуката (бораут) води до същата умора като бърнаутът.
Изпитал съм я на собствен гръб.
Висиш цял ден пред моитора, нищо не се случва.
Прибирам се в къщи адски уморен.

Животът е кратък! Затова се стремете да прекрарате колкото се може повече време в интернет-форуми в спорове с непознати.

• 3 23
• Докладване

Като човек, работещ от десетилетия в натоварена и стресова технологична сфера, аз напълно споделям констатациите в статията. В моя случай аз сам съм си избрал тази сфера и този начин на работа, тъй като работата ми продължава да ми е като хоби. Това е успяло за дълги години да държи мотивацията ми максимално висока и да ме предпази максимално дълго от ефекта на прегарянето. През последните години, обаче, дори и аз изпитвам пораженията на психическото изразходване и натрупания стрес. Други хора около мен, които са в моята сфера по други причини (предимно финансови) и нямаха моя вид мотивация, прегоряха много по-бързо.

Не мога, обаче, да се съглася с решението на проблема, препоръчвано в статията -
а именно разрешаване на проблема чрез по-чести почивки. Когато един човек е работил на 150% мощност няколко месеца подред, на него му трябат поне 2 седмици само за да спре и да престане да мисли за проекта, по който работи. (Ако пък проектът продължава и след това, то човекът практически няма как да спре да мисли за него). Евентуалните почивки имат само краткотраен ефект - 1-2 седмици - докато човекът не бъде хвърлен в следващия голям джаз.

Психическо изразходване не се решава чрез почивки. Начинът за решаване на проблема е чрез повишаване на мотивацията чрез разнообразяване на работата (нови проекти, нови хора, донякъде и с нови технологии) и минимизиране на конфликтите, породени от неизбежния човешки фактор (който е най-сложният фактор във всяко едно начинание). Повишаването на заплащането има краткосрочен ефект за мотивацията и от един момент нататък вече не е фактор.

С усвояването и прилагането на нови технологии не трябва да се прекалява, тъй като те вече са толкова много и излизат с такова темпо, че ако човек се мъчи да е в час с всичко, неминуемо губи състезанието и изпушва. Ако човек се опита да знае и може всичко, даже и денонощни усилия да полага, в един момент се получава ефектът на кофата - колкото и повече да наливаш, всичкото ново количесто просто се излива отвън.

• 2 20
• Докладване

Лошото е, че на повечето мениджъри им е чужда тази поблематика и затова няма да вземат никакви мерки по проблема с прегарянето, а после ще се чудят защо хората им бягат или гинат като пилци. Голяма част от мениджърите не са подходящи за постовете, на които са (било то поради това, че не са професионалисти от съответната сфера, било то поради това, че не са добри психолози или пък не им пука за служителите).

Много от мениджърите са началници от типа:
"Искам да стане! Много е важно да стане! Не знам как ще стане и не ме интересува как ще стане! Просто трябва да стане!"

Наскоро имах случай с колежка, която беше накарана от началничката си в продължение на 6 седмици да работи през целите седмици и след това денонощно всяка събота и неделя (планирайки ѝ за събота и неделя задачи за по 48 човекочаса работа сама), тъй като тогава клиентът не работел и тогава можело да се правят данни-миграциите на неговите сървъри. Същевременно когато една неделя беше възникнал технически проблем в машините на клиента и колежката ми се беше опитвала неуспешно да се свърже с началничката си за съдействие, тя в понеделник ѝ беше казала: "А, аз имам принцип да не работя в събота и неделя и затова изобщо не си вдигам телефона тогава".

Е, те т'ва е положението :)

• 0 21
• Докладване