Проф. Драган Бобев и новата епоха в българската педиатрия и онкохематология

© Сребрина Бобева, Личен архив

През 2017 г. един от пионерите в най-съвременната история на българската медицина - проф. Драган Бобев - навърши 85 години. "Дневник" публикува текста на доц. д-р Боряна Аврамова с неговата история и влияние. Акцентите са на редакцията.

През 1987 г. на упражнение по вътрешни болести в Клиниката по хематология на тогавашната Медицинска академия, нашата асистентка, говорейки ни за крайно неблагоприятната прогноза на болните от левкемия, посочи през прозореца една от другите сгради наблизо и каза "но там, отсреща, в Детската клиника има един доцент Бобев, необикновено напредничав лекар, който съумява да излекува повечето от децата с това заболяване".

Тогава не подозирах, че за мой късмет, професионалният ми път занапред ще бъде тясно свързан с този забележителен човек, състрадателен лекар и обаятелен учител. Въпреки, че самият проф. Бобев, който сам не може да изброи децата и семействата, на които е помогнал, никога не се самоизтъква и обича да казва, че "всяко честване е малко погребение", аз мисля, че е важно значимостта и успехите на човек да бъдат популяризирани и припомняни приживе и то пред широка публика. Какъв по-подходящ повод за това от неговата 85-та годишнина.

Проф. Драган Бобев е жива легенда в нашата медицина. Той е един от най-изявените български педиатри, с принос в развитието на детската онкохематология, забележителен преподавател и човек с ясно определена обществена позиция. Достоен последовател на своите учители, сред които с най-голямо значение за формирането му като педиатър в първите години на кариерата му е неговият чичо д-р Драган Бобев, също известен детски лекар и университетски преподавател.

Първоначално младият доктор Бобев е изпратен за участъков педиатър в етрополското село Лопян. Професионалното и преподавателското му развитие продължава като асистент в Детската клиника на тогавашния ИСУЛ, а по-късно и в Детска клиника на ВМИ – София, доцент и професор в Катедрата по педиатрия на Медицинския университет и неин ръководител от 1990 г. в продължение на 10 години. Неговата голяма любов и призвание, обаче, през целия му живот и досега остава детската онкохематология.

С лечение на злокачествени болести при децата започва да се занимава от 1969 г., когато e изпратен на специализация във Франция. В Париж и Монпелие учи при най-престижните за времето си детски онкохематолози, някои от които са и сред великите имена на модерната хематология - новатори като проф. Жорж Мате, проф. Жан Бернар и нобеловия лауреат проф. Жан Досе. От тези безценни извори Бобев черпи знания и умения на най-високото ниво в този исторически повратен за световната хематология и онкология период.

След завръщането си в България, с неповторимо остра интуиция и научен усет започва да прилага всички най-съвременни методи за лечение на левкемия, което бързо води до все по-добри резултати при много деца с това, смятано за безнадеждно, смъртоносно дотогава заболяване. Дисертацията му на тема "Цитологични варианти на острата лимфобластна левкемия в детска възраст с оглед прогнозата и лечението" (1977) е безспорно революционен за времето си труд, запазващ своята актуалност и в наши дни. Далеч преди много други, той заедно със своите колеги и възпитаници достига до преломния момент, когато отчайващата съкрушеност пред страховитите диагнози беше заменена от напълно реалистични очаквания за излекуване.

© Прессекретариат на държавния глава

Проф. Бобев създава българската школа в модерния подход към детските злокачествени заболявания и в следващите повече от 40 години неуморно продължава да я усъвършенства, възприемайки бързо и последователно всички нови световни завоевания в системното лечение на левкемиите според американски, немски и западноевропейски клинични протоколи. Това извисява нашата детска онкология до европейско равнище и осигурява на болните български деца немислими дотогава лечение и преживяемост, които не се различават от тези в развитите държави в Европа и Америка.

Най-ярко постижение в тази област е въвеждането през 1997 г., за първи път у нас от неговия екип на костномозъчните трансплантации като терапевтичен метод при високорискови групи пациенти с онкологични заболявания, който в следващите години се развива и усъвършенства.

Драган Бобев има заслуги за налагането на световни стандарти не само в лечението на злокачествени заболявания, но и на повечето от болестите в детска възраст. След 1990 г. като ръководител на Катедрата по педиатрия и на тогавашния Институт по педиатрия, той поставя високи изисквания за диагностика и лечение на детските болести, съобразно достиженията на световната наука, като очаква от българските педиатри добра осведоменост и непрекъснато усъвършенстване. С такъв подход е свързана и преподавателската му дейност. Той е

един от най-взискателните преподаватели,

с твърде високи критерии, на които студентите и младите лекари могат да отговарят само след доста усърдна ежедневна теоретична подготовка от най-реномираните литературни източници. Както самият той казва "за да станеш добър лекар трябва да имаш добри учители". Той успя да подготви и висококвалифицирани професионалисти, като така издигна нивото на българската педиатрия.

Проф. Бобев ни подтикваше към любознателност и клинично любопитство, към трудолюбие и старателност, към професионална дисциплина, хуманност и милосърдие. С бащинска строгост, духовна елегантност и остроумие той ежедневно ни учеше, проверяваше знанията и уменията ни и изискваше безпрекословно висококачествена работа.

Освен изключителен лекар и знаменит преподавател, проф. Бобев винаги е бил и човек с активна гражданска позиция. Демократ по наследство и лични убеждения, след 1990 г. той дейно участва в обществено-политическия живот, като привърженик и последовател на "синята идея". Помага с опита и разбиранията си за реформиране на здравеопазването, а като председател на Медицинската комисия към ВАК (Висшата атестационна комисия към Министерски съвет), и на българската медицинска наука. Пише и много статии по важни и наболели обществени проблеми.

Само допреди три години проф. Бобев с младежка енергия и устрем ръководеше болницата по детска онкохематология, което само по себе си е впечатляващо постижение. Въпреки че в последно време неговите административни задължения отпаднаха, темпото на професионалната му активност остава и той винаги е на разположение, неизменно находчив особено при решаване на сложни медицински казуси или интересни клинични предизвикателства, готов винаги да помогне на своите ученици.

Затова с широко отворено сърце казваме: Благодарим ви. Дано още много години да сте силен и да ни помагате със съвети и клиничен реализъм.