Кабинетът увеличи броя на болничните легла в здравната карта, но пак не получи подкрепа от лекарския съюз

Кабинетът увеличи броя на болничните легла в здравната карта, но пак не получи подкрепа от лекарския съюз

© Георги Кожухаров



На днешното заседание на Министерския съвет правителството одобри и прие Националната здравна карта (НЗК). В нея са заложени 33 421 болнични легла, което е с 608 повече спрямо първоначалното предложение те да бъдат 32 873. Според здравния министър Кирил Ананиев тази бройка е пресметната при 70% заетост на леглата.


Експерти от министерството са направили анализ за 2017 г., според който за осъществяване на медицинските дейности в страната са били нужни 24 723 легла. Това означава, че с новата НЗК здравната каса ще сключва договори с болниците за допълнителни близо 8700 легла.


При изготвянето на проекта за Национална здравна карта беше отчетено, че има около 5800 излишни болнични легла. Това предизвика реакция от пациентските организации и лекарското съсловие, които се обявиха против идеята за намаляването им. Те поискаха НЗК да бъде преработена така, че да гарантира достъп до лечение във всички областни градове.




"В областите, в които броят на болничните легла надвишава потребностите на населението, Националната здравноосигурителна каса ще сключва договори с лечебни заведения по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването", уточняват от правителството.


След решението на кабинета от Българския лекарски съюз (БЛС) и Националното сдружение на общините излязоха с обща декларация, че не подкрепят новата здравна карта. Според съсловната организация "философията на новата карта е объркана и съществуват реални предпоставки вместо тя да изпълни функцията си на подпомагащ здравната система стълб, да се окаже поредният финансов инструмент за лимитиране и едностранчиво бюджетиране на системата".


"В дългосрочен план на изпълнение този вариант на здравна карта ще доведе до крайна невъзможност за развитие на иновативна медицина и отлив на кадри от болничното здравеопазване", допълни председателят на БЛС Венцислав Грозев, като уточнява, че картата все още не е напълно завършена.

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на xmm
    xmm
    Рейтинг: 1128 Любопитно

    Излишен спор.От инат.
    Нали не се плаща на легло?Защо наистина да се закриват?

  2. 2 Профил на edin drug
    edin drug
    Рейтинг: 2329 Неутрално

    здравната карта е еманация на здравната осигуреност на обществото ,няма как цял окръг като Ловеч или Враца да има напр 35% от населението неосигурени , още 25% пенсионери и 15 % деца също осигурени от държавата ,тоест без никакви вноски в здравната каса , още 7 групи ,около 10% от населението също освободено от здравни вноски и такси ,а здравната система да поема на всички тези пълното ,денонощно обслужване ,което се осъществява на гърба на местните медици ,които трябва да работят на 20 пъти по ниски цени от останалия ЕС ,а да се иска от тях техника и услуги на над европейско ниво и то веднага и денонощно , пълно разминаване на интересите на обществото и медицити ,здравната карта ще ограници от части ползването на огромния брой безплатни услуги ,за които няма кой да плати разхода и за това не са виновни докторите ,както се мъчат да ги изкарат управляващите ,до докторите стига едва 3% от ресурса даван от държавата и касата и няма как те да източват касата ,къде са останалите 97% от парите на държавата .

  3. 3 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8528 Неутрално

    Страхливи хора, реформи не могат да правят. Ако Костов правеше така, сега щяхме да сме , като Западните Балкани.

  4. 4 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 1598 Неутрално

    „Основната цел на Национална здравна карта е структурата на здравната мрежа да се адаптира към потребностите на населението, гарантирайки на всеки български гражданин равнопоставен достъп до здравни услуги“, посочват от пресцентъра на Министерския съвет.
    ПРЕВОД В ЕФИР:
    „Основната цел на Национална здравна карта е орязване на структурата на здравната мрежа за да се адаптира към ниското финансиране на здравната система с цел асфалтиране посредством принудително занижени потребности на населението, гарантирайки на всеки български гражданин пътуване до друга болница останала да работи с НЗОК в рамките на 200 км и равнопоставен достъп до ПЛАТЕНИ здравни услуги на територията по местоживеене“, посочват от пресцентъра на Министерския съвет. ХА_ХА_ХА

    http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK